Бар "Night"

Барът представляваше изискано място, но не само за изискани хора. Всеки беше добре дошъл тук, а който дойдеше се забавляваше както никога в живота си и си прекарваше страхотно. От тук идва и името му -барът работеше от 8:00 вечерта, до 8:00 сутринта.

Почти целия ден бях прекарала в парка..имах нужда от стария си живот на купонджийка...влезнах в един нощен бар и видях Дмитрий..боже той какво пък правише тук..не е ли в училището?Уф пак ли е правил планове за бягство..бавно се приближих към него -Здрасти-казах и му се усмихнах,а той ме огледа като паднала от марс..явно защото деколтето на блузата ми беше толкова дълбого,че откриваше гърдите ми,а полата ми беше топлкова къса,че..ох направо ме е срам да кажа изкисках се наум загледана в него -Как си?Не си ли в училището?И сега моляте говори ми като на приятел,а не като на учител-усмихнах се гледайки го със сините си очи.

След като свършиха учебните часове, реших че е време да изляза малко на чист въздух извън училището. Облякох подходящи дрехи за тоталното парти и пъхнах телефона си и още няколко неща в якето. Взех колата си то паркинга и се отправих към бара. Нямаше голям трафик и след около 15 минути паркирах на 1 пресечка от един бар. Излязох от колата и се тръгнах натам. Влязох вътре, сенах на бара и започнах да разглеждам с какво разполагат. Мярнах няколко познати лица в далечината, но не ми бяха чак толкова близки че да се натреса на масите им. Поръчах едно двойно уиски с много лед. Бармана взе една бутилка от рафта и започна да мери 100 грама. Запалих цигара и поех голяма част от дима. Огледах се и видях Клеър и Дмитрий(един от учениците ми) да си говорят на една маса

-Ох....защо все искаш да ми избягаш..толкова ли е лошо в училище?Хайде стига моляте..-гледах го право в очите и накрая се усмихнах.Поръчах алкохол за двама ни,а той ме изгледа отново като се едно съм паднала от друга планета.Почнахме да пием питие след питие..той се учудваше,че пия по толкова алкохол..даже почнахме да си разказваме глупази шеги...приближих се по-близо към него поръчвайки още алкохол.

-Мерси и ти си доста сладък-казах и го целунах по бузата без да се усетя след което усетих,че малко се изчервявам и да замажа положените поръчах още алкохол.Той ме гледна изненадано и седна още по-близо до мен."Ах колко е хубаво..дали го мисля само защото доста пих...НЕ..той винаги е бил един от нйа-добрите ми ученици,че и повече..ъх изкошавам се.."-мислих си..което беше страно как мисля в такова състояние.

Спането на пейката имаше и добрата страна на станната ситуация. Нямаше нужда да се измъква от училище скришум, за да забие едно-две питиета. Даваше целия си живот за едно голямо каквото и да е.
Успя да се провре през входа на иначе достатъчно пълния бар. Шумна музика, много пияни и и много непознати. Райско! Всъщност адски приятно и замирса на лайм и водка. Може би чиста водка?
Успя да се провре до бара с неистовото желание да е голяма водка без лед и други глезотии. Погледна бармана със смразяващо сивите си очи и се усмихна с онази предизвикателна усмивчица. Ужас, да флиртува с барман, за да не и поиска лична карта. Явно номера мина, защото след секунда вълшебната течност се лееше по гърлото й. После още и още. Загуби им бройката. Важното беше, че беше нова в града, нова в училището и никой не я познаваше. Пък и смяташе да се нафирка до степен на забрава. Сетивата й започнаха да се замъгляват, а от устните й заизлизаха оперите на майка й с прелестно рок звучене.

