Бар "Hell"

Graduates Брой мнения : 1594

-Не знам-казах и сви рамене.Изпих си уйскито и си поръчах още едно.Не знаех какво да й кажа или какво да направя:
-Какво искаш да правим?-попитах леко глуповато.Всъщност си се чувствах глупаво...

П.п. Сори,ма нищо не ми хрумна ;хх

Humans Брой мнения : 258

Повдигнах рамене.Не знаех какво искам..незнайно защо.
- Ами...може да отидем у Стела... - казах накрая.Май забравих да оточня нещичко като гледах погледа му който сякаш говорише "Стела ли?Защо път да ходим у тях?" - Аз живея у тях...тя беше така добра да ме приюти след като сестра ми така или иначе не ме забеляза когато ме съживиха...
Дори не знаех защо му казвам последното.Просто нямаше нужда и все пак го казах.Изправих се и погледнах към вратата,а после към него.
- Е тръгваме ли?

Graduates Брой мнения : 1594

У Стела?????Оле....
-Искаш ли да отидем у нас?-предложих с силната надежда да се съгласи..Найстина,ама найстина не исках да ходя у Стела...за бога аз свалях Маги,а Стела щеше да ме разкости...Буквално....Погледнах към Маги и се усмихнах с цел да изглеждам мило....така де...никога не съм го владеел.Естествено можех да и въздействам,но...не исках,исках ако ще е с мен да е по нейна воля.....

Humans Брой мнения : 258

Не знам защо,но си мисля,че той много не искаше да се вижда със Стела,но тя така или иначе не беше у нас,а и не се свърташе често у дома тъйкато трябваше да учи в онова училище на което сестра ми беше директорка.Пъфф...
- Ами добре... - съгласих се.У тях или у нас то май нямаше голяма разлика.Усмихнах се. - Ам...Харпър...аз ти разказах за себе си докато ти нищо не ми разказа за теб...мисля,че така не става...трябва и ти да ми разкажеш малко.
Настоях аз и пак погледнах вратата сякаш бързах да си тръгна,но всъшност не беше така.

П.п:Глупости пиша...

Graduates Брой мнения : 21

Още от тогава ,от както безчувствено убих баща ми ,мисълта ,че имам сестра не ми дава покой.Знаех само ,че е полу ангел полу демон и ,че има същия медальон като моя ,който е подарен от баща ми ,от както се помня.Нищо друго не знаех за нея...Нито как се казва ,къде живе ,та аз дори не знаех дали е жива.Доверявах се само на някакви си слухове ,които всъщност бяха единствената ми упора в търсенето й.Не можех да бъда сигурен ,дали всичко това е вярно ,но не можех просто така да се откажа.
С помоща на няколко вещици и гадателки ,успях да науча малко повече информация.Според гадателките ,момичето имала същия медальон като моя ,което до някъде ме улесняваше в търсенето.Отваряше се нова вратичка ,през която с помощта на вещиците можех да премина.Проблемът беше ,че трудно можех да намеря вещица ,която да иска да ми помогне ,понеже всички ,до една ме мразят и само се чудят как да ме убият.Най-накрая успях да убедя една и тя на благо сърце ми помогна ,с уговорка ,че няма да пипна дори и с пръст никой от семейството й...
Та въпросната вещица направи някакво заклинание ,с помощта на което разбрах приблизителното местонахождение на сестра ми и така ,без да бъда сигурен ,че казаното от вещицата е вярно се отправих към посоченото от нея място...
Така се озовах в едно малко градче ,близо до Лондон.Макар ,че вещицата не беше посочила именно това място ,реших да започна от малките градове ,в покрайнините на Лондон.Цял ден обикалях улиците ,къщите ,магазините питайки хората за момиче с такъв медальон ,който весеше на гърдите ми.Никой нищо не знаеше ,но това беше единственото нещо ,с което разполагах.Бях уморен и донякъде разочарован и мислех ,че ще е най-добре да се откажа.Честно казано ,бях на косъм ,но след това реших ,че вече съм извървял много път до тук и няма време да се връщам назад.Щях да си почина за известно време и после пак да продължа с търсенето...Ако до края на седмицата нямаше да намеря нищо ,просто щях да се откажа ,въпреки ,че много рядко го правя...
Нуждаех се от нещо силно за пиене ,за да приема по-лесно факта ,че съм до никъде с търсенето.Вниманието ми бе привлечено от един бар на име "Hell".Попринцип ми се повдигаше щом само си помислях за Ада ,но реших да отида именно там ,за да видя какви са днешните представи на хората за Ад.
Още щом отворих вратата ,сякаш влязох в друго измерение ,доста по-шумно.Музика ,групички от пияни мъже и клюкарстващи жени.Обстановката беше доста...приятна.Беше луксозно обзаведено и навсякъде из помещението светеха червени светлинки ,като от време на време излизаше пушек ,изпод сепаретата.Жалка имитация на истинското...Е ,ако беше истинско ,едва ли щеше да има посетители.
Изсмях се наум и закрачих към бар-плота ,проправяйки си път с ръце.Въпреки ,че беше пълно ,успях да си намеря едно местенце ,където да седна.Издърпах високия стол ,пред бара и седнах уморено ,сякаш бях прекопавал ниви цял ден.Обикалях града ,но то си е почти същото...След няколко минутки дойде бармана ,който ме зяпна въпросително ,вероятно очакващ да си поръчам нещо.
-Едно двойно уиски.-казах твърдо ,гледайки го съвсем безизразно.
Невъзпитаното му поведение ме раздразни ,дори леко ме ядоса.Реших да не му обръщам особено внимание ,освен ако не продължи в същия дух...
След още мъничко ,преди още да ми донесът поръчката ,един доста пиян мъж ,който седеше от лявата ми страна стана и си замина ,преценил ,че за днес му е достатъчно.Веднага ,на неговото място седна младо момиче с кестенява коса.Сладкия аромат на парфюма й мигновено достигна до ноздрите ми и ме накара да се обърна.
-Дявол да ме вземе!-измърморих си под носа ,гледайки към гърдите й.
Не ,не гледах тях ,не ,че не бяха невероятни ,но това ,върху тях беше по-вълнуващо.Най-накрая я намерих!
-Здравей!-усмихнах се на момичето ,без да откъсвам очи от медальона й ,който беше досущ като моя.

