Парк"Ривърти"

Обичах да се разхождам из парка или някъде другаде в близост до природата. Незнам защо толкова ми харесваше,макар и на външен вид да не изглеждам като някой който би прекарал целия си ден на една пейка гледайки езерото. Преличах по скоро на някой който би се забутал в една малка и тъмна уличка,където и да викаш единствения човек който може да те чуе е или някой клошар или някой който търси да те убие. Седнах на една пейка през езерето като си обещах,че ще седя тук поне за няколко минутки и след това ще ида да пия по едно кафе.Но това дали ще стане както го мисля беше друг върпос.

След като с Морган излезнахме от мола се запътихме към един от парковете.Парк "Ривърти" .Бях чувала,че е приятно място човек да си събере мислите и за разходки и за разхождане на кучета..,а аз обичах кучета.Бих си взела една голяма рошава топка козина за да я разхождам тук и да я мачкотя всеки ден.Вървяхме из парка и си говорихме,но погледа ми беше привлечен от нещо друго.Нещи познато.Нещо което не бях виждала от одавна.Нещо или по-скоро някого.Запътих се към "мишената" привлякла вниманието ми.
-Хей,хей..-казах аз.Чуден се какво да кажа "Ферис,господин Комън или старче".
-Как си..сте..на ви,ти по име или с господине да ти,ви говоря?-попитах го.Най-добре ми беше да го наричам старче,но ние имахме само две години разлика..не бяха много.

Обърнах се по глъса и ведях една от ученичките ми. Засмях се когато я чух какви ги говори.Няистина много ме обърка,но просто се усмихвах.
- Все пак съм ти учител.Така че можеш да ми казваш господин Комън,но от друга страна така се чуствам много стар. - започнах да расъждавам на глас докато не спирах да се усмихвам.
- Знаеш ли? Казвай ми както на теб ти е удобно. - най накрая каза и я погледнах.

Усмихнах се.
-Както кажеш старче!Не знам дали ме помниш..Бони момичето което преди няколко нощи изгони от любовната си среща с феята!-реших отново да му се представя и отново го нарекох старче.Огледнах го.Беше с черно като мен.Харесваше ми!
-Черно..любим цвят?Последния и единствен път когато се видяхме каза,че ти харесва,че съм в черно..-смигнах му,но после се изкисках.

Бони се запъти към някого, който виждах за първи път през живота си.Оказа се, че е нейн учител.Те се поздравиха, а аз стоях отстрани и ги гледах.Лицето на Бони леко светна при вида на този господин.Огледах парка.Беше токова красив, но също и много пуст.Като нищо някой може да те убие и никой да не забележи...

- Нямах предит това със старчето,но да иначе помня те. - намръщих се леко и тогава се бях сетил за Силвия.Какво ли правеше.Незнам колко бях спял,но със сигурно не е било един ден. Попринцип обичах да се поспивам около ден два ако съм много изморен. Бях много странен,но какво да направя.Все пак това бях аз.
- Не си спомням да съм казъл нещо за това,че ми харесваш да се в черно.- збръчих вежди,за да си спомня дали наистина бях казъл такова нещо,но единственото което можех да видя беше едно голямо и тъмно нищо. - Иначе да,любимия ми цвят е. - побързах да добавя защото имах чуството,че се оназсям из мислите си.

-Каза го,но както и да е.И в черно и в бяло и гола пак ще ме харесаш..-смигнах му още веднъж.Беше си шега,но някои хора наистина ме харесваха независимо дали бях гола или облечена,но малко от тях аз харесвах..та по дяволите аз почти никое момче не харесвах,а ми бяха играчки.
-Старче ти си на двадесет нали?Две години по-дърт от мен..ух май трябва да ти сменя прякора..-намръщих се.Стоях права пред пейката и го наблюдавах.Имаше доста хубави сини очи.

- Щом аз ще съм старчето тогава ти си детето. - засмях се. Не знаех за кое се смея,за онова че с каквото и да е облечена ще я харесвам или за това с детето. А може би просто се хиля и на двете като някой идиот. Спрях да се смея и се усмихнах.
- Е ти какво правиш тук? - очуди ме.Все пак беше ден,печеше слънце....според мен не беше подходящо време като за нея да излиза.Но пък какво ли разбирам аз.

