Лондон преди 4 години/гимназията/

The Big Boss Брой мнения : 4708

Беше поредния ден.Беше сравнително хубаво време.За мен.Слънцето не грееш много и беше леко мрачно.Беше сравнително топло което беше странно.Обикновен ден.Ден като ден.
С останалите мажоретки си говорихме при шкафчетата.Принципно ние се движехме на групичка.Като една глутница,а и бяхме доста известни.Все пак бяхме мажоретките.Имахме си доста любими занимания като да оглеждаме хората.Част от имиджа ни беше да се присмиваме на някои по-нишки,а тук те си бяха в излишак.Това понякога не ми харесваше,но както и да е.
- Погледнете Карина Морчанд.Какво е облякла днес.... - засмях се.Обърнах се и отворих шкафчето си като извъртях очи.Момичетата се разсмяха зад мен.Това определено не ми беше от любимите занимания,но всички мажоретки които са били до сега са го правели и ние покрай тях също.
Присъстващите които щъкаха из целяи коридор изведнъж се отдръпнаха към шкафчетата си като направиха място на момчетата от футболния отбор.Те се приближиха към нас.Усмихнах се чаровно.Единия от тях подпря ръце на шкафчето ми,а аз бях между тях.Почнахме да си гозорим за най-различни неща,а от време на време имаше и целувки.Ръцете му обаче се плъзгаха по тялото ми и понякога правеше неща които не исках.Този не разбираше от дума!

П.п:Ми..гледах да го направя по "план" ама и аз не знаех как да почна и... Неутрален

Graduates Брой мнения : 56

Джулия крачеше нервно из коридорите на гимназията, запътила се към шкафчето на Клеър. Не можеше да повярва, че господин Адамс я беше наказал да остане след часовете. Толкова ли лошо беше, че беше поправила една огромна грешка, която беше излязла от устата му. И на всичкото отгоре господин Адамс продължаваше да си говори неговото, което беше пълни глупости. Джулия беше присъствала на тази битка и знаеше много по - добре от него какво беше станало на първата световна война. Да, това господин Адамс не го знаеше. Всъщност никой не знаеше, че Джулия беше вампир и беше на няколко века, преживяла доста неща, присъствала на много исторически сблъсквания и какво ли още не. Но се дразнеше, защото господин Адамс не спираше да повтаря, че далечен негов предшественик е присъствал и записал всичко случило се, от което той бил знаел много по - добре от учениците си. Да бе да. Знаел по - добре друг път. И колкото и доказателство да му казваше Ли и колкото и да спореха по този въпрос, господин Адамс не спираше да твърди грешното. Това доста подразни Джулия, която ''без да иска'' го нарече цитирам ''огромна грешка на природата'' с още няколко по - големи обиди, които няма да споменаваме. Имаше късмет, че знаеше точно как да се подмаже, за да смали наказанието си до оставане след часовете за цели пет месеца и среща с директорката. И добре беше, че беше научила доста пикантна новина за него и една от съученичките си, за да го изнуди и да си смали наказанието до оставане след часовете за месец. И все пак, не можеше да повярва, че беше наказана.
Всеки правеше път на Джулия, която минаваше доста изнервена по коридорите, след като господин Адамс я бе изгонил от часа, написал с големи букви на листа, който сега Лия държеше в ръката си, наказанието 'и.
