Starbucks преди около седмица

Бях на разходка извън Училището. Бях облечена с черен потник и сиво дънки. Пообиколих мола, видях Starbuks и си помислих, че едно кафе няма да ми навреди. Поръчах си едно дълго силно кафе и зачаках да ми го направят . Обърнах се отново към масите да видя къде мога да седна и видях една празна маса близко до прозореца. Взех си поръчката и се запътих към масата . Дръпнах леко стола , сложих напитката и седнах .

Имах малко работа в това градче и не че имах много двободно верем но неможех цял ден без храна и вода.До такова още не съм стигнал.Единственно най близко нещо.Беше молът.Бързо намерих магазинчето което ми трябва, но като пристигнах осъзнах че не ми се яде.Не обичах да си хабя времето и за да не се окаже напразно това разкарване си поръчах кафе.Че имам още и една безсънна нощ, сигурно щях да унищожа след няколко часа още няколко кафета.Но какво от това...
Взех си кажето и отпих малко от него.Тръгнах да търся свободна маса но май такава нямаше.Видях едно момиче към прозорците, май бе сама а и не изглеждаше че чака някой.Отидох към нея.
-Ааам, може ли да седна?-попитах посочвайки празният стол до масата.Не че и сках да съм нахален или нещо такова но просто от толкова ходене постоянно скоро щях да падна...

Както се бях се загледала навън чух глас:
- Ааам, може ли да седна?-попита едно момче посочвайки празният стол до масата. Обърнах се:
- Да може седни. - усмихнах му се.
- Как се казваш ? - попитах и отпих от кафето си. Все някак си трябваше да го заговоря щеше да изглежда неочтиво от моя страна ...



п.п - пълна простотия ;хх

Седнах на стола и си оставих кафето.Погледнах пррез прозореца навън.И се замислих.Мислите ми бяха прекъснати скоро...Обърнах се и погледнах момичето.
-Том, ами ти?-отговорих и на въпроса и зададох и аз въпрос.
Отпих от кафето си не сваляйки очи от ная.Чаках да ми отговори...Огледах я.Беше обикновенно момиче..Не, стоп!Не точно обикновенно.Не беше човек.Усещах го.

-Том, ами ти?-попита.
Отпи от кафето си ...
- Ами Исабел. - казах и му се усмихнах.
- Том на колко си? - попитах и отпих от кафето си. Не свалях поглед от него. Отпих още една глътка ...

-Две...-казах и се засмях.-И единичка до него.-добавих.Да не се искарам наистина на 2 години...Две и идиничка до него път ожеше да се искара като три.Защото две плюс едно бе равно на три...Хъм, интересно.Ще се искарам с 19-18 години по малък.Какво толкова, няма голяма разлика.При тази мисъл се засмях.
-А ти си на?-погледнах я въпросително.-След като се насмях достатъчно.

-Две...-каза и се засмях.-И единичка до него. - добави
-А ти си на?-погледна ме въпросително.
- Едно и до него девет .. - казах и се засмях ... беше доста забавен. Приближих се към него и тихичко му прошепнах:
- Амм .. ти не си човек нали? - попитах и го огледах.

-Ммм, не.Но и ти също не си нали?- погледнах я и япопитах тихо и спокойно.Сякаш това навсякъде бе обикновенна тема за разговор.Огледах я няколко пъти.И се убидих пак че не е.Беше вампир...май ако не се лъжех...
-Вампир нали?-попитах тихо за да не ме чуят.Ако някой тук щеше да ме чуе сигурно щяха да ме помислят за ненормален.Все пак хората смятат че вампирите не съществуват както и върколазите, и феите, и магьосниците, вещиците и т.н.

-Ммм, не.Но и ти също не си нали?- погледна ме и ме попита тихо и спокойно.Огледа ме няколко пъти.
-Вампир нали?-попита тихо.
- Мм .. да как позна ? - казах тихичко и му се усмихнах...
- А ти си върколак ако не се лъжа или .. ? - попитах още по тихо и се приближих към него още малко ... имах чувството, че още малко ако се приближа ще се срещнат устните ни.

