Бара "Night" след като Силвия разбра че Ферис има 3 годишно дете XD

Беше наистина неочаквано...Това...това...Ох!!!
Вървях на някъде без дори да зная на къде.Бях излезнала от училището и се расхождах в града.Трябваше ми да се скрия някъде където Ферис нямаше да може да ме намери...Както си вървях видях бара Найт.Помислих си че би било хубаво да се отбия там, преди да си намеря място за криене.Да си взема нещо за пиене...Защо пък не?
Влезнах вътре.Тук имаше много хора и всякакви други същества...Тръгнах към бара като си мислех - какво ли да си взема?...

Ноща беше студена,а аз вървях към бара...стария познат бар.Минах през тъмните улички за по-пряко.Имаше какви ли не "хора" там.Наркомани,пияници,курви ...всякви.
Стигнах бара и влезнах вътре.Веднага ме лъхна миризмата на алкохол и цигарен дим.Няколко погледа се спряха на мен,но гледах да не им обръщам внимание.Ззапътих се към бара.Седнах на един от столовете и се зачудих какво да си взема тази вечер.
- Дай нещо силно... - казах на бармана.Той мина и бързо ми донесе някакво питие.Обърнах го на екс което накара момчето да направи още едно.Този път отпих голяма глътка,но не чак да пресоша чашата.Все пак...той си имаше и дурги клиенти нямаше да се занимава само с мен.Не,че ми пукаше!

Както се отивах към бара забелязах един доста познат мъж.Страннно къде ли го бях виждала.След като се вгледах по добре го познах.-Арчър!Един от менторите в училището.Приближих се към него.
-Здрастии...-казах надявайки се че няма да го оплаша много.Незнаех дали искаше дружка или не, но така или иначе щях да си тръгна от тук скоро.Само да пийна нещо...

Мелодичен женски глас произнесе името ми.Обърнах се по посока на звука.Видях руса жена.Беше ми позната от някъде..,а да!Силвия Томсън или нещо такова.Уителка по изобразително в училището.
- Здравей!Силвия нали? - усмихнах се.До мен мястоот беше свободно и ги го посочих с поглед като отпих от питието си.Знаех за нея,че е фея.Какво пък правеше една фея в бара?Не,че имаше нещо в това...не,че феите не можеха да ходят по барове...ама те лесно се напиваха и почти не пиеха.До колкото бях чувал.Но сигорно тя е различна.
- Как си?Какво те води тук?

-Да, Силвия.-усмихнах се.Седнах не свободното столче до Арчър.
- Как си?Какво те води тук?-попита той.И сега какво, трябваше да му отговарям ли?Е..не!
-Не питай...-поклатих с глава като на лицето ми се появи кисела физиономия.-А ти как си?-Попитах почти веднага като леко се усмихнах.Не исках да показвам че всичко е толкова зле.Нали не затова дойдох тук?...

На Силвия не и се говорише.Хубаво..и на мен също.Пресоших чашата си и поръчнах още от това за мен и за нея.
- Аз...аз бивам. - изрекох.Бармана даде питиетата и аз плъзнах чашата към нея.Питието си беше силно,но от едно надали щеше да се напие.На мен не ми се виеше и свят като го пиех на екс.Еее на мен...аз бях върколак,а тя фея.Имаше си разлика.
- Наздраве! - вдигнах чашата и го изпих на екс като поръчах още едно.Бармана веднага го даде.Това момче почваше да ми харесва - не в онзи смисъл - спазваше си работата и ми изпълняваше прищевките.

Отпих малко от това в чашата и се намръщих.Не бе от най вкусните неща на света.И макар и да бях опитала малко, почуствах че питието беше силно.Ако щях да го испия цялото на веднъж, нищо нямаше да ми стане нали?Нямаше да умра от прекалено много алкохол...все пак това беше малко.Последвах примерът на Арчър и изпих всичкото на екс.
-Е гати...-казах след като оставих чашата.Хъм...Май това нещо ми хареса.Да, определено ми хареса.
Викнах бармана и си поръчах същото.Май щях да се задържа тук малко по дълго от колкото исках...

п.п.Започва се

Силвия отпи от питието съмнително.После надигна чашата и го погълна на екс.Поръча си още.На свой ред и аз си поръчах още.
- Внимавай с алкохола... - предопредих я.Звучах като някоя майка,но както и да е.Изпих и това питие на екс и поръчах още едно и после още едно.Нямаше опасност да се напия,но за нея...после не я знам как ще се връща пияна в училището.Пияни учители..какъв пример!
- Дай нещо..различно и силно! - казах на бармана.Той кимна и даде нещо друго.Естествено даде и на силвия.Изгледах съмнително чашата и я надигнах.Течноста опари гърлото ми...хареса ми.Беше силно питие.Поръчах си още от това...после щях да си поръчам и руска водка и щях да видя с какъв алкохол да завърша вечерта си...

