Библиотеката

- Идваме - отвърнах и с Боне поехме обратно към стаята. Щом влязохме с изненада забелязах как Доро ни гледа с някакво съжаление. Явно беше съпричастен към нейното страдание и ужасното отношение на родителите й към нея.

- Я, кой се върна! - каза със злорадство онази зла жена.

- Престани! - отвърнах с вдигнат заплашително пръст.

- Както кажете, Войне - рече със злоба тя. В началото ме уважаваше, но явно вече й аз съм в списъка й с омразни хора.

Сега майка ми мразеше Тран зареди мен.Страхотно!Направо страхотно.
- Моля Ви спрете се и седнете! - извиси се гласът на баща ми.Тран сдна на един стол,а аз седнах в скута му.Точно сега никак не исках да се отделям от него
- Съжалявам.Причинавам ти проблеми с майка ми - прошепнах му тихичко в ухото такаче да не ни чуят другите.Почти всички седяха послушно тихо и кротко на местата си и гледаха баща ми.Майка пък гледаше мен и Тран.Толкова ли и бяхме интересни?

Киманх на думите на съществото.Значи ордена беше хем от нашия хем от техния свят.И двамата свята нямаха против да работят заедно?Е май пак не свахан кой знае колко,но щях да кимнан и да се усмихвам сякаш разбирам.
- А каква сила притежават те? - запитах аз.Знаех,че избързам,но колкото по-бързо свършим толкова по-далеч ще съм от чудовището.А под чудовище имам предвид майка ми.Самия дявол ще е по-добър от нея.

Кимнах на отговора на съществото.То поне беше мило и затова си заслужи една истинска и чарован усмивка от мен.Тран попита дали ние тримата ще слезнем доло.Дали имаше предвид Доро,мен и себе си или мен,бебето и него.Не знам.
- Ние четиримата. - поправих го за всеки случей тъйкато мисля,че Доро щеше да ни е нужен.Чух,че майка ми изръмжа ,но не ми пукаше.Тази жена ми лазеше по нервите и ми идеше даи разбия фасона.

- Не, ще сформираме екип - отвърна Доро и се завъртя, за да погледне един от мъжете.

- Колко голям ще е този отряд?

- Още обмисляме - каза мъжът.

- А ще бъдем ли въоръжени?

- Да.

- Ще ни инструктирате ли какви опасности ни очакват там?

Отряд?
- И аз идвам.Една вещица вампир ще ви помогне доста... - изрекох и мъжете обсъждащи екипа се втренчиха в мен.Защо ме зяхапа така?Можех да се бия...горе доло пък и имах магия което беше също хубаво.Можех да направя всеки един от тях само с мисълта си да прилича на Доро.
- Защо ме зяпата така? - попитах ги накрая тъйкато ми стана неодобно да ме гледат с такъв поглед.

Намусих се.
- Е явно ще трябва да разнасяме ритници и юмруци които ще подействат на Луцифер като гъделичкане... - обясних аз и се изправих на крака.Всички около мен бяха доста високи освен Доро.Направо ми идеше да си седна до него,че поне да има някой на моята височина тъйкато нямаше как да стана два метра.Е с магия може...,но не искам.
- Но и нали не се знае какви сили имат пръстена и амулета... - добавих след това и повдигнах рамене.

Май наистина бях пропуснала много.Стоях и гледах като теле в железница.
- Да помагам на Луцифер?След като едва не съсипа живота ми?Предпочитам да се метна от някъде! - казах им леко ядосано.Нямаше да му помагам!Не!Никога!Всички се бяха втренчили в мен,а аз извъртях очи.
- Не! - повторих.

- Нямаме голям избор. Ако не помогнем войната ще дойде тук и пак ще се съсипе всичко. По-добре е да участваме в този конфликт и ако победим може Луцифер да се откаже от нас. А и амулета ни пази. Вече сме защитени... завинаги.

- Да - пак се вмести в разговора Доро. Явно вече започна да се отърсва от притеснението.

Изръмжах.Не исках да помагам на Луцифер,но имах ли избор?Не...
- Добре.Все тая... - измрънках недоволно и скръстих ръце пред гърдите си.Седнах на масата и се надявах погледите да се отместят на накъде другаде.Реших ,че ще е най-добре да мълча като пън докато не се махнем от тук.А въпроса беше кога ще се махнем от тук?Не ми харесваше кой знае колко да дишам един въздух с майка ми.С баща ми ще го преглътна,но с майка ми...ъх!

Тран постави ръка върхо моята,а аз улових неговата.
- Знам.Обичам те. - не ми пукаше,че в стаята има един куп хора включително майка ми и баща ми.Приближих се към него и го целунах,а после се отдръпнах с усмивка.
- От колко хора...ще е "армията" ни? - попитах ги и повдигнха вежда.Малко не ми харесваше мисълта да помагаме на Луцифер,но...какво пък.Само веднъж ще е.

Извъртях очи,а после реших да отговоря на въпроса му за Елинор.
- Не знае нищо.Помни всичко друго,но не и хората от миналия си живот.Дори не мисля,че помни,че е демон.Не мисля,че нещата ще се наредят сами тук горе.Не знам.... - поклатих глава.Милата Елинор.Замислих се кой друг може да вземем.Който ще може да ни помогне.Тези които ми идвах на ум или не исках да ги визждам или нямаше да се съгласят.
- Може Ванеса да дойде.Може и Алекса...тя пък ще доведе и Деймън.. - предложих.Все колкото повече толкова по-добре.

- Не знам.Трябва да говорим с тях.Но след думите на Луцифер не мисля,че някой ще иска да му помага. - обясних и поклатих глава.Наистина не исках да вавличам който и да е било в това,но ако бяхме повече щяхме да имаме по-голям шанс за победа.Задъвках долната си устна.Кой още би дошъл за да запази този свят.
- Онова момиче..сукубата.Тя е племенница на Луцифер и добра приятелка на Али.Може да дойде. - щракнах с пръсти за да се сетя името и.Али го беше споменала,но просто не можех да се сетя.

Кимнах.Въпроса беше дали Ериса би се навила да е с нас и дали всички други биха се навили.
- Добре..значи.Сигорни сме ние тук.Които сме...вие,аз и Тран.Така ли? - попитах.Все пак исках да знам.А и ако им знаех имената щеше да е още по-добре.Очаках майка ми да изкрещи всеки момент,че ако отива ще проваля всичко,но тя щеше да сгреши ако не ме прати там.Въздъхнах тежно и поклатих глава,а майка ми почна да говори нещо с един мъж.Мятах им по няколко погледа за да видя какво става горе доло,но те просто не разкриваха нищо,а аз не ги чувах.

- Да..а наще души да не би да не са свободни? - измрънках под носа си.Нещата бяха толкова объркани,че нищо ама нищо не разбирах.Как ще сме армия от двама души и един куп подземни гадинки.Хванах се за главата тъйкато имах чувство,че всеки момент ще гръмне.
- Нищо ама нищо не разбирам.Главата ме заболя от толкова информация... - заявих.По-добре да бях руса.Не,че имах нещо против русите "човечета" ,но поне за тях винаги се говорише,че не разбират нищо.Майка ми изръмжа и пристъпи напред.
- Ами как ще разбереш нещо.Ти дори не ни слушаш! - заяви тя студено.Повдигнха вежда.
- Боже!Зимата е по-топла от тебе! - казах и намусено.