Лондон 2010.

Седях си в дневната и гледах телевизия.Алекс и Джейс нещо се боричката и мрънкаха. - По-тихо! - заявих им.Усилих звука на телевизора и тогава телефона ми издаде сигнал за получен есемес.Протегнах се и го взех от масичката.Есемеса беше от Кейлъб.Момче или по-скоро мъж...да може и мъж да се нарече с който се виждах.Напоследък.Усмихнах се.Той искаше да се видим.Естествено му отговорих,че нямам търпение.Отидох до стаята си и бързо се оправих.Огледах долния етаж на къщата.Дали е чисто и братята ми или още по-лошо - сестра ми не са наоколо.Нищо.Излязох от къщата.Където и да бяха всички бяха заети със себе си.Супер! Стигнах мястото на което се бяхем оговорили.Бяха едни от не много приятните улици на Лондон,но това много не ме интересуваше.А и сега тук беше пустно...много пусто.

Малко след като Алекса избяга на някъде след като я превърнах позвъних и на Алина. Пратих и есемес да дойде на същото място където се слащнах и с Алекса.
Не я чаках много верме. Наистина имаше доста разлики между нея и сестра й. Как съм могъл да го пропусна.
Изведнъж се оказах зад Алина.
- Здравей - казах и тя се обърна страснато, а аз й се усмихнах мило.

- Кейлъб. - заявих като леко му се усмихнах и наклоних глава на една страна и скръстих ръце пред гърдите си.Можех да си призная,че Кей беше леко страховит тип макар и доста секси. - Защо поиска да се видим точно тук? Мястото нито беше изяло от епизод на Малкото Понито нито от някой филм на ужасите...беше...просто една улица водеща към много други улици..и леко мрачна.
- Как си всъщност?От кога не сме се чували..

Усмихнах й се сладостно и я погледнах. Честно това което ми бяха казал родителите за тези двете според тях Алекса. Беше по подозрителна, но според чен беше обратно. Всъщност Али беше по-агресивна, а Лин беше по-мила душа.
- И сках да ти покажа едно място - казах мило и й подадох ръка. - Хайде ела. Нали аз съм с теб?
Тя ми подаде ръка, а аз я дръпнах към мен и я целунах по бузата и я поведох навътре в уличките.

Едно място?Хм...какво място можеше да има тук сред всичките тези неприятно улици?Та това беше като пустиня..само където вечер можеше да срещнеш наркомани,пияници,бездомници,улични банди и дори главорези..о и естествено дилъри.Въздъхнах и го последвах.Той ем целуна по бузата и се усмихна.Вървях след него като кученце.Минахем толкова много завои,че чак се обърках и не знаех как ще се върнем обратно.Улиците на Лондон си бяха истински лабиринт,а метрото му...беше още по-зле.
- Кей..къде отиваме?

О боже това момиче беше толкова досадно. Алекса поне се правеше, че й харесва и се радва. Спрях и обърнах Алина къме себе си.
- Али не ми ли вярвъаш?! - погледнах я невярващо. -Знаеш, че никога не бих те наранила - по долна лъжа не бях чувал. - Това е само кратък път.
Целунах я нежно по устинете и се усмихнах. Тя мми порвярва, защото се усмихна. Прегърнах я и поведох още по-навътре. Стигнахме уличкато където Алекса ме беше изоставила. Гопката сигурно някъде само навън и гладна... Горката. Усмихнах се и избутах я към една стена и я целунах страстно.
- Тук - казах тихо и продължих да я целувам и да се хиля като я затискъх с тялото си към стената.

Кейлъб ме избута към една от стените и почна да ме целува настоятелно и страстно.Беше хубаво..,но защо мамка му тук.Посредата на нищото?И какво мамка му искаше да ми покаже?Кое място?Толкова въпроси без отговори.А на всичкото отгоре не задавах тея въпроси,а продължавах да отвръщам на целувката на мъжът.Подухваше лек ветрец,но мястото си беше достатъчно та човек да го побият тръпки..,но нали бях с Кейлъб?Той нямаше да ме нарани?
- Тук?И какво е това тук? - подсмихнах се и го придръпах към себе си като пак го целунах.

Пак започна с въпросите. Преместих целувките от устините към вратът й и чух как кръвта и се разхожда по вените и направо не се стръпях.
Зъбти ми се удължиха и ги забих във вратът на Алина, тя изпсика и почна да се дърпа. Притиснах я по-силно към стената и продължих да пия, а тя бавно се успкои отделих се от ранат и прошепнах в ухото й.
- Толкова си свежа, чиста... и вкусна!
Зъбих отново зъби в нея. И почнах да пия по-бързо. Ръката ми се плъзна по бедрото й и я стиснах.

Извиках когато зъбите му се забиха във вратът ми.Почнах да се съпротивялвам,а той пиеше.Господи!Кейлъб беше вампир!Още известн овреме се борех,а после се отпуснах.Съзнанието ми се замагли.Изпитвах наслада.Искаш и още..,а той ми го даваше.Почна да пие още повече,а когато стисна леко бедорто ми изстена.Бях възбудена от него..исках го по всички начини...вената ми,в мен,в ума ми....Обсебваше ме.
- Кейлъб... - изстемах името му.

Тя изтена името ми което беше добър знак. Тя не се съпротивляваше колко Алекса. Значи теорията ми беше вярна, че Али е по-агресивна от Лин. Бавно се отделихо от Алина и разкъсах китката си тя едва не падна за това я хванахи я изправих.
Обърнах я с гръб към мен и с еднато ръка я държах през корема, а другата поднасих към устните й. Тя не се по колеба. Почна да веднага да пие.
Тя пиеше доста жадно като Алекса. След малко реших, че това е достатъчно и я обрънах към мен и я целунах. Отдръпнах се малко и... ПУК! И тя си свлече на земята.
Сега можех само да чкам. Извадих една цигара и я запалих.

След като Кей спря да пие от мен поднесе китката си към устните ми.Почнах да пия жадно.Знаех,че ако не го направя ще умра.Той беше изпил твърде много от мен..а още щом отпи хто крвъта му тя пламна в мен.Почна да ме изпълва с лека сила докато Кей не се отдръпна и не ме целуна.После мрак.От сега знаех какво е станало защлото бях усетила болката преди мрака да ме заелее почти мигновенно.Копелето ми беше прекършило врата.Щях да го убия!Щеше да ме направи една от тях. Виждах светлина която ту се отдалечаваше ту се приближаваше.Когато тръгнах към нея тя изчезна напълно.Браво бе?Не трябваше ли да отива дам и да се озова в разпределителното и да се реши къде да попадна.Рая или Ада?Вместо това нищо.Усетих неприятна миризма.Отворих очи.Намирах се на улицата на която бяхме с Кейлъб..бях на земята...,а той малко по-далеч от мен и пушеше.Надигнах се и го погледнах. - Ти!Ти копеле...направи ме една от тях!Как можа!Ще те убия!