Библиотеката

Луцифер,Луцифер,Луцифер.
- Ние дойдохме за съвесем дурго нещо,а вие му пишете бъдещето! - казах ядосано и се изправих.
- Вашето бъдеще е начертано одавна!Предстазанието го доказва! - каза майка ми и се изправи на свой ред.О страхотно!Значи някакво предсказание ми е ръководило живота 18 години и ще го оправи още...до живот.Супер!Ударих с ръка по масата.
- И каква е тази война?Защо не си я водят доло,а ще идват и тук?Не,че е нещо,но аз след девет месеца ще слезна там... - измрънках недоволно.

Ударих отново по масата.Не и пука за дъщеря и.Е не,че е нещо ново.
- Ти гадна,долна,маниполативна кучка! - изсъсках.Хората в залата се бяха втренчили в нас и нашата семейна сбирка.Не съм виновна,че те е такава...Да не ме беше мразила и аз нямаше да я мразя.
- Бони успокой се! - каза баща ми,а аз дори не го погледнах.Направих се ,че просто не съм го чула и останах да си "играя" на вълчи поглед с майка ми.Който и да е друг за да спасят останалите.В това нямаше кой знае какъв смисал.

Погледнах учудено Тран.От него може да зависи светът,а той зареди мен ще се откаже да им съдейства.
- Но моля Ви! - изрече някой от тълапата насъбралисе докато аз се опитвах да се успокоя.Майка ми седна на мястото си загледана в Тран.
- Не искахме да ни разбирате погрешно Войне.Седнете.Ще ви помогнем. - изрече майка ми.Извъртях очи.Да помогне на мен?Да бе да!Тя би предпочела да се метне от някъде.

Тран им отказваше,а те му се молеха.
- Трабва да им помогнеш.Ти си...избраният и от теб явно зависи светът. - казах му.Майка ми въздъхна и се изправи отново.Боже тази жена не знаеше какво иска.
- Аз обаче не разбирам за какво ви е тя?Та тя е...просто...момиче. - ококорих се на думите и.Собствената ми майка да говори така.Идеше ми да я запратя на край сврта за тези думи.Изръмжах и замълчах.Обърнах се с гръб към нея и се облегнах на масата.Мразех я от дъното на душата си.

Загледах се в пръстена му и бързо преминаващия текст.
- Мисля,че е поредното пророчество. - казах му и седнах на масата.Майка ми изсумтя и дойде при нас.Взе ръката му в своята и пак почна да оглежда пръстена,а от време на време поглеждаше и мен.
- Какво ме гледаш?Няма да ти се нахвърля.Спокойно! - всъщност можеше и да и се нахвърля,но с толкова хора наоколо естествено,че няма да успея да направя нищо.Ще ни разтървът преди да съм я ударила.

Един от мъжете излезна на някъде и след малко се върна с още един.Всички се събраха около Тран,а аз се измъкнах като минах през цялата маса.Облегнах се на стенаха и се загледах в пода.Изпуфтях недоволно.Зад мен се носеха гласове и звуци на учудване.Какво пък толкова ставаше?Не можеха ли да са малко по-тихи?Човек и мислите си не може да чуе от тях!
- Знаеш ли какво може да е Стивън? - извиси глас майка ми.Поставих ръце на ушите си за да не чувам нея и другите,но още ги чувах.

Гледах пода докато накрая баща ми не ме повика и каза да му дам пръстена.Погледнах Тран и се приближих.Извадих пръстена и му го подадох.
- Ето - седнха отново на масата и кръстосах крака.Погледнах медальона или каквото беше там който всички гледаха сякаш ще гръмен всеки момент или ще се разпадне пред очите им,но кой знае може и това да стане.Бях се подпряла на ръцете си и гледах мълчаливо и нацупено случващото се.

Обърках се още повече.В стаята пък влезна нещо...нищо.Ококорих очи и се загледах в съществото.
- Какво е това? - подшушанх тихо на Тран.Той беше единствения с който можех да говоря нормално тук и който не ме мразеше.Майка ми и баща ми най-вероятно са насъскали слугите си или каквито са им тези тъйкато спазваха всяка тяхна заповед против мен.Съществото смешно се приближи към нас,но и плахо.Аз пък на свой ред се отрдърпах още повече назад или по-точно плъзнах по масата.

