Бар "Hell"

Не се сдържах и се разсмях.Просто Саманта беше уникална.Това не бих могъл,онова не бих могъл,продължаваше да ме провокира,макър че не вървеше.Явно това я дразнеше,но не ми пречеше.Все щеше да разбере по някое време.Поръчах по още едно питие и я плеснах леко по бузата.
-Ти си непоправима-започнах аз.-НО пък си сладка.Предлагам да си изпиеме питиетата и след това да се прибираме.Мисля,че имаме нужда от почивка.
Огледах се наоколо,но не забелязах нищо нередно.Отпих и изведнъж се сетих нещо.Мислех,че е уместно да поразведря малко Саманта,за да може поне за малко да забрави опасностите.Питах се дали не я подлагам и на риск,но пък какво толкова.Целият ми живот беше риск.Славата ми го доказваше.Подхванах я леко под ръка и й казах:
-Котенце,утре ще те заведа на един прием и се надявам да останеш доволна.Предполагам няма да ми откажеш,нали?
Тя ме изгледа.

Да се прибираме?Не бе ли прекалено рано...?Но пък наистина бях изморена, а той не показваше никакви признаци да ми угоди и бях почти убедена че колкото и да се опитвам няма да получа своето...и все пак нали знаете, "Надеждата умира последна..." или поне предпоследна...а тъй като напрактика съм вече мъртва, значи...май моята надежда или е безсмъртна или по скоро...отдавна умряла...
Все тая, тези разсъждения и логическите им обяснения май също бяха умрели с всичко което бях и сега оставаха само побърканите вътрешни гласове на Саманта...
Той поиска да ме заведе на някакъв прием, което до известана стемен ми допадна, но не си се представях в някоя рокля, в която навярно ще изглеждам прекалено пълна..След момент обаче прехвърлих в главата си последните събития и осъзнах, че един прием, дори бил той скучен, ще е по добре от това да ме накара да бягам още веднъж в онази гора, пълна с дървета които не знаят къде да стоят.
Погледнах го и след секунда отклоних погледа си, фокусирайки вниманието си към чашата пред мен, от която отпих малко и му дадох отговора си.
–Добре, нека бъде така.Дапиваме...-изпих останалото съдържание на един дъх и се поправих..-Допиваш и тръгваме...А утре щом искаш ще отидем на този прием.
Станах от мястото си и направих няколко крачки към изхода, като след секунда спрях и погледнах назад към него.
-Не се бави да не си намеря друга компания!-подхвърлих аз и погледа ми се плъзна по някакъв мъж стоящ на бара близо до мен...дори не виждах лицето му...

Тази вечер щеше да бъде много интерсна.Започнах да се пирготвям,но най-накрая реших да се облека небрежно.За последно се погледнах в огледалото и излязох.
Докато вървях по пътя си мислех дали наистина си заслужава да вървя след Алина,защото можеше да ме зареже и отново щях да съм с разбито сърце.Въпреки това отидох до нейната стая и почуках.След малко тя излезе.
- Уау! Много си секси!
Огледах я от горе до долу.Беше наистина гореща.
Двамата тръгнахме към един бар,който аз много харесвах.Щом влязохме аз погледнах към бара,а после към Али.
- Да отидем да пийнем по нещо или да танцуваме направо?
Беше странно,че я питам,защото винаги отивах на бара независимо от това дали момичето иска,или не.Явно тя наистина ми беше изпила ума.Али беше едно много красиво момиче със странен и див характер и на мен точно това ми допадаше в нея.

С Адам се разбрахме да излезнем довечера.Сумати време се чудех какво да облека.Накрая облякох сиви джинси с черен колан,черно потниче и черни обувки на токче.Огледах се в огледалото.Да...ставаше.
На вратата се почука.Отворих и видях на прага Адам - не,че имаше кой друг да е - облечен небрежно,но доста секси.Направи ми комплимент,а аз само се подсмихнах.Двамата тръгнахме към един бар за който Адам спомена.Още с влизането ме лъхна позната миризма - алкохол,цигари и още.Странен въпрос - поне за мен - дойде от устата на Адам.Засмях се и дори не му отговорих,а тръгнах към бара.Главно бях дошла зареди алкохола,а не зареди танците.Поне ако трябваше да сравнявам само тези две причини и зареди коя повече съм тук.
- Нещо силно. - казах на бармана.
- Лич...
- Нещо силно! - повторих като се вгледах в очите му.Всеки вампир притежаваше по малко внушение което можеше да използва върху хората.И този тип си го заслужи!Нямаше да му давам никаква лична карта...дори не знам защо я искаше като на входа я искат.