След като смених дрехите ди се отправих към бара.Бях облечена с кафява туника без презрамки.Имаше и различни орнамети с по-светъл цвят.Беше прилепнала по тялото.Освен това бях сложила двоен гердан , черни плътно прилепнали по краката дънки и високите токчета.Къдравата ми коса беше пусната , а очите ми бяха леко подчертани от черен молив. Влязох в бара и погледът ми веднага се спря на двойката на бара.Изглеждаха ми познати.Вгледах се по -добреи разпознах Клеър и Димитрий - петокурстни известен с постоянните си бягания .Явно този път мисията му е приключила успешно.Двамата с Клеър бяха плътно един до друг и бяха пияни.Страхотно! Погледът ми се плъзна по бара , където разпознах Брейди и Бъфи.Е , поне те спазваха дистанция.Продължих с огледа и зърнах момиче от училището.Тя явно не обръщаше внимание на ставащото около него и най-спокойно си пиеше и даже и си пееше.не я познавах , явно беше нова....Страхотно! Явно всички бяха решили да дойдат точно днес.Седнах на бара и си поръчах едно питие.След секунди бармана ми сервира и надигнах чашата.Смятах да последвам приемера на момичето и да си пийна без да обръщам внимание на колегите и учениците си.Хвърлих последен поглед към Клеър и Димитрий и си поръчах още едно.....

Зарадвах се когато каза,че ще се върне в училище,но дали го правише защото беше пиян или зареди мен..незнам,но той е толкова секси.Притиснах се още по плътно към него и му прошепнах ха ухо "В училището а?В твоята стая?",а той ме погледна и ми се усмихна ,а според мен тази усмивка гласеше"Напълно съм съгласен".Станахме от масата залитайки и хилийке се хванати за ръце..е отначало бяхме хванати за ръце,а после почнахме да се пегръщаме уж само за да не паднем.

Празните стъклени чашки продължаваха бързо да се заменят с пълни и всичко се превърна в един заплетен омагьосан кръг от алкохол. Ако имаше накакво съотношение на кръв и алкохал то в нейния случай щеше да бъде две към десет или още по-зле. Това му беше хубавото да си истински вампир. Тялото ти усвояваше веществата по съвсем различен начин. С малко тренинг и бая самоконтрол можеше да се напиеш от една глътка или пък да са ти нужни литри твърдо питие. Желанието пораждаше резултата. Само, че сега ясно знаеше - беше прекалила. Главата я носеше безумно, усетът и бе мъгляв и несигурен, а погледа й виждаше само и единствено чашата в ръката. Трябваше да се спре докато имаше накакъв шанс да се завлече в онази стая и да поспи. Утре щеше да я мъчи жажда в неминуемо огромни количества, за да навакса алкохола, който щеше да изхвърли пред деня. Сега обаче усещаше колко малко има до изгрева. Пробута навитите небрежно банкноти в шепата на бармана, намигна и се изнесе. Ако не припаднеше в някоя тъмна уличка по път то щеше да го стори в леглото си. Хубаво опулзотворена нощ!

П.п. Да кажем, че това е писано същата вечер, която пиеше. Просто вчера и аз имах подобна нужда от леглото си.

След дългата разходка в парка реших да се отбия в бара. Когато влязох видях, че повечето ученици са тук. Имаше и малко учители. Забелязах, че Клеър и Димитрий излизаха, затова само ги поздравих. Седнах до Бъфи и изпих една бира след това бързо се прибрах в апартамента, за да погледам телевизия.

Анастасия Робъртс написа:

След като смених дрехите ди се отправих към бара.Бях облечена с кафява туника без презрамки.Имаше и различни орнамети с по-светъл цвят.Беше прилепнала по тялото.Освен това бях сложила двоен гердан , черни плътно прилепнали по краката дънки и високите токчета.Къдравата ми коса беше пусната , а очите ми бяха леко подчертани от черен молив. Влязох в бара и погледът ми веднага се спря на двойката на бара.Изглеждаха ми познати.Вгледах се по -добреи разпознах Клеър и Димитрий - петокурстни известен с постоянните си бягания .Явно този път мисията му е приключила успешно.Двамата с Клеър бяха плътно един до друг и бяха пияни.Страхотно! Погледът ми се плъзна по бара , където разпознах Брейди и Бъфи.Е , поне те спазваха дистанция.Продължих с огледа и зърнах момиче от училището.Тя явно не обръщаше внимание на ставащото около него и най-спокойно си пиеше и даже и си пееше.не я познавах , явно беше нова....Страхотно! Явно всички бяха решили да дойдат точно днес.Седнах на бара и си поръчах едно питие.След секунди бармана ми сервира и надигнах чашата.Смятах да последвам приемера на момичето и да си пийна без да обръщам внимание на колегите и учениците си.Хвърлих последен поглед към Клеър и Димитрий и си поръчах още едно.....