Graduates Брой мнения : 98

Беше около 5 часа сутринта. Както всеки нормален, по това време още спях в леглото си, обвита с топлите завивки. Ето, че поредното видение нахлу в главата ми, съвсем неканено и неочаквано. Влязох в някакъв бар, оглеждайки се за свободно място на бара. За мой късмет, тъкмо тогава някакъв пиян мъж ставаше от там. Както винаги вървях наперено и самодоволно, примамвайки погледи върху себе си. Е, понякога се дразнех от този факт, но с времето се свикваше. Достигнах до бара и седнах на високия стол, очаквайки бармана да се появи и да вземе поръчката ми. Веднага след това някакво момче се обърна към мен и ме поздрави. И за моя изненада, той бе вперил поглед точно в гърдите ми. Какъв безсрамник!
Е, както винаги се събудих на най-интересната част. Не знаех какво стана по-нататък, но и не горях от нетърпение да разбера.
След няколко минути, прекарани въртейки се в удобното си легло, отново заспах, но този път не сънувах нищо. Когато за втори път отворих очи, часовникът на нощното шкафче показваше 12:30 часа. Протегнах ръце нагоре, разтърках очите си и бавно се измъкнах от леглото. Последваха ежедневните процедури - миене на очи и зъби, душ и разбира се, закуска. Върнах се в стаята си, за да се преоблека и изляза навън. Кипях от енергия и се възползвах от това, за да побягам в парка. Явно днес нямаше да се видя с Анди. Колко жалко, умирах си да се срещнем. Когато се прибрах, последва втория душ за деня, както и следобедна закуска. Вече усещах умора, затова прекарах останалата част от деня мързелувайки.
Нощта спусна тъмните си завеси, обхващайки всичко в прегръдката си. Какво пък, идеалното време за излизане. Облякох тъмно кафявата си рокля, която едва стигаше до коленете ми, придружена от обувки на висок ток в същия цвят и черното ми кожено яке.
Не след дълго се намирах в близкия бар "Hell". Колко повърхностно. Ако знаеха какво всъщност е в Ада, едва ли щяха да се повиграват така. Засмях се мислено и влязох вътре. В този момент стана всичко от съня ми - онзи мъж стана, аз седнах на неговото място, а момчето до мен се обърна, зяпайки ме в гърдите и ме поздрави.
- Извинявай, но лицето ми е тук горе! - сопнах се аз, сочейки главата си, а изражението ми бе повече от кисело.