Харесваше ми как мисли това момиче.Още щом седнахме на бара тя въздейства на бармана,но той си го заслужи.След като `и донесе питието и аз си поръчах.Щом видях,че го оставя на масата,го взех и го изпих на екс.
- Още едно!
Казах сериозно и погледнах към Алина.Тя беше забила поглед в дансинга.Макар че ми се стори преди малко,че не и се танцува,сега си личеше,че изгаря от желание.
- Хайде мързеливке..Да танцуваме!
Стоях пред нея и `и бях подал ръка,а на лицето ми имаше една детска усмивка.Тя не стана веднага затова я хванах леко за ръката и я дръпнах към себе си.След това се засмях и я задърпах към дансинга.

Моля?
Преди да кажа нещо Адам ме задърпа на дансинга.Почнахме да танцуваме в такт с музиката.Понякога се притисках към Адам,а друг път си сменях партньора и танцувах с друг,но за кратко.Оставех ли Блек сам около него се появяваха толкова много жени като мравки на сладко,лешояди на мърша,отчаяни жени на мъж.
Е няма да се разберем така.
Аз бях дошла в Адам и това означаваше,че той е мой...тук поне е.Така,че нямаше да си го дам толкова лесно.Той беше сладък и не беше за изпускане.Повечето в този клуб бяха мнооого зле и не ми харесваха съвсем,а и бяха хора на всичкото отгоре.Не,че имах нещо против хората,но от мъжки пол предпочитах свръхестественото.Пък и имах трима братя все магически човечета.
Отделих се от момчето с което танцувах и се отправих към Адам.Разгоних лешоядите около него с няколко стъпки и притиснах тялото си до неговото.Вдигнах глава и го погледнах в очите.Усмихнах се леко и устните ми докоснаха неговите.Езичето ми проникна в устата му и се заигра с неговото задълбочавайки целувката ни.

Али не танцуваше постоянно с мен,но това не ми пречеше,защото имаше много други момичета,които умираха от желание да потанцуват с мен.Всеки път,когато тя се отдръпнеше аз я проследявах с поглед,защото исках да се уверя,че ще е добре.По едно време я изгубих от поглед.В този моминт едно момиче дойде и ми предложи да танцуваме.Аз се съгласих и я придърпах към себе си.
Не след дълго забелязах Алина да се приближава към мен.Избута момичето и ме целуна.Езиците ни заиграха в един дълъг танц.Аз леко отлепих устните си от нейните и се вгледах в очите `и.
- Не мислех,че ще го направиш!...Но ми хареса!
В този момент очичките `и засияха като две кристалчета.Вплетох едната си ръка в косата `и,с другата я придърпах към себе си и я целунах отново.

Отвърнах на целувката му,а после отделих устни от неговите.Обвих ръце около вратът му и се усмихнах самодоволно.
- То оставаше и да не ти хареса глупчо! - подсмихнах се.Естествено с това "глупчо" нямах предвид,че е глупав.Просто исках да го подразня пък и беше сладко...така де зависи от къде го погледне човек.
С Адам танцувахме още малко,а после се върнахме на бара.Поръчах си водка и се обърнах да огледам помещението.Видях едно празно сепаре и бързо поръчах две бутилки водка след което хванах другарчето си и го задърпах натам. Настаних се удобно и изпих съдържанието на чашата си.
- После какво?

Бях се настанил в ъгъла на бара където нямаше много светлина и я наблюдавах.Доста се беше променил.Беше пораснала и станала по-хубава и естествено по-секси.От време на време наблюдавах нея и сестра и чакайки момента в който да се завърна.
Здравейте щерки мои.Нося ви подаръци от Ада.
Отпих от водката си и се подсмихнах самодоволно.Протежето ми танцуваше с който и падне,а после целуна момчето с което беше дошла.
Вълкът кожата мени си,но нрава не...това ти пасва идеално малка кучко.
Тя и момчето се отправиха към едно сепаре,а аз се изправих.Тръгнах натам със стъпка която сякаш гласеше "Аз съм Бог". Простосмъртните пред мен мърдаха веднага щом ме видеха.Е този бар беше един от тези в които често се навъртах и просто нямаше как да не ме знаят...особено когато всичко ти е криво.Алина се усмихваше лъчезарно и от време на време с разменяше по някоя друга целувка с младежа.По път си взех една чаша с уиски - тъй като моята водка беше свършила - и отпих от нея.Реших да го дам на забързана опция.Нямаше и секунда и вече бях пред масата.Със светкавична бързина изпих питието си и оставих чашата до бутилката с водка.С още едно бързо движение бях опрял протежето си до стената стискайки я за гърлото.
- Татко се върна. - казах мило с злобна усмивка на лице.

