Лондон преди 2 месеца.

Деня на Мег бе все така скучен, както всички останали. Беше затворена в къщата и нямаше какво да прави, но днес бе решила, че има нужда от ново занимание и си купи няколко книги. Разбира се, ги поръча по интернет, като плати онлайн, а куриера ги остави пред входната врата. Даниел щеше да я убие, ако разбереше, че е излизала без неговото разрешение или че въобще някой я е видял. Понякога й се струваше малко параноичен, та тя бе достатъчно силна, от какво толкова имаше за да страхува. Друг път си мислеше, че просто иска да я държи затворена като пленница, но всеки път когато повдигнеше въпроса, той успяваше да я убеди в правотата си, а тя оставаше затворена тук, без да каже нищо повече.
И така си лежеше в леглото, прехвърляйки поредната страница на новата си книга, на която вече бе минала средата и въпреки това не бе особено впечатлена. Очакваше нещо повече, но какво да се прави. Хората пишеха какви ли не глупости в рекламите, прехвалваха нещата си само и само, за да ги продадат. И все пак имаше ли какво друго да прави? Беше й писнало да се взира в телевизора или екрана на лаптопа. И точно когато въздъхна отново, чу как врата се отвори. Изправи се бавно и с тихо се придвижи като котка към първия етаж на къщата. Погледна към мъжкия силует и видя ножовете, които не бяха много далеч, обмисляйки как да го нападне.
И точно в този момент лампата светна, а онзи така влудяващ за нея глас се разнесе из стаята. Най-красивата усмивка се появи на лицето й, а червенокосата се затича към мъжа, като скочи върху гърба му и докосна нежно лицето му с устни. Не след дълго и той се обърна, като побърза да я зарадва, но тя не се интересуваше толкова много от подаръците му. Бе толкова щастлива, че е тук … не й трябваше нищо друго.
- Липсваше ми – прошепна тя срещу него и впи жадно меките си устни в неговите.
Ръцете й се покачиха към косата му, като го притисна силно към себе си, без да му дава право да се измъкне. Притвори очите си, като се отдаде напълно на момента и дори не му позволяваше да си вземе въздух, но усещаше, че той не се бе отпуснал напълно. Очевидно имаше нещо наистина хубаво за нея и държеше да й го покаже. Затова и тя най-накрая го пусна, като настани перфектното си дупе на кухненския плот и започна да рови в една от торбите. Лицето й светна, щом видя плодовете и още преди да ги е измила, откъсна едно гроздово зърно и се наслади на ароматния му вкус.

Мег се усмихна още по-широко, когато видя лъскавото си подаръче, но това беше преди да види какво точно беше вътре. Заряза плодовете и започна а го отваря старателно, като слушаше думите на Даниел, но точно в момента не му обръщаше внимание. Беше грейнала от щастие и нетърпеливите й пръстчета най-накрая стигнаха до кутията, която веднага отвори. Светлината угасна, а усмивката й изчезна. Мег просто затвори кутията и я пъхна грубо в ръцете му, поглеждайки го с онзи недоволен поглед.
- Може да го върнеш, от къде си го взел – каза тя студено и слезе от плота, като не му обърна повече внимание.
Отдръпна се от него, като взе торбите и започна да изкарва всичко от тях. Надигна се на пръсти, за да стигне до кристалната купа, която бе в шкафа над мивката, като така му предостави прекрасна гледка, но днес май нямаше да й се наслади от близо. Нещо в подаръка й я бе накарало да се намръщи и очевидно нямаше никакво желание да говори за това, но и двамата бяха наясно, че Озера нямаше да остави нещата така. Най-вероятно щеше да потрае лигавите й преструвки, но рано или късно щеше да я накара да си каже всичко. И май щеше да е рано, защото тя веднага разчете недоволния му поглед.