-Пазарувах..,но после с магия пратих дрехите в стаите ни.-казах и с поглед посочих момичето с което бях дошла.
-А ти?Паднало ангелче беше нали?Или ме лъже паметта,а аз напоследък доста се наливах и ми се губят някои моменти.-нямаше нужда да споменавам за битките ми в уличките и пещерата и няръгваниятав корема и другите неща случили се около мен.Все пак с него едва се познавахме,а и нещо ми подсказва,че няма да сме най-добри приятелки с прякори правещи си заедно маникюр.

след като зададе втория въпрос се бях сетил,че всъщност на бех отговорил и на миналия.
- Да и на двата въпроса. - усмихнах се доволно,че е познала. Явно дори и пиенето не са успяли да заличът спомена за мен. Погледнах към момичето и псоле се върнах отново на Бони. Незнаех защо ме гледа така и това като че ли ме плашеше,но съвсем малко. Имах странното чуство че ще ми се нахвърли отгоре,но не знам дали с добро или със зло.

Бях се загледала в очите му и едва чух отговорите на въпросите с които го бях засипала.
-А да..ясно!-казах и се оттърсих от транса в който бях изпаднала.Хващам бас,че ако някой се загледа по-дълго в очите му и е обикновен човек ще е готов да скочи от някой мост зареди Ферис.
-Хващам бас,че ако някой човек те загледа в очите ще е готов да скочи от мост зареди теб или да обере банка..-заявих му.Така му направих комплимент,че има хубави очи без той да разбере.Или се беше досетил?

Това да не беше някакъв комплимент? Е каквото и да беше, си беше вярно. Можех да карам хората да правят това което аз исках. Странно как тя се беше досетила или сигурно просто го беше казала.
- Нямаш се представа колко си права. - засмях се и я погледнах в очите. Можех да си използвам дарбата за каквото си посикам,но гледах да се ограничавам със използването й.

-О!Да не намекваш,че можеш да накараш Мадона да се съблече и да се появи гола на някой от концертите си?Или да обикаля гола из някой град..-изкисках се.Очите ми срещнаха неговите.Хипнотизирах се щом го гледах.Тези негови очи говореха доста..,но явно за да разбереш нещо трябва да опознаеш самото старче.
-Е старче разкажи ми за себе си.-подканих го аз.Е дори и да не искаше..щях да пробвам да доловя мислите му и да се разчовичкам из съзнанието му,а можеше да му метна и някоя друга мисъл... "Ферис"-подканих го и чрез телепатия,но исках гласът ми да прозочи по друг начин..и се надявах да съм успяла.

- Ами...да мога да я накарам. -засмях се като не спирах да я гледам в очите.
- Защо не седнеш ами седиш права или приятелката ти те чака. - усмихнах се и погледнах към момичето което седеше на известно растояние от нас. Незнам дали си личеше,но се опитвах да избегна въпроса за себе си. Не обичах да разказвам тази история отново и отново. Понякога просто ми се иска да събера всички хора които познавам и които са ме питали за живота ми, не едно място и да им обсъдя всичко.Без да се налага да казвам на всеки по отделно.Но това ми се струваше някак си невъзможно.

-Ъм не..ние бяхме дошли тук.-седнах на пейката до него.Отново се загледах в очите му.Тези сини очи...усетих,че тялото ми с приближава повече към неговот и тогава отбих поглед от него.Загледах се в далечината.Не,че беше много интересно..дървета.От някъде при нас дойде едно куче.Беше порода самбернар .Подуши ме,а аз почнах да го галя.
-Оле,че си ми голямо..-казах с децки глас и се засмях докато продължих да галя голямото куче.Тази порода ставаха доста големи и пускаха доста лиги.Кучето седна пред мен,а аз продължих да го галя.Определено трябваше да си взема куче.То стана и се затича на някъде.
-А тва куче беше такъв бонбон!-изрекох,но не исках да поглеждам Ферис.

Тя се приближаваше повече а мен ме караше да се разсмея. Незнам какво ми беше толкова смешно,но както се беше втренчила в очите ми....Май някой наистина можеше да се загуби в тях,но какво да направя като са толкова сини.
- Не съм кой знае колко любител на кучетата,но ти май си. - засмях се и погледнах в делечината на където кучето беше хукнало.

