Залата за учители

След ден киснене в парка, не че не ми беше приятно,но съвсем бях забравила да ям. Влязох в залата за хранене на учителите. Вътре нямаше никой и беше толкова тихо,че чак можех да чуя забързаното си дишане. Влязох навътре в пустата зала и си взех спагети. Ах колко ги обичах !! усмихната седнах на една от масите и замислено дъвчех. Къде ли беше отишла Клеър ? А тази картина на стената дали беше от някой известен художник?

Беше много рано сутринта.Тази нощ въобще не бях спала и нямах намерение да заспивам..щеше да е голям късмет да не ми се доспи в някой от часовете...а и имах социология на вампирите при пети и шести курс,а след това и конна езда...извадих една тетрадка и една химикалка от чантата си,поръчах си кафе и почнах да си мъдря уроците за днес.Умирах от глад,но в същото време не бях никак гладна...как въобще не ми се ходише днес в никой час...исках да си остана..тоест да си легна..мислите ми бяха като на малко дете..дали имаше някой станал учител който можеше да ми прави компания...ах сигорно не..съсредоточих се над днешните уроци и почнах да пиша в тетрадката.

ужасно ми се дояде и реших да ходя в столовата. когато влизах забелязах висшата жрица Клеър . отидох при нея :
- здравейте-поздравих я аз... надявах се да не и преча много. но нямаше как да не я поздравя.-как сте?

-Здравей Силви..-усмихнах се,а после се засмях-колко пъти съм говорила с теб за това "Вие"...-отново се засмях отпих от кафето си и продължих-Ние сме колеги така,че казвай ми просто Клеър!Става ли?-Гледах Силвия и се усмихнах,но други мисли превзеха умът ми...целия свят изчезна от очите ми..замалко да изгубя създание,но успях да се върна в реалноста...ах корема ме стъжеше от глад..целия алкохол вчера вечер..и всичко случило се...тогава отново погледнах Силвия,а тя ме глледаше доста изненадано..дали беше казала нещо докато светът бе изчезнал от очите и умът ми...ах незнам..-Е Силви..как си?-казах набързо за да прекъсна неловкото мълчание.

-добре съм-седнах на един стол от другата страна на масата.забелязах че нещо не е наред.-а вие...исках да кажа ти-поръчах си салата и разговора ни продължи:
-за пръв път ще имам урок и ужасно се притеснявам... а ...ти?-о боже пак щях да кажа вие...

-Аз съм добре-е сега излъгнах,но беше зза добро..неисках да притеснявам Силвия и без това видях как ме гледа се едно секи миг ще припадна..-Не се притеснявам шървия урок винаги е малко гаден..трябва да спечелиш доверието им...-заспях се тъй като аз самата когато преодадох първяи си урок бях ацки притеснена и бях оставила учениците да правят каквото искат,но вече нали не е така и се засмях на ум естествено..иначе щеше да ме сетне за луда.Отново усетих силна болка в корема уф ужас...трябваше да хапна нещо,но за всичко което се сещах не ми се ядеше...усмихнах се на Силвия,затворих тетрадката и я прибрах в чантата както прибрах и химикалката.

-ще се опитам първия ми урок да мине добре...-казах аз- а защо не ядете?-тука е много приятно да седиш и да си говориш с някой...

-Говорихме нещо за това "Вие"-погледнах я строго и след това се усмихнах-Ами не ям..защото..просто нямам апетит....-усмихнах се и почнах да мисля..чудното е,че мисля в такова състояние...,но вчера вечер беше прекрасно...ъх....трябва да...-изведнъж спрях да мисля тъй като погледнах как ме гледа Силвия...мале ако е прочела мислите ми..захилих се на ум и пак и се усмихнах-Е Силви как е салатата-ах ,че съм тъпа...пробвах да сменя темата...ама с "как е салатата" ..боже..направо ми идваше да се сритам!

Боже немога да свикна да и говоря на "ти". въпросът който ми зададе ми изглеждаше странничък...
-емии салатата е хубава...-вярно си е!!!-какви животни харесва...ш ?- и искам да ви попитам сложно ли е да си ментор!-все пак до сега не съм била и нямам представа какво е...да говоря с висшата жрица беше приятно...тя искаше да говоря с нея като с колега..но не мога да забравя и че е висша жрица!!

Влязох в столовата и се насочих към Клеър и Силвия.
- Здравейте !! - казах аз и се усмихнах. - Имате ли нещо против да седна при вас ? - Те ме погледнаха и също се усмихнаха.

-Хаха..Силви..успокой се..,а и да говориш с виша жрица е да говориш и с нормален човек-усмихнах се -Прочетох мислите ти ако се чудиш от къде знам-и отново се засмях.-Да си ментор е хубаво!А и аз прпратих моя ученичка която е фея 3 курс ти да си и менторка! -отново се усмихнах.-Здравей Нат-усмихах се и я прегърнах след това отново седнах на мястото си..ах почна дами се вие свят,но се усмихнах за да прикрия,че никак не ми е добре.

здравейте наташа няма проблем ако седнете заповядайте!-кадах аз.тази вечер трябваше да мине добре...за какво да си говорим...???

