Някъде из Лондон. 3 месеца по-рано.

Лутах се из Лондонските улици без посока. Покрай мен минаваха непознати хора,всеки с тяхната история. Отдавна не изпитвах почти никакви чувства,не можех да знам дали е студено или топло. Бях се превърнал в един безчувствен вампир. Почти не гледах къде вървя,понякога се сблъсквах с хората,подминавах ги без да се извиня. Това бях аз-арогантен,безотговорен и безчувствен. Не ми пукаше какво мислят другите,стига на мен да ми е добре.
Часовеника удари три часа и аз се усмихнах. Обичах когато стане три часа,защото тогава има най-малко хора по улиците. Поредния сблъсък с някого,но този път нещо ми направи впечатление. Сетивата ми се включиха ,а аз погледнах младото русо момиче,което туко що бях блъснал. Беше наистина хубава,но никое момиче не можеше да се сравнява с...спрях да мисля и казах:
-Защо се блъсна в мен? Можеш ли да поемеш отговорността?-засмях се,но не прекалено радостно. По-скоро леко плашешто.

Тази сутрин беше много странна за Ани,защото...абе просто и беше много кофти и беше сърдита на нещо,но не знаеше на какво.В такива ситуации тя излизаше навън,за да си прочисти ума..може би на него му ставаше нещо?
Облече си набързо едни дънки и един разкъсан черен потник,обу си черните ботушки и излезе доста бързо.
Беше станало 3 часа.В това време имаше най-малко хора по улиците и затова беше любимото на Анелия.Докато вървеше впила поглед в телефона си,някой я блъсна.Беше момче,разбира се.На туй отгоре я обвини,че тя го е блъснала.Да беше си доста сладък и секси,но нямаше да му се размине.
-А,аз ли се блъснах в теб?Я си помисли малко...Нещо много си вярваш?
Каза му с висок тон и доста заядливо,защото точно тези типове Ани най-мразеше.

Добре,може да се каже,че не очаквах това. Явно хората са били прави,когато са казвали "не съди книгата по корицата". Засмях се. Тя май сериозно ми беше отговорила.
-Хмм,някой май е изял лимон днес. Не можеш ли да си по мила?!-Аз пък от своя страна не отстъпвах.
-Ей,малката,ако човек ,като мен дори те заговори ти трябва да кажеш "О,съжалявам."-Взе да става забавно. До сега не бях срещал човек,не,по-скоро момиче,което да ми говори така. Но аз познавах такъв тип момичета. Правят се на твърди и недосегаеми,но всъщност са лесно раними. Аз познавах всякакъв тип момичета. Дори можех да се нарека експерт. Тя май не знаеше с кого разговаря. Поогледах я внимателно и се подсмихнах,сякаш на себе си.

Това момче си мислеше,че може да контролира по някакъв начин Ани,обаче не беше познал.Първо,че не и беше приятел и второ а обвиняваше.
-Може и да може,но към теб ще съм лимон!
Каза му тя все още с ядосан глас.
Това момче изглеждаше нещо малко луд,защото се усмихваше сам на себе си.Може би е от тези,които си мислят че познават всички характери..?
-И защо да го правя?Ти се блъсна в мен!
Вече не му викаше,а му говореше с нормален глас.Ани се беше овладяла...

Засмях се. Очевидно тя се блъсна в мен и не иска да си признае.
-Напротив,млада госпожичке,ти се блъсна в мен от невнимание!-можехме да си спорим цял ден така. Е,като изключим ,че малкото останали хора по улицата ни гледаха и леко подсмихваха свичко беше много забавно. Тя май не се отказваше от своето,но и аз нямаше да се откажа от моето. Все пак..тя се блъсна в мен.
-Виж,не ми се спори с теб след като знам,че аз съм прав.-Потупах я леко по-главичката и продължих:
-Браво,добро момиче! Можела си и да говориш нормално.-Усмихнах се и продължих:
-Какво ще кажеш да не пречим на движението по тротоара и да продължим този спор на някое друго място?

