Пред лечебницата

Рейн реши да мине през стаята на един наш съученик,а аз и Наташа се запътихме към лечебницата.Придържах я през цялото време.
-Макъл вампир добре ли си-попитах я аз.Не знам как беше почнала да кърви.Бях я пазил през цялото време.А и ако изгуби много кръв тя може да стане нежива,а аз немога да допусна това!Как не бях видял.Стояхме в чакалнията и чакахме да приемат Наташа.Дойде една сестра и я отведе в една от статите за да я прегледа,а аз останах отвън да чакам.

Отидох в чакалнята, но нямаше никой.
-Колко странно... Където и да отида, няма никого. Какво ли става?
Докато чаках разгледах чакалнята. Не, че имаше какво да се гледа, но си нямах друга работа. На стената беше окачен график с часовете за посещение на лечебницата.
-Е, нямам записан час, но се надявам да ме приемат! - Казах аз и седнах на един от столовете.
-Всичко тук е толкова странно. И необяснимо. - Прошепнах.
Сестрата дойде.

-Здравей! Ти си нова тук, предполагам?
-Да, казвам се Ема Адамс. Приятно ми е!
-И на мен! Имаш ли записан час?
-Нямам... Това проблем ли ще е?
-Не, разбира се, че не! Хайде, влизай!
-Благодаря! - Усмихнах се аз и влязох в лечебницата.