П.п:Даа

-Аха, мамо!-казах и се засмях леко.Не бях малка вече, колкото си исках толкова щях да пия!Ако исках можех и да се напия..."Не.Не, Силвия...мисли нормално.Как ще се напивам?Не, не неможе..." помислих си.
Игнорирах мислите си и испих още няколко чаши алкохол.След секунди чашата ми отново бе пълна.Погледнах през стъклото и се заледах в течноста вътре.
-И сегаа, какво...Ферис ще си вземе детето и след това?Какво, след това ?...-започнах да си мисля.Взех чашата и испих течноста която се намираше там.Алкохолът наистина си беше силен.Нещо в мен започна да вика "Спри..Спри!Така не се решават проблемите!" игнориах го това и испуфтях...


п.п.Ще ни напада ли нещо или не.Че ако има такова да е когато още е трезва че след товааа...

"Мамо?Толкова ли женствен изглеждам?" - беше първата ми мисъл.Поръчах още алкохол.Силвия унищожаваше своя както се чупи стъкло.Бързо и лесно...Изглеждаше като заклет пияница....алкохолик.
- Ако се напиеш няма да те нося до вас! - предопредих я.Поръчах две бутилки от този силен алкохол който младежа ни беше дал преди малко.Дадох едната на феята.Не знам за нея,но на мен ми беше писнало от тези чашки...най-добре си беше от бутилка.Беше си много и за момчето беше по-добре.Нямаше да я пълни през две минутки ако не и по-малко.
- Наздраве! - казах и изпих половината в бутилката.Дам..това питие си беше хубавко.Оставих бутилката на бара и погледнах момичето до мен...как ли се наливаше така като беше фея?Интересен въпрос...чийто отговор не знаех...

П.п:Знам ли.. ти тря си вече пияна бре!

Започна да ми става лошо от този алкохол...Но аз исках още и още...незнам защо но неможех да се спра.Имах нужда от въздух...от свеж въздух...Дочух че Арчър ми каза че ако се напия няма да ме носи до нас...А нищо.Щях да се позагубя два-три пъти но в крайна сметка щях да се добера до общежитието...След няколко минути пред мен стоеше цяла бутилка с някакъв алколо вътре.Усмихнах се при вида и.
-Наздраве.-каза Арчър и испи половината.О, не толкова на веднъж нямаше да мога...Погледнах го.
-Искаш ли да се расходим....някъде...навън?-попитах го.Писна ми да седя тук, а и нали имах цяла бутилка с алкохол.Нямаше смисъл да оставам тук...

п.п.Ти пъ мноо бързо искаш да се напия Айде сега тряя нещо да ни нападне, да ми се случи нещо и след като истрезнея да не си спомням нищо ... под "да ми се случи нещо" имам предвид, да получа с някоя друга бутилка удар по главата или нещо подобно...но да остана жива абе нещо...незнам кфо...

- Ъъъ добре... - съгласих се.Поръчах още две бутилки и изпих остатъка в моята.Силвия изглеждаше доста учудена.Хванах двете бутилки и станах от мястото си.Феята направи същото въпреки,че май леко залитна...
Двамата се запътихме към изхода на бара и след малко вече бяхме в тъмните улички на града...Това място определенно не беше любимото ми.Преди време една от учителките се беше превърнала в лъв - до колкото помня - ,а друга трябваше да я дърпа за да си тръгнат..и в крайна сметка бяха видяни от полицията.Сега поне няма да виждат лъвове,а огромни вълци и летящи момиченца.
- Иии къде искате да отидем мадам? - попитах и се засмях.

П.п:Ми пиши там нещо да те напада или знам ли

-Неезнааам...-казах като някой нищо неразбиращ пияница.Отпих от течноста в бутилката.
Изведнъж, неочаквано дори и за мен по някой инстинкт на моето същество се обърнах...Забелязах движение...Онова нещо, да не беше..."нене...тук и без това е тъмно...привижда ми се" започнах да успокоявам сама себеси.
-Силвия...-чух някакъв мелодичен глас да ме вика.Обърнах се и пак забелязах движение на нещо..черно.Боже, то беше!То пак ме повика, а аз пак се обърнах.Но не различавах нищо освен движение на нещо черно...


п.п. само ако се завърже битка не ми убивай "страшилището" нужно ми е живо

Силвия почна да се обръща оглеждайки наоколо.Приличаше на муха без глава.Не,че бях виждал муха без главата.
- Силвия добре ли си? - запитах я.Тя продължи да се обръща на някъде и после на другата страна.Това си беше откачено.Отвреме на време мярвах по нещо дето се движи по тъмните ъгълчета,но най-вероятно беше сянката на силвия...все пак имаше една лампа...която осветяваше малко от мястото.Приближих се към фенята.
- Силвия... - почнах да я зова по име,а тя изглеждаше...странно.Въртеше се като обран евреин. - Добре ли си по дяволите?Какво има?