- Не ме гледай така – каза сърдито червенокосата, докато подреждаше плодовете в бляскавия кристал – За какво ми я взе? – попита накрая ядосано, като го погледна с онзи изпепеляващ поглед, присвила недоволно очи – Решил си случайно да ме изведеш или просто за да си я нося вкъщи? Не ме пускаш дори до магазина да изляза, ако случайно си забравил. Не ми трябват лъскави герданчета, така или иначе нямам на кой да ги покажа.
След като най-накрая си го изкара, се обърна с гръб към него и продължи да реди плодовете, които отдавна бяха така, както ги искаше. Просто усети онова парене в очите й, което предсказваше сълзи, а тя най-добре знаеше колко мрази Даниел някой да му реве. Намираше го за слабост, а тя самата бе напълно съгласна с него и може би точно заради това не се обръщаше към него. Не искаше да я мисли за слаба.

Мег се противеше на ласките му, като се опитваше да го избута, но нещо не й се получи. Може би щеше да успее, ако наистина искаше да избяга от него, но вместо това тя само се цупеше, чакайки да стане на нейното. Работата обаче беше там, че Даниел знаеше много добре как да я накара да слуша и няколко секунди по-късно тя се разтапяше в ръцете му. Ласките му я накараха да се успокои, а малко след това, тялото й започна да се разгорещява. Но с изключително недоволство установи, че той нямаше да продължи … предпочете да й говори, за което т не бе сигурна, че й се говореше.
Думите му я накараха да се отпусне, но когато стига до по-съществената част, я изненада наистина много. Първоначално Мег се намръщи, защото наистина не й даваше да излиза, но щом има работа, трябваше да прави каквото й каже. Не искаше да носи колието в някой евтин бар, където често се срещаше с жертвите си, но следващите му думи я изненадаха още повече. Нима щеше да поживее като нормален човек … макар и за кратко?
Изведнъж просто забрави за какво се беше цупила и абсолютно всичко. Обърна се към него, като не изчака специална покана а веднага скочи в ръцете му и то доста високо, увивайки крака около кръста му. Лицето му бе в плен на ръцете й, а устните му на нейните и това за момент го накара да загуби равновесие, но бързо се овладя. Сложи ръцете си на стегнатите й бедра, като я придържаше за да не падне, докато тя игриво въртеше езичето си около неговото, заравяйки пръсти в косата му.
Озера осъзна, че тя нямаше да спре скоро, а и сладките тихи стенания, които от време на време си позволяваше да издава, му подсказваха че не искаше само да го целува. Затова и той тръгна към дивана, който бе не далеч и след няколко секунди я положи на него, без да се отделя от красивото й тяло. Двамата се излегнаха, а тя си позволи да отпусне захвата на краката, като започна да гали неговите нежно с ходилата си. Устните й се преместиха на вратата му, позволявайки на Даниел да си поеме малко въздух. За разлика то него обаче, тя не боравеше с нежни целувки. Предпочиташе да го драска закачливо със зъбки, като от време на го захапваше наистина силно.
- Гладен ли си – попита тя тихо в ушенцето му, надявайки се той да впие зъби в която и да е част от тялото й, носейки онези ненадмината наслада и възбуда от пиенето на кръв.

Даниел не й отговори веднага и както винаги това я изнерви, но и предизвика онази силна тръпка на очакването. Знаеше, че той го иска. Беше виждала с каква наслада се хранеше от нея, но както с всичко друго прекрасно и с това не биваше да се прекалява – никой от двамата не искаше да му омръзне. А и онова усещане, когато зъбите му се впиваха в кожата й … онази лека болка, която се превръщаше в божествено удоволствие по-силно от оргазмите, които й носеше, бе просто незаменимо. Тя можеше да се откаже от всичко друго, но не и от това. Чувстваше се зависима от Озера и сладките тръпки, които й носеше – беше пристрастена.