Погледа на Джулия беше насочен само напред, като не обръщаше голямо внимание на абсолютно никой. Обаче всички 'и правеха път и гледаха нея. Някои с възхищение, други с омраза, трети със завист, четвърти оглеждаха тялото 'и и късата 'и униформа от мажоретния състав. Всичко беше толкова по - лесно, когато си от мажоретките. Те са обожавани от всички и сякаш притежаваха училището. Не сякаш, те го. А Джулия беше заместник капитан на мажоретките, което я правеше нещо подобно на принцесата, ако да речем училището беше двореца. Капитанката на мажоретния състав се считаше за кралицата, капитана на футболния отбор за краля, заместник капитана на футболния отбор за принца.. мисля, че това описваше достатъчно ситуацията.
Джулия бързо зави наляво, където се напираше шкафчето на Клеър и където се събираха почти всеки път остатъка от мажоретките. И пред погледа 'и се появи онази гледка, която я нервеше още повече. Капитана на футболния отбор - Кайл, отново се натискаше на Клеър. На Клеър можело първоначално да 'и е харесвало, но сега определено не 'и беше приятно. Личеше 'и и се опитваше да го отблъсне, но Кайл беше много нахален.
- Кайл. - казах Джулия, пристъпвайки към тях. - Наивни ми Кайл. Мисля, че е време да потренираш с отбора. - усмихна се възможно най - мило, имайки напредвид случилото се до сега, като елегантно му каза да се разкара от Клеър и изобщо от тях.
Всички погледи на учениците от коридора попаднаха на тях. Все пак бяха най - популярните. Всички търсеха някоя пикантна клюка за тях и им беше интересно за какво ли си говореха.
Кайл само се подсмихна, погледна Джулия и отново се обърна към Клеър.
- Май не ме чу, миличък. - Джулия застана по - близо до него. - Време е да си тръгнеш. - погледна го сериозно.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Кайл неспря да ми досажда с ръцете си.Не веднъж му казах да спре,но той не разбираше от дума.Докато устните му се разхождаха по вратът ми видях Джулия да идва от края на коридора и то ядосана.Всички и направиха път сякаш всеки момент ще избухне.Тя дойде при нас и нареди на Кайл да се махне,но той простои се усмихна и отново ме целуна,а аз извъртях очи.С устните и казах "Помогни ми" докато вратът ми беше окопиран от него.Кайл беше наистина хубав,секси.Всички - почти - го желаеха,но не и аз.Не ме привличаше.Не знам защо.Не беше мой тип...макар и аз да бях негов.
- Кайл!Ако не се отдръпнеш от мен ще ти сритам задника! - заявих му.Той се отдръпна за миг и за засмя.Този негов смях..идеше ми да му натикам някой мръсен чорап в устата да видим колко ще му е хубаво тогава и как ще сме смее.Всички в коридора се бяха втренчили в нас.Толкова ли бяхме интересни?Избутах Кайл към съседното шкафче.Кръстосах ръце и огледах всички.Почти.Някои ни гледаха сякаш бяхме полезни изкопаеми.В погедите на всички имаше различн иемоци.Омразя,желание и какво ли още не.
- Какво зяпате? - изсъсках високо.Усетих,че ръцете на Кайл се обвиха около кръста ми,а устните му отново бяха на вратът ми.Този наистина си просеше боя..искаше ми се да го сритам,но имаше един "малък" проблем.Беше сигорно две глави по-висок от мен и торба с мусколи.Аз бях просто едно сладко и невинно - добре де.Не чак толкова невинно - шеснадесет годишно момиче.Момчето грубо ме избута към шкафчетата и се чу шум когато гърбът ми се удари в тях. - Ти разбираш ли от дума?
Понякога наистина бях много устата,но той ме дразнише.Искаше ми се да си свали ръцете от мен...защо точно мен?Не можеше ли да отиде да се натиска на някоя друга.Те тука бяха сигорно хиляда дето го искаха.Кой не би искал да е с капитана на футболния отбор?Е аз не исках!