-Ами незнам усещам го...-казах.Незнам как определях.Но още от малък знаех кой е вълшебно същество а кой е човек.А с времето започнах да различавам и видовете на вълшебните същества.Така да кажем ми беше вродено...
-Не се лъжеш.Виждаш ли не е сложно да познаеш.-усмихнах се.Ето, и тя бе познала.Значи не беше толкова трудно, и не го можех само аз.Значи тя беше вампир...Мда, повечето вълшебни същества които познавах бяха вампири...

-Не се лъжеш.Виждаш ли не е сложно да познаеш.-усмихна се ... Том има много хубав характер едва от половин час се познавахме, а на мен ми допада ...
- Йейй познах! - казах и се засмях ...
Настъпи мълчание:
- Ами имаш ли гадже?- попитах и го погледнах.

Това беше доста странен въпрос, от страна на момиче.Но все пак неможех да не отговоря.
-Ами, не.Нямам.-отговорих и отпих от кафето си.Погледнах през прозореца.Странно е да те пита момиче дали си имаш гадже.Не би ли трябвало да е обратното.Е, все тая.Нямам си гадже...Та коя сега ще ме иска.Някакво свободно време...

-Ами, не.Нямам.-отговори и отпи от кафето си.
- Ахам ... Кажи нещо? - казах и отпих от кафето си загледах се в него ... имаше хубав характер ... беше забавен, очтив напоследък не се срещаха често очтиви момчета всички мислеха как да те вкарат в леглото си ... възмотих се свалих очи от Том и отпих от кафето си отново.

-Амиии...дай да помисля...-казах и започнах да оглеждам околноста и да се опитвам да измисля какво да кажа...-Незнам.-засмях се.-Нищо не се сещам...-добавих.Просто нищо не ми идваше на ум...Ама съвем нищо.Ох...ненавиждах просто да мълча, тъпо да мълча.Не се познавахме много добре...Можехме да се опознаем повечко нали?
-Ъм, раскажи малко повече за себеси.-усмихнах се мило отпи то кафето и я погледнах.

-Амиии...дай да помисля...-каза и започна да оглежда околността -Не знам.-засмя се.-Нищо не се сещам...-добави Том.Засмях се и аз ...
-Ъм, раскажи малко повече за себеси.-усмихна се мило отпи от кафето и ме погледна.
- Ами какво да ти кажа ... уча в Shadow Hood - усмихнах се - Само дете съм израснала съм в пари и охолие, но съм пълната противоположност на разглезената щерка - добавих и се засмях... - Мразя надутите и лицемерни кифли изобщо мразя кифлите ... - казах и го погледнах..
- Е ?!? Разкажи ти нещо за себе си?- казах и отпих от кафето си.

-Оооо, да много ми расказа.Просто зодбих най подробната представа за животът ти...-засмях се.-Мммм,добрем сега съм аз.Ами, от обикновенно семейство върколаци съм.-казах го тихо за да не ме чуе никой и продължих по високо.-Живея си добре.Завърших училище и ето че сега работя...Спасявам хора...-въдъхнах и я погледнах.Шадоу Хууд.Това название съм го чувал...От някъде, много познато...
-Шадоу Хууд, е в това градче нали?И ако не се Лъжа имате там една госпожа, Силвия се казва...-сетих се от къде ми беше познато това назнавание.Силвия работеше там, междо другото колко отдавна не се бяхме виждали...Трябва да намина някой някога от там.Ама дали ще ме пуснат?...

