В града след една седмица

Teachers Брой мнения : 69

Свърши и последният час за днес. Излезнах от стаята, най на края малко почивка. Тръгнах към входа на училището тъй като с Елодия се бяхме уговорили да се видим. Замислих се за мимичето, на което бях обърнал така да го кажем повече внимание тогава преди една седмица за това че не е влизала в часовете. След което се случи малко повече от колкото очаквахме май ние и двамата. Особенно пък аз, да се привържа така към някого когато от толкова години не ми пукаше за абсолютно никой. Пък и като се има предвид че и бях учител. Лудите са си луди.. Вече бях стигнал входа излезнах и се огледах наоколо вече беше тъмно. По-добре нямаше да ги видят, е не че ми пукаше за мен но да си мислят останалите че си искарва оценките Елодия чрез мен така да го кажем, беше ужасно. Облегнах се на стената до вратите и зачаках.

Students Брой мнения : 141

С Винсент се бяхме уговорили да се видим след часовете.Бях доста радостна,че ще го видя.Човек не можеше да повярва,че се чувствам така...до сега бях ходила с доста момчета,но този учител който мислех за скучен дъртак ми влезна под кожата и първоначалното ми мнение за него доста се промени.
Имах последен час физика и едва изтраях да ни пусне учителя.Още пет минути преди биенето на последния звънец аз си бях прибрала нещата в чантата и бях готова да тръгна веднага щом свършим.Ослушвах се за звънеца като спортист за сигнал за започване на състезание.
Щом би сладкото звънче веднага се изстрелях от стаята и тръгнах към една от многото сгради пред която стоеше Винсент.Усмихнах се когато го приближих.Прегърнах го като преди това се огледах дали има някой наоколо.Ако не се лъжа връзките учител-ученичка бяха забранени,а секса зареди оценки още повече,но аз не бях с него зареди шибаните оценки.
- Здравей.Как си? - попитах с лека усмивка на лице.

Teachers Брой мнения : 69

- Вече прекрасно. - усмихнах се като я прегърнах и аз. Повдигнах брадичката и така че Елодия да гледа към мен. Наведох се към нея и а целунах. Мм, тези нейни прекрасни меки устни.
- Ти как си? - попитах като все още се усмихвах. Чуствата ми към нея доста бяха странни, или по-скоро аз не ги разбирах. Демоните можеха ли да обичат? Едва ли.
- Скъпа ми Мелодия искам да ти покажа едно място днес.. Но не се обзалагам че ще ти хареса.. - Последното го казах като на шега. Макар че знаех че не се шегувам. Мястото си беше ужасно до някоя степен. Но трябваше да и го кажа или покажа ранно или късно, то си беше част от мен. Трябваше да си разбера чуствата към нея, и ако наистина исках да съм с Елодия тя трябваше да го знае. А аз определено исках.

Students Брой мнения : 141

- Аз съм...добре. - казах след като отвърнах на целувката му.После той каза,че иска да ми покаже някакво място.Повдигнах вежда. - Хм...какво място?Трябва ли да се плаша?
Щом казваше,че няма да ми хареса,което се надявах да е шега,то сигурно нямаше да ми хареса.Хванах го за ръката и се усмихнах окуражително.
- Нека да тръгваме и ще видим. - смигнах му след което го целунах.В двора бяхме само ние,другите сигурно се бяха прибрали по стаите си или бяха в столовата или кафенето или един бог знае къде.Това училище си беше доста голямо и имаше най-различни места където човек можеше да отиде,позволени и забранени.Когато дойдох тук не мислех,че нещо ще ми хареса,но тук си има басейн даже който е позволен и в не учебно време и най-различни хубави неща...не е като обикновените училища или интернати,но на практика ние живеехме тук и не се прибирахме по домовете си през ваканциите.Или поне повечето от нас.Тук нашите съквартиранти и познати ставаха наше семейство...което означаваше,че аз нямам такова.Нямах съквартирантка,а познатите ми не бяха особено множко.Повечето се плашеха от външния ми вид.Пфф.