Graduates Брой мнения : 21

Усетих смущението ,което предизвиквах у нея.Причината за смущението вероятно беше от погрешното й разбиране.Разбирам я как иначе може да реагира ,когато някакъв си мъж я е зяпнал с цялото си нахалство.
-Не ,не си мисли ,че зяпам гърдите ти.-побързах да й обясня ,отмествайки поглед.
Тъкмо се обърнах ,но не издържах дълго и отново погледнах към медальона.Исках да се уверя ,че наистина е същия и ,че всичко това не е илюзия.Не е за вярване...Казаното от гадателките и от вещицата се оказа вярно ,да не повярваш ,че не са ме излъгали.Правилно са постъпили ,защото ако ме бяха подвели ,щях да им отмъстя ,като им извадя сърцата с голи ръце.Благодарение на емпатията си усетих възмутението й ,което този път беше доста по-силно.Попринцип не ме вълнуваше какво изпитват хората около мен ,но все пак ставаше дума за сестра ми...Единствената ми жива роднина.
-Съжалявам.-измърморих и се обърнах напред ,гледайки към бутилките с алкохол.
Изкуших се да надникна в съзнанието й и да чуя мислите й ,но преди да го направя размислих ,тъй като прецених ,че би било много подло от моя страна.
-Само от любопитство...Как се казваш?-би било по-добре ако първо се запознаем ,преди да й съобщя голямата новина.

Graduates Брой мнения : 98

- Даяна. - измрънках под носа си.
Какво? Той да не си мислеше, че с този поглед и по-точно с мястото му на гледане, щеше да ме накара да му кажа истинското си име? Да бе, в някой друг живот може би.
От километри разбрах, че бе демон. Защо се интересуваше от мен? Та аз бях точно противоположното - ангел и бях доста по-силна от него. Ако решах, можех да го пратя обратно в мишата дупка на тези противни същества - именно Адът.
Барманът бе забелязал появата ми и се доближи към мен. Усмихна се мило, очаквайки да поръчам.
- Алкохолна мента със спрайт. - казах уверено, като също се усмихнах.
Опитвах се да не обръщам внимание на демона, но любопитството ми нарастна. Спомних си сутринта, когато го сънувах. Но защо точно него? Какво бе толкова специално, за да привлече вниманието ми?
Гледах право напред, потраквайки нервно с пръсти по бара. Питието ми пристигна и отпох глътка. Ммм, обожавах го. Накрая не се стърпях и хванах за рамото момчето от виденията ми. Беше ми обърнал гръб, може би заради незаинтересоваността, която проявявах към него. Допирът предизвика ново видение, което бързо се стрелна в ума ми. Бяха две бебета, носещи еднакви медальони. Бяха като този, който аз носех на себе си. Интересно. Погледнах го повече от изненадано.
- Познаваме ли се? - сбръчих вежди, опитвайки да си спомня, но безуспешно.

Graduates Брой мнения : 21

Интересно и доста съвременно име за такава старица като нея.Докато се представяше долових някакво вълнение у нея ,но не му обърнах особено внимание..Все пак беше ангел ,което означаваше ,че няма за какво да се тревожа.Те са честни и добри ,което ги прави глупави и слаби....Лесно се доверяват на всекиго ,за което по-късно си патят ,в повечето случаи.Хвърлих й преценителен поглед ,за да определя силите си...Едната беше доста рядко срещана ,а другата много полезна.Всeки иска да има видения ,невероятно нужна сила, но много малко демони имат щастието да я имат.Повечето от тях са жени и ги наричат гадателки...Обикновено, макар че са зли не служат нито на злото ,нито на доброто.
-Дори и да се познаваме ,не мисля ,че имаш спомени.-присвих очи ,вглеждайки се в обърканото й лице.-Както и аз...Нищо не помня от времето ,когато съм бил малко бебе.-намигнах й и извадих медальона изпод тениската си.
Внимателно и бързо го откачих със сръчните си ръце и го стиснах в ръката си.Бавно я изпънах напред ,доближавайки я до нейния.Мили боже..бяха съвсем еднакви.Като близнаци.
За медальона си знаех едно...Направен е от някакви вещици преди много много години ,но нямах представа за какво е.Известно ми беше ,че никога не правен дори подобен , а сега виждах съвсем същия на врата й.
-Странно ,не мислиш ли?-прибрах ръката си и мушнах украшението в джоба на дънките си.-Него гледах.-отпих от донесеното вече уиски и отново се обърнах.
Усещах ,че съм и леко неприятен ,а пък не исках да се натрапвам и да й развалям мнението за мене...Всичко с времето си.Скоро щеше да ме намрази и без друго..Все пак съм лошия батко демон...