П.п:Сори за забавянето и тъпия пост и ,че е кратък ама нямам муза...

Graduates Брой мнения : 56

Джулия беше много спокоен човек, който винаги мислеше позитивно. Дори и да се намираше пред сигурна смъртна опасност винаги се усмихваше и беше в добро настроение с голямо спокойствие, което учудваше всеки. Но днес никак не 'и бе ден. Още със ставането научи, че плановете, които имаше за днес просто няма как да се изпълнят. А за нея беше много важно да получи тази върбинка, която чакаше от няколко месеца вече. След това се оказа и, че е останала единствената Лаурент на този пуст свят. НЕ, че нещо я интересуваше много. Просто начина, по който беше убита леля 'и и малката 'и племенница някак си не 'и влияеха добре. Особено щом за убити от вампира, който беше превърнал 'и нея. Но Джулия остави всичко това зад себе си, дори и факта, че може би тя е следващата в черния лист Лаурент и се приготви за училище, нищо че беше завършвала в други училище навсякъде по света. След това се случи и случката с господин Адамс, което някак си беше на границата между спокойствието и лекото ядосване, а случката с Кайл я прескочи. Да, Джулия беше много спокоен човек, но в определена степен, когато тази граница се прескочи не искахте да сте близко до нея.
Кайл ходеше по нервите на Джули и след малко щеше да извади голям късмет, ако се отървеше само с страшно ухапване на врата му и половината от кръвта му, напуснала организма му. И колкото и да се ядосваше Джулс вътрешно, външно беше едно от най - щастливите момичета.
- Кайл, последно те предупреждавам да се разкараш от Клеър. - каза Джулия, гледайки го как окопирваше врата на Клеър с целувки, а всички останали ги гледаха, все едно е готова да се развие третата световна война.
Джулия стрелна почти всички наоколо с остър поглед, и всички бързо започнаха да ровят в шкафове, да препрочитат домашни, уроци и какво ли още не, само и само Джули да не ги види, че гледат към тях. Дори и останалите мажоретки започнаха да си гледат ноктите или косите. Проблема беше, че Кайл продължаваше да се натиска на Клеър, придърпвайки я към шкафчето 'и, а момчетата от футболния отбор само се подхилкваха и гледаха към тях.
- Сам си го поиска. - промрънка тихо Джулия и го хвана за рамото, избутвайки го от Клеър.
- И какво ще ми направи малко блонди като теб. Всички ме искат в това училище. Това, че съм избрал Клеър не значи че трябва да ревнуваш, миличка. И твоя ред ще дойде. - каза Кайл с дебелия му глас и съотборниците му се засмяха.
Добре. Мисля, че това е достатъчно, помисли си Джулия. Да оставим на страна това, че егото му беше в невероятно големи количества и това, че използваше всяко едно момиче в училището, независимо дали го иска или не. Но блонди? Блонди?! Това беше премина всякакви граници Джулия да се държи мило с него.
- Внимавай само как използваш така или иначе бедния си речник, ястреб! - на лицето на Джулия се показа една лукава усмивка.
Ястребите. Най - големите противници на нашите лъвове. Единственият начин да обидиш някой от малоумните ни играчи във футболния отбор беше да ги заядеш с ястребите. О, тогава ставаше лошо.
- Какво каза?! - бясно Кайл тръгна към мен.
- О, моля ти се. Много добре знаем, че ти беше този, който даде схемата ни за игра миналия мач. затова и загубихме. - о, вече ставаше напечено.
Всички по коридора се бяха загледали в Джулия, Клеър и Кайл и не мърдаха. Стояха така и чакаха някаква реакция от Кайл, която Джулия предвиждаше, че щеше да е викани насреща 'и, че дори и може би силното блъскане на Джулс в шкафовете зад тях.
- Как смееш да кажеш подобно нещо, пача! - и ето, че се започна.
Кайл започна да убижда Джулс по всякакъв начин, по който знае. А на нея 'и беше все едно. Просто седеше точно пред него, гледайки нагоре (защото Кайл беше доста висок мъж) в очите му с лукава усмивка на лицето си, която изнервяше Кайл още повече.
- Ястреб. - просто каза тя по време на всички обиди, които излизаха от устата му.
Да, сега определено Кайл беше толкова вбесен, че избута силно Джулия към шкафовете, които леко се свиха.
- Втората ти грешка за днес. - каза само Лия.
Хвана една от ръцете му, които я държаха силно притисната към шкафчетата. Изви първоначално пръстите му, след това с невероятна скорост изви и цялата му ръка зад гърба му, като не спираше и да извива пръстите му на обратно. Кайл клекна на земята от болката, която Джулс му причини, опитвайки се да не издава жалки звуци. Лаурент изви още по - силно ръката му, като Кайл простена съвсем леко. След това Джулия го пусна, като го изрита по задника и Кайл падна на земята.
- Следващият път внимавай с кое ''блонди'' се забъркваш, ястреб. - Джулия оправи един кичур от косата си и стрелна със същия зловещ поглед всички насъбрали се около тях, което беше почти цялото училище без учителите.
стрална ги за последно така и се обърна към Клеър.
- Добре ли си? - попита я тя.
Усети с вампирското си обоняние и свръхчувствителност как Кайл се изправя, засрамен от това, което току що се бе случило, но и още по - бесен на Джулия. Кой ли знаеше сега какво ще направи, но това въобще и не притесняваше Джули.