-Оооо, да много ми расказа.Просто зодбих най подробната представа за животът ти...-засмя се Toм.-Мммм,добрем сега съм аз.Ами, от обикновенно семейство върколаци съм.-каза го тихо и продължи по високо.-Живея си добре.Завърших училище и ето че сега работя...Спасявам хора...-въдъхна и ме погледна.
-Шадоу Хууд, е в това градче нали?И ако не се Лъжа имате там една госпожа, Силвия се казва...- каза той ...
- Ами да в града е ... ии да.. има госпожа на име Силвия.
Настъпи мълчание ...
- Искаш ли да се разходим някъде?- казах и отпих последната глътка от кафето си.

Испих кафето си.
-Ммм, да.Хубава идея.-казах и кимнах, като се усмихнах.-Само не в мола!-казах.Необичах да ходя из мола много.Пък ако е и с момиче.То става лошо...Прсто не издържам толкова.Чудя се как ли момичетата издържат да обиколят целият мол да пробват половината дрехи, и след това да носят хиляди пликчета до мястото където живеят?...Не бих издържал...

-Ммм, да.Хубава идея.-каза и кимна, като се усмихна.-Само не в мола!-каза Том. Разбирах го едвали щеше да издраржи 2-3 часа в мола докато меря дрешки ...
- Ммм както искаш само кажи къде аз нямам предпочитания .. - казах и се усмихнах.. Станах изхвърлих си хартиената чашка от кафето(ако изобщо беше хартиена хД)
-Добре а сега на къде? - казах и тръгнах за излизане от мола.

-Ами незнам...На някъде, доколкото си спомням тук има едни парк, наблизо...-казах и тръгнах по посоката която предполагах да е вярна.Вървях вървях но ето че се спрях.
-Насм, май...-казах и погледнах едната улица...-Не насам...-заколебах се и посочих другата улица.Насилих се да си спомня коя е точно.-Да насам!Ама ти ме понасочвай че и аз не съм много в местноста.Ще ни загубя 2-3 пъти.Само...-засмях се.

-Ами незнам...На някъде, доколкото си спомням тук има едни парк, наблизо...-каза и тръгна. Вървяхме вървяхме, но ето че се спряхме.
-Насам, май...-казахи погледна едната улица...-Не насам...-заколеба се и посочи другата улица.-Да насам!Ама ти ме понасочвай че и аз не съм много в местноста.Ще ни загубя 2-3 пъти.Само...-засмя се.
- Ами вече тук знам пътя .. - засмях се не, че не го знаех ... исках да видя какво ще направи и до къде ще ни заведе ... - Ами да направо е по таза улица!- казах и тръгнахме ... имаше една пейка с доста хубав изглед - Искаш ли да седнем тук? - попитах го въпросително ...

-Ами добре защо не...Поне няма да се загубим от тук обратно си спомян м пътя...-засмях се леко и тръгнах бавно към пеяката.
Седнах и се наместих така че и за нея да има място.
-Мммм, тук е хубаво...-казах гледайки всичко наоколо.Е, не бяхме в парка но и това беше нещо.А можеби дори по добре от парка.Поне нямаше да се загубим...

-Ами добре защо не...Поне няма да се загубим от тук обратно си спомян м пътя...-засмя се леко и тръгнах бавно към пейката.
Седнах и се наместих така че и за нея да има място.
-Мммм, тук е хубаво...-каза гледайки всичко наоколо.
- Ммм да и на мен ми харесва - казах и му се усмихнах ..
- Е ?!? За какво ще говорим да някоя тема ... вече се опознахме долу горе .. - казах и го погледнах ..

-Ами незнам...-казах и се замислих.Да мисля тема...ей това не го обичах много.Като знаех за какво да говорим веднага бих казал и нямаше да има тишина.А като незнам...откъде да я извадя тази тема.Те да не растат по дърветата?
-Ами какви дарби имаш?-питах.Незнам защо питах точно това.Но това беше единственното за което се сетих...

-Ами незнам...-каза и се замисли Том.
Настъпи тишина:
-Ами какви дарби имаш?- попита той.
- Ами теликенеза и метаморфия - казах и се усмихнах
- Ами ти? - попитах и го погледнах.