Училището,градът и покрайнините преди известно време

Скитах се нагоре-надоло за пореден път.Нямаше какво да правя в това училище.Сега беше ваканция и набирахме и нови учители и какво ли още не.А като настъпише учебната година щеше да стане...мазало.Ученици,часове...ужас!Трябваше да се подготвят и уроци и какво свободно време оставаше?Никакво.Бях излезнала да се поразходя из гората.Там беше приятно...понякога.А и зависи в коя част си.На мен дори в гъстите дебри ми беше приятно,но както и да е.
Вървях из гората и чух как струйки вода се разбиват в скалите.Бях се запътила към водопада.След малко вече го видях.Голям и величествен.Свалих маратонките и чорапите си,а после дънките и блузата.Качих се по скалите на водопада и скочих от там.Водата "ме прегърна".Беше си леко студена,но аз бях вампир и това не ме интересуваше.Излезнах на повърхноста за да си поем въздух.Почнах да плувам по гръб,а после отново се потопих.Тук си беше прекрасно.Обичах да съм сама с мислите си.Оставих се да се нося по водата легнала по гръб гледайки към небето.Беше...прекрасно.

П.п:Глупости...хД

Докато си плувах някакъв мъж се приближи към мен - водата - ядейки ябълка.
- Прекрасно място,а? - попита той,а аз се обърнах към него и повдигнха вежда.Огледха се наоколо и кимнах.Огледах мъжът който най-сладко си ядеше ябълка.Кой ли беше той?Малко ми беше познат...ама от къде??
-Да...хубаво е..ам..аз съм Клеър... - заплувах към него.Стигнах до края на "езерото" точно до мъжът и протегнах ръка.Оставаше му само да съм някоя сиена - не,че бях - която да запее да го умае и да го удави.Яко а?Да ама не.Посочих с поглед водата.
- Ела...тук е приятно... - усмихнах се чаровно и запърхах с мигли.Щеше да ми е приятно да си имам другарче...във водата.

Усмихнах му се.Не си е взел банския...е,че и гол да влезне няма да ми пречи.Сет - както се представи - попита дали ме познава.На този въпрос отговора би трябвало да знае той,а не аз.
- Ами...не знам...не мисля... - повдигнах рамене и направих един малък кръг плувайки о гръб.Той май ми беше малко познат... - Директорна съм на едно училище...
Изрекох накрая и го огледах от главата до петите.Добре де...защо не се съблече и не дойде.Няма да го изям.Не много и не веднага...
- Няма да те изям!Съблечи се и ела.. - смигнах му и се засмях.Направих още няколко кръгчета след което отново се върнах пред него като погледнах с мила муцунка.Щеше да е по-забавно да сме двамцата тук...вътре.

Нямаше как да не се поддам на изкушението. Та това ми бе в природата!, а и беше единственият спорт, който практикувах с удоволствие. Гледайки я, се съмнявах, че Клеър беше сама и си нямаше приятел, но дори да имаше, той не бе тук сега, нали? Тогава нямаше никакъв проблем... Не и докато не изникне такъв.

Набързо се отървах от дрехите си (ако имах баба, тя сигурно в този момент щеше да крещи: "Момченце, как не те е срам..?!"... но нямах баба), оставяйки ги на камъните и навлязох във водата, отивайки до Клеър.

- Дори да имаше намерение да ме изядеш, нямаше да се съпротивлявам - усмихнах се.