Преди две години...

Денят беше мрачен,но на Ани и се излизаше много.Обу си сладките черни ботушки и излезе.Вървеше и гледаше небето или земята.Навсякъде на където се обърнеше беше пусто и почти тъмно.Скоро щеше да завали доста силен дъжд,но като че ли тя точно това искаше.
Ходеше и си гледаше в краката.В този момент едно момче я блъсна и даже без да и се извини си продължи по пътя.
-Поне извинявай можеше да кажеш!
Каза му сърдито и се обърна към него с изнервен поглед.Той я гледаше с насмешка.Ани се приближи до него и го бутна с ръката си.
-Чао,единствени човеко на улицата!
Завъртя се като фръцла и продължи да ходи с високо вдигната глава и в походка на модел.

Това момче беше интересно и нещо в него караше Ани да настръхва.Тя го погледна с недоумение и се усмихна сладко.
-Знам..и мерси,че се извини!
Наведе засрамено глава и не сваляше усмивката си от лицето.Докато главата и беше надолу,при вдигането `и Ани огледа тялото на момчето.Прииска и се да му се нахвърли,но все пак току що се бяха запознали.Щеше да е неприлично,ако го нападнеше веднага.
-Е,аз мисля да продължавам дългия и безпосочен път..
Усмивката и слезе от личицето `и и Скот продължи напред.По едно време усети присъствие зад нея.Обърна се и видя същото момче.Какво ли искаше от нея?

-Съгласна съм..но предпочитам да се понамокря малко!
Усмихна се и седна на най-близката пейка в очакване скоро да завали.Момчето я гледаше странно,но нямаше избор и седна до нея.Ани нетърпеливо тропаше с крачето си и от време на време поглеждаше мрачното небе покрито с облаци.
-Мокра и готина..
Говореше си Ани,като мислеше че го казва на ум.Явно не беше така,но тя и така не се усети.Доста често говореше такива глупости.
Стана от пейката и точно в този момент дъжда се спусна от небето.В началото капките бяха малки,но постепенно се уголемяваха.Скот и момчето набързо станаха вир вода.Ризката `и започна да прозира,но и неговата блуза също.Това беше красива гледка за нея.Ани започна да се върти под дъжда,като викаше:
-Обичам да вали!

Момчето се озова да нея и я попита за името `и.Ани спря да се върти,погледна го в очите и с една голяма и чаровна усмивка му отговори.
-Името ми е Анелия! Как е твоето?
Скот усещаше у него притеснение и затова гледаше да прави обстановката по малко притеснителна,но тя също изпитваше притеснение,защото той беше готин,а не винаги тези момчета са с добри намерения.
-Ако искаш може да отидем на някое по-сухо място?
Засмя се лекичко,но и да отидеха някъде на сухо,пак щяха да са мокри от глава до пети.Усмивката на Ани не слизаше от лицето `и и като че ли започваше да сияе все по-силно.

Кайл беше истински кавалер и това се хареса на Ани.Не се намираха много такива момчета напоследък.Тя влезе усмихната и след нея и той влезе.Веднага погледите на хората се озоваха върху тях.Ани наведе главата си и отиде да седне на масата до прозореца.Кайл я последва.Когато сервитьора дойде,си поръча:
-Едно капочино!
Погледна към момчето и го изчака и той да си поръча.
От дрехите и от косата `и се стичаха капки вода и падаха на земята.Ани взе едно ластиче и си върза косата,за да не и пречи.
Донесоха поръчката им.Тя веднага отпи от капочиното и почуства топла вълна,която се разливаше надолу по тялото `и.Беше приятно да почуства топлина след този студен дъжд.

Въпроса,който Кайл зададе учуди Ани.Дори и тя не знаеше отговора,но щеше да измисли нещичко.Погледна го в очите и започна да прави муцунки с устните си.
-Ми..просто ми харесва как шумоли..и защото ставам мокра!
Изведнъж направи широка усмивка и кръстоса краката си.Понеже се чудеше какво да направи,тя започна да го мърда напред и назад,като се надяваше че няма да ритна Кайл.
-А ти защо не го харесваш?
Реши и тя да разбере малко за него.Започна с най-тъпия въпрос,но какво да се прави.
Двамата не спираха да се гледат.Погледите им бяха някак си приятелски настроени,а и чуството на усмивките,които се пораждаха не беше обикновено.

Този въпрос накара Ани да се зачуди,понеже не обичаше да споделя годините си,но от веднъж нямаше да и стане нищо.
-На 17! А ти?
Погледна го с голямо любопитство.Качи ръцете си на масата и се облегна на дясната си ръка,а лявата седеше легнала на масата.Вдигна очи към Кайл и отново се усмихна лъчезарно.На колко ли е?Тази мисъл не излизаше от главата `и.
-Защо се разхождаш сам?..Сигурно имаш много обожателки..
Това май че засегна малко момчето,но въпроса и не беше гаден намек и нямаше всеки момент да се захили като луда.

Ани се усмихна и го погледна почти с засмян поглед.Вдигна се от ръката си,облегна се на стола и отговори:
-Като съм сама си отдъхвам от големите тълпи,а и размишлявам върху живота си- за другия въпрос предположенията му не бяха верни.Ани трудно доверяваше сърцето си на което и да е момче и може би затова нямаше приятел до нея.
- Докато за втория ти въпрос..просто трудно се доверявам!
Започна да гледа сериозно и за момент се натъжи,защото започна да си мисли какво ли щеше да бъде,ако имаше приятел,който да я разбираше почти в всичко и за всичко..
Ани погледна Кайл в очите му и видя някаква искра,която я караше да се замисля,че той не е просто човек,а нещо повече от това.Гледаше го толкова сериозно,че и той даже се учуди..но за кое по-точно,не знаеше.

Странно,но в компанията на Кайл,Ани се чувстваше спокойна и просто и беше добре.Досега не се бе чувствала така с момче.Явно се беше променила или той беше различен?
-Какво ме води ли...ми дойдох да се разсеям малко от шума на големия град.Ами ти?
Той и се усмихваше и това и допадаше,защото не бе виждало много такива момчета.Повечето гледаха как да те вкарат в леглото по най-простия и бърз начин,а най-гадното беше,че почти всички момичета не възразяваха на това.
-Ако искаш може да отидем някъде другаде,че тези хора ще ни изпият с поглед скоро време!
Засмях се лекичко и после го погледнах сериозно.Веднага след това една усмивка цъфна на лицето ми.

Кайл продължаваше да изненадва Ани със своето кавалерство.Какво не би направила,за да превърне всички момчета като него..но пък тогава нямаше кой да прави глупостите и лудориите..за всичко си имаше и плюсове и минуси.
-Колко си мил..
Каза му тя и се усмихна засрамено,но не от него,а от това че се държеше с нея като с принцеса,а тя беше просто обикновено момиче.
Двамата излязоха от кафенето и разбира се навън още валеше.Какво щяха да правят?То колкото и човек да го обича,все му омръзва някога да става мокър като кокошка.
-Е..какво ще правим сега?