Усетих го,но вече беше твърде късно.Бях допряна до стенат,а Кейлъб ме стискаше за вратът.Почваше да не ми достига въздух.Почнах да се гърча в ръцете му.Исках да намеря път за бягство от този тип,но той ме държеше толкова здраво,че направо щях да си умра в ръцете му.
Кучий син!
Той се подсмихна и ме пусна,а аз се строполих на пода.Извадих ножа си от джоба на дънките намиращ се при глезена и се изправих бързо.Единственото което получих беше извиване на ръката.Изпищях.
- На твое място не бих мърдал сладкишче.Сега ше те пусна,а ти ще пратиш есемес на твоята сладка сестричка и ще я викнеш тук.Ясно? - изрече Кей,а аз изръмжах.Той стисна ръката ми и я уви още повече.Нов писък излезна от устните ми.Той искаше да ми счупи ръката ли?
- Добре..пусни ме! - излаях насреща му.Той се подсмихна самодоволно и ме пусна. Разтрих ръката си тъй като доста ме болеше след това изпълнение на Кейлъб,но всичко това се развиваше за секунди...Извадих телефона си и влезнах в есемесите "Ела в бар "Hell" " пратих го на сестра си и погледнах Адам.Поклатих глава в знак да не се меси.Не исках да пострада зареди мен.Знаех,че Кей е способен да му отреже главата или по-скоро да я изтръгне сам и да играе футбол с нея...Ау!!

Още не можех да разбера за какво ме викаше Алина. Не сме си говорили от много много време като изключим Хелоуни партито.
Влезнах с Деймън в бара и се огледах. Видях Алина в една сепаре и й кимнах. Почнах да си проправям път натам. Когато стигнах заговорих:
- Алина за какво... - не успях да довърша, защото видях кои стои до нея. Ножа ми се озова в ръката за по-малко от секунда. СТиснах ножа в ръката си дръжката се заби в дланат ми. Оголих зъби и изръмжах високо. Направих крачка назад и дръпнах и Деймън със себе си. На лицето на Кейлъб грееше ужасяваща усмивка. Ето защо ми се обади Алина. Разбира се тя би направила всичко което той й каже. Защото я е страх и защото една часта от нея го обичаше. Аз го мразех...

Бар "Hell" ли?Че защо ще ходим там?Предпочитах бар "Night",но...май Алекса имаше работа в този бар. Хвана ме за ръката и ме задърпа бързо навън.Преди да излезнем от имението хванах вампирката и изцъках с език.Телепортирах ни пред бара след което двамата влязохме вътре.Алекса се отправи към едно сепаре където имаше двама мъже и още едно момиче досущ като Алекса.
Я близначки!
Не знаех,че Али има близначка,но сега разбрах и ми се прииска да имам и двете в леглото си.Ммм!Изведнъж Алекса ме избута зад себе си и извади ножа си.Оголи зъби насреща на единия мъж - по-възрастния - и едва ли не щеше да го убие с голи ръце.
- Какво по дяволите става тук? - попитах тихо Алекса.

