Париж - Лондон. След 6 месеца

Graduates Брой мнения : 99

Излезнах от кабинета, прекрасен ден. Още една прекрасна сделка. Единственното което проваляше деня, седмицата.. че любимата ми жена беше невероятно далеч. Аз бях в Париж а тя може би и не на другия край на света но я усещах като дори и по далеч. А при мисълта че беше и бременна, просто се късах за това че не мига да съм до нея. Е, вярно. Всяка събота и неделя бях при нея но ми се струваше много малко. Трябваше някой ден да намеря цяла седмица да и отделя внимание, само на нея.. И пак нямаше да ми стигне, тя си заслужаваше много повече..
Телефонът ми зазвъня, и там се показа непознат номер. Кой и от къде можеше да знае личният ми номер? Него го имаше само Клеър и по-близките приятели. Намръщих се недоволно и вдигнах.
- Да?
- Дмитрий Флориан? - попита гласа от другата страна. Май беше мъж макар че особенно не се различаваше.
- Да.
- Като за принц да ти обясним, че ти от обикновен език не разбираш. Жена ви - Клеър ако не се сещаш случайно. Е при нас. Не, не е на спа салон. Седи в килия с мишки и паяци, скъпоценната ти жена. Ако не испълниш указанията както ги искам не ти гарантирам че ще излезне, пък камо ли цяла.. - гласа от другата страна се засмя. Имах чуството че сърцето ми спря да бие за повече време от колкото бе нормално. Клеър, Клеър.. Само ако и направеха нещо.. щях да ги/го/я убия, съживя и пка убия.. Толкова пъти каквато цифра каза умножено на още толкова.
- Искам да я чуя.. - опитвах се да говоря нормално, макар че имах чуството че ще се развикам на всеки срещнат. Не, не можех да си го позволя, не можех да повлоя да я наранят.
- На..
- Клеър, мило. Моля те спокойно.. - незнам дали това за спокойно не го казвах по скоро на себе си. И на двама ни? - Няма да те наранят, чу ли? Всичко ще бъде наред..

The Big Boss Брой мнения : 4708

Клеър стоеше в училището и довършваше някакви документи както винаги.Слагаше подписа си нагоре и надолу четеше ситните шрифтове та чак я заболяваше главата.Изправи се от стола и сложи ръка на кръста си.Не беше истина как я болеше кръста,но беше нормално.Чакаше близнаци и вече беше в началото на шестия месец.Помнеше,че след като бе родила Бела беше казала,че не иска повече деца,но съдбата явно не беше никак съгласна с нея...и ти да видиш само година по-късно тя отново беше надула корема.
Беше се тъкмо настанила на дивана когато телефона и звънна.Тя изруга и се надигна да го вземе.Непознат номер.Вдигна.
- Ало?Ало? - от другата страна не се чуваше нищо освен дишане.После разговора прекъсна.Беше леко объркана от това,но си каза,че може би някой е объркал телефона.Най-вероятно беше така.
Събра някои документи които щеше да прегледа в имението си и ги сложи в чантата си.Изгаси всички лампи в тази част на коридора и напусна пределите на училището.Можеше и да остане тук,но малката и Бела беше в имението и с бавачката и Клеър искаше да ги види.Бог знае от кога не беше влизала в апартамента си в коридора на училището.Близо половин година.Общо взето от раждането на Бела насам.
Стигна колата си и затършува из чантата за ключовете и тогава усети нечие присъствие.Огледа около себе си с периферното си зрение.Започваше да мисли,че халюцинира.
Клеър,внимавай!Нещо не е наред!
Тя чуваше гласът на Клара в главата си и беше напълно съгласна с откаченото и Аз.Нападателите и обаче бяха доста бързи,а и за Бога тя беше бременна.Единия хвана ръцете и като ги стисна здраво зад гърбът и,а другия взе чантата и.За жалост нея не я пуснаха,а я задърпаха със себе си,че даже и запушиха и устата.Щом я натикаха в една кола единия извади спринцовка с някаква течност вътре и убоде Клеър след което тя изгуби съзнание.
Блондинката се съвзе в някаква тъмна стая вързана за някакъв стол.Опита се да помръдне ,но въжетата бяха твърде стегнати.Някакъв мъж с маска вървеше като лъв в клетка пред нея.
- Кой си ти? - попита тя.
- Не е твоя работа.Млъквай! - изрева той.Тя впи поглед в него.След още минута говорене и двамата млъкнаха.Нямаше да си допаднат.
- Може ли да отида до тоалетната? - попита Клеър
- Да бе да.Ще търпиш.
- Ей идиот такъв!Аз съм бременна в шестия месец и две деца в корема ми не ми дават мира и искаш да се изпишкам!
В крайна сметка отиде до тоалетната,но после пак я приковаха към онзи стол.Тогава се появи още един мъж говорещ по телефона.Спомена името на Дмитрий и каза,че Клеър е при тях.От другата страна на линията ясно се чуваше гласът на половинката и.След малко маскираният и ръгна телфона,а Дмитрий почна да я успокоява.
- Добре съм...за сега. - увери го тя. - Ние сме добре.