-Предполагам,че не ти се става хамстер.-изгледах го кръвнишки,но щом видях лицето му погледа ми се смили.
-Както и да е.Аз попринцип обичам животните,но не може да се каже същото за децата..въпреки,че да малки са сладки са..ти сигорно си обратното на мен.-все пак ангелите обичаха всичко мило до колкото знам,а и си имаха техните "копидончета".Те на практика бяха бебета в пелени и стрели.Отново отбих поглед от него и го зареях някъде към езерото в което имаше главно патици,но и няколко лебеда.

Не схванах много това с хамстера,но реших да си замълча и просто да се усмихвам докато не свалям очи от нея.
- Ами...може да се каже че обичам почти всичко.Все пак съм ангел.Дори и паднал пак има добро в мен. -засмях се.Каква ирония бях целия в черно какво добро можеше да се види межсу всичкото това черно. Освен когато си покажа белите криле.Тогва вече се разбираше за какво добро става въпрос.

-Ясно.-измрънках и продължих да гледам езерото,но усещам погледа му върхо себе си.Изпиваше ме с поглед..или поне аз се надявах.Не исках да поглеждам за да се убедя.
-Е Ферис..-изрекох преди да се усетя."Какво да го питам?Мисли Бони!Мисли."
-Имаш ли..тоест каква ти е дарбата?-"Супер!нещо по тъпо не ти ли хрумна?"-скастри ме вътрешния ми глас,но аз се опитах да го изблъскам в една затънтена част на главата си.

Засмях се. Или се притесняваше или не си беше формирала изречението както трябва. Не искаше да ме погледна,но това не ми пречи да гледам все така втренчено.И аз незнам защо просо ми харесваше да гледам хората.
- Мисля че вече разбра каква е тя. - усмиханх се. Поне се надявах да я е разбрала,защото не ми се искаше да демонстрирам.

Разбрала?Не съм..нищо не е казвал.
-А какво?Каква е..хайде демонстрирай!-изрекох му."Сняг"-поисках и над нас заваля лег сняг.
-Това е една от мойте..-ухилих му се."Спри.Не искам повече сняг"-снегът спря както беше и дошъл.Вече го гледха отново в очите...тези сини очи.Защо по дяволите всяко момче с което се познавах беше синеоко..е не всяко тукощо се бяхме запознали с Виктор той беше с зелени очи.

- Не ми се иска да ти демонстрирам. - намръщих се и махнах снега от себе си. Най вече от коасата ми. Тез бели снежинки на черната ми коса наистина можех да се забележят и от един километър. Не исках да го правя за това просто си замълчах и се вгледах в езерето с лебедите и мълчах. Дано да спре да иска да узнае какво мога да направя.

На него може и да не му се искаше,но на мен ми се искаше.Преместих се по-близо до него.
-Моля те!-замолих му се аз и направих кучешката физиономия.Мислех да добавя "Нали знаеш колко те обичам,ти си много ценен за мен" ,но се отказах и продължих да го гледам настоятелно.Приличах на детенце което се моли на баща си.Чудех се дали да добавя нещо от сорта "Ще слушам и ще мълча.Няма да преча" ,но отново замълчах.
-Моля те!-повотрих и зелените ми очи срещнаха неговите.

Засмях се леко при вида и. Беше много сладка така и не смятах да отрека. Помислих малко. Какво мога да я накрам да направи?!? Накрах я да ме погледна в очите което не беше много трудно тък като тя изпълняваше всичко което направя или кажа. "Обиколи пейката веднъж и пак седни до мен" помислих си и я пуснах докато се усмихвах

"Обиколи пейката веднъж и пак седни до мен"-каза той,а аз станах обиколих пейката и пак седнах до него.
-Какво по дяволите..хей ама ти..хей!-изрекох и леко се нацупих.Той знаеше ли колко е трудно за човек обикалал мола да обикаля една пейка.
-Значи можеш да караш хората да направят каквото поискаш..великов!Нещо като хипер внушение!-очите ми светнаха.Седнях много близо до него и го гледах право в очите,а на лицето ми се появи усмивка.