Настаних се на мястото си ,а Кейлъб се настани до мен.Прокара ножа по гърбът ми ,а аз настръхнах от допира на метала по кожата ми.Оголих зъби насреща му,но единственото което получих беше шамар през лицето.
- Мразя те! - излаях му,а той само се усмихна самодоволно и ме погали по удареното място.
- Не ме мразиш.Точно обратното - обичаш ме.Все още ме обичаш. - каза с нежен мелодичен глас той,а след малко се появи и Алекса.Веднага извади ножа си и ме погледна кръвнишки.
Здравей мила сестричке.И аз се радвам да те видя.
Помислих си и извъртях очи.Тя избута гаджето си - о сменила го е! - зад себе си и изръмжа на Кей.
- Сестричке пак си сменила гаджето а?Какво стана с онази...Кристиан Озера май беше.Беше доста секси. - казах аз.Не му беше нито времето,нито мястото да се заяждаме,но това си бяхме ние.Алина и Алекса Рен.
- Алина!Мълчи! - нареди ми Кейлъб.
- Няма! - опълчих му се аз.Той се обърна и прокара ножа по лявата ми ръка.От дългия разрез потече кръв,а аз измънках недоволно.Поне бях свикнала с рязане. - Ти си най-ужасното същество на тази планета.
- Благодаря за комплимента миличка. - усмихна се злобно той. - А ти?Колко си се променила...чудя се още ли си толкова палава колкото преди Алекса.Надявам се двете със сестра ти да сте си научили урока за разменянето.
Направи крачка към сестра ми и вдигна ръка да я погали по лицето.Не знам защо,но си представях как тя му отрязва ръката...

Пп:Репликите на Кейлъб са писани с негово съгласие.

Той доближи ръката си към лицето си за да ме погали.
- Докосни ме и ще ти отхапя ръката до лакътя - изсъсках и заради това получих шамар залитнах и Дей ме хвана. Деймън тръгна към него но аз го хванах за пъката и го погледнах. Той се обърна и ме погледна. Аз поклатих знак да не се меси. Алина и се усмихнах.
- Озера е много стара история вече - после се обърнах към Кейлъб.
- А ти защо си тук? - после сетих един интересен факт ина лицето ми грейна злобно усмивка. - И не те ли срма да се занимаваш с по-малките. Заради това спокойно мога да ти съде зя педофилство - изсмзях се нависок глас и този път видях като замахна да ме удари и отблъснах ръката му. - И нали знаеш че си имаш вече внук - казах че си усмихнах. - А и си достатъчно стар за това... За бога ти си толкова стар че не знам как не се разлагаш вече.
Ето тук вече не можех да се сдържа и зхнах в смях. Вече го видях как му дойде до гуша. Нахвръли ми се избягах от обхвата му и змахнах с ножа и нараних по бузата. Той пак мми се нахввърли и аз се озвах на масата. Усмихнах се и прокарах език върху ножа с кръвта на Кейлъб по него.

О!
Личеше си,че Алекса не си е губила времето.Биеше се доста добре.Щом дори успя да ме одраска по бузата.Подсмихнах се самодоволно и отново тръгнах към нея.Избутах я на масата и плъзнах ръка по тялото и ,а после я стиснах за вратът.Метнах я към близката стена.Тялото и се удари,а аз забелязах,че почвахме да събираме публика.
Колкото повече толкова повече.
Не бях единствения човек на този свят който "спазваше" правилото на Мечо Пух.Обичах когато в боя участват повече хора,но сега исках просто сестрите Рен.Алина се надигна от мястото си и се опита да ме нападне в гръб.Това което получи беше място до сестра си до стената.Нито една от двете обаче не се предаваше...и аз нямаше да се предам.
- Бихме били добър отбор.Светът ще трепери под краката ни... - признах и се приближих към тях.И двете се бяха засилили към мен.Забих ножа в корема на Алина - не беше предназначен за там,но тя се извъртя - и после го извадих за да пробода Алекса,но кучката също се извъртя и ножа прониза рамото и.

Бях бясна на Кейлъб.Още съм го била обичала...ама че задник!Точно в момента ми се искаше да го пребия ,ако не и убия.С Алекса доста се бяха развихрили.Тя го поряза леко и за сметка на това той я метна към близката стена.Тогава ми кипна.Изправих се и се опитах да го нападна в гръб.Копелето ме хвана и ме метна до сестра ми.
Кучий син!
Изправих се и погледнах Алекса.Тя ми кимна и двете тръгнахме към него.Кей посегна към мен и аз леко се извих ...Ау!
Болката в корема ми беше неописуема.Кейлъб ме беше наръгал...след малко наръга и сестра ми в рамото.Леко залитнах при опита да застана права и да не се превия от болка.
- Адам!Махай се от тук!Деймън....нали?И ти също! - надявах се това да е Деймън.Единственото което бях чувал за сестра си беше от клюкарката.Напоследък говореше за нея и някой си Деймън.Предполагам,че е това момче... - Махайте се от тук!
Надявах се сестра ми да няма нищо против,че ги гоня,но надали искаше те да пострадат от нашия бащица.