Graduates Брой мнения : 98

- Чакай. - извиках след него, като се бе обърнал.
От къде го имаше? И защо беше абсолютно еднакъв с моя, като две капки вода?
Ако си мислеше, че щях да го оставя да си тръгне просто така, жестоко се лъжеше. Щеше да ми каже всичко, което знаеше на секундата.
- Започвай да говориш, демонче!
Казах с решителен тон, усещайки как го бях хванала за яката на блузата му и стиснах ръката си в юмрук.
- От къде имаш медальона? Кой ти го даде? Защо е същият като моя? И кой по дяволите си ти? - изредих всичките си въпроси на един дъх.
Не можех да се стърпя, но не се и опитвах.
- Кажи ми или ще те пратя там, откъдето си дошъл, изчадие на Ада! - дръпнах го по-силно, като едва не скъсах блузата му.
Ситуацията определено ме разстройваше и ме караше да излизам извън контрол. И какво намекваше с това, че може да се познаваме, но и двамата нямаме спомени?

Graduates Брой мнения : 21

Я виж ти..Колко агресивна била малката.Мислех ,че ангелите са олицетворение на мира и не им отива такова поведение ,като нейното в момента.Или пък бях успял да я заинтересувам до толкова ,че направо не може да сдържа емоциите си.
-Полека със заплахите мила...-хванах ръката й и я отскъбнах от яката си.
Разпознах в нея една семейна черта - агресията ,която в рода ни се предава по наследство.Нямах намерение да се бия с нея ,а и тя едва ли щеше да го направи на публично място.Не й стиска...
-Не мислиш ли ,че съм прекалено голям залък за устата ти?-стиснах устните си в права линия ,постепено извивайки ги в самодоволна усмивка.-Предлагам да не се перчим кой кого ще набие ,защото и да ме пратиш в Ада...Пак ще изляза.-ухилих се и допих съдържанието на чашата на екс.
Не ме беше страх от Ада.Все пак беше дома ми...Ако ме прати там ,най-много да ми докара главоболие покрай демоните там ,които са ми малко ядосани ,че ги изоставих.Щях да убия бяколко ,а останалите щях да поищадя на своя глава ,защото после щяха да мъдрят някакъв план ,с който да ме отстранят завинаги.Можех само да им пожелая успех...За пореден път.Добре си бяха демоните ,докато не ме закачаха ,същото се отнасяше и за останалите същества.
-А и не мисля ,че ти е от полза да ме пратиш в Ада...Не и ако държиш да получи отговор на въпросите ти.-настаних се удобно на стола ,докарвайки самодоволно изражение.-Предлагам да седнеш...-посочих стола й ,но тя не ми обърна внимание.-Сядай!-изръмжах ,при което очите ми почерняха ,но само за секунди.
Уоу!Не успях да сдържа гнева си...Рядко се случваше ,защото попринцип съм много търпелив и спокоен ,колкото и да не ми вярват останалите.Защо ме мислеха за такова зло?Това ,че убивам когото си поискам ,не значи ,че съм зъл.Щом го убивам ,значи ми пречи и точка.
-Да започнем с това кой съм аз.-предложих със тих глас.-Казвам се Натаниел и знам ,че все още нищо не ти говори.-представих се и за сега всичко звучеше толкова нормално.-Аз съм един доста стар демон..Под стар имам предвид древен.За да добиеш по-добра представа - по-стар съм от теб с няколко дни.-усмихнах се на малката си сестричка ,която все още не подозираше нищо.-Медальона ми е подарък от баща ми и го имам от както се помня ,също като теб.-посочих нейната дрънкулка.
Все още не знаех как да и съобщя най-интересната част...Просто не можех да й го поднеса ей така на тепсия.Като сутреше вестник...Такива новини не се приемаха лесно ,а и ставаше дума за нещо повече от обикновени брат и сестра...Щеше да разбере ,че е наполовина демон и има брат ,който е от съществата ,които е мразила цял живот.Дали щеше да намрази и себе си?!Измях се при мисълта ,но бързичко възвърнах сериозния си вид.
-Това ,което е по-интересно ,че твоя медальон съще е подарък от баща ти.-все още увъртах и с това изказване едва ли й изясних нещата.
Дали знаеше кой и какъв е баща й?...Едва ли.Тогава щеше да знае ,че е демон...

