Физкултурен салон

Пристигнах в Лондон късно вечерта.Какво ме водеше тук?Нека обясня...
Преди няколко седмици получих писмо.Да.Класическо писмо,не e-mail.Беше подписано от Василиса Драгомир.Абсолютно непознато за мен име.Кралица на мороите.Какво по дяволите беше това?Що за глупости?В писмото ми обясняваше надълго и нашироко,че света ни бил населяван от две раси вампири-морои и стригои.Само дето т.нар. морои,повече ми приличаха на елфи,отколкото на вампири.Единственото което ги свързваше беше пиенето на кръв.Смях се,не отричам.Звучеше абсурдно и нелепо.Вампирите се деляха на кланове,но мисля,че с това всичко приключваше.Маркъс беше от Елдър,Амелия също...,но това е друга история.Именно това любопитство ме доведе тук.Може би бях пропуснала нещо.Аз съм воин и не обичам да пропускам дори детайлите.
Василиса ме молеше за помощ.Нейния вид бил застрашен от въпросните стригои.В момента не бях заета,всичко беше спокойно и реших да предприема това пътуване.Нямаше да ми навреди,но и нямах намерение да се въвличам в поредната война.Или пък имах?Щях да изслушам Василиса и да преценя.
Бързо намерих салона на гимназията в която имахме среща.Влязох и оставих спортния си сак на земята.Беше тихо.Никакво движение,никакъв шум.Това не ми хареса.Никой не ме очакваше.Дали се беше случило нещо или ми връзваха тенекия?Ако беше така щеше да стане много неприятно...Отметнах шлифера си назад и сложих ръце на кръста.И тогава го чух.Лек шум,като полъх на вятъра.Сетивата ми се задействаха веднага.Тук вече имаше нещо.Не,няколко неща.От двете ми страни,зад мен...,но нещото пред мен усещах най-силно.Не беше човек.Беше вампир и то много силен вампир.По дяволите!Май бях в клопка.Не виждах нищо,но усещах движенията.Вампирите се спотайваха и изчакваха.Време беше да упражня това в което бях най-добра.Да убивам.Изтеглих пистолетите за част от секундата и ги насочих напред.Сега бях готова да посрещна всичко.

Стоях в мрака и я наблюдавах.Селин.Значи това била тя.Както и очаквах се появи точно навреме,въоръжена до зъби.За мен това не беше проблем,но можеше да създаде затруднения.Не исках това,а мисля че и тя не искаше.Знаех защо е тук,но това което тя не знаеше е,че не я чакаше Василиса Драгомир,а аз.Придружаваха ме 6-ма стригои,които сега я заобикаляха.Повече да се чувства леко несигурна,а не за да я наранят.Аз стоях точно срещу нея.
Ръцете й се стрелнаха към бедрата и в ръцете й видях мекия блясък на стоманата.Разбира се извади оръжия.Това бе стила й.Пазеше се,нападаше,раняваше,убиваше.И това ми харесваше в нея.Беше непредвидима,неуморна,технична...добър съюзник и воин.Движенията й бяха пресметливи и премерени.Нямаше да направи грешка,бях сигурна.Кимнах леко с глава към един от стригоите-Кевин.Той скочи срещу нея...
Селин веднага реагира.Заобиколи го в полукръг и изпразни единия пълнител в главата му.Разхвърчаха се парчета кости и мозък.Бързо се спусна към него,започна да се завърта...,докато завърши завъртането,единия пистолет изчезна и в ръката й се появи двуостър къс меч.Главата на Кевин отхвърча към стената и мощна струя кръв опръска тавана.Тялото му се свлече на земята.Останах възхитена.Селин имаше превъзходна техника.Без излишни движения.Просто смъртоносна.
Тя се изправи леко задъхана и прибра двуострия къс меч.С вдигнати пистолети пристъпи напред.Аз също пристъпих към нея.Вече ме беше забелязала.Друг стригой понечи да се нахвърли върху нея.
-Достатъчно!-гласът ми проехтя в пустия салон.
Двете спряхме една срещу друга на около метър разстояние.Очите й блестяха в сребристо.В тях нямаше страх.Имаше само жажда за изтребване на нападателите.Продължихме да се гледаме една друга.