Ани погледна момчето и се изхихика тихичко.
-Като например в спалнята ми?
Изсмя се гласно и го последва.Сложи ръката си на рамото му и го погледна.Видя,че и той я гледа,но с голямо учудване.
-Защо си ме зяпнал така?
Пита го Ани,като се премести пред него и започна да ходи назад.Той и се усмихна,но не бързаше да отговори на въпроса `и.
-Ако ти харесвам,просто си кажи?
Отново се засмя и направи един пироет,който завърши до момчето.

Спрях се и я погледнах. От глава до пети.
-В спалнята ти?-постарах се да изглеждам очуден и продължих:
-О,Боже,заслужил съм тази привилегия?!-Засмях се. Тя направи нещо..пирует,а аз се засмях. Поне беше забавно,след като спряхме със спора. Вече бях сериозен:
-Не,като например някое Кафе. И какво? Дали те харесвам? Ще трябва да се постараеш много,за да те харесам-отново се засмях,надявах се да не се убиди. На мен ли ми се стуваше или бях почнал да говоря много.
-Аз ли съм те зяпнал,ти не си отделила очи от мен,откакто се видяхме.-Усмивката ми не се махаше от красивото ми лице.

Ани го погледна намусено,но в същото време и с една много сладка усмивка.
-Добре,става..но в кое кафе?
Пита го тя,като го погледна в очите и се усмихна.Той дълго време се чуди как да отговори на въпроса ми,явно имаше доста любими кафета и не можеше да избере...
-Да така е,но поне вече не мисля да те набия..
Засмя се тя.Погледът и видя едно кафе от ляво на тях,хвана момчето за ръката и го издърпа вътре.Двамата седнаха на една маса до прозореца и Ани не пропусна да го пита:
-Как се казваш?

Обичах всички кафенета,там можех да си мисля ,колкото си искам. Тя избра кафе вместо мен и седнахме до прозореца.
-Александър.-казах и се усмихнах.
-А ти?-допълних. Поискаха ни поръчката и казах:
-Горещ шоколад.-погледнах русокоската и зачаках да каже какво ще пие. Днес времето не беше много лошо,въпреки това,един хубав,горещ шоколад щеше да ми се отрази супер.

Момчето каза,че се казва Александър.На Ани това име и допадна,защото започваше с нейната буквичка,а и беше хубаво.
-Аз съм Анелия!
Усмихна му се и погледна сервитьорката,като каза:
-Един зелен чай!
Ани не обичаше особено много чая,но днес просто и се пиеше.Погледна Алекс и започна да се чуди какво да го пита.

Анелия? Хубаво име. Обичах да стоя по кафенетата и да наблюдавам хората. Сега обаче си имах и компания. Тя си поръча зелен чай и сервитьорката си замина. Чудех се за какво да си говорим. Все още ми беше забавно,затова реших да я затрупам с въпроси:
-Боядисваш ли си косата? Носиш ли лещи? Имала ли си някаква пластична операция?-поех си дъх и продължих:
-Брат? Сестра? Някаква трагедия като малка? Може би с родителите или с приятел?-Засмях се..по-скоро на себе си,отколкото на нея.

Алекс започна да затрупва с въпроси Ани.Тя не спираше да го гледа странно и се чудеше на кой въпрос да отговори по-напред.
-Не,косата ми е естествено руса!Лещи...може но за забава.За сега нямам операции!
Така,това бяха доста откачени въпроси.Кое момче иска да знае дали момичето има операции или носи лещи?Е,поне беше сладък..затова Ани му отговаряше.
-Да,имам и брат и сестра!Това почна да става странно..Стига толкова въпроси!!
Каза му с леко по-висок тон и се усмихна.
-Ти имаш ли си приятелка?
На Ани и беше достатъчен този въпрос към него.Само това искаше да знае.