Graduates Брой мнения : 98

О, Боже .. отново онази агресия се бе появила в мен. Винаги, когато я усещах, се чувствах така сякаш не бях аз. Сякаш не бях ангелът, който трябваше да бъда или по-точно - ангелът, който се предполагаше, че съм. Имах усещането, че нещо не е наред и по някакъв начин нещо с мен е нередно и не както трябва.
За какво говореше той? Знаех, че медальонът е от баща ми, затова и бе толкова ценен за мен. Погледнах го злобно, като всяка от думите му ме дразнеше все повече и повече.
- Да не мислиш, че ще ти повярвам, че си ангел, който е паднал и се е превърнал в демон? Запази лъжите си за някой друг, пред мен няма да минат! - изричах думите бавно, с равен тон, наподобяващ безразличие.
Посегнах към чашата и я поех с ръка. Взех сламката, която беше вътре и я хвърлих нехайно на плота пред мен. Надигнах чашата и питието се разля в устата ми. Изпих го на екс и оставих стъкления съд до сламката.
- А сега ми кажи истината! - вперих поглед в очите му, като присвих своите.
Този демон, макар толкова стар, явно не знаеше колко силни всъшност бяхме ние ангелите. Жалко за него. С радост щях да му демонстрирам.
- Чакам, Натаниел. Нямам цяла нощ на разположение. - отново му се озъбих, надявайки се да ме разбере още от първия път без да проявяваме насилие. А и не исках да вдигаме панаири пред толкова хора.
С времето бях забравила, че го излъгах за името си. Доста рядко го правех, може би и това бе причината.

Graduates Брой мнения : 21

-О ,не...Ужас!-отсякох прибързано.-Как може да си помислиш ,че съм бил ангел някога?!Колко унизително.-ако бях нареден така от друг ангел ,вероятно щях да му насиня лицето ,ако е мъжки или дупето ,ако е женски.-Ти въобще знаеш ли кой е баща ти?-погледнах я отегчено ,изморен от факта ,че ни предстои дълъг разговор ,в който през по-голямата част тя е слушател ,задаващ многото си тъпи въпроси.
Това пък беше мой коз...Можех да я дразня ,увъртайки отговорите така ,че да стига сама до тях.Щеше да стане прекалено сложно ,но си заслужаваше да я изнервя.
-Въобще не ме слушаш какво ти говоря!-поклатих глава ,разочарован от малката съсреодоточеност ,с която ми обръща внимание.
Стана ми ясно ,че не знае кой е баща й ,защото иначе щеше да е по-шокирана и все някаква реакция се очакваше ,различна от таз.
-Скъпо мое заблудено ангелче ,цял живот си се самозалъгвала ,оносно роднинските ти връзки.-започнах с шокиращите факти.-Ако баща ти е Господ ,както си мислиш ,значи аз съм мамут.-ококорих очи срещу нея ,поглеждайки се в отражението на една бутикла ,използвайки периферното си зрение.
Исках да се уверя ,че все още съм в човешка ,а не в слонска форма.
-Боя се ,че ще те разочаровам...-махнах с ръка на бармана ,който кимна ,давайки знак ,че след малко ще дойде.-Баща ти е това ,което най-малко очакваш да е ,но със сигурност не е Господ.-тихичко се изхилих ,подигравайки се на бедната брюнетка ,която цял живот се е мислила за божие чедо.

Graduates Брой мнения : 98

- Maйната ти, Натаниел. - измърморих под носа си, надявайки се да ме е чул .. ако не, с радост щях да повторя казаното.
Как ли пък не! Господ не бил мой баща, друг път. Как тогава щях да имам крилете си и всичката сила у мен?
- Знаеш ли, нямам повече работа тук. Тръгвам си.
Казах отегчено, надявайки се да спре да лъже. Точно така. Той беше едно лъжливо копеле, като всеки друг демон. Бяха доста известни с тази си черта.
Взех чантата си от стола и станах от него. Бръкнах в нея и изкарах пари, за да платя питието си. Оставих ги на плота до стъклената чаша, осъзнавайки, че бяха доста повече от необходимото. Въпреки това нямаше да чакам бармана да ми върне ресто. Не исках да седя и минута повече тук.
- В повече са. Почепи се и дано ти дойде акъла в главата! Сбогом, Натаниел. - изсъсках срещу него и се обърнах с гръб към него, тръгвайки към главата си цел - изходът. Направих няколко крачки, но ...

