Преди една седмица,градът ;д

Red Брой мнения : 29

Всичко бе толкова трудно.. защо постоянно ме поправяха? не можех да издържам без кръв толкова време. Някой преподаватели бяха решили че да ме завържат,ще е много по-лесно от колкото по-добре да укриват кръвта. Бях изгладняла.. тази промяна,която предприемат червените вампири бе толкова трудна.. Блъснах по вратата с крак и отново седнах. Ръцете ми бяха завързани и по никакъв начин не можех да се отвържа. Отново погледнах към вратата,бе се изкривила съвсем леко.. Отново се изправих и я изритах още няколко пъти докато тя не се отвори. Избягах бързо от стаята,тичайки бързо по стълбите надолу. щях да отида в градът за известно време. Стигнах до една езеро. Свлякох се на колене пред него и загледах водата. Бях толкова слаба.. не можех дори да се отвържа. надушвах и човешко същество наоколо.

Humans Брой мнения : 91

Отново се мотаех насам-натам. Вече бях убила навика да тичам от гласовете.. Може би вече не бях толкова луда, а може би просто още не се бяха завърнали. Дори и това да станеше нямах никакъв избор. Трябваше да се примиря с ужасяващите писъци на малкото дете, а може би и дори да ги последвам, което щеше да ме доведе до пълна лудост.
Неусетно осъзнах, че тялото ми си проправя път през храстите, ръцете ми инстинктивно отместваха бодливите клони, които все пак бяха успели да наранят част от кожата ми.. Оказах се покрай някакво езеро, но определено не бях сама.. Беше красива, също като нея .. Интересно как реших да остана. Как успях да се успокоя и просто да да се изправя лице в лице с реалността..
- Здравей.. - казах тихо и равно, почти хладнокръвно..

Red Брой мнения : 29

Погледнах човешкото същество. Вгледах се в очите му,а след това очите ми се спуснаха по тялото й. Едвам сдържах главата си вдигната.
- Джейн? - попитах с лек тон на изненада. Не я бях виждала от както.. от както бях така. Бях обявена за изчезнала. А моята сестра Катрин сигурно се попиляваше от мъка. Всички вече ме смятаха за мъртва и така бе най-добре.
- Изглеждаш.. пораснала. - казах и се засмях леко. За разлика от мен. Бях застинала на тази възраст. Седнах по удобно на земята,а мисълта въобще да се изправя бе абсурдна.
- Какво те води толкова далеч от дома? - попитах с малко по-ведър тон. Опитвайки се да прикрия факта че най-добрата ми приятелка туко що разбра че не съм точно мъртва.

Humans Брой мнения : 91

Погледа ми се спусна по лицето й отново и отново , и отново. Какво по дяволите ставаше ? Не беше възможно !! .. Бети.. Моята Бети бе жива.. Говореше ми.. Минаха цели три години, още не можех да проумея какво се случваше.
- Ти ? - прошепнах.. Тялото ми изтръпна, вцепени се.. Не бях способна да помръдна.... Откъде идваше тази вода по дяволите !? Стичаше ме по лицето ми. Объркано вдигнах поглед нагоре, но нищо, нито една капка не падаше отгоре, не беше дъжд.. Преминах с ръка по лицето си, за да изтрия цялата тази проклета вода.
- Не мога да повярвам, че си жива, Бети. - прошепнах и едва тогава осъзнах откъде е водата. Аз плачех ...
- Трябваше да си мъртва.. - простенах объркано и бавно паднах на колене...

Red Брой мнения : 29

Поех дълбоко въздух и се затъркалях до нея. Студените ми ръце се обвиха около нея,леко галейки главата й.
- Абсолютно си права.. трябваше да съм мъртва. - прошепнах след това и я погледнах. - Нападна ме вампир.. не преживях трансформацията и умрях,а след това се събудих така.. като червен вампир. по принцип повечето от нас са бездушни,но някой намират своята човечност,макар и трудно. - естествено визирах себе си. Едвам я бях преоткрила,едвам свиквах с нея,всичко бе по-лесно ако не ти пукаше.
- хайде,не плачи,няма смисъл. - казах усмихнато. - Та какво те води толкова далеч от дома? - казах с изнемощял глас. Въжето вече не пречеше на ръцете ми,бях спряла да го усещам.

Humans Брой мнения : 91

А нещата тъкмо бяха започнали да се оправят.. Всичко ми се струваше толкова нелогично и глупаво. Сякаш си бе направила лоша шега с всички ни. Но аз помнех онези тъмни очи, които само се надяваха да сбъркам, да направя само една грешка, за да се сложи край на живота ми . Очите на Бет бяха точно такива, точно толкова преценяващи и съсредоточени, но в тях се долавяше човечност, загриженост.. Сякаш кръвожадността бе на последно място в днешният й списък..
- Значи.. Значи си вампир ? -прошепнах смаяно и недоверчиво огледах ръцете й. Бяха студени и някак перфектно гладки и нежни, но друго привлече вниманието ми.. Тези въжета. Защо стояха на ръцете й, защо не можеше да ги махне ? ... Чакай, чакай, чакай.. Как така беше вампир ? Не бях си и представяла, че това е истина.. Много добре помнех какво стана онази нощ, но все още не можех да повярвам..
- Какви са тези въжета ? Нека ги махна.. - промърморих игнорирайки всякакви въпроси свързани с мен.. Лицето ми все още бе мокро, но се опитвах да не обръщам внимание. Просто разплетох възлите и освободих единственото същество, което можеше да ми разясни всичко.. Най - добрата ми приятелка !

» Градът и околията преди около седмица
» Училището и градът преди две седмици
» Училището,градът и покрайнините преди известно време
» Преди една седмица в града.
» Парка преди около седмица