Погледнах към Деймън с умолителен поглед. Трябваше де се разкара. Кейлъб искаше да страдаме. А като нарани Деймън или Адам щеше да успее.От рамото ми обилно течеше кръв и аз я усещах топла и гъста как напуска тялото му. Изправих се на крака и се подпрях на стената. Кейлъб се беше надвесил над Алина и й говореше нещо. Извадих пистолета от ботуша си и го заредих. Хвнах го със здравата си ръка и се прицелих.
- Ей Кейл - той се обърна с усмивка на лице, но като видя оръжито усмивката се изпари. Усмихнах се злобно и стрелях. Но копелето се измести и аз го уцелих в рамото. Е око за око,зъб за зъб, рамо за рамо... Нееее, не звучи добре.

Алекса се подпря на земята,а Алина на един от столовете.Отидох до Александрина,а тя ме изгледа злобно.
- Идвам с мир. - казах макар да не беше кой знае колко вярно.Ако бях дошъл с мир нямаше да я блъскам по стените и да я прострелвам. - Добре ли си?
- Да татенце добре съм!Направо идеално!Въобще не съм простреляна в корема и въобще не ми тече кръв!Чувствма се по-добре от всякога...,а ти ? - повиши тон тя,а аз стиснах устни.Алекса ме повика и аз се обърнах.Отекна шум от истрел.Изръмжах.
- Кучка! - излаях насреща и.Беше ме простреляла в рамото.Алина се завъртя и заби нож в корема ми. - Кучки!
- Око за око,зъб за зъб. - казаха двете в един глас.Подсмихнах се леко.Алекса беше права,че съм възрастен.Това си имаше и предимства.Не ме болеше кой знае колко,а и зараствше по-бързо...докато те още не бяха завършили - Ална по-скоро тъйкато Алекса беше умряла и станала червен новак - и щеше да ги боли и само Богинята знаеше ког щеше да им зараснат раните.Алина беше отишла до Алекса,а аз тръгнах към тях.Посредата на пътя се озовах до един човек който почна да ми се моли и да трепери.Само се усмихнах и го докоснах.Той се строполи мъртав на земята.
- Това може да се случи и с тях. - посочих двете момчета.До колкото бях наясно бяха гаджетата на моите момичета. - Или с вас.

Той докосна един човек и той се строполи мъртъв на земята... Мамка му!!! Той каза на мен и Лин че това може да се случи с нас. После се обърна към момчетата и каза че може и с тях. Направо ми причерня пред очите. После започнох до виждам в черно... буквално. Всичко беше в червен отенък.
- Да не си ги докоснал - изръмжах на среща му и той се обърна и очите му се разшериха. Не знам какво виждаше, но явно не е виждал нещо подобно преди. Скочих върхе него и го повалих. Почнах да забивам юмруците си в лицето му. След 5 или 6 той бе избута от него.
Но нямаше де се измъкне толкова лесно. Едва беше станал и го ритнах в корема. Тръгнах да му забивам една круше, но той ме хвана и ми изви ръката. Толкова силно че извиках.

- Кейлъб! - гласът ми се извиси.Застанах на няколко крачки от него.Той беше извил ръката на сестра ми и тя беше изпищяла.Отделно тя пък го наби,но си имаше и причина.И аз щях да го направя ако можех да мърдам без да ме боли...все пак Кей беше заплашиш Деймън и Адам.
- Пусни я! - казах му. Направих още една крачка към него.Той издави пистолет и го насочи срещу мен.Сковах се на място за известно време. - Давай!Застреляй ме!Хайде!
Почнах да го призовавам аз.Знаех,че може да го направи без да му мигне окото.И без това явно прободната рана в корема не ми стигаше.
- Застреляй ме,но я пусни и ги остави да си ходят...прави каквото искаш с мен ,но ги остави!Моля те! - очите ми срещнаха неговите.Това,че Кей ни беше превърнал не беше нищо сравнение с това което направи сега.
Ще съсипя живота ви.Запомнете думите ми.
Последните думи на Кейлъб които бях чула.Това което беше казал той по-рано беше вярно..аз още имах чувства към него,но друга истина - която ще призная само на себе си колкото и да не искх - е ,че имах чувства и към Адам.