Наслаждаваше се на ласките му, тръпнейки в очакване, когато усети ръката му между дългите си крачета и простена тихо. Сякаш това удоволствие не й беше достатъчно, ами той реши точно сека да закапе крехкото й вратле. Пръстите му не спираха да я докосват, като ставаха все по-настойчиви, а това доведе до леката влага, която се образува върху тънкия плат на бикините й. Мег се изви няколко пъти под него, а той нямаше как да пренебрегне това и сякаш тази няйна най-голяма слабост го амбицира повече.
Даниел премести пръстите си малко по в страни, като след няколко секунди ги провря под оскъдното й бельо. Усети колко мокра и възбудена беше, а щом пръстите му забързаха, стоновете й учестиха. Тя зарови едната си ръка в косата му, като го притисна още по-силно към врата си и усети как зъбите му се забиха грубо още по-надолу. Кръвта й се стичаше бързо, като стигна чак до косата и дивана, но никой не й обърна внимание. Двамата бяха съсредоточени във „вечерята” на Озера и венереното хълмче на Мег.
Тялото й съвсем не я слушаше, колкото и да се опитваше да го успокои. То просто се извиваше под силния му натиск и не след дълго затрепери. През всяка част от него премина силен ток, като се събра между краката й, причинявайки й неповторимо удоволствие, продължи нагоре по коремчето й, като се завъртя за по-дълго под гърдите и се превърна в един от най-продължителните и дълбоки стонове, на които бе способна самодивата.

Мег не знаеше къде се намира от удоволствие. Всяко следващо движения я изненадваше и то само приятно. Въобще незнаеше как бе издържала до сега, та не му разкъса дрехите още като влезе в къщата. И въпреки това продължаваше да лежи спокойно, оставяйки го да прави каквото пожелае с тялото й. Чувстваше се като негова собственост, но най-лошото от всичко бе, че това я възбуждаше най-много. В повечето случаи я третираше като предмет, но масата мисъл, че бе нечие притежание … че той бе нещо като неин господар, караше скритото между крачетата й място да стане още по-горещо.
Сега обаче едва ли имаше нужда от още възбуда. Не стига, че Даниел се нахрани от още едно място, ами и след това реши да пробва вкуса и на трето. Там обаче не боравеше със зъби, а вместо това реши да вкара в действие палавия си език. Бе толкова чувствителна, от оргазъма, който преди малко получи, че сега всяко докосване макар и толкова нежно й се струваше много по-силно. Затова и накрая се отдръпна от него, силно задъхана от удоволствие и доста замаяна от загубата на кръв.
Изправи се, като леко се олюля, защото очевидно Озера бе попрекалил с вечерята си, но ръцете му бързо я задържаха. Погледа й бе някак жаден и леката й отпадналост го правеше по-нежен и приканващ. Затова и той се изправи в седнало положение, като продължи да я целува по коремчето и малко по надолу, но след няколко секунди се оказа прилепен към облегалката. Мег хвана колана му, като го дръпна грубо и в същия дух се отърва от панталона му. Изглеждаше като разярено диво животно, което по един или друг начин щеше да се добере до желаното нещо.
И след като бързо се отърва и от боксерките му, коленичи пред него и му се усмихна възможно най-перверзно. Тялото й имаше нужда от малко почивка, а Даниел изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира от екстаз … защо да не му помогнеше малко.
Реши да се заиграе с езиче, като бавно премина по цялата му дължина, оставайки влажна следа. После подразни малко върха му, като най-накрая реши да включи и устните си, позволявайки му да навлезе в едно от любимите си места. Ако някой я видеше как го правеше, би използвал много неприлични и обидни имена, но Озера бе единствения мъж, получавал подобни ласки от нея. Той бе откъснал цветето на Мег и тя не бе докосвала друг мъж през живота си, но и не искаше. Затова правеше всичко възможно, за да го задържи. А и какво да се прави, като я беше обучил така добре …

Мег бе наясно как точно харесваше Даниел и как да го направи, но вместо да го докара до края, тя успя да го провокира. Нейния мъж просто не издържа и я хвърли на леглото, обладавайки я страстно. Почивката за червенокосата й се бе сторила доста малка, но преди да успее да каже каквото й да е, той вече я беше подчинил. Навлизаше яростно в нея, карайки я да стене с цяло гърло, молейки го за още. Искаше да го усеща по-добре, по-силно, по-рязко, по-бързо и от всичко, което той можеше да й даде, тя щеше да иска още.
