2 месеца по-рано някъде в Лондон

Поредният тъп и скучен ден. Дразнех се, че винаги на мен се случва. Станах от леглото и се измих, след което се тръшнах на дивана като пуснах телевизора. Разглеждах си каналите да видя дали има нещо интересно за гледане докато си пия кафето. Погледнах за миг през прозореца и видях, че времето беше хубаво.
- Добре, след като си изпия кафето излизам нанякъде. Нямам работа у нас. - казах си и след десетина минути започнах да се оправям за излизане. Напръсках се, облякох си тениска и къси гащи, след което се обух и изхвърчах буквално, през вратата. Заключих и когато се показах под слънцето, погледа ми причерня. Дали не беше, защото досега бях вътре и се бях излегнал? Както и да е. Курса ми е към улиците на града. Вървях си и гледах всякакви хора. Едни си разхождаха домашните любимци, други слушаха музика, трети стояха под сенките на дървесните корони, четвърти си караха колело, скейтборд, играеха футбол и т.н. Бавно приближавах към центъра на Лондон докато на един завой не се блъснах в някой.
- Извинете, добре ли сте? - казах преди да погледна кой е срещу мен, а когато надигнах поглед видях една жена. Може би беше на моите години, а може би по-голяма. Подадох й ръка да стане и отново се извиних.

Днес бе доста странен ден, започващ още през ноща когато изведнъж реших че трябва да обиколя един квартал на Лондон с не особено добро име. Е, какво да кажа, няма друго място като Лондон. Намерих една проститутка с невероятно вкусна кръв и някакъв наркоман, който до момента в който му откъснах главата повтаряше, че съм любовта на живота му. Интересно, но все някога трябваше да спре и просто да навляза в деня с нова мисия в главата си. Прибрах се в евтината мотелска стая и след един доста дълъг и ледено студен душ се преоблякох и реших да изляза навън.
Отправих се към един близък парк, но след като ми писна да обикалям в кръга определен за тичане, реших да се разходя из града и просто напуснах пистата. Бе за добро, защото съвсем скоро минах покрай една групичка деца и просто не успях да сдържа апетита си. Какво да кажа, тези малки дяволчета имаха ангелска кръв. Е, вместо да продължавам с съболезнованията, просто се отърсих от случката, не бе толкова лошо, все пак всеки убиваше. Както и да е, продължих напред, доволна че не съсипах дрехите си и съвсем скоро кармата ме настигна. Повали ме на земята, след което ми подаде ръка. Момчето ми се извини за дето се блъсна в мен и след като станах на крака го разгледах по добре.
-Е след като ми прекъсна сутрешната тренировка, поне може да се реваншираш.
Погледнах го предизвикателно и се огледах наоколо за да отклоня вниманието си.

Боже, защото съм я блъснал без да искам, ще трябва и реванш. Обаче нещо около нея не ми харесваше. Не беше човек. Засега щях да се въздържам от този въпрос. Усмихнах й се и я погледнах в очите, макар че погледът й беше на друга страна.
- Искаш да се реванширам? Кажи как? Между другото. Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Луцифер. - казвайки това изчаках да каже какво ще правим.

Името на новопредставилия се породи лек смях в мен и просто не успях да не се пошегувам с това. Никога не пропусках възможност, особено за малко истеричен смях, така че съвсем скоро се разкикотих без дори да съм казала нищо. Е, какво пък, все пак не бях особено добре, или поне не изглеждах така. Все тая, той нямаше как да знае нищо за душевното ми състояние, макар то да си личеше доста от далече.
-Саманта, на Вашите услуги!
Пореден кикот и съвсем скоро за завъртях на 360 градуса оглеждайки всичко на около. Той попита как да ми се реваншира и след като отбелязах в главта си че питие толкова рано би звучало прекалено странно, трябваше да се спра на нещо друго. Е, малко откачена компания нямаше да навреди на никой...е, точно в този случай, може би щеше да му навлече малко беди, но какво пък.
-Стига милорд да желае, може аз да се реванширам, а пък после и той ще намери начин да ми се отблагодари.
Казах аз, все едно му предлагах секс услуги с заплащане пред средновековен панаир, облечена като принцесата на кралството. Интересно сравнение, но за мен по добра беше вариацията с малко опият, скрит измежду пръстите ми, които в момента приглаждаха косата ми.
-Една разходка с красива жена, никога не се отказва, нали така милорд.
Това започваше да ми допада, може би щях да го запазя за сега. Да видим до кога щеше да ме търпи да го наричам така. И макар че не бе никак подигравателно, аз намирах доза ирония.

Това момиче страдаше от странични отклонения. Нещо определено не беше наред с нея. Започна едно странно кикотене, което в последствие се превърна в адски смях, а след него и... тази история с "милорд" титлата, която ми лепна. Милорд, та милорд.. При всяко изричане на тази думи, дясното ми око премигваше. Тази дума ми беше от най-омразните. Викаха ми по същият начин когато бях в училище. Вярвах, че съм падналият ангел, който се е отделил от бога. Е, голяма работа.
- Ще приема разходката. И без това нямам работа и къде да ходя. Пък ново запознанство няма да ми навреди. - отвърнах й на заявката и се усмихнах. Няма как да ми направи нещо едно момиче. Въпреки това усещах странна аура около нея. Това може би значеше , че не е човек. Ще се въздържа от това да я попитам какво всъщност е тя. 
- Е, къде ще ходим? Накъде ще поемем курс, милейди?

Хъм, милейди ми харесва, той май избра да продължим играта, така че аз бях готова за новите предизвикателства. Както и да е, сега освен че се радвах вътрешно на малката си победа, което да си призная личеше и на лицето ми под формата на голяма и странна усмивка, сега имах друга задача. Да забавляваме милорд, все пак "Хляб и зрелища" бе казал един умен човек, чието име сега не си спомнях, но имах странното чувство че бе стар познат. Ха, смешно нали, ще да е много стар..познат.
И все пак, тъй като бе рано за обяд и късно за закуска, реших че ще минем без "хляба" и директно към зрелището. Но аз продължавах да не знам какво точно е то, дори да изглеждах напълно убедена в начинанието си.
-Насам, милорд.
Усмихнах се делово, сякаш наистина си бях повярвала в тази странно извратена игра, която започнах. Нямах намерение да спирам рано.
-Мисля че една разходка би Ви се понравила, не греша, нали? Знам един много красив парк, милорд.
Пророних загрижено аз и скоро двамата се запътихме към едно старо гробище в не особено красив квартал. Имаше много трева и още повече дървета измежду оградите. Човек би се почудил как въобще може да се изкопае гроб сред всички тези корени.
-Красиво е.
Казах замислено, докато прочитах един надгробен надпис. Интересна работа, обичан баща о съпруг...дали същото биха казали и докато е жив...

Игричката продължаваше, ние не я и спирахме. Тя ме разхождаше напред-назад. Не спирахме дори за секунда. Усмихнах се няколко пъти докато я поглеждах. Накрая стигнахме до една полянка при един парк. Толкова не се бях разхождал досега. Обиколихме доста места. Седнах на земята и я погледнах. Очевидно беше, че се бе замислила над нещо.
- Какво има? Нещо те тревожи ли? - отвърнах й, знаейки какво точно гледа. А гледката пред мен беше страхотна. Беше красиво. И слънцето залязваше. Нямаше почти никаква сила. Въпреки това направи небесата красиви.