Гледах вампирката пред мен.Не можех да отрека,че беше много красива.Косата й се стелеше на влажни къдрици по раменете,бледата й финна кожа се открояваше в сумрачното помещение.Погледът й беше изкусителен,силата й струеше от нея,гледаше ме уверено и спокойно.Беше облечена в красива вечерна рокля.Започнах да преценявам шансовете си.Според мен можех да се справя с нея.Наистина ли можех?От друга страна именно тя спря атаката на останалите вампири.Не ми изглеждаше да иска да продължиме с боя.Ето,че още с пристигането си бях омазана с кръв.Подходящо,нали?
-Е?-казах аз,повдигайки вежди.Вампирката бавно вдигна дясната си ръка с дланта нагоре,след това ми отговори.
-Мисля,че това което стана е достатъчно.Ако искаш да получиш достатъчно информация и отговори на въпросите си,последвай ме.
Отново се вгледах в нея.Защо искаше да я последвам?И къде?Бях доста любопитна в момента.Тя продължаваше да стой спокойно срещу мен.Чакаше.Не беше Василиса,тъй като последната беше приложила нейна снимка в писмото си.Дали не беше нейна приятелка?След случилото се не мислех така,а исках тези отговори още сега.
-Искам да ми кажеш къде е Василиса,тя ме повика тук.Искаше да се срещне с мен.Приятелка ли си й?Кога ще я видя?-За миг по лицето на вампирката премина сянка.
-Тя няма да дойде и не съм й приятелка.Тя иска да убиваш нас,аз съм стригой.
Хоп!Браво на мен.Бях дошла да науча повече за стригоите,а ето че попаднах сред тях.Да,но как?Изглежда разговора с вампирката щеше да е доста интересен.Бавно свалих пистолетите и ги върнах на местата им.Върнах се няколко крачки,взех сака си и тръгнах след вампирката.
-Къде отиваме?-попитах.
-Скоро ще разбереш-отговори тя.-И спокойно,повече емоции няма да има.За сега...
Тя излезе от салона,а аз я следвах.Останалите вампири вървяха зад нас без да издадат звук.Сама се чудех защо приех да отида с нея,но ми трябваше информация.Тук ставаше нещо и бях длъжна да разбера какво.Май започваше ново приключение за мен.

След като напрежението отмина и Селин свали оръжията,всичко потръгна нормално.Тя се върна да си вземе сака (в който 100% имаше още оръжия) и ме последва.Вероятно се чудеше защо изобщо не споменах за убития ми подчинен,но нямаше нужда.Той просто беше един доносник от който се отървах по елегантен начин.До последния си дъх не подозираше,че знам за него.Вървях мълчаливо пред нея,останалите ни следваха.Много ми допадаше стила й,просто бях възхитена.Малко преди да напуснеме салона се обърнах към нея.
-Забравих да се представя.-Усмихнах се към нея.-Тъй като твоето име е известно,а славата ти те предшества,забравих да кажа моето.Аз съм Галина,приятно ми е.
Тя стисна здраво ръката ми без да я раздрусва.Още едно доказателство за твърд характер.Излязохме от салона в лунната нощ.Въздухът беше влажен и кристално чист.Поне не валеше.Отправих се към колата ми и отворих вратата пред нея.
-Заповядай-подканих я аз.-Не мислеше,че ще се разхождаме нали?
Селин леко изви единия крайчец на устните си,но нищо не каза.Метна сака си на задната седалка и се настани в колата.Запалих двигателя и потънахме в ноща.

Оказа се,че госпожицата искала да види на какво съм способна.Можеше и да усети,особено ако си мислеше,че ще ме разиграва.Качих се в колата,мислейки за доста неща.Каква игра се играеше тук?Какви бяха залозите?Надявах се скоро да пристигнеме накъдето бяхаме тръгнали,защото започвах да губя търпение и се изнервях.Галина изглеждаше много самоуверене и самонадеяна,но това можеше да й изиграе лоша шега.Не исках да проливам още кръв,но пък нямаше да позволя да си играят с мен.
Вече около двайсет минути се возехме.Обърнах се към Галина:
-Още колко има до мястото на което ме водиш?-попитах аз.-Надявам се не много...
Тя погледна към мен и се усмихна.После ми отвърна:
-Почти стигнахме.
Отпуснах се назад и затворих очи.Молех се по-бързо да приключи досадното пътуване.Внезапно взех решение.Щях да изслушам Галина,но ако се опитваха да ме вмъкнат в нещо или ми разпъваше локуми,незабавно си тръгвах.Мразя да си губя времето.Най-после колата спря.
-Пристигнахме-чух гласа й.-Чувствай се като у дома си.
Слязох от колата и се огледах...