Венеция през 1994

Graduates Брой мнения : 207

Аз не знаех как да отговоря.Наистина не знаех.Все още изпитвах страх.Отпуснах се на лакти и косата ми се разпиля по възглавницата.Отметнах я назад и прехапах устна.Все още усещах лека болка,но това бе нищо сравнение с преди.Не можех да измисля отговор на въпросът му,за това просто се оставих на течението.Харесваше ми това което правеше с мен....Имах чувството,че ще настъпи нещо голямо....Така де нещо наистина хубаво

Students Брой мнения : 218

Засилих движенията. Усетих че ще свърша скоро , както и че тя започва да се свива.
Прехапах устни и погледнах тялото и как се извива . Мари имаше божествено тяло. Уникален гръб , както и много сладко дупе . Без да мисля леко я ударих по него и започнах по-грубо да го вкарвам .
Бях близко и я попитах
-Къде да свърша ? Вътре или Вън?

Graduates Брой мнения : 207

...Аз не знаех.Какво да му кажа?Вътре вън?КАКВО?Ами...вътре?..Поклатих глава без да мога да отговоря.Бях очудена,защо ме бе ударил по задника?Може би бе прекалил с порно филмите.Усмихнах се леко задъхана и впих ноктите си в чаршафите...Изправих се леко и отметнах косата си назад.Успях леко да се притисна към него..

Students Брой мнения : 218

Продължавах да се движа . Бях много близко . Тя се притисна към мен и усетих божественото чувство. Свърших в нея . Изпълних я , като се притисках колкото се може повече към нея . Бях се отдал на това чувство и всичко друго бях забравил . Дори незнаех къде се намирам . Осъзнах се леко и го извадих от нея .Поех си въздух и забелязах че имаше кръв навсякъде .

Graduates Брой мнения : 207

Отпуснах се на леглото и се свих на топка.Тялото ми трепереше,сърцето ми биеше бързо сякаш искаше да излезе.Зарових лице във възглавницата й заплаках.Ето бях го направила.Дадох му всичко...Вече можеше да си тръгва.Възглавницата се напояваше от сълзите ми.Извърнах се с гръб към него...Не исках да го гледам....Сега отново усетих болка,усетих празнота....

Students Брой мнения : 218

Легнах до нея и преметнах едната си ръка върху нея , като я хванах и я завъртях . Мари застана с лице към мен и забелязах как сълзите се стичат по бузите и .
-Защо плачеш? - попитах аз като подскочих от паника .
"Оффф защо го направих " помислих си аз . Стана ми гадно , някак си ми се сви сърцето .
Неоткъсвах поглед от очите и.
-Съжалявам - казах без дори да се замислям .

Graduates Брой мнения : 207

Поклатих глава и се дръпнах от него:
-Остави ме!-прошепнах леко задавено.Беше ми неприятно.Някак си самото докосване.Беше ме гнус от самата мен...от това,което позволих да стане за едно мимолетно удоволствие.Болеше ме сърцето,сърцевината и най-вече душата.Бях постъпила грешно,нередно и най-вече безрасъдно.Дори го бях направила без презерватив...не бях подготвена,а на всичкото отгоре го познавах само от коридорите на училището...

Students Брой мнения : 218

Мари започна да ме гони , но нямаше да и позволя да го направи.
Прегърнах я като я притиснах към себе си .
-Няма да те оставя! - прошепнах и аз на ухото . Усещах и топлината на тялото допряна до мойто от притискането .
- Не искам да те оставя ! - допълних .
Ръцете ми опипваха гърбът и в нежни ласки . Нямаше да я пусна !

Graduates Брой мнения : 207

Плачът ми секна и започнах да омеквам под докосванията му.
-Недей!-изстенах тихо и потърсих устните му.Какво ставаше с мен?Не разбирах.Това бе някаква страна аномалия в моят живот.Това момче...мъж...той просто ми действаше по някакъв начин.Невъзможен за другите мъже начин.Въздъхнах леко и затворих очи,мокрите ми от сълзи мигли погалиха бузите ми.Тялото ми бе така прилепено към неговото,че дори усещах начинът по-който биеше сърцето му.По-бързо отколкото на другите.Точно и за това животът му течеше бързо,а не бавно като на околните.

Students Брой мнения : 218

Погледнах я . Видях че бе затворила очи , а две следи бяха останали по бузите и от сълзи. Приближих се и нежно я целунах по устната . Отдръпнах се и отново я притиснах в прегръдките си .
-Никога няма да те оставя! - прошепнах аз като я целунах по главата.
Харесваше ми да бъда с нея ,затова бях решил да не я оставя за нищо на света. Леко затворих очи , но не отпусках силата на прегръдката си !

» Юли, 2011 година, Венеция