Graduates Брой мнения : 99

Бременните наистина бяха невероятни! Имах чустовото че мен ме беше страх за нея повече от самата нея. Щом тези идиоти стигнаха до тук, не се знае на какво бяха способни още. Последното което казха е че ще се обадят още веднъж, за инструкции. Сега май му беше времето да събирам пари.
Завъртях се и се върнах в кабинета си. Първото което ми попадна в полезрението се оказа на пода. След това беше запратена и дена счупена химикалка в ъгъла. Всичко ми се струваше толкова не на място идеше ми да запратя всичко през прозореца. Казах на секретарката да ми донесе някой силен алкохол, седнах и си казах да мисля, макар че точно този процес в момента не ми се отдаваше. Взех телефона, който беше оцелял по невероятна случайност. И доста бързо започнах да набирам номер след номер. Парите бяха уредени. Това беше лесно, сега имах нужда от втори вариант. Секретарката най-накрая ми донесе това което исках и с първата глътка усетих колко наистина тръвд бе алкохолът. Точно това от което имах нужда. Изпих и без това не особенно огромната чаша на веднъж. И отново пръстите ми с луда скорост започнаха да натискат копчета. Обадих се на два човека - професионалисти в делото си. Първият ми беше нужен за да проследя следващият път от къде звънят. А другият за да огледа мястото където беше отвлечена. Това би могъл да бъде наистина огромен участък..

От два часа вече се взирах в часовника, имах чуството че всяка минута пълзи като миг. Аз и още един мъж седяхме в кабинета ми и чакахме телефонът ми да звънне. Звънне ли - има два варианта. Или"следотърсача" да го кажем е открил нещо или ще трябва колкото се може по-дълго да продължавам разговора за да проследим от къде звънят. Чух позната мелодия и веднага грабнах телефона.
- Да? - "Следотърсача" естественно нищо интересно. Само някъде до училище видя едни следи от спиране на кола. Но това би могъл да е всеки. Там не спираха малко хора. Пък и следите немогат да се проследят, никаква полза. Но имаше нещо по-интересно, макар че пак не даваше огромни надежди. Беше намерен чек от аптека близо до колата на Клеър. И това можеше да е всеки. Все пак за всеки случай казах да проучат за това какво, къде и защо са купили.. Още едно позвъняване..
- Ало.
- Надявам се че още не сте забравили че любимата ви е при нас? - каза с насмешка вече познатият глас.
- Постарах се.
- Парите събрани ли са? Ако, трябва да те прибързаме няма проблем да и отрежем някой пръст. Например. - гласа се засмя и се чу звук, като забиване от нещо твърдо в дърво.
- Събрани са.
- Прекрасно. - След това той обясни къде трябва да отидат парите. След което разговорът прекъсна. Не беше особенно дълъг.
Резултатите не бяха утешаващи. Линията прекъсна и не успяхме да проследим точно от къде звъняха. Някъде в северната част от покрайнините на Лондон. А адреса който ми беше даден беше в Лондон в центъра. Имаше ограничение къде да се търси и все пак време нямаше.
Телефона отново зазвъня. Оказа се че лекарстово се срещаше много рядко и само с лекарско разрешение можеше да се взима. Проверихме къде се продава. Не бяха много магазини в Лондон. Общо имаше две аптеки едната в центъра на лондон но прекалено далеч от мястото където ми беше продиктувано. А втората беше в онази северна част от лондон.
- След 20 минути ми трябва самолет. - Казах на секретарката.

След един час и 18 минути. Стигнах до това че имах избор. Или да отида там където трябва да се състои размяната. Стоп, нямаше да е размяна. Та просто трябваше да се дадат парите.. И второто да отида при аптеката и там да чакаме някой да се появи. Нито един от вариантите не беше съвсем сигурен. Трябваше да избера между несигурност и несигурност. При което в едната просто бяха догадки и във втората. Ако си помислим щом няма да се състои размяна аз наистина няма какво да правя там, кой знае какво са намислили. Естественно бях пратил в аптеката да разпитат дали са се появявали хора за такова лекарство. Е, не бяха. И имах човек на готовност който да отида на назначеното място. Само аз не знаех какво да правя. Погледнах часовника.
- Колко още ни остава? - попитах поглеждайки през прозорчето на долу.
- Само да ни дадат разрешение и сме на земята. - Отговориха ми. Отново започнах да преосмислям всичко плюсовете и минусите да ходя на едното или на другото място. Самолета изведнъж започна да отива на горе.
- Какво става? - поинтересувах се аз.
- Сега не може, отиваме в друг аеропорт. Той не е много далеч. - Прекрасно, сега и време губихме. - Къде е?
- Това е стар аеропорт ползваше се по време на войни сега го оставиха, защото не бил удобен за хората. Малко по покрайнините е. - Повдигнах вежди. Проблема се решил сам по себе си, да успея за онова с парите нямаше шанс. Само се надявах спонтанното решение да не се окаже грешка на живота ми.

