Гъстите дебри на гората

С Клеър решихме да се забутаме в гората. Нуждаехме се от почивка, да се откъснем от живота в училището и бара... - Клеър, пие ли ти се водка ? - От чантата извадих шише и две чаши. - Може да се забутаме някъде навътре и да се облегнем на някое дърво ! Никой няма да ни притеснява ! - Попитах я с палава усмивка.

-Естествено,че ми се пие,но последния път когато пих така-засмях се,но после направих кофти гримаса..се пак..това което стана нямаше,неможеш и неисках да го забравя лесно....-Та хайде да понавлезем още навътре...има поляни...-засмях се тъйкато трудно се намираха навсякъде беше почти еднакво,но добре,че беше тъмно..

-Добре...- Сипах си водка, прибрах шишето и продължихме напред. - Знаеш ли къде точно са поляните или ще бродим докато ги намерим ? - Засмях се ...

Залитнах леко към Хера и почнах да се хиля като тутален идиот-Ще бродим докато не ги намерим -май алкохола ми влияеше...е шанс..поне този път няма да съм с мъж и няма да съм с разбито сърце и отнов осе расмях и то на глас.Хера ме изгледа страно..и разбирах защо...аз се хилех като идиот зяпайки тревата...

- Мила ми Клеър ! Тук сме или за да си излеем яда който ни е обзел, или да се напием и да забравим дори имената си ! - Не знаех какво ще реши Клеър, в последно време опитвах да не се ровя в главите на хората и митичните същества, особено когато съм пийнала ... - Е, какво избра ?

-И от двете,но от мен очаквай и да си излея душата...пияна ще ти споделя какви ли не неща,но няма да ги казваш на никой нали-захилих се..тъй като сигорно нямаше да помня ,че съм и казала всички или почти всички мои тайни..

-Не се тревожи няма да кажа на никой ! - Погледнах я сериозно... - Искаш ли още една чашка, няма много да ни навреди ! - Хилейки се глуповато се блъснах в едно дърво... - Мамка му ! Какво ми става ? Това не е в мой стил ... - Ядосах се и сритах дървото ...

Щом Хера срита дървото аз се разхилих-Е добре хайде да вървим на...-огледах страните и казах-на тем ми се струва най-празен пътя..няма да има опасност да се забием в някое дърво-почнах отново да се хиля..този алкохол не ми влиаеше добре.Взех бутилката и я надигнах-Дано нямаш против,че пия направо така-и отново се разсмях...

-Нямам никакъв проблем... - Извадих още една бутилка от чантата. - Хайде докато вървим ще си говорим ... - С усмивка на лицето продължих. - Какво става между теб и Дмитрий ... Така и така сме почнали... После е твой ред да питаш ! - Опитах се да го направя като игра.

-Чесно ли?И аз незнам какво става-натъжих се-Аз..аз наистина го харесвам и дори обичам...,но незнам какви да неговите чуства...-това не беще от алкохола..просто исках да си излея душата пред някой..-Ти ми каза доста набързо какво сте си говорили в бара..тъйче неразбрах нищо-опитах се да се засмея,но не ми се получаваше-Та..какво си говорихте?

- Това което ще ти кажа няма да те зарадва. - Казах го леко натъжена. - Сигурна ли си, че искаш да знаеш всичко ? Подробно ?

Занех си..той не изпитва нищо към мен било ео т алкохола-Да искам да знам всичко подробно-казах преди да се усетя и погледнах Хера изплашено..

-Съжалявам за това което ще чуеш ... - Погледнах я тъжно след като се облегнах на едно дърво. - Каза, че не е виновен, че имаш чувства към него, нищо повече. - Погледнах я, за да разбера как ще реагира. - Е, каза, че магиите ми ми влияят зле... - Опитах се да сменя тамата, не трябваше въобще да я започвам. - Искаш ли водка, аз ще си сипя ... - Алкохола не помагаше, чувствах се виновна, че Клеър чу това от мен ...

Неможеш да повярвам на това което чух..исках да убия някой..не,не..немислих трезво исках да се самоубия ..това исках да кажа..-Ясно-беше единственото което излезе от устата ми ..което по-скоро измрънках само на себе си..щом тя наля водка в чашата ми я изпих на екс.