Какво? Не не не, не трябва да му се моли. Така щеше да си помисли че той е спечелил. А не е. "Ела при мен!" помислих си аз. Трябваше да намеря начин да се измъкна... "Викаш ли ме" попита сянката. Почти можех да си представя как се усмихва. "Трябваш ми... Накарай го да си изповръща червата. Искам да старада." "Спокойно тъкмо щях да се намяся." каза сянката и веднага чух как Кейлъб кашля и се усмихнах. Кашлицата се усили и той ме пусна. Веднага се обърнах и видях че кашля кръв. Усмивката ми се разшири итстъпих назад и видях сянката окло него. Той падна на колене и продължи да плюе кръв.
- Следващият път внимавай с кой се занимаваш Кейлъб. Сръвнение с теб съм малка ,но и аз имам няколко фокуса в ръкава.
"Няма да го държа още дълго" чух сянката да казва. "Не спирай, искам да се МОЛИ!". "Това вече не е безплатно" каза тя. "Важното е да страда!". Клекнах пред него ,смивката още беше на лицето ми.
- Ако се помолиш учтив може и да престана.

Обърнах се към Алина.Какво и ставаше?Не ми беше приятно да я гледам така макар и до сега да се биех с тях.Тъкмо когато щях да пусна Алекса се строполих на земята и почнах да плюя кръв.Имах чувство,че ще си изповръщам вътрешностите.
- Кей! - изрече Алина ,а аз само вдигнах глава и я погледнах.Алекса ме гледаше,а на лицето и имаше победоносна усмивка.
Кучка!
- Няма ли да се помолиш? - попита тя като погледна ноктите си.Нямах намерение да и се моля дори това да означаваше да се сбогувам с вътрешностите си.
- По-скоро бих умрял! - озъбих се насреща и.

Гледах безучастно отстрани и това не ми допадаше,но Алина и Алекса искаха да се махнам с Деймън.Аз не можех да го направя,но всеки път когато се опитвах да и помогна тя ме избутваше настрани и ме гонеше.Исках да направя нещо,което ще им е от полза...
Въпреки че ние двамата седяхме отстрани те двете се справяха доста добре и само,но всеки път когато тоя простак удареше някоя от тях на мен ми ставаше гадно.Когато той беше тежко пребит и когато видях раната в корема на Али,аз изтичах при нея.Вдегнах я и я сложих да седне на един от диваните.Знаех,че раната `и ще заздравее,но въпреки това бях притеснен за нея.
- Как си?
Знам,че това беше много тъп въпрос...Погледнах я в очите и я целунах по челото.Седнах до нея и чаках да и се оправи раната.Нямаше да я оставя този път,даже и тя да иска да не се меся.

- Кей! - той плюеше кръв,а сестра ми се усмихваше.Потръпнах и направих крачка напред.Подпрях се на един стол понеже болката в корем ми стана още по-силна. - Алекса!
Тя не ми обърна внимание.До мен пък дойде Адам.Помогна ми да се настаня на един от диваните,но при сядането още повече ме заболя затова си легнах.
- Как си?
Как си?Сериозно ли?Как си?
Ококорих очи насреща му.Това беше най-тъпия въпрос който бях чувала докато съм в това състояние.Кейлъб пък ме беше попитал дали съм добре.
"Идвам с мир.Добре ли си?"
Бяха думите на вампира.
Да татенце добре съм!Направо идеално!Въобще не съм простреляна в корема и въобще не ми тече кръв!Чувствма се по-добре от всякога...,а ти ?
Бяха моите думи които му дадох в отговор.Всичко това се завъртя в главата ми и погледнах Адам.
- Страхотно!Направо страхотно.Никога не съм била по-добре... - изръмжах.Той с нищо не заслужаваше това държание,но бях ядосана...незнайно защо.

Всичко се развиваше толкова бързо,че дори не успях да реагирам.Ония тип запрати близначките към стената,а после наръга едната в корема после наръга Алекса в рамото.Реших да се намеся,но червената не ми позволи.Сестра и заяви да се махам заедно с гаджето и.Ако си мислеха,че ще си тръгна и ще ги оставя с тоя Мистър Мускул жестоко се лъжеха.
"Кейлъб" падна на земята,а Алекса коленичи до него и поиска той да и се моли.Усмихваше се сякаш току-що е била на чаено парти с Господин Мечо и куклата Мими.Пфф!
- Алекса...успокой се. - приближих се към нея.Едва ли не си представях как насочва нож насреща му.Надявах се да не го направи... - Моля те.Остави го...