Graduates Брой мнения : 21

Когато Ариана ми каза ,че си тръгва ,реших да надникна в мислите й ,за да разбера дали блафира.Не разбрах това ,което исках ,но пък научих друго...Горкото момиче си мислише ,че я лъжа.Колко нетактично...
Въпреки всичко реших да проверя до къде ще стигне и дали наистина ще си замине ,оставяйки любопитството си незадоволено.Всичко изглеждаше реалистично...Остави пари ,опита се да ме засегне ,взе си нещата и тръгна към изхода.Да ,явно наистина щеше да си замине.Е ,имаше късмет ,защото щях да й дам информацията ,от която се нуждае без повече да я тормозя ,защото самият аз бях изтормозен да я търся и нямах намерение да я оставям да си тръгне ,че после да я диря из града няколко дена.
-Чакай ,чакай...-станах от удобния висок стол и тръгнах след нея.
Не бях сигурен дали ме е чула ,защото не се обърна ,но пък може нарочно да не се обърщаше.Имаше друго решение.
-Защо си мислиш ,че те лъжа?-хванах я за ръката ,задържайки я на едно място ,не й ползволявайки да излезе от бара.-Сигурен съм ,че много пъти си се убеждавала в нечесността на демоните ,но повярвай ми ,правим го за наше благо.Какво да прави ,че мислим за собствените си задници ,повече от колкото за хората около нас...-егоистична усмивка озари лицето ми.
Без да лъжа ,тази усмивка ми отиваше най-много ,а и аз най-много си я обичах.
-Каква полза от това да лъжа ,че не си дъщеря на Господ.-пуснах нежната й ръка ,която бях сграбчил с моята огромна лапа.
Не можех да си представя как толкова много сила може да се събере в такова малко и нежно тяло като нейното...Колко лесно й е да заблуждава всички ,че е невинно беззащитно момиче ,а после хоп....Безсмъртна.
-Ако толкова не вярваш на мен...Повярвай на видението си.-използвах коза си.-Много добре знаеш ,че не ги получаваш без причина...-намигнах й лукаво ,оставяйки я да отговори или поне да реагира на всичко изтреляно от мен за последната една минута.

Graduates Брой мнения : 98

Колкото и да не исках да повярвам, Натаниел беше прав. Винаги се бях различавала от всички ангели горе. Почти постоянно ме наглеждаха, по предтекст, че съм им любимка. Сега всъщност осъзнах, че е било, за да ме държат изкъсо и да наблюдават действията ми. Сякаш бяха оплашени, че мога да им навредя по някакъв начин.
Загледах се в медальона на момчето, а после рязко повдигнах глава към лицето му и впих очите си в неговите.
- Кой е баща ми? - попитах, макар да знаех отговора.
Баща ми бе демон. Едно от онези същества, които ненавиждах.
Чувствах се толкова излъгана, измамена, дори предадена. Изпитвах силен гняв и ярост. Очите ми почерняха точно като на истински демон. Не можех да ги видя, но го усещах по изражението на Натаниел.
- Нека позная. Ти си мой брат? - вперих отново погледа си в него, а от очите ми бяха потекли сълзи.
Исках да се махна от тук, да забравя, че съм срещнала Натаниел и за целия разговор с него. Исках да остана сама и да излея болката и гнева , които изпитвах.

Students Брой мнения : 116

Тук дали е добре? Това само се въртеше в главата ми, след като го изнудих да дойдем в този бар. Е, не беше нещо особено, просто място, където ми позволяваха да пия. А такива рядко намирах, макар че можех да използвам въздействие, но не обичах да го правя.
Той няма право да съди мястото, в което си го довела. Успокой се малко..
Права си..
- Едно.. уиски да речем? - промълвих на сервитьора, той взе поръчката на Ерик и се отдалечи. - Ъм, както обещах, няма да питам, така че.. Давай ти. Все пак трябва да поддържаме разговора, нали? - попитах и се усмихнах в очакване на питието си.
Само това ли ще кажеш? Та той дойде с лудата ти личност тук!
Знам, но няма какво да кажа, аз само мисля за въпросите си, а обещах, че няма да питам повече...
Както искаш..
- Ам, питиетата ви. - прошепна сервитьора и ги остави на масата, а аз жадно запих от уискито си.
- Благодаря. - казах и той си тръгна. - За протокола, доведох те тук, защото само в този бар ми дават алкохол. Принципно съм на седемнадесет.. - казах и се усетих, че му бях дала думата. - Така де, твой ред е.

Graduates Брой мнения : 264

- За протокола, доведох те тук, защото само в този бар ми дават алкохол. Принципно съм на седемнадесет..Така де, твой ред е.
-Ами..Нямам какво да кажа всъщност..
Отпих от уискито си.
-Чудех се дали....Не...Няма нищо...
Глупак!Колко си тъп!Тъпанар...
-Ей сега ще дойда..
Станах и след малко се върнах.
Хайде..Питай я..Ще съжаляваш...
Добре..
Хайде..Бързо...
Добре.
-Бека..чудех се..-почешах се зад ухото.-Искаш ли...Да танцуваме?
Подадох и' ръка.
Идиот.Пълен загубеняк!Муха такава!