Към това че ме викаше едим мелодичн глас се прибави друг на Арчър гласът.Погледнах го.
-Дааа ,да добре съм...-казах доста оплашено и при това малко пиянски.Погледнах бутилката и отпих от алкохола в него.
-Хааайде, да тръъгваме...-добавих и залитайки тръгнах в някоя неопределена посока като не преставах да надигам бутилката...
Вцепених се, когато оново чух мелодичният глас.Пак ме зовеше...
-Млъкни,млъкни...-хванах се за главата.
-Защо му вярваш?За какво ти е?-попита ме гласът.Или бях много пияна или незнам.Но не схванах нищо от това което каза.
-Кккой?-прошепнах уплашено.
-Не се преструвай че не разбираш!-този вик беше наистина много силен.Чак подскочих, сякаш тоно до мен е ударила мълния.-Той те предаде, сега има и дете но не твое а на друга.Той те предаде!Ще те предаде още един път...два...три...-гласът говореше насмешливо.
-Не,не!Той не е такъв!-извиках.Изведнъж всичко наоколо се заля с ужасен смях...
-Това го казва тази която го познава едвам от две седмици?!?-нов изблик на смях.Смъкнах се на земята заради пронизващия смях и заради думите които чух.Това което каза беше пълната истина...
-Ще те предаде,още...Запомни го!Ще те предаде!
-Не,не,не!-извиках.-не...-продължих да повтарям.Не исках да го помня...
Изведнъж нещо като мълния ме прониза.Простенах от болката и се смъкнах тотално на земята."Ще те предаде,запомни го" .Чух отново...

п.п. Роман XD

Силвия почна да вика.Изглеждаше като някоя психично болна.Свлече се на земята и извика.
- Силвия! - отидох и клекнах до нея. - Добре ли си?
Що пък за въпрос..добре ли е....видимо се виждаше,че не беше добре,а вътрешно...там беше още по-зле.Задуха силен вятър и аз прикрих феята с тялото си .Обвих ръце около нея и и помогнах да стане като се облегне на мен.
- Добре ли си? - зададох отново въпрос.Придобих бързо вълча форма и я оставих да се облегне на голямото ми вълчо тяло.Бях и като кожухче най-вероятно. - Какво беше това?
Гласът ми беше дрезгав,но такъв беше когато бях..куче.

Простенах.Как ме болеше главата...
-Това..това беше...-замислих се, и аз незнаех.-незнам.-довърших оттегчено.Отворих си очите станах като едва се задържах на крака и се огледах.Къде бях?Какво правех тук?!?Погледнах мъжът не - вълкът до мен.
-Къдееее сме?-попитах учудено.Не си спомнях как бях дошла тук.Почуствах че държа нещо.Погледнах ръката си.Оооо алкохол!Отпих голяма глътка и потръпнах.Беше силен.Странно не си спомнях да съм си взимала.Погледнах вълкът в очакване на обяснение.

Тя ме гледаше сякаш сме хванати от гората и пита къде сме.Изглеждаше объркана.
- На тъмните улички...преди малко бяхме в бар Найт... - изрекох с дразгав глас.Подуха лек ветрец който разроши козината ми и нейната коса.Отново заех поза за да я пазя от вятъра. - Какво става по дяволите?
Запитах я накрая.Това не ми харесваше.В бара си беше добре.После се държа като луда,а сега сякаш си е изгубила паметта.Това май не беше характерно за феите...не,че до сега бях срещал много феи.Даже май Силвия беше първата от този вид с който се запознавах и срещах.
- Нека да се прибираме...в училището... - надявах се да не трябва да и обеснявам какво е училище и къде се намира и какво се прави там.

Къде?Какво правихме в този бар?!?Вобще какво беше станало по дяволите?!?
-Да...в училището...-казах като бавно загряваща.Обърнах се и направих две крамки на едната от посоките към които водеха уличките.Но на третата стъпка не се задържах и паднах.Но май не беше заради това че се спънах или че не пазих равновесие.Сякаш някой нарочно ме бутна...Започнах да се оглеждам.Нямаше никой освен вълкът.Погледнах г подозрително.И изведнъж главата ми отново проряза ужасяваща болка.Простенах жално и се хванах за главата."Ще останеш сама...няма да има никой до теб.Ще си сама..."чух думи.Които сякаш се носеха някъде от небето.
-Не...-измъкнах тихо.

Тя се свлече на земят аи почна да вика.Наклоних глава на една страна като някое мило кученце гледащо някой човек.Приближих се към нея и я подбутнах с муцуна.
- Добре ли си? - личеше си,че не е добре и това си беше тъпичък въпрос,но какво можехда направя?Да я хвана и да я завлека до училището?Надали...,а и не бях чак толкова гаден.Да я хвана и да я влача като....като човал с картофи. - Нека да тръгваме!Хайде!
Подканих я.Тя си стоеше на земята хванала главата си с ръце сякаш някой я удряше с чук или не знам какво.Нещо не беше наред,но какво?Не мисля,че тя откачаше,но и това е възможно.В такъв случей ще трябва доста да я удят с чук докато всички дъски от къщичката и спрат да хлопат.