Градът,година по-рано

Исках да избягам от училището.Бях първа година учителка и макар предметът ми да не беше толкова труден колкото математика,физика и тем подобно ,определено напрежението ми идваше в повече.Исках просто да избягам и така и направих.Ето затова сега бях в кафенето пиейки кафе.предполагам беше второто или третото за деня.Нещата бяха много по-лесни през последните две години,когато пътувах наоколо.Може баба ми да беше бедна женица,но беше отделила за мен доста солидна сума пари.Чрез тях учих актьорско майсторство 2 различни градове макар и за кратко.отпих от кафето си и погледнах порединият посетител на заведението.

Отново отпих от кафето си.Сдържах се да държа чашата на високо ,притеснявайки с е,че ще забележа да трепери от толкова много кафета.Всъщност кафетата не бяха много.Просто интервалите между тях бяха прекалено малки.Трябваше да си поръчам и някакви кифлички.Да, кифличките щяха да ми се отразят добре,а също и парче торта,поничка ..всъщност не.Щях да се побъркам от толквоа сладко.Трябваше да е нещо солено и кифличките бяха идеални.Или пък обилен обяд в някой ресторант...мъжки непознат глас ме сепна.Определено трябваш да си поръча,м нещо друго,а не кафеОще малко щях да подскоча..Обърнах се към посока на гласа,който се оказа на момчето то съседната маса.
- Здравейте господине - отговорих и леко се усмихнах.отпих от кафето

Беше малко странен ,но мил.Всъщност просто си търсеше компания.Отпих отново от кафето и с радост забелязах,че ръката ми не трепери както се опасявах."май само мозъкът ми беше засегнат от кофеина".Засмях се наум и поглеждайки непознатият на лицето ми се изписа широка усмивка.
- Добре съм - отговорих сякаш бях на съвсем обикновена разходка. - щом си търсиш компания ела и седни на моята маса.
Предложих и посочих мястото срещу мен.Трябваше малко да се разсея.нали за това бях тук,пък и беше приятен тип.

- Аз съм Анастасия - представих се.Той ме изпревари с представянето си.Щях да го питам точно сега.Интересното при това мое запознанство е,че той още говореше на Вие и даже така ме заговори.Няколко непознати са ме заговаряли така,но те винаги с ами говорели на Ти или дори да с ами говорели на Вие ,то след като разбере името ми автоматично започва на Ти.Този тук определено беше различен и съдейки по начинът,по който разговаряше със сервитьорката, беше редовен клиент.
- Изглежда сте редовен клиент - казах на глас мисълта си. - От колко време посещавате това заведение?

Забелязах смигването на сервитьорката.Погледнах към Алекс и после отново към нея.Интересно.
- Да не би.. - започнах,но осъзнах,че не е моя работа. - няма значение.
Усмихнах и отпих последната глътка от кафето си.Чашата остана празна и отново ми мина през ума идеята за кифличките.Защо не?Повиках сервитьорката и си поръчах кифлички.Щом тя се отдалечи и започнах тема на разговор.
- Е Алекс тук ли сте роден?

Засмях се.Надявах се да не си е направил грешно впечатление за мен.Използването на двете форми ме накара да се усмихна.
- Говори ми на ти.Май ще е най-добре и за двама ни - кифличките ми пристигнаха и щом отхапах от едната не съжалих ,че съм си взела.Напротив.Трябваше да го направя по-рано.Стомахът ми ми беше благодарен.Не знаех ,че съм гладна докато не изядох едната кифличка.
- Не съм родена тук.Преместих се преди няколко години.Градчето наистина е страхотно - започнах да ям втората кифличка.Беше превъзходна. - Тези кифлички са върха.Искаш ли една?

- Да,звучи чудесно - съгласих се веднага.Чист въздух,приятна компания,какво по-хубаво от това?В чинията ми бяха останали само още две кифлички.Ако бях сама щях да ги изям на веднъж без много да му мисля имайки предвид глада ,който изпитах след първата кифличка,но тъй като не бях нямаше да изглежда много добре момиче да се нахвърли така на храната.Взех предпоследната кифличка и спокойно започнах да я ям.
- Ако искаш вземи последната кифличка - предложих му с усмивка. - така по-бързо ще можеш да тръгнем към парка.

Вдигнах рамене и си изядох кифличката.Междувременно Алекс плати своята и моята сметка.Щях да му възразя ,но можеше да го обидя.Както и да е.Следващото нещо щях да платя аз.Излязохме от кафенето и едно куче си приближи към нас.Алекс го погали,а аз му се усмихнах.Много му отиваше да има домашен любимец
- О ,да обичам животни - отговорих на въпросът му. - Изглежда ,че и ти обичаш,също и те теб.Имаш ли си домашен любимец?Много ти отива.

- Да имам си - усмихнах се. - Коте на име Пухчо.Знам ,че името му е прекалено разпространено,но както и да е.Голям сладур е и е много любвеовилен,а също и игрив и обича вниманието.
Спомняйки си за игрите ни с Пухчо и как ме караше да го галя като ми пречеше да чета, ме накараха да се засмея.
- И да можеше да ми викаш Ан - отговорих на другият му въпрос. - можеш да ми викаш както искаш.