Лондон 2007г.

Вървях из неприятна част на Лондон. Там където се създавах най-много не приятности. Където бяха наркодилърите и там където се продавше истински кръв. Разбирасе аз не си купувах кръв аз си я взимах. Та както си вървях надуших свежа млада кръв. скрих се в сенките. Надушвах че човека идва точно към мен. След малко го видях. момиче на окло 16 години. С руса дълга коса свитли очи стройна фигура и тъмно лице. щеше да е перфектният вампир. когато тя ме подмина без да ме види. Тръгнах бавно и без шумно след нея. първо щяхме де си поиграя с нея и тогава щях да я преврна. Всеки път когато се олръщаше назад аз се скрваха.

Прибирах се от поредния купон.Не бях никак ама никак пияна.Бях си съвсем трезва и си ходех в правя линия.Не беше чак толкова лесно да напиеш Клеър Монгомъри.Единствения път по който можех да мина бяха тъмните улички.Неприятно място.Там имаше...всичко.И като казвам всичко имам предвид наистина всичко.Дрога,алкохол,цигари,наркотици и дори компания за вечерта.Беше доста пусто като никога и това малко ме притесняваше.Имаше едва-две светещи лампи,но те бяха в далечината.В часта където бях аз цареше пълен мрак.Имах чувстео,че някой ме следи,но колкото пъти се обърнах нямаше никой.Изръмжах на себе си и продължих да ходя напред.Стигнах една от лампите и се спрях.Отново се обърнах.Нищо...изведнъж стана тъмно.Лапмпата беше изгоряла."Какъв късмет само!" - помислих си и отново продължих по пътя си.

На няколко пъти момичето се обърна, но аз все успявах да се скрия така че да не ме види. Имаше само няколко светещи лампи и те бяха доста далеч. Това беше добре дошло за мен. Тя пак се обърна и аз реших да действам. В момента в койта се обърна назад. мен ме нямаше бях пред нея. Когато се обърна доста се стресна да ме види.
- Здравей - казах и се усмихнах, така че да не види кучешките ми зъби. - Какво прави едно тъй карасиво момиче сама тук в тази мрачна и непирятна част на Лондон?
сега можех да я огледам по-добре. беше обличена в дълго черно палто и ботуши на висок ток. нямаше много грим. малко спирала черен молив гланц... косата и беше наситено рус. Явно естествен. Повечето момиче се изрусявах незнам защо беше тази мания.

Отново се обърнах назад и пак нямаше никой.Щом обаче се обърнах напред пред мен имаше мъж който ме поздрави.Сърцето ми прескочи няколко удара и аз отстъпих назад.Попита ме какво правя тук.Опитах се да кажа,че се прибирам,но бях изгубила ума и дума.Бях вдигнала глава за да срещна синьо-зелените очи на мъжът.Беше красив и висок близо два метра.Чакай?Какво правя?Вземам му мерки за костюм?
- Ъъъ аз..ам..прибирам се.. - изрекох едва,едва придобила дар слово.Отстъпих още една крачка назад от красивия мъж.Боже...беше дяволски красив...сигорно халюцинирах.

- Ъъъ аз..ам..прибирам се.. - каза неувероно тя. отстъпваше бавно назад. И ме оглеждаше. Все едно ми зимаше мерки за костюм. Усмихнах се млако повече, но пак не виждаше кучешките ми зъби.
- Спокойно - казах със спокоен глас. Направих крачка към нея. - Не се страхувай няма да ти направя нищо... толкова лошо. - Тя май още не ми вярваше. - Ако искаш мога да те изпратя до някъде където е по-светло?

Непознатия почна да ме уверява,че няма да ме нарани и какво ли още не.Товал,че бях руса не означаваше,че съм тъпа,но...мисълта за по-светло място ми хареса макар и да обичах тъмнината.Кимнах и направих несигорна крачка към него.
- Кой си ти? - попитах го.Мисля,че беше редно да кажа името си и да го попитам за неговото,но все още бях на нокти.Все пак...ако нещо станеше...,а всичко можеше да стане...нямаше шанс да се измъкн.Този тук беше два метра ако не и повече и имаше доста мусколи.Беше сграда с крака.

подадох и ръка така акто правеха кавалерите по филмите кръстосвайки ги.
- Казвам се Ерик.
Не казах фамилия надявам се да не й беше нужна, защото тогава щях да излъжа. Зачаках да поеме ръката ми. Малко преди светлини има една малко уличка щях да я избутам там и да я превърна. Щя щеше де вампир с потенциал. изглеждаше родена за водачка. Можеше да е директор на някое училище за вампири и други магични същества.