Обви отново крака и ръце около тялото му, като не спираше да го гали и от време на време да го драска, но не достатъчно, че да го заболи. Знаеше, че не можеше да го нарани много и, че всичко щеше да му мине за секунди, но просто … дори и тя не можеше да си го обясни. Бе толкова влюбена, така подчинена, че дори не се замисляше за подобни неща … освен да пие от кръвта му. Имаше моменти, в които мечтаеше да е вампир, само за да разбере какво е усещането от неговата страна. Добре де … искаше й се и така да вкуси кръвта му … само за да разбере вкуса й, но никога не се осмели да повдигне този въпрос.
Спря да мисли за този побъркващ я от няколко години въпрос и спусна ръцете си надолу, като все пак не можа да се наслади на кожата му. Това я раздразни и Мег бързо сложи ръцете си на гърдите му, стискайки ризата, като рязко ги раздалечи. Копчетата се разхвърчаха, падайки доста звучно по земята, но тя не им обърна никакво внимание. Беше се съсредоточила в Озера и точно в момента го изпиваше с поглед, гледайки го как се беше изправил и се събличаше. Най-накрая беше гол и тя можеше да направи каквото пожелае с тялото му, а в момента й се искаше точно едно нещо.
Самодивата отново се върна към старото си желание, като спусна ръката си надолу, докато не стигна до стегнатия му задник. Без грам притеснение впи ноктите си в него, противно на желанието да не го наранява, но резултата й харесваше и определено си заслужаваше. Дан изсъска през зъби, като изви силно тялото си и навлезе грубо до край в нея, а това накара Мег да простене от удоволствие … дори да употребите една мръсна думичка.
- Fuck – изкрещя с всичка сила младото момиче и изви тялото си.
Знаеше, че такива думи не подхождаха на нейните устни, но нима можеше да се сдържи в подобен момент. Изпита силна болка премесена с ненадмината удоволствие … не беше виновна, че дори и мислите не можеше да си събере. Но точно в момента не я интересуваше какво щеше да каже и как щеше да се държи. Всеки път, щом го целунеше, онази красива невинност се изпаряваше и Мег се превръщаше в съвсем различен човек.

Мег въздъхна тежко и позволи на тялото си да се отпусне напълно, като имаше чувството, че след малко ще се разглоби. И въпреки това се чувстваше толкова прекрасно, че дори да й изпадаха ръцете и краката, щяха да й трябва т няколко часа, за да го разбере. През това време щеше да си мисли само за нейния любим, прекрасните неща, които правеше с нея и красивите думи, които така рядко изричаше, но все пак не можа да сдържи сега. Накара я дори да се усмихне, но прекрасния момент продължи съвсем малко.
Червенокосата събра всичките си останали сили, които се оказаха повече, отколкото дори самата тя очакваше. Тя сложи ръце на гърдите му, като буквално го вдигна от себе си и грубо го отблъсна, докато той не падна на земята. Добре че холната масичка беше малко по-напред към телевизора, иначе щеше да стане на сол. Но Даниел въобще не се интересуваше от това в момента. Той гледаше втрещен от изненада към дивана, чакайки да разбере какво бе провокирало тези негативни чувства у нея и както най-малко очакваше, тя се завъртя по корем и му се усмихна широко, засмивайки се някак детски, сякаш до сега се бяха боричкали и тя победи.
- Искам да ми сготвиш – каза глезеното момиченце и отпусна главата си на ръба, като косата й попада надолу.
