Една от стаите

Влезнахме в една от многобройните стаи.Харпър побутна ръчичката ми с муцунката си,а аз го погалих.Качих се на леглото и погледнах нагоре.Имаше много прах и паяжини.
- Мразя хората,но искам да съм като тях....да имам кръв...да чувствам нещо различно от тъга...,а аз рядко чувствам друго,а понякога въобще не чувствам....искам да имам сърце...да чувствам винаги... - казах тихичко.Думите повече щяха да отиват на някой по-възрастен,а не на мен и все пак излезнаха от моята уста...мразех хората,но исках да съм като тях...,но не можех...бях призрак.

Той отново стана човек,а на лицето му беше изписана болка.Думите които излезнаха от устата му бяха силни...,но аз не можех...нямше как...,а мисля,че това за застиналото му сърце не беше вярно.Отидох до него и го погледнах.
- Не е вярно!Ти си добър! - казах и седнах на пода пред мъжът.Погалих го по лицето и се усмихнах.Имаше леко набола брада...и боцкаше. - Боцкаш...
Засмях се.Исках и той да се усмихне,но това май нямаше да стане.Май това да става върколак и после човек му доставяше болка.Натъжих се.Него го болеше зареди мен.
- Теб те боли...когато се превръщаш...не трябваше да се превръщаш във вълк...не трябваше... - размахах пръст пред лицето му сякаш казах "не",но той наистина не трябваше да се превръща щом го боли...


П.п:Това с брадата нямам си на идея от къде ми хрумна

Хранил?С какво ли се хранише той?

Помисли си Жу и го погледна.Както вече беше разбрала той не беше обикновен човек,а смеска между вампир и върколак....Знаеше,че вампирите пият кръв,но какво ядяха върколаците?Това беше въпросът който я мъчише.Зачуди се дали да го пита...какъв ли щеше да е отговора му?А дали щеше да е тъп въпроса,но за Бога тя беше още дете и не разбираше почти нищо....

- Ти какво ядеш? - попитах го тя и пак седна на леглото.Погледна мъжът в очите и се усмихна мило.Вече му имаше доверие,а и той беше мил с нея.

П.п:Ужс..,а и нов стил пробвам..

Аха...

- И аз така предположих... - изрекох и се усмихнах.В стаята нахлу някакво момиче което се държеше доста злобно.Погледнах я неодобрително.Тя заяви,че сме жалки.Жалки?!Не знаех какво точно значи думата,но знаех,че не е хубаво нещо.Ядосах се и се намръщих.Метнах с мисъл една лампа по нея,а това май много не и хареса.Изкимнях тако уплашено кученце и се скрих зад Харпър. - Май не трябваше да мятам лампата..страх ме е..
Казах думите тихо с ндежда само той да ги чуе.Тази какичка не ми харесва,но и тя беше тук..в моята къща.

Онази хвърли Харпър по стената,а после той я хвана за косата и накрая се появи мама и всичко стана толкова объркано.Скрих се зад мама.
- Харпър... - проплаках името му.Сега той ме плашише...с това което правише на какичката.Преди малко беше добър,а сега...сега сякаш беше убиец.Отдалечих се от мама и се качих на леглото като се свих и го гледах.
- Пусни я..моля те..плашише ме... - думите ми бяха толкова тихи,че сигорно дори не ме е чул.Детскот оми гласче трепереше,но той ме плашише...,а аз се плашех лесно в някои случей.

Мама Клара размяташе онази какичка като парцалена кукла,а Харпър почна да ми казва да не се страхувам и все пак аз бях стресирана.Бебе Ди може да беше по-малката,но тя още не разбираше и се забавляваше при това докато аз....аз не можех да го гледам.
Гушнах Харпър като удавник спасението си.Сгуших се още повече в него и не исках да поглеждам лошата какичка...тя ме плашише въпреки,че сега се държеше мило.
- Тя ме плаши... - казах тихичко и се сгуших още повече ако това беше възможно.Не,че нещо,но бях видяла доста.Тук понякога идваха хора...и такива като Харпи.Те ставаха като нас и минаваха през мъчение...Не беше никак хубаво.

Повдигнах вежда на думите на Али,а после я хванах за ръката и я дръпнах към себе си,а после към най-близката стая.
- Така...дали ти се сърдя..може би..ще ми мине,но да знаеш,че ще ревнувам! - казах и размахах пръст пред лицето и,а после я целунах. - Аз те обичам и ти си МОЯ!Ясно сладкишче?
Усмихнах се и я целунах отново,а после огледах стаята която не беше особено голяма или извадена от пет звезден хотел.Погледнах леглото..имаше завивки макар и прашни...усмихнах се дяволито.
- Знаеш ли как се играе на одеяло?

Али се зарадва, че Деймън няма да ревнува, но нямаше да му каже за публичният дом! Може би след време...
Той я завлече в една от стайте и после я попита как се играело на одеало.
- Какво? - попита очудено тя и повдигна една вежда въпроситлено. - Одело... чакай... Май - после го погледна изненадано и после усмивката й стана перверзна. - Ах ти мръсник долен - каза тя овивайки ръце около вратът му и целувайки го по устните прониквайки с езикът си в него и зайигравайки се. Леко захапа долната му устна преди да прекъсне целувката. - Добре, но аз съм първо под одеалото - каза тя и отиде до легллото, където се шмугна под завивките.