Students Брой мнения : 116

-Бека.. чудех се.. - прошепна и се почеса зад ухото. - Искаш ли... Да танцуваме? - попита накрая, след доста заекване.
Аз отворих устата си очудено и навън се понесе дъхът ми на уиски. Е, какво толкова щеше да стане?
Всичко се започва така. Срещи, танци и накрая завършвате болни от любов.
Ти и твоите коментари... Нищо няма да стане, само ще танцуваме. Предполагам.. - казах си, но си помислих, какво ли може да стане. Да ме хване някой от онези пристъпи?
Вече седях няколко минути така и го гледах как ме наблюдава, сигурно си мислеше, че съм идиот.
- Да, ъ, добре. - прошепнах и се изправих. Хванах ръката, която протягаше към мен и застанахме в центъра на бара. Изведнъж, сякаш по поръчка, започна бавна песен, балада.
Дали не е нарочно?
Естествено, че е нарочно. Да не мислиш, че те кани да друсате главите си на някоя песен на Металика?
Така де, все едно.
- Ам, да знаеш, не умея много да танцувам. - промълвих и го погледнах в очите. Отново.

Graduates Брой мнения : 264

Доста време и' отне да каже нещо.Гледаше ме като че ли съм и' предложил да се оженим.Така де..Това си беше само един танц.За 100 години все пак съм се научил как да танцувам.Най-накрая каза:
- Да, ъ, добре.
Пое ръката ми и тръгнахме към дансинга.Изведнъж започна някаква бавна песен.Мразех тези моменти..
- Ам, да знаеш, не умея много да танцувам.
-Нищо..Аз ще водя..
Усмихнах се..След няколко минути започнахме най-накрая...
Целуни я!
Да,да...
Веднага!
Бяхме близо един до друг и го направих.Доближих се до нея и допрях устни до нейните.Ръката ми беше на кръста и'...

Students Брой мнения : 116

- Нищо.. Аз ще водя.. - каза той и се понесохме във ритъма.
Честно да си призная, не беше трудно. Само трябваше да движиш краката си..
Какво по..
Казах ти, че ще те целуне! Ха, е, не съжаляваме, нали така?
Той, той ме целуна. Не ме целуваха за пръв път, но се почувствах все едно е така. Устните ни стояха допряни няколко секунди, след което бях принудена да се откъсна, за да поема дъх. Не, не мога да повярвам, че стана.. Странното бе, че ми допадна, не се отдръпнах, като да не го харесвам. Това значеше ли, че го харесвам? Харесвам ли го?
Разбира се, влюбено гълъбче. Иначе щеше ли да си правиш труда да искаш моето мнение? Направо щеше да го отрежеш за танца, нямаше да го водиш тук дори. Нямаше да се заглеждаш в очите му така. Както ти се изрази, "харесваш го", макар че на мен "влюбена си в него" ми звучи по-добре.
Ха, забавна си, макар че за пръв път ми звучиш права. И мисля, че за пръв път ще се съглася с теб.
- Аз, аз не знам какво да кажа.. - прошепнах накрая. Защо? Та той все едно ще ми каже какво да говоря.. Ох, все едно, никога не ме е бивало в действията след целувки, така че..

Graduates Брой мнения : 264

Тя отвърна....Бека отвърна...Ухууууу...Отвътре танцувах.
Най-накрая го направи..Браво..Сега ако отидете в някой хотел и не започнете да се..
Я млъквай..Много искаш..Тя да не е кучка..
- Аз, аз не знам какво да кажа..
Погледнах я и я довлякох към масата.През това време си говорехме.Преди да седне отново я целунах и положихме задните си части върху столовете.
-Ами...Когато те видях много ми хареса..На характер си чудесна.Просто от малко време се познаваме,а вече се целуваме..Май се научи да танцуваш.Ако искаш после пак..
Подсмихнах се.
-Между другото явно и ти ме харесваш...-погледнах я.-Това значи ли,че сме гаджета?