Почувстах се замаяна.Явно бях прекалила с чашката.Започнах да флиртувам с бармана .На него като че ли му стана приятно... Вътрешният ми глас ми казваше , че е време да се прибирам.Станах от стола , но залитнах.Подпрях се на бара, осъзнавайки , че няма да стигна далеч.Погледнах към бармана и го помолих да ми повика такси... След 10мин бях напуснала бара...

Влязох вътре със Анастасия и още от вратата ни хвана хубавото настроение. Едвам стигнахме до масата от смях, накрая се успокоихме, поръчахме си по едно питие и мълчахме дълго.Сервитиорката дойде и ни остави питиетата на масата, ние се погледнахме и пак ибухнахме в истеричен смях.
- Наздраве !! - казах аз и усетих как от очите ми падата сълзи.
- Забога, потекоха ми сълзо от този смях. - обърсах сълзите и се успокоих,но не беше за кратко...

Още щом влязохме в бара с Наташа избухнхме от смях.Седнахме и се успокоихме.Поръчахме си питие и известно мълчание дойде поредната доза истеричен смях.Точно след като бармана ни донее поръчката.
- Наздраве !! - казах Наташа с насълзени от смях очи. - Забога, потекоха ми сълзо от този смях.
Избърса ги и се успокои за сега.И аз бях като нея с насълзени от смях очи.Надигнах чашата и градуса на настроенито се покачи още повече.Сутрешното ми главоболие бе отдавна забравено и бързо опразних чашата.
- Барман донеси по още едно. - казах и смехът в мен отново напушваше.Погледнах към Наташа. Явно и тя още малко щеше да прихне.Венага след това бармана наля чашите ни и отново избухнахме в смях.
- Представи си колко щяхме да изпуснем , ако бяхме останали в училището - казах аз през смях.

Барът изглеждаше единственото живо място това прокълнато заспало градче. Имаше твърде много непознати лица и още точно толкова познати. Учители, ученици, които майсторики са се скътали, и хора. Хората бяха това, което едновременно искаше да изсели от тук и да се докопа о накой от тях.
Сега обаче беше време за купон, защото новините бяха шокиращи. Учебната година започваше съвсем скоро и имаше само малко време да се замае до безпаметност.
Придърпа копринената си къса рокля, за да покрие поне от части бедрата й. Тази нощ можеше да бъде или такава, която не желае да запомни или такава каквато няма как да забрави.
Мина през бара, за да се огледа за познатия барман. След като получи текилата си намери най-страхотната маса. От нея се виждаше всичко и всеки, но трудно се забелязваше от вратата. Настани се и зачака подходящ повод да направи вечерта приятна.

Влезнах в бара исе огледах за Рейн и Хера тъй като се бяхме оговорили.Видях Рейн да седи на една закътана масичка и отидох до нея..след последната ми вечер тук немислих да пия въобще,но си потъчах алкохол.Настаних се до нея и я попитах
-Къде е Хера?Ще дойде нали?-огледнах бара който се виждаше чудесно от тази закътана масичка.

Влезнах в бара. С един поглед го прегледах, за да разбера тук ли е Клеър. Видях я с Рейн. Запътих се към тях. Поздравих ги и седнах до тях. Поръчах си коктейл и попитах Клеър :
- Как си ? Нещо ново около теб ?

До сега Рейн беше правила какво ли не с учител, но не и да се напива. Е, за всичко имаше пръв път. Усмихна се малко замислено и после отвърна:
-Може би идва. Ще се отместиш ли една крачка в ляво. Гледам някой.
Очите й следяха млад и съблазнително красив мъж. Лицето му беше толкова замислено и сладко. Преди да се усето вече беше облизала устните си.
- Много е сладък, но не ми се яде.- Читсуки се усмихна и замислено добави: - С хора можеш само да се храниш.