Прегърнах Клеър и веднага усетих нещо което не е добре в нея.
- Клеър какво ти? - попитах я аз а тя се усмихна сякаш искаше да го прикрие. Седнах и я погледнах въпросително. Тя дълго мълча накрая проовори.

-Добре съм спокойно-усмихнах се и я погледнах с поглед казващ"Защо мислиш,че не съм добре"-Как си Нат?-усмихнах се и се загледах в очите и..почуствах се виновна,че я излъгах и явно тя разбра това..веднага преместих погледа си върхо Силвия и и се усмихнах.

Пгледнах я невярващо, но все пак се усмихнах. Ще я оставя тя сама да ми кажа ако има нужда от мен.
- Добре съм.- усмихнах се и ги обходих с поглед.
- А вие? За какво си говорите? - сигурно бях много нахална,но се опитвах да подържам разговора. Продължих да гледам Клеър,
знаех ,че нещо не е добре с нея, просто...го усещах.

Влязох в залата и зърнах Наташа ,Клеър и Силвия да си говорят.Приближех се до тях и с лека усмивка ги поздравих:
- Добро утро! Може ли да седна при вас?

Опитвах се да избегна погледа на Наташа,но уви..без успех,а светът отново почна да ми се губи..причерня ми..чух само лек вик от Наташа което ме върна към реалноста...ах трябваше да хапна нещо,но какво...нищо не ми се ядеше..нито сладко..нито солено...чух познат глас ..беше Анастасия която ме откъсна от неприятните ми мисли

-Здравей-усмихнах се аз-Заповядай при нас!Как си?-опитвах се да зчува силна и оверена,но нямах почти никакви сили..какво ли ставаше с мен..захилих се на ум и после погледнах жално Наташа.

-Здравей-усмихна се Клеър-Заповядай при нас!Как си?
Седнах при тях и продължих да говоря все така с усмивка.
-Малко ме боли главата , но съм добре.А вие?
Погледнах към останалите.Силвия ядеше салата и си помислих , че не е зле и аз да си взема.Щеше да ми се отрази добре.

-Здрасти!!- поздравих Анастасия, но богледът ми все гледаше Клеър. Наместих се на стола и отместих поглед от Клеър.
- Как си ти Анастасия? - погледнах я невярващо. Какво им ставаше на тези двете? имах чуството, че скоро ше ми се струполят в краката. Усмихнах се и си поръчах кока-кола.

здрасти-казах и аз на анастасия станахме много вече наистина би трябвало да стане доста интересно... само трябваше да се сетим на коя тема да говорим!!

Болката в корема неспираше..щях ли да имам време да изям една салата и да поспя поне 1 час...е се пак 1 час си е 1 час...накрая си поръчах от малките салати и Наташа ми се усмихна.Изядох я набързо ...като прасенце ..за което се заспях на ум и казак
-Ах съм ужасно уморена..цяла нощ не съм мигнала..според вас ще имам ли малко време да поспя преди първия ми час?-дори незнам защо попитах това...

изядох салатата-като толкова ти се спи по-добре отивай да си легнеш- казах аз-и аз вече трябва да си вървя- нямам представа какво ще правя в стаята помислих си аз- довиждане... клеър идваш ли?-помислих че ще е по добре да придружа клеър до стаите защото забелязах че не и е било много добре.

Дали да мина през...и ето,че пак прекъснах мислите си...

-Да,да идвам.-усмихнах се на Силвия и станах от стола си-Довиждане.Със Силвия тръгнахме към вратата,а аз се върнах на мислите си...,но бях твърде изморена да мисля...-Е Силви кога е първия ти урок?Бих искала да намина след това...да видя как си се справила,а и ако има проблем с класа..викни ме или ще съм в стаята си или някъде из учителската стая..ще пробвам да стоя в училище.-усмихнах се и със силвия поехме към стаите

- Как си ти Анастасия? - погледна ме Наташа невярващо.
- Добре съм Наташа, просто малко главата ме боли , това е.Вече пих хапче и ще се оправя.
Не ми се щеше да й казвам , че съм била снощи в бара.Все пак това не е никак в мой стил.Не исках да си разваля мнението за мен. Погледнъх към Клеър и образът как с Дмитрий бяха толкова близо един до друг снощи се появи в главата ми.Отместих поглед.Все пак това си беше нейна работа , пък и какво толкова .Бяха под влиянито на алкохола и едва ли иамт връзка.За всеки случай щях да ги наблюдавам следващите дни , за да се уверя , че няма нищо между тях.Клеър си поръча една малка салата.Не изглеждаше много добре.Набързо я изяде и ни каза:
-Ах съм ужасно уморена..цяла нощ не съм мигнала..според вас ще имам ли малко време да поспя преди първия ми час?
-Като толкова ти се спи по-добре отивай да си легнеш- Отогоери й Силвия, изяждайки набързо салатата си -И аз вече трябва да си вървя.Довиждане... Клеър идваш ли?
-Да,да идвам.-Клеър се узмихна на Силвия и стана от стола си-Довиждане.
-Довиждане - казах им.
Останах сама с Наташа.
- Е , как вървят нещата при теб Наташа? - попитах я след като си тръгнаха.