След пет минути бяхме слезнали. Добре че нямаше проблеми и с този вторият път, че тогава.. Качих се в колата и потеглих към аптеката. След още пет минути се оказах там. Хората ми вече ме чакаха и бях на щрек за позвъняване ако настъпят проблеми. Седнахме в еда кола. Общо четири човека. Два бодигарда, аз и човека който беше открил всичко това. Всеки от нас естественно беше въоръжен. Седяхме и не обелвахме и една дума, гледахме през затъмнените прозорци. Колата беше спряна доста добре. Отаптеката не се виждаше, но от тук аптеката се виждаше прекрасно. А и продавачката щом купи някой лекарстовото което беше казано щеше да ни звънне. Погледнах към часовника. След 10 минути щеше да е време да се оставят парите. От вратата на аптеката излезна човек и на един от бодигардите му се обадиха. След завършването на 1-минутния разговор той кимна. Колата на мъжа излезнал от болницата потегли и ние след него. Би могло този ако и беше от онези който е отвлякъл Клеър сега и да отива да взима парите, но от тук до там нямаше шанс да се стигне за 10 минути. Или това не беше той или там отиваше някъде друг, поне щяхме да проследим къде отиваше този. Пък и съвсем не ми беше до пари, ако трябва и двойно повече ще намеря макар и много по-сложно. Само да не нараняват Клеър.
След дълго и вниматлено "преследване" стигнахме до някаква къща, като от тези старите изглеждащи на пръв поглед оставени къщички заради боклука на всякъде и все пак това че поне малко се поддържа означаваше че там живеят хора. Идеята ни беше такава - Двама влизат от входната врата. Другите двама от зад през прозорци ли през какво ли все тая. Аз бях от тези които влизат от "черният ход". Излезнахме колкото се може най-незабележимо. Аз и един бодигард заобиколехме къщата, имаше врата отворена естественно кой затваря врата която води към градина? Чу се аларма от кола, нашите бяха разбили прозореца на колата на този който беше влязъл. Ако нямаше да е това за което дойдохме, просто щяхме да му платим на човека хубава сумма пари, като за два по хубави къщи да си купи. В момента това не ме вълнуваше исках да видя Клеър.
Промъкнахме се тихо през вратата. Чу се изстрел, това съвсем не влизаше в плановете. Затичахме се на пред, като аз успявах да оглеждам стаите през които минавахме. Те ве бяха много кухня през която минахме и една спалня в която бях убеден други врати нямаше. Бих си помислил че сме потревожили невинен, но тогава не биха се чули изстрели. Ако не тези ще хванем някой друг. Когато пристигнахме бодигарда който влезна през предата врата беше прострелян в ръката двама бяха убити този който си зимаше лекарство и още един. Те бяха трима. Третият барикадирал се стреляше вече и по мен и новодошлият бодигард. Проблем беше че ние можехме само да се крием зад стената, ако се покажехме щяхме да получим хубава доза наранявания,бяхме точно пред него. Изведнъж бодигарда побягна, но не назад от страх, не. Напред към другите наши трима. Майтова беше мойт шанс. Възползвайки се от момента в к ойто този беше зает да стреля по другите. Излезнах и побягнах към първата затворена врата която видях, и тя беше единственна. Другата беше отворена и беше за навън. Глупаво от моя страна, но мисълта че ще видя Клеър ето сега след малко беше толкова хубава. Натиснах ръчката, но вратата не се отвори. Ритник, втори вратата просто падна и полетя по стълбичките на долу. А там долу бешенаистина тъмно. Престъпих и усетих ужасна болка. След което се чу изстрел и настъпи тишина. Добре че успях да се опра иначе по тези стълби с главата на долу. Погледнах към мястото което толкова ме болеше. Подяволите, беше ми прострелян крака и от там сега се стичаше хубавка ивица кръв. Тръгнах на долу колкото се може най-бързо въпреки крака който ме болеше.
- Клеър? - Извиках в тъмнината. Опитвайки се да напипам някъде по стените нещо което включи някой лампа. Най накрая го открих, натиснах на долу и мазето се освети..

» В градчето след няколко месеца
» Лондон преди 2 месеца.
» Лондон, преди 3 месеца
» Лондон, преди два месеца
» Някъде из Лондон. 3 месеца по-рано.