Students Брой мнения : 3788

Хелуин?Май не искаше да направи това, което аз исках, но колкото повече се дърпаше, толкова повече ме караше да не се отказвам.Щеше да направи това което АЗ исках, не за друго, за просто защото накрая всичко щеше да стане както аз кажа...Май много си вярвах, но може би, бях права...или просто прекалено вярвах в възможности които дори не притежавах...Жалко?Може би...но сега не бе момента да мисля над това, защото точно приближавахме бара, а подобни мисли в комбинация с алкохол не бяха особено добре съчетани...
Седнах на един от столовете и се обърнах към всички хора наоколо който дори не можах да разгледам от яд, че не получих спектакъла на който се надявах...Завъртях леко глава към Боунс, който сядаше до мен и без да го поглеждам само му казах да ми поръча като неговото и отново върнах вниманието си, което не бях и отделяла от тълпата наоколо.
-Е, явно ти не беше гладен, но пък може да си бил и прекалено...изтощен за да го ухапеш.-засмях се подигравателно, сякаш не исках да забравя че ако не се държи както аз искам, то той въобще не спада към графата с вампирите...или поне за мен.Но той явно не се трогваше особено и за това трябваше да измисля друг начин да го изкарам от кожата му...може би това което видях, до колктоо успях да видя де, в пещерата с мъжа който ме нападна не ми бе достатъчно.Но в краен случай бих позволила отново да пострадам, за да видя какво точно би направил за да ме отърве...все пак накрая отново щях да пия от кръвта му и да се оправя...да си призная за тази кръв може би наистина си заслужава...

Graduates Брой мнения : 173

Саманта,започваше да прекалява й реших да й дам малък урок.По-точно щях да направя каквото исках,а реакцията щях да проследя с голям интерес.
Поръчах по едно уиски със сода и се отпуснах на стола.Саманта оглеждаше тълпата.Усещах,че е разочарована.Беше толкова лекомислена и импулсивна,че чак ме разсмиваше.Подсмихнах се леко,пресегнах се и я потупах по ръката.Тя се обърна рязко към мен и се ухили.Вероятно помисли,че съм намислил някоя щуротия.Но не беше така...
-Сладурче,-рекох аз.-Питието ти.Наздраве за успешния финал на зле започналата вечер.Отпихме и се усмихнах на Саманта.Нищо неподозираща и сияеща,чакаща приключения.-Ела да ти прошепна нещо.
Тя се наведе към мен.Аз я хванах нежно за врата и я придърпах към мен.Докоснах за миг ухото й с езика си и я усетих как потръпна.Притиснах я по-плътно...и забих зъбите си във врата й.Кръвта веднага напълни устата ми.Всмуках.Прегрътнах 4-5 глътки,като в същото време леко цепнах палеца си.Отдръпнах се от зашеметената Саманта и притиснах палец към раните й.Мигом се затвориха.Отпуснах се пак назад в стола и се усмихнах,вдигайки вежда.
-Доволна ли си,котенце?-вдигнах чашата си и я чукнах в ръба на нейната.-Cheers!

Students Брой мнения : 3788

Копелето му ме захапа...да си призная ходът му си го биваше, но хич не го очаквах.Когато усетих зъбите му в плътта си се опитах да го изблъскам назад, но май ръчичките ми не ме слушаха и не успях дори да го докосна.падах си по хапенето, но...хич не обичах мен да ме хапят.Усетих как главата ми се завъртя и преди да се осъзная той беше ме бе пуснал, а раните на врата ми заздравяли.Звука от чашата му докоснала ръба на моята ме изкара от този транс в който бях попаднала, сякаш все още не можех да повярвам че ме захапа...побъркан вампир!
Погледнах го така сякаш нещо не му бе наред и отпих от чашата си...не че аз бях по различна от него, не не очаквах да ме захапе така брутално...направо нямах думи с които да го опиша.Да си призная искаше ми се да избухна в ругатни, но трябваше да приема фактите, а те бяха такива че му дължах живота си...
-Не може да си хванеш свясна жертва и затова пиеш от мен?Умен ход...но доста жалък, не мислиш ли...?-още една глътка и в чашата нямаше нищо...не че бе толкова малко, просто когато нещо не ми харесваше продължавах да пия докато не свърши...сякаш изпълнявах някакво предизвикателство...а аз особено много харесвах предизвикателствата.Дори понякога сама си поставях такива без да има нужда...все пак ако нямаше тръпка, какъв бе смисъла да живееш?
-Знаеш ли, Боунс, обзалагам се че не би могъл да захапеш който и да е в този бар.Посмя да го направиш с мен само защото...и аз не защо, но ти обещавам че ще ти го върна!-отново повдигнах чашата, но усетих че вече бе празна...жалко, това ме ядоса...ударих я малко по силно в бара и я бутнах леко напред, като отново огледах заведението.не че ми бе интересно, просто не исках да срещам погледа на Боунс...

» Drag Me to Hell (Отведи ме в ада)