Нещо наистина й ставаше. Настроенията й се меняха като положението на часовниковата стрелка и то не коя да е, а тази на секундите. Затвореното пространство бе започнало да побърква изцяло момичето, което копнееше да излезе на вън за повече, отколкото да тегли ножа на някой. Е, може би щеше да размисли, след като някой ден осъзнае какво наистина й причиняваше … или поне такива бяха нейните надежди.

Мег го проследи с поглед и прехапа долната си устна, когато Даниел започна да се облича. Нямаше нищо против да й готви гол, но реши да му спести тези свои мисли. Ненормалното й държание му беше достатъчно и тя самата се чудеше до кога ще я издържа такава, но очевидно повече, отколкото бе предполагала. Затова и завъртя очи в знак на досада, когато той отиде към кухнята. Отпусна се отново по гръб вгледана в тавана и осъзна, че така нямаше да стане. Опитваше се да му покаже, че тук затворена се побъркваше, дори и се опитваше да го изнерви, но той бе така спокоен … може би трябваше да се прави на луда, преди да са омачкали чаршафите, но как да прекара толкова време в разговори с него, като мислеше само за това.
Веднага след като чу гласа му се изпрати, но не побърза да се облече. Отиде все така гола в кухнята, като се настани отново върху плота, без да се интересува, че не бе обула дори и бикините си. Едва ли Даниел щеше да се размърмори, че там приготвяше храната, при положение че устните му бяха между крачетата й преди малко. А само от тази мисъл на Мег й се отяждаше … искаше да продължат със секса, тъй като просто не можеше да му се насити, но все пак се опита да се успокои.
- Ще ядеш филийки с палачинки? – попита учудено червенокосата и се засмя – Защо не направиш и малко мекици, за да ги наредим с палачинките между филиите и да стане сандвич?
Още се смееше, когато видя недоволния му поглед, който я накара да млъкне веднага. Да, стараеше се, а тя бе започнала да му се подиграва, за което искрено съжали, но все пак си беше права. Не искаше да го обръща на спор, затова го остави да й направи каквото пожелае, а тя започна да рови в плодовата салата с ръчички. Хващаше малките парченца манго с дългите си червени нокти, обсипани с перфектни малки цветчета … момент, та тя не се лакираше! За нея това бе прекалено туткава работа и точно поради същата причина бе убедила Озера, че има нужда от професионален маникюр всеки месец.
Една възрастна жена, на която той въздействаше да забравя след това посещението си тук, идваше на всяко първо число. Но последния път Мег имаше френски маникюр … не че той разбираше толкова много от това, но всеки можеше да различи огнено червения лак от прозрачния. И точно заради това се беше втренчил в ръцете й, сещайки се че днес беше осми. Очевидно нежното му цвете бе решило да не го слуша.

Злобното изражение на лицето на Даниел нямаше как да се пропусне и за момент Мег се зачуди, как бе успяла да го подразни толкова с коментара си, но след като сграбчи ръката й и я обърна болезнено към нея, така че да я погледне, всичко й стана ясно. И двамата знаех какво е, но никой нямаше желание да отговаря на въпроса или може би това важеше само за Мег. Усети как я обзе гняв и бе готова да му се нахвърли заради начина, по който се държеше, но бързо осъзна кой беше по-силния, знаейки как щеше да свърши всичко това за нея.
Потрая още малко, надявайки се всичко това да свърши по-бързо, но то сякаш се влошаваше. И щом спомена, че няма да излезе скоро от тук, лицето й успя да се намръщи, но Озера я накара да замръзне веднага след това. Успя да я уплаши, а от дърпането й не излезе нищо по-добро. Дори изяде един шамар през лицето, който не можа да я изненада, но пък за сметка на това предизвика няколко сълзи, насъбрали се в очите й, които може би щяха да изненадат него. И все пак, Мег не помръдна повече, не си позволи да каже нищо, но не позволи и да се разплаче, ядосвайки го още повече с този ужасен женски навик.