Повдигнах вежда.Да не бяхме в някой филм,че да му поемам ръката и да вървим като луди по улиците?Поклатих глава и тръгнах така.Без да го докосвам.Мъжът се представи като Ерик.Хубаво име...често срещано.
- Клеър. - представих се на свой ред.Подуха силен вятър който усетих чак до костите си.Загърнах се още повече с палтото и продължих да ходя.Усещах погледа на Ерик върхо тялото си,а това малко ме притесняваше.Не знам защо...просто ме побиваха тръпки.

Тя се представи като Клеър. Хубаво име. Тя не пое ръкат ми и донякъде я разбирах... донякъде. Тръгнах след нея към лампите. Имаше походка на модел. След малко щяхме да стигнам онази уличка където щях да я превърна. Лъхна студен вятър и тя се загърна по плътно със палтото. скоро нямаше да й трябва палто. Още малко... още малко... и ето я уличката. Избутах я там и притиснах до сатната.
- Съжалявам - казах и се усмихнах, така че вече виждаше кучешките ми зъби. - Но трябва.
Първа щях да пия от нея и после да я превърна.

Той ме избута към една уличка и ме опря към стената с думите "Съжалявам,но трябва".И отвори устата си от където се показаха два огромни кучешки зъба.Дъхът ми секна.Бяха съвсем като истински вампирски зъби.Опитах се да се измъкна,но не можех.Той беше твърде силен.
- Пусни ме! - изсъсках му,но знаех,че той нямаше да го направи.Мамка му...защо,защо,защо?Защо все на мен.Нямах си ни най-малка идея,че живота ми ще свърши по този начин.Отново потърсих план за бягство,но нямаше никакъв.Е или поне аз не намирах.Особено като пред мен стоеше вампир.Вампир...мамка му.Този пък от коя планета падна.Как така вампир...вампир който ще се нахрани с мен.Кой ли не мечтае за това...да стане вечеря на някой вампир.

Тя се бореше и се опитваше да се измъкне. Също се оглеждаше и търсеше път за бягтство. колко сладко. Доли ми викаше да я пусна. Защо винаги искат да ги пускам като виждат че това няма да стане. Усмихнах и се за последен и впих зъби в шията и. устата ми се изпълни с кръв. Бавно прегълщах. Кръвта беше като енергийна напитка. Вените ми се изпълниха с нея и усетих как ме изпълва с енергия. Когато реших че вече съм се напил достатъчно се одпръпнах и я погледнах. Беше изпаднала в безсъзнание. Захпах китката си и й дадох да пие. Не започна веднага да пие... поколеба се малко, но започна. Не и дадох да пие много. няколко глътки са достатъчни. Одръпнах китката си и се едно бързо движение и счепих врата.

Той почна да пие от мен,а аз почнах да се съпротивлявам,но накрая спрях.Бях твърде изтощена.Той беше пил твърде много.Когато се отдръпна се свлякох на стената.Той набута китката си в устата ми и аз поех кръвта му тъйкато просто нямай сила да се извъртя.Щом почувствах лека сила... ПУК!Копелето ми счупи вратът.Тялото ми се свлече безжизнено.Не чувах,не чувствах и не усещах нищо.Около мен цареше пълен мрак.И тогава чух нещо.Стъпки.Отворих очи и видях Ерик стоящ на няколко метра пред мен.Опитах да се надигна и донякъде успях.Подпрях се на ръце и го погледнах.
- Какво ми направи? - изсъсках му злобно.

Не и отне много време да се събуди. Някой им отнимаше толкова много време че мислех че настиан са мъртви и няма да се събудят. Тя се изправи едва едва ими изсъска:
- Какво ми направи? - засмях се леко изправих я бързо и я подпрях на стената исе одръпнах.
- Повечето казват "Какво ми напрви, копеле?". -казах замислено. - Но иначете те превърнха във вампир. Сигурно ще ме намразиш, но кокто и да е. Ще те проверявам от време на време да знаеш.
Целунах я бързо по устните и изченах.

Вампир...моля?Вампир...
- Ерик! - извиках,но той вече беше изчезнал след като ме дари с една целувка.Свлякох се до стената с ридания.Известно време стоях така,а после се изправих и продължих да ходя.Вампир...мамка му!И сега какво?Няма да мога да излизам на вън и най - различни глупости.
- Ерик!Ще те убия! - промърморих си под носа вече ходейки по една светла улица.Защо ми трябваше въобще да минавам от там.Защо това беше единствения път?Защо?Защо?Защо?Хиляди въпроси без отговори.