След като ми отговори на всичките въпроси аз й се усмихнах. Очаквах и тя да ме засипе с питания,но вместо това тя се позаинтересува от нещо друго. Как да й отговоря? Не,по-точно,да й отговоря ли? Мислих малко,защото и аз не знаех точния отговор.
-Ами..не,нямам си. Ами ти? Сигурно си имаш,защо ли питам...-усмихнах й се отново и отпих глътка. Навън беше студено,а в кафенето топло. Не бях свикнал на такъв студен климат...
-Амиии...предполагам си готова за Хелоуин? Аз няма да ходя...-Какъв ли щеше да бъде костюма й? На ангел? Или пък дявол?

Алекс каза,че няма приятелка.Това до някаква степен зарадва Ани.Просто,защото ако направеше някаква глупост,после да не патеше той.
-Не,нямам..
Усмихна му се.Защо ли беше толкова вероятно,че трябва да има?Не беше от най-красивите,но явно за него е била точно такава.Това беше второто нещо,което развесели Ани.
-Разбира се,че съм готова!А ти защо няма да ходиш?
Полюбопитства тя.Беше сладко момче!..Странно,че не искаше да ходи някъде на Хелоуин..Е каквото си е решил,такова ще си е.

Нещо от това,което казах я развесели,но аз не разбрах какво. Явно щеше да ходи на хелоуин. Хмм..
-О,аз ли? Аз..защото няма да имам никакво време за такова..събитие. Не,че не искам,просто няма да мога да дойда.-Замислих се. Защо изобщо празнувахме хелоуин? Та ние бяхме тези на който се правят хората.. Вампири,върколаци,вещици..На нас не ни трябваха костюми. Въпреки,че бях видял как хора се разхождат с разкървавени усти,дълги наметала и големи зъби. Те малко преувеличаваха..Никой уважаващ себе си вампир не би ходил така по улицата... Те ни виждат като чудовища,а ние тях като...жалки същества. Бях се замислил прекалено много.
-Е,Ани..разкажи ми нещо повече за себе си.

Нещо накара Алекс да се замисли.Ани го гледаше и го чакаше да излезе от мисълта си.Той и каза да му разкаже още нещо за нея.
-Ми какво..освен че съм нимфа и че съм сладурана..опа..не ме слушай!Чая ми влияе зле..
Засмя се,защото беше толкова цапната в устата,че си каза всички тайни просто така.Беше и доста чудно как щеше да реагира Алекс.Може би щеше да се засмее или пък просто щеше да си тръгне?Е,само той си знаеше..
-Аз ти казах доста неща..кажи ми ти,нещо за себе си?
Настоя Ани и обърна погледът си към него с една голяма усмивка,която очакваше отговор не само от една дума или "какво да ти кажа".

Нимфа? За пръв път срещах такава. Значи така изглеждалии..
-Ууу,нимфа. Ето защо си с такава естествена красота. Еее,това обеснява всичко. -Отново я поогледах и се усмихнах.
-Какво да ти кажа...Хмм..аз не съм толкова интересен,нищо интересно не ми се случва.-Беше ми интересна.
-Ти ми кажи сега..Какво прави една нимфа? Омагьосва мъжете и ги убива? Не,не,това бяха Сирените. Та,разкажи ми? Какво правиш? Защото аз съм вампир и всичко,което правя е да пия кръв от нимфи...-усмихнах се.
-Шегувам се...за нимфите де..

Уалл!!Той беше вампир,а Ани нимфа.Супер двойка бяха..няма що!
-Слуховете за вампирите,че са секси не са лъжа..и то със сигурност!
Ани му се усмихна с премигна бавно няколко пъти.
-Ми да..нещо като сирените сме..само че не убиваме,ако не ни подразнят.Само тогава,хоп и главата пада.
Засмя се и видя,че Алекс я гледа странно,но си беше прав с този поглед.Тя наистина говореше доста шантави неща.
-Ти си вампир,а аз нимфа.Супер колектив..
Отново се усмихнах и сложих ръцете си на масата.