Преди 2 години в Лондон

Разхождах се безцелно из града, хляейки се по широките улици. Това бе напълно непривично за мен, по принцип не харесвах големите шумни места, а Лондон се вписваше перфектно с това описание. Ала за моя голяма изненада(и късмет) в момента не се мяркаха хора. Вероятно бе защото всеки момент щеше да завали, а може би заради късният час. Нормалните лондончани вече се бяха прибрали, а светкавиците, украсяващи небето, не бяха много приветлива картинка. Но не и за мен- обожавах да вали, наслаждавах се на всяка капка дъжд точно като малко дете. По устните ми се забеляза следа от усмивка, пробегнала току-що по лицето ми.
- И ето го пороят...- вметнах по-скоро на себе си, правейки няколко крачки напред. Във въздухът се стелеше гъста мъгла, почти задушаваща с присъствието си. Вероятно това бе единственото не по вкуса ми в момента. Притворих очи, вдигайки главата си нагоре. Бях точно навреме, за да усетя малките капчици, които тепърва започваха да се стичат по лицето ми. Вероятно в момента изглеждах като умопобъркана за нормалните хора: едно 16-годишно момиче в дълъг шлифер, стоящо съвсем само насред площада, докато отгоре му се излиза порой. Дръпнах се настрани, не ми се искаше да привличам прекалено много внимание към себе си и да обяснявам, че всъщност е напълно в реда на нещата да се разхождам сама посред нощ.
Ала мислената ми тирада бе спряна, защото чух приближаващи се стъпки и дали заради любопитство, или просто от учтивост, се обърнах, за да разбера кой е смелчагата, кръстосващ сам улиците. Оказа се момиче и ако не се лъжех...бе вампир. Стиснах леко устни, напрягайки се. Не можех да различа изцяло чертите й, водните капки замъгляваха зрението ми и най-доброто, на което бях способна бе да различа само очертанията на приближаващата се непозната...

Бях си вкъщи и ми беше скучно.Затова реших да отида се поразходя. След 30 мин. бях в един от парковете в Лондон. Седнах на една от пейките изапочнах да наблюдавам хората разхождащи се тук. Минаваха различни типове хора. Спортисти, емота, кифли, фешини, майки с децата си.. Но между всички тях все пак успях да видя познато лице, но не се сещах от къде. Озовах се до нея за секунди.
- Хей.- поздравих я с усмивка.

След по-малко от секунда тя се озова до мен, поздравявайки ме. Вдигнах леко едната си вежда, гледайки я озадачено.
- Здравей и на теб.- добре, това бе странно дори по моите стандарти. Явно се познавахме...Продължих да я гледам изучаващо, макар да не успявах да видя много-много от нея заради дъжда. Май бях сгрешила, нямаше да е порой, а обичайното прекапване за града. Намръщих се леко, отново поглеждайки вампирката и чак сега събрах куража да я заговоря отново.
- Та...аз съм Мел, но явно се познаваме вече.- усмихнах се половинчато, нямах си и на идея какво да кажа.- А ти си...ъм...?- отново се усмихнах, видно сконфузена, че не я помня. Надявах се да ми помогне с отговора, такива неща като имена често ми убягваха...

Явно беше, че съм се припознала. Свих устни.
- Сара.-отговорих.- Приятно ми е да се запознаем. Съжалявам, че така се натрапих ,но се припознах. - обясних набързо.- Съжалявам отново. - извиних се отново с усмивка.

Отдъхнах си, когато ми обясни, че се е припознала. Това бе разбираемо, но теорията ми, че съм си ударила главата някъде силно и имам временна амнезия- не беше. Усмихнах й се, срещайки погледа на вампирката.
- Няма проблем. Приятно ми е.- стиснах леко ръката й, оглеждайки се. - Ти си вампир, нали?- наклоних леко главата си на една страна, като погледът ми се плъзна по врата й. Там нямаше белег от ухапване, но все пак можех да се закълна, че е създание на мрака, точно като мен.

Засмях се. Дам бях вампи,а тя вещица.Пак се засмях.
-Правилно, а ти си вещица.- казах с усмивка.
Настаних се до нея на пейката надявайки се да няма нишо против.
-Е, започна ли вече да учиш в академията?-попитах.
След въпроса си си припомних майте дни в академията. Там срещнах най-голямата си любов и двамата заедно създадохме едно малко дете,което си беше само наше, но за съжаление то почина при раждането. Очите ми се насълзиха. Въпреки това времето ми прекарано там имаше и свойте много хубави моменти.