Teachers Брой мнения : 69

- Да, права си. Ще има малко да пътуваме. - усмихнах се и я поведох навън, беше извън и определено не близко до училищитето. Така че щяхме да ходим с колата ми. Когато излезнахме от портите на училището и тръгнахме към паркинга започнах да преравям джобовете си за ключове, а открих ги! Натиснах копчето и се чу пиукане, огледах се ето я къде е. Отвидох Елодия при черното ми BMW. Отворих вратата срещуположната на шофьора и поканих Ел да се качи. Возихме се из улиците горе долу 20 минути, докато не стигнахме до една висока сграда.
- Пристигнахме. - усмихнах се и излезнах отново отворих вратата пред нея. Сега се правех на джентълмен, ами като види това което исках да и покажа. По дяволите да не се оплаши. Трябваше, тя трябваше да разбере.. Взех я за ръката и я поведох в огромното сдание. Качихме се в ансансьора и натиснах последното бутонче- най-горното. Обвих ръце около талията на Елодия и я целунах по врата.
- Затвори очи и не ги отваряй докато не ти кажа, добре? - казах когато вратите на асансьора се отвориха. Взех я за ръката отключих и затворих вратата след нас. Всичко беше идеално тъмно.. Още няколко крачки и се оказахме до леглото. Имах чуството че сърцето ми ще изскочи от гърдите. Имах нужда тя да знае за това, но и ме беше страх. Издишах шумно и я пуснах отдалеших се на няколко крачки към прозореца.
- Можеш да отваряш. - казах запалвайки няколко свещи толкова че в тъмното да може да ме види.

Students Брой мнения : 141

След обикалянето по улиците което имах чувство,че беше като в криминален филм за да се уверим,че не ни е прикачена опашка ние стигнахме висока сграда.Повдигнах вежда,но не казах нищо,а просто се оставих на Винсент да ме поведе.Качихме се в асансьора и той ме прегърна след което ме целуна.Това ме накара да се усмихна.
Пътуването с асансьора не трая дълго макар,че слязохме чак на последния етаж и този сладък момент беше прекъснат.Демона ме накара да си затворя очите и аз го направих.Трябваше обаче да призная,че сърцето ми ускори ритъма си.Влязохме в апартамента му и той ме въведе на някъде.След малко ми каза,че мога да отворя очите си.
В стаята беше тъмно или по-скоро черно.Имаше няколко запалени свещи които осветяваха него и малка част от апартамента.Отне ми минута очите ми да свикнат напълно с тъмнината за да почна да различавам предметите наоколо.Буца заседна в гърлото ми,а сърцето направо се спусна в петите ми.Стаята беше изцяло в черно.Леглото което беше доста голямо беше също с черни завивки.Единственото в различен цвят беше пламъка на свещите...и може би малкото метал наоколо,червените топки за уста,въжетата и веригите.Не очаквах точно това когато ми каза,че иска да ми покаже нещо което можеше и да не ми хареса.
За пръв път се сблъсквах с това.Бях чувала,че някои хора го практикуват,но за Бога това доставяше ужасна болка...макар,че някои се възбуждаха от BDSM.Не можех да кажа нищо.Просто мълчах и оглеждах.Имах чувство,че цялата кръв се беше оттеглила от лицето ми и съм придобила цвят на тебешир.Не знаех какво да кажа.

Teachers Брой мнения : 69

Приближих се до Елодия и протегнах ръка към нея. Докоснах нежно лицето и и повидигнах главата и така че да мога да виждам очите и.
- Изплаших ли те? - попитах загрижено. Исках да знам как се чуства, всяка част от мен искаше да го знае. Не бих позволил на никой да я нарани, а пък ако аз бих я наранил никога нямаше да си простя. Но това всичко си беше част от мен и тя трябваше ранно или късно да го разбере колкото и не исках да и го показвам, колкото сигурно и тя не искаше да вижда всичко това. Демон съм, способен да причинявам най добре-болката от колкото нещо друго. И за пръв път това не ми харесваше, не исках да съм демон а ангелче например, исках да съм достоен за нея. Исках очите и да не изписват страх към мен, а всички други да се страхуват да я обидят защото щяха да си имат работа с мен.

Students Брой мнения : 141

Изплаших ли те?
Въпросът се завъртя в главата ми докато гледах очите му.Това беше част от него виждах го в погледа му.Усещах,че не е искал много,много да ми показва мястото,но е било нужно.Всичко това беше там - в очите му.Насилих се да се усмихна и обгърнах с ръце лицето му.
- Не.Просто не очаквах това. - в отговора ми имаше малко лъжа и малко истина.Целунах го нежно по устните.Опитвах се да бъда колкото се може по-убедителна в това,че не изпитвам страх макар,че далеч не беше така.Умирах от страх само като гледах тези въжета и вериги и камшици и белезници.Всичко.
- Всеки има нещо което е част от него...нещо което е трудно да се покаже на други в някои случай. - започнах да говоря макар,че и аз самата не знаех какво точно говоря.Чудех се също дали звуча достатъчно убедително.Друг въпрос също се завъртя в главата ми - дали той би ползвал тези неща с мен.Това направо ме накара да потръпна.

