Салон по фехтовка

Тренировки,тренировки и пак тренировки.Напоследък само това правя,а да и ученето.Но трябва да съм готова за всякакви предизвикателства.Затова подчти не излизах от този салон.Пък и ми бе любимото място тук.Да си призная доста съм добра по фехтовка.Знаех че тук подчти никой не идва и си тренирах спокойно.Но изведнъж чух шум зад мен и бързо без да се замислям много се обърнах и насочих меча си към човека.И за малко да го ударя.Щом видях че е безашитен свалих меча си и казах.
-Извинявай,но няма да е зле да не се промъкваш тихомълком.-усмихнах се.

-Извинявай, но разглеждам училището. Нова съм. - казах аз с приятелска усмивка мигом цъфнала на устата ми. В ръцете си носех карта на училището. Огледах залата. В нея нямаше никой освен нас. Огледах и момичето срещу мен. Тя си стоеше и гледаше някъде из пространството. Започнах да се разхождам из заплата. Стъпките ми отекваха в пустата зала. Приближих се до защитните униформи и до каските и шпагите. Казах - И аз обичам от време навреме да въртя шпагата. Ако искаш може да направим един дуел. Победителят ще черпи с една мелба. Само да знаеш, че съм много добра.

-Добре съгласна съм,но да знаеш че и аз съм много добра.-засмях се.
Кое ли бе това чудновато момиче което едва не наръгах.Но отдалеч си личеше че не познава училището.Та кой се разхожда в училище с карта в ръка,но както и да е време бе за дуел.Изчаках я да се облече.Раздвижих се малко.И започнахме.

Започнахме да се дуелираме. започнах да говоря, въпреки, че имах чувството, че няма да ме слуша:
-Не се представих. Аз съм Даяна, но ми казвай Деа. На 17. ЛОЛ!
Леле, за малко да ме наръга, добре, че отскочих. Тръгнах назад. Изведнъж се препънах в нещо. Паднах с главата надолу. вдигнах глава. Оказа се някаква кутия. Реших да я преместя. Като я вдигнах беше много тежка. Едвам я преместих. После казах:
-Кажи ми нещо за себе си?