Чакайки послушно Даниел да си излее гнева върху нея, червенокосата усети как всичко започна да излиза от контрол. Въздуха не й стигаше, а той все още я държеше за ръцете, така че тя нямаше какво да направи, освен да раздвижи леко краката си. Не, не целеше да го отблъсне или нещо подобно … дори една се забелязваше, че мърдаха. Просто тялото й отчаяно я молеше да се защити, но мозъка й не спираше да повтаря, че трябва да стои мирно и да не прави нищо, което може да го ядоса още повече.
Той най-накрая я пусна и като всяко уплашено момиче, Мег се сви на дивана и прегърна краката си, които бе свила в коленете. Очите й бяха зачервени не само от сълзите, а и от опита да си поеме въздух, като така караха нежния син цвят на ирисите й да изпъкне още повече. Личеше си, че бе не просто уплашена, а направо ужасена и най-вероятно нямаше да си позволи своеволието да говори с него, камо ли да излиза. Това обаче сякаш не го трогна и това я плашеше още повече. Тя смръкна леко, като малкото й носленце се помръдна, но продължи да го гледа плахо, чудейки се дали това не го беше подразнило още повече.

Мег седя доста време свита на дивана, като се страхуваше да мръдне. Не искаше да го ядоса още повече … добре де, искаше но се страхуваше какво щеше да й направи тогава. И затова седя там като подритнато куче, докато той не дойде и не започна отново да се разпорежда с нея. Нима очакваше, че след всичко щеше да седне да яде? Тя се надяваше просто да се качи в спалнята, за да може тя да си легне в някоя от другите стаи, но очевидно той бе решил да й се прави на загрижен и какво ли още не.
Първоначално не помръдна, защото не бе сигурна в това, което чу, но след като Даниел се настани на едно от креслата и се втренчи в нея, червенокосата нямаше друг избор. Не желаеше да остава дълго време пред погледа му, тъй като си личеше, че все още не му беше минало. Затова се изправи и взе плахо ризата от земята, като я облече и с треперещи пръсти закопча няколко копчета. Бързо намери и бикините си, които веднага сложи на себе си и заобиколи дивана, но вместо да отиде към кухненския плот тръгна към стълбите. Чу как Озера прочисти гърло, колкото да привлече вниманието й.
- Не съм гладна. Ще си лягам – каза плахо Мег, като бе наясно, че едва минаваше осем.
И след като не чу отговор от негова страна, побърза да продължи нагоре по стълбите, като се скри в спалнята. Понечи да заключи вратата, но знаеше много добре, че ако Даниел решеше да влезе това само щеше да го ядоса и определено нямаше да го спре. Затова и просто я затвори, като дори не се преоблече, а направо си легна. Не искаше да я завари нито будна, нито мърдаща, нито каквото и да е друго нещо, което нямаше да му хареса.
Затова и се зави през глава, като започна да ридае тихо, докато умората и сълзите не надделяха и след по-малко от пет минути червенокосата спеше. Така беше по-добре! Щеше да се събуди утре, когато на него щеше да му е минало или поне нямаше да е чак толкова ядосан. Щяха да започнат отначало за пореден път и може би след още година две, ако не го ядосваше, пак щеше да я зарадва с добра новина, свързана с външния свят. Все нещо щеше да стане, което щеше да я накара да забрави тази нощ, а след това щеше да се случи нещо ужасно и мислите й да останат в него.
Да, точно така мислеше Мег – че живота й ще бъде само в тази къща. Че Озера никога няма да я пусне да навън, че всеки ден щяха да се карат и бият, а на другия щяха да се любят и обичат. Точно така си представяше и последния си ден, но знаейки че е същество, чийто край може и да не дойде, започваше да се плаши. Колко години затворена тук щяха да са й нужни, за да събере смелост и сама да сложи край на мъките си? Петстотин … хиляда?