-Мисля, че трябва да се махаме от тук ! Хайде да отидем, в апартамента ми, може и при теб ... Нямам претенции ! - Промърморих недоволно ...

Зачудих се защо Хера поиска да се махаме толкова бързо и се услушах...
-Да права си трябва и то по-най бързия начин-захилих се въпреки,че не си беше за смях-Ела на...сам.И двете тръгнахме по пътечка която по-чудно ни изкара извън гъстите дебри на гората и по познатя път ние поехме към училището

Отидох на мястото където с Хера..вече Елинор все забравям ..бяхме пили доста когато бях засякла тъй наречената ми "любов"-Дмитрий в бара с Бъфи.Видях някои от бутилките ни с водка..празни лежащи на земята.Ах жалко,че в момента нямах водка.Незнаех защо реших да дойда тук...можех да остана сама,а след онази вечер в парка..неискам да съм сред много хора.

Дойдох тук.Незнам защо.Краката ми ме доведоха.Това място беше някак ... странно...не страховито и по това време неописуемо.Нещо ме привличаше тук.Повървях мялко и забелязъх Клеър.Още не се бях доближила до нея,но надявам се че ме чу как и викнах:
-Здрасти

Чух стъпки зад мен,но те не гласяха опасност и си останах все така смълчана и гледха като идиотка земята и бутилките.
-Здрасти-извика гласа зад мен.Разбознах го веднага.Беше Силвия.
-О!Здравей.Не очаках да те видя тук..не е ли малко мрачно за теб-усмихнах се.Зад мен имаше един исъхнал дънер и аз седнах на него.Чу се грачене и аз погледнах към близкото дърво.На един от клоните му беше кацнал наистина голям гарван.Огледах птицата и я преценявах с поглед.Изглеждаше ми безопасно докато тя беше още горе.Ноктите и бяха досат дълги и можеха да разкъсат Силвия без проблем.Ако гарвана ни атакуваше щях да стигна до крайни мерки.

Приближих се към Клеър
-Еми...може така да се каже.Съвсем случайно дойдох тук...-прекъсна ме граченето на гарвана.Погледнах на горе и видях на един клон гарван.Голям гарван.До сега не съм виждала такива!Не ми изглеждаше много страшен.Веднага извадих от чантата си едно малко скицниче и молив и набързо го скицирах.Беше прекрасин екземмпляр за моята колекция. .
-Много е голям!-скицирайки казах аз.

Погледанх я.Загледах се в това което рисува.Беше много хубаво дори да беше само скица
-Хубаво е.-казах а.
-А за гарвана..за пръв път ли виждаш такъв..виждал съм и по-големи..колкото и да са сладки..понякога се дъръжт доста непредсказуемо,но ако стане нещо аз съм тук.Спкойно-усмихнах се мило,а гарвана изграчи още веднъж,но не помръдна сякаш знаеше,че Силвия го рисува..ах позйор.

-Още по-големи?леле...-продължавайки да скицирам казах аз,гарвана пак изграчи но не помръдна.-А така стой си там,докато не те нарисувам,сладурче.-гарванът изграчи пак..-Не ти ли се струва че иска да ни каже нещо?-попитах.

-Възможно.Пък сега е сладурче..веднъж ме нападна един подобен..малко по-голям-засмях се.
-Тогава бях още новачка и се бях забъркала във връзка с учител и добре,че той ме спаси-огледха гарвана който ни сушаше с интерес.
-Пък бог знае..може да иска да си поговори и той с нас.-засмях се още веднъж.Ритнах едно от шишетата които бяхме забравили или по-точно хвърлили с Елинор..Хера преди..онази вечер.Усмивката ми помръкна.

Свърших да скицирам.Погледнах Клеър.Гърванът сякаш разбра че свърших.Литна нагоре и след малко се оказа в няколко метра от нас.Аз го погледнах гарвана и казах:
-наистина иска да ни каже нещо...как мислиш?-Погледнах клеър тя се беше загледала в някакви шишета.