Teachers Брой мнения : 69

- Мислиш ли? - Погалих бузата и с опакото на ръката ми. Търсех някаква утеха в очите и, може би беше права и всеки имаше какво да крие. Но, дали имаше и тя? Макар че това всичкото не го криех, не че и го показвах постоянно. Не ми пукаше какво ще помислят за мен, който и да било.. освен нея. За нея се боях, страх ме беше да ме отблъсне. Чуствах се като малко дете забито в ъгъл треперещо от страх, макар че можех да убия който и да било без дори да го докосна. Плъзнах ръка по тялото на Елодия като се спрях на талията и. Дръпнах я по близо към мен, притиснах тялото си в нейното и я прегърнах.
- Мерси.. - прошепнах на ухото и и леко го гризнах. Наистина оценявах добротата и, сигурен бях че поне малко но се е уплашила. От такова няма как да не се страхуваш. Целунах я по врата и разкопчах няколко от горните копчета на ризата и прокарах ръка по оголеното и рамо и след нея устните ми докоснаха прекрасната и мека кожа.

Students Брой мнения : 141

Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и един стон се изтръгна от устните ми когато той започна да ме целува.Обичах устните му върху кожата си,но цялата тази обстановка ме притесняваше тъй като знаех какво ще последва.Прехапах долната си устна и се притиснах към него,но доста добре виждах всичко зад гърбът му.Имаше нещо като маса с каишки и такива които бяха вградени в стената.Имаше някаква кутия пълна с най-различни неща от сорта на топки за уста,въжета и белезници.
Чудно ми беше той с кого практикуваше това?Вярно,че имаше хора които си падаха по това и този стил ги възбуждаше както имаше и такива които спяха с трупове,а други с животни,но...всичко това мен лично ме плашеше,а като гледах на къде вървят нещата надали щяхме да пратим спокоен секс на това легло...не.Скоро сигурно щеше дам е премеси на онази маса.
Вплетох пръсти в косата му и намерих устните му и го целунах.Исках да се успокоя като намеря утеха в него,но сега се чувствах толкова малка и крехка...като кукла която той може да прекърши на две ей така и някак си не можех да се успокоя,а само още повече се плашех.

Students Брой мнения : 141

Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и един стон се изтръгна от устните ми когато той започна да ме целува.Обичах устните му върху кожата си,но цялата тази обстановка ме притесняваше тъй като знаех какво ще последва.Прехапах долната си устна и се притиснах към него,но доста добре виждах всичко зад гърбът му.Имаше нещо като маса с каишки и такива които бяха вградени в стената.Имаше някаква кутия пълна с най-различни неща от сорта на топки за уста,въжета и белезници.
Чудно ми беше той с кого практикуваше това?Вярно,че имаше хора които си падаха по това и този стил ги възбуждаше както имаше и такива които спяха с трупове,а други с животни,но...всичко това мен лично ме плашеше,а като гледах на къде вървят нещата надали щяхме да пратим спокоен секс на това легло...не.Скоро сигурно щеше дам е премеси на онази маса.
Вплетох пръсти в косата му и намерих устните му и го целунах.Исках да се успокоя като намеря утеха в него,но сега се чувствах толкова малка и крехка...като кукла която той може да прекърши на две ей така и някак си не можех да се успокоя,а само още повече се плашех.

Teachers Брой мнения : 69

Пригладих косата на Елодия и погалих лицето и. Чуствах напрежението и, чуствах и страхът и все пак не напразно бях направен демон. А за да сея страх на всякъде, но не и втози случай. Точно в този случай не ми харесваше.
- Няма да те нараня, не и теб. - Усмихнах се оглеждайки красивото и лице. - Ела тук. - Подканих я аз след като се качих малко по нагоре на леглото. Отпуснах се на завивките без да свалям поглед от Елодия. Исках да я прегърна и просто да полежим за да се отпусне. Поне трябваше да опитам. Може би просто бихме полежали тук двамата. Не беше особенно добра идея, но исках да съм сигурен в това че не се страхува от всичко това. Макар че едва ли имаше такъв вариант.
Просто бих я прегърнал и.. Боже, не бях ли ужасен? Карах бедното момиче да седи на това ужасно място. Когато вече отдавна можеше да седи в някой ресторант, дискотека или на някое определно по романтично място от това. Да, определено бях ужасен. Прекрасно Винсент, продължавай все така! Справяш се прекрасно с ролята си на демон. Когато Елодия избяга ще трябва да ти взимаме медал.

» Преди една седмица в града.
» Преди една седмица,градът ;д
» В градчето след няколко месеца
» Париж - Лондон. След 6 месеца
» Лонднон след няколко дни.