П.П.: Леле, същинска боза. хДДД

The Big Boss Брой мнения : 4708

Познавах Джули като спокоен и мил човек.Или поне към нас - мажоретките.Това което направи тя с Кайл ме изненада.Изви му пръстите и ръката та чак го свали на земята.Всички бяха вперили поглед към нас,а аз гледах тях.Дулс го пусна и ме попита как съм.Разклатих глава за да си възвърна и малкото наличен мозък.
- Аз...да...мм благодаря. - усмихнах се.Можеше да се усмихвам сякаш нищо не е станало,но вътрешно бях шокирана.Как тя...победи него.Та той беше Кайл.Висок и мусколест.Капитан на футболния отбор,а тя...тя беше Джули.Сладка блондинка замесник капитан на мажоретките.Не мислех,че ще доживя някога подобно нещо - защото не съм и мислила,че Джулс ще направи това - но виж ти!Чудо.
Погледнах нея,а после него.Той се надигна и се изправи.Очите му бяха широко отворени и сякаш мятаха огнени топки или кижали.Той ги присви до малки цепки,а устата му стана просто една правя линия.Беше ядосан.Много ядосан.Не знам защо,но ако бях на негово място щях да се махна веднага от тук преди Джулия да ми е видяла сметката.Не смеех да си отворя устата.Просто бях изгубила ума и дума.
- Какво си ти по дяволите шибана кучко? - изсъска Кайл насреща на Джулс.Присвих очи и го изгледах злобно.Той нямаше право да я убижда!Серизоно си заслужаваше един мръсен чорап в устата.Направих една крачка напред тъйкато още бях близо до шкафчетата.Огледах се наоколо.Всички отново ни гледаха.Някои си шепнеха тихо други стоях с отворени усти - буквално - и се взираха в нас.Май им бяхме по-интересн иот някоа латино-американска сапунка.Ха!Е главно Джулс и Кайл,но това е отделен въпрос.
Някои разбраха намека от погледа ми и се заеха с други работи както преди когато Ли им метна по един кръвнишки поглед,но все още надничаха тайно.Извъртях очи.Май трябваше да се приключва с това.
- Джулс...хайде... - казах и.Просто нямаше смисъл да стоим тук и да се занимаваме с Кайл и неговия мозък...липса на мозък.Винаги съм казвала,че повечето футболисти нямат мозък.Кайл беше точно от тях.Но мисля,че това беше ясно на всички намиращи се тук.
Чух няколко подшушвания до себе си.Останалите момичета си шушукаха нещо.Това също беше гадно...мислиш,че са ти приятели,но те всъшност говорят зад гърбът ти.Понякога и буквално.Но все пак...Дръж приятелите си близо,а враговете още по-близо.
Безмозачния футболист - Кайл - отново се повтори с думите на Джулия.Отново попита какво е тя.За Бога той ме ядосваше!Какво можеше да е Джулс?Някой демон изпратен от Ада който да ни убие ли?Надали.Тя беше като нас - нормален човек!Накрая не се сдържах и повиших тон.
- Толкова ли си тъп?Тя е като нас..нормален човек!Не го ли виждаш...има си глава в която има мозък.Нещо което ти нямах.Има си две очи.Уста.Нос.Уши...всичко... - почнах да звуча като някоя луда,но го карах на Авто пилот,а и ми идеше да му смажа физиономията което можеше и да стане.С малко помощ от Джули.Преди се бях учила на някакви такива бойни изкуства или нещо такова.Пак вършише някаква работа.А и мажоретките си бяха опасна работа.Да направят едно колело като са по поличка и мъжете са аут...С течащи лиги и перверзни мисли.Това обаче става само ако имат добро въображение за малко повече.Колелото става бързо и бавно ще могат да го видят само на преправено с някоя програма на компютър.Но това си беше съвсем отделен въпрос.
Кайл се взираше в мен все още присвил злобно очи.Гледах го и дори не трепвах.Играехме си на вълчи поглед.Ха!
Той пръв отмести погледа си.От мен към приятелката ми.От устата му отново излезнаха куп ругатни насочени към всички ни.Какво ли не каза...Другите момичета спряха да си гледат ноктите и направиха някакви учудени и тъпи физиономи дето щяха да отиват повече на някоя кукла Барби от някое филмче....ако и кажат,че е тъпа.
- Кайл млъкне!Наистина млъкни!- казах още по-силно.Главата ме заболя от него.Той само се ухили самодоволно.Почна да говори още...още,още,още.Не издържах.Отворих шкафчето си и извадих един учебник.метнах го по него като се целен в главата.Заслужиш си едно комплиментче от страна на момчето.Нарече ме кучка.Еее най-сетне и той да каже нещо мило...това си ми беше нещо като прякор от тези които не ме харесваха,но и те си имаха прякори.Те обаче бяха по-ниши и почти никой не ги слушаше....някои от тях бяха наистина незабележими.Понякога като влизах в някой час и виждах лица които не съм виждала преди.Като поразпитам наоколо и разбирам,че учим с тях от години.Но те просто не са направили нищо за да ги забележим.Не са направили нищо нормално,свестно,лудо..или Бог знае още какво.Че дори да бяха тичали из училището по бельо или голи пак някой щеше да ги забележи.Щеше да ги запомни.С лошо или с добро...ние определено щяхме да им се подиграваме до живот или по-точно докато можем.
Чух,че някой се изкиска.Мелани....И тя си просише учебник в главата.Еее учебник в главата не беше нищо.Можех и нещо повече,но щеше да е нищо и да бледнее пред това което беше направила Джесика.Може би...Тя обаче можеше повече.В очите и се виждаше.Имах чувство,че са направо червени...от гняв.
Кайл се приближи бързо към мен и ме хвана за гърлото.Успях да го сритам между краката.Той ме пусна моментално и сложи ръцете си там...
- Докоснеш ли ме още веднъж...Ще те кастрирам...знаеш ли как боли с токчета...е може да научиш! - не,че си беше голяма заплаха,но можех да го оставя без деца.Да си забия токчето там после да натиска едно хубаво и...ами Бог знае.Ама както и да е.

П.п:Пфу..мазалоо ;хх Ще го кастрирам..;хх не е истина от де ми хрумват тея глупостии

» Лондон, ден или два по-рано
» Лондон 2007г.
» Лондон преди 4 дни
» Лондон 2010.
» Лондон преди 4 дни