Повдигнхавежда.
- На какви? - попитах тихо,а майка ми ме изгледа злобно сякаш казваше "Поне веднъж не можеш ли да си държиш устата затворена" .Усмихнах и се,а после погледнах Тран който пък поздрави човечето.
- Ъъ хъм здравей. - поздравих го и аз на свой ред.В какво въобще се забърквахме?Какви същества какво чудо.Нима нещо друго освен души живее с подземняи свят.
- А какво става с една душа която е взела от луцифер? - запитах аз.Въпроса на практика си излезн сам от устата ми.

Настръхнах цялата и се приближих към Тран и улових ръката му като го погледнха изплашено.Наистина си ме беше страх.Какво може да стане с мен.
- Съда? Какво е това? - попита Тран останалите.Е хубав въпрос,но ако го бях задала аз никой нямаше да ме чуе.Много хубаво!Стиснах по-силно ръката на Тран.
- Страх ме е! - проешнах му тихичко.Майка ми почна да се разхожда напред назад като гладна лъвица,а аз имах чувство,че ще се нахвърли срещо мен.Защо ли мисля,че за това аз бях виновна?
- М-м-мамо...Луцифер ми каза нещо.Че когато съм била бебе ме е искал,а вие сте ме защитили.Как? - реших се да я попитам.

Отново игнорираха въпроса на Бони.
- Съдът е мястото, в което душите, сключили сделка с Луцифер. Останалите са отишли в Подземния свят след смъртта си. В Съда всички губят ума си, отричат да са били някога хора, забравят всичко, дори имената си и живеят като изгубени души.

Тома, което каза една от малкото присъстващи жени освен майката на Бони, силно ме притесни. Не исках съпругата ми да има такава съдба.

- А как ще я защитя? - запитах.

- Тя вече е защитена - отвърна с усмивка един от мъжете. Изглежда беше сред малкото дружелюбни тук. - Предметите са създадени от онези същества, а те са неподвластни на Луцифер. Докато двамата се обичате вие сте в безопасност, дори и ти да не носиш пръстена, а тя - талисмана.

Усмихнах се на жената и мъжът,но после друг въпрос изникна в главата ми.
- Ами..ами бебето? - попитах аз.Майка ми се втренчи в мен,а баща ми въздъхна.Дали имаше някакъв шанс майка ми да не знаеше ,че съм бременна...до сега.
- То в безопасност ли ще е? - зададох поредния въпрос.Майка ми отиде до машината за вода и си сипа,а после я изпи на един дъх.
- Бебе? - изрече тя със смразяваща кръвтна нотка.Баща ми постави ръка на рамото и ме погледна поклащайки глава.Явно го е криел от дъртата вещица,а аз развалих всичко.

- То също ще е в безопасност - събра смелост да се намеси още някой.

- Създала си ново изчадие! - извика изненадващо майката на Бони. - Не стига, че ние сгрешихме с теб, а сега и ти множиш изродите.

- Не говорете така за детето ми! - изкрещях аз. Тя ме погледна с широко отворени очи и млъкна.

- Очакват те много беди, щом си решил да живееш с това чудовище - изрече на края през зъби.

Приближих се още повече към Тран.Искаше ми се да се сгуша в него и да заплача.Майка ми беше чудовище и всеки можеше да и го признае.
- Ти си чуводище! - казах за хиляден път в лицето и с треперещ глас.Гласът ми май и достави удоволствие и лека усмивка пробяга по лицето и.Станах от масата и се приближих към нея.
- Знаеш ли?Не ти искам помоща! - повиших глас,а после се обърнах по посока-вратата и излязох.Въпроса беше как ще се върна обратно като не знаех онези кодове и всичко.

Изтичах до Бони.

- Недей, изчакай. Сега ние даваме условията. Не могат да сторят нищо без нас, а и чу какво казаха - в безопасност сме, и тримата.

Хванах я за ръката и бавно я дръпнах към себе си. Не очаквах всичко да се нареди толкова бързо. Сега се отървахме от Луцифер, но пък трябваше и да му спасяваме владенията от гражданска война. Дано там опасността е по-малка.

Тран ме хвана за ръката и дръпна към себе си.Замоли ме да остана.Е не,че имаше къде да ходя.
- Мразя я! - казах му тъжно.Някои от хората даже повечето се бяха втренчили в нас,а това не ми харесваше.Баща ми излезна от стаята и се запъти към нас.
- Ако може да се върнете... - погледна първо Тран,а после мен.За първи път в погледа му не видях открита омразя.Кимнах и ние се върнахме в стаята,но аз се чувствха ужасно зареди майка ми.Не зареди това което и казах,а зареди това което тя каза.