Лондон, преди 3 месеца

Исках да се поразтъпча малко, пък и бяхме все още в някаква ваканция, поне така помня.. Така де, Лондон, всичкия британски акцент, който се стоварваше отгоре ми, но това не ми пречеше, защото съм живеела в Англия, след като се преместихме от Онтарио и попринцип и моя акцент е такъв.
Вятърът развяваше косата ми, на където му падне, без да ме пита дали ми е приятно. Пък и не вярвам да можеше.. И улиците бяха странно пусти, бих казала, че някой вампир е минал и е сплашил всички, но нямаше някаква особена миризма, така че не можех да съдя по моите си идиотщини.
Намерих едно кафене, сбутано между две големи сгради и ми изглеждаше перфектно, за да си купя кафе. И след като го направих, вече спокойно се движех и оглеждах магазините, макар да усещах, че съм малко гладна. Жадна, по-точно. Запътих се към гората, едно малко животинче щеше да свърши работа.
След като навлезнах сред дърветата, започна да става по-тъмно и по-тъмно, а това беше адски забавно. Излях остатъка от кафето и хвърлих чашата, след което подуших въздуха. Катерица. На няколко дървета от мен. Скочих и се озовах горе. Огледах се за нея и след като я видях, тръгнах подскачайки от дърво на дърво, а тя явно не ме забеляза и беше лесна плячка. След като я убих, предполагам, че стана така, я поставих горе и слезнах на земята. Изтупах дрехите си и оправих малко прическата ми. Облизах устните си, за да няма още кръв. Седнах на земята и зачаках да видя дали нещо или някой няма да я дояде, надявах се да стане, не исках аз да бъда нейния главен убиец, макар да беше така, каквото и да се опитвах да направя.

Да. Както предполагах имаше някой. Оказа се момче, мъж, по-точно, свръхестествен, естествено. Имаше тъмна коса и като цяло приличаше на лошите герои от филмите, носещи черно, намиращи се в гората с една блондинка. Гадното бе, че аз ставах жертвата. Макар да не изглеждаше на свръхестествено нещо, което ще ми направи нещо.. Също така миришеше както на вампир, така и на върколак. Сепнах се. Никога не бях виждала хибрид с очите си, но бях чувала за тях.
- Да, но не ми се занимаваше сега.. Да прелъстявам някой, после да ме заведе в дома си и бам, умира. Пък и не бях толкова гладна.. - опитах да замажа положението. От части беше така, но и опитвах да не ям хора.. Опитвах. - Аз съм Ребека. А ти си? - попитах и повдигнах веждата си. Биваше ме в това, но повечето, които не го можеха започваха да ме гледат захласнато и се губеше целия ефект. Надявах се с хибрида да не е така.
Повдигнах дясната си ръка и се загледах в ноктите си. После започнах да ги удрям един в друг нетърпеливо, изнервено. Надявах се той да не забележи. Все пак вампирите не бяхме сред страхливите. А да си призная, бях малко притеснена. Кой знае какво можеше да ми направи? Да ме убие с някой клон от близките дървета.. Нямам представа.
След малко усетих силна нужда от алкохол. Бях на седемнадесет, а пиех като побъркана. Добре де, не точно седемнадесет, доста повече, но на толкова изглеждах. Трябваше пак да въздействам на бармана, за да ми даде нещо силно, иначе просто ме гледаше тъпо, докато не си тръгна. Надявах се този хибрид да реши да се представи, та да мода да отида да пийна нещо с или без него.

Погледнах госпожица Ребека и се усмихнах.Беше доста...изнервена:
-Аз съм Харпър....-огледах я...да беше хубава.Нещо обаче нем и се получаваше така де.Не можех да си включа чара за свалка...може би защото току що я бях видял?Да сигурно.Тръгнах към нея и казах:
-Виж не е чак толкова сложна храната,стига да имаш добро въздействие.Ето отиваме в един бар и ти показвам!-не че нещо ново щях да я науча.Ама поне да имам причина да я заведа в бар...Да се напия...добре де да пия алкохол и...това е

Засмях се успокоено, с моя по някакъв начин адски готин смях, поне аз така го чувах и кимнах.
- Точно за това си помислих и аз. - казах и бръкнах в джоба на якето си, търсейки ръкавици.
След като ги открих си ги сложих внимателно, напъхах ръцете ми в джобовете и закрачих внимателно по нападалите листа. За щастие нямаше сняг, иначе нямаше да има как да влезна с токчета тук, а Ребека без токчета е нещо странно и в същия момент доста рядко за виждане.
Чух, че Харпър тръгна след мен. Това с показването на въздействие щеше да е забавно, щяхме да видим кой е по-добър, пък и алкохола.. Умирах си за това..
- Къде ще отидем, между другото? - попитах тихо, знаех, че ще ме чуе. Та част от него бе вампир.. - Само да не е някое забутано място, от там мога да си взема само нещо топло за пиене. - топло, кръв. Но това не го довърших, оставих го за себе си.
И все пак вътрешно силно се надявах да отидем в някой бар, в който да мога да се държа като нормален пиян човек, нищо, че не бях такъв. Това не беше проблем за мен.

- Водка? Само това ли можеш? - попитах учудено. Не очаквах това от хибрид. Погледнах бармана и си сложих една злобна усмивка. Загледах се в него и започнах да му въздействам.
- Здравей. Аз съм Ребека, тази вечер ще те наричам моя напитка. Съгласен си, нали? - попитах и той кимна. - Сега, след като сипеш водката му, ела на нашата маса да речем за.. няколко минути? - казах, но прозвуча като въпрос, той отново кимна и аз тръгнах към едно местенце, отдалечено в ъгъла.
Седнах на дивана и свалих якето си. След малко Харпър се настани до мен, напитката ми му донесе алкохола и седна до мен. Усмихнах му се чаровно и забих зъбите си във врата му. Топла, вкусна и направо невероятна кръв попадна в устата ми. Започнах да отпивам на по-големи глътки, вече нямаше как да се сдържа, но се сетих, че ще ми трябва за цяла вечер, затова се отдръпнах, облизах устните си и го погледнах.
- Няма да помниш това скоро време. А сега, за мен едно уиски, пък после пак може да пийна.. нещо друго. - ухилих се и той тръгна към бара. - Е, сега ще бъде твой ред. Без да пипаш, Дарил, да го наречем. Забравих да го попитам за име. Истинското. За мен си остава питието. - засмях се весело и кръстосах крака.