Гората преди няколко години......

Бях излезнала на лов в близката гора,когато започна да вали. Това не ме интересуваше особенно,затова продължих да си търся нещо за хапване. Намерих си една пума и след не повече от 5 мин. нямаше и капчица кръв в нея. Избърсах кръвта от устата си, оправих си малко дрехите и тръгнах да се разхождам из гората. Все още валеше и аз вече бях вир вода, когато намерих една полянка между дърветата. Беше хубава, затова реших да постоя малко тук. Отидох в центъра й и се излегнах на влажната трева. Погледнах към небето и започнах да размишлявам върху живота си.

С наще се бяхме се пак скарали и за това излезнах да се разходя. Знаех една монго хубаво полянка, но ако минавах по пътеките щях да стигна за час. А през гората на пряко е 15 мин., а и аз знаех пътя.
С наще пак се бяхме скарали за обикновенните неща, които бяха училище и работа. Този път беше училище от което пак ме бяха изгонали. Ама аз какво да направя, че там всички бяха задръстени и аз реших да се забавлявам. Малко наводнение. Тук там пожар. една виелица. Не беше нищо собенно, но не било голямата работа.
Като стигнах полянаката. Видях едно момиче, на нея. Вампир! Личеше си от километри.
- Нека позная - казах като се приближих. - Търсиш храна или вече намери и си правиш драмката за след обедната закуска?

Както си се бях излегнала се появи някакво момче. Черен вещер естествено. Изправих се мигновенно на крака.
- Нека позная - каза като се приближи. - Търсиш храна или вече намери и си правиш драмката за след обедната закуска?
-Не позна- отвърнах.- Просто се наслаждавах на хубавия ден.Ами ти?Скара се с мама и тате ли?- попитах и злобна усмивка се появи на устните ми.
Но нямаше значение,защото колкото и да се преструвах в момента небих отказала някого с когото мога да си поговоря.

Тя май не изглеждаше доста дружелюбно настроена. Е какво да се прави. Такъв ми бил късмета.
- Да скарахме се. Да не си решила да дойдеш у нас и да ни сдобриш а? - попитах заядливо на свой ред. - А ко успееш да ги укротиш шапка ти свалям.
Поклетих глава и седнах на тредавата. Не много близо до нея.
- Как се казваш впрочем - Обичах да знам с кой се имам работа. Току виж съм я чувал някъде.

Ама той сериозно ли?
-И защо да се опитвам да ви сдобря?-попитах.
Беше ми интересно.Той май се мислеше за голямата работа.Още сега си връщам думите за това,че искам да поговоря с някого.Ако този някой е това момченце, аз се омитам още сега.
- Как се казваш впрочем? -попита той.
Изръмжах вътрешно.
- Сара Пезини. - отговорих намусено.- А ти си?

Сара Пезини... не ми звучи познато. Сигурно защото сега се връщам от САЩ де и не съм бил много тук. Какво ли съм изпуснал.
- Алек Рен приятно ми е - е не ми беше много приятно де.
Честно казано в момента предпочитах да си говоря с нея от колкото да стоя в къщи.
- На колко си години Сара? - реших да завържа разговори ли поне да се опитвам. Да не с заяждаме. Надявах се да имам поне един нормален разговор днес.

Не ми беше много приятно да се запознавам с него,но какво да се прави. Отново се излегнах на земята на няколко метра от Алек.загледах се нагоре. Все още валеше. Усмихнах се.
- На колко си години Сара?-попита.
Ох това момче не се предаваше.Явно ще трябва да говоря с него.
- На 20 съм.-отговорих.- Ами ти,Алек?- попитах аз на свой ред.
Личеше си,че е още ученик.Не му завиждах. Подсмихнах се на тази мислъл.

Тя май искаше да се отърва от мен.
- На 19 съм. - Тя не изглеждаше щастлива от факта че съм наоколо, въпреки че се усмихваше.
- Е аз май ще си тръгвам, и тук май никой не ме иска - казах с тъжен глас. Отедличих се малко и казах тихо. - Трябва да намеря къде да преспя, наще сигурно като се върна ще ме изратат от нас.
Надявах се че съм събудил някакви чувства в нея и ще ми даде да пренущавам в тях не че нямаше къде да отида де...

Стана ми малко кофти. Не,че мислех да го приютя,но поне можех да го попитам какво е станало,нали? Не съм чак такава кучка.
- Какво си направил за да те изритат вашите?- попитах.
Явно се изненада от въпроса, защото спря.Аз се изправих в седнало положение и го погледнах. Алек се обърна, а аз се усмихнах. Явно все пак щеше да остане.
-Сядай и разказвай бързо.-казах аз.

Усмихнах се леко в победоносна усмивка. Явно не била пак чак такава кучка.
- Еми с неща обикновенно се караме за две неща. Този път беше училището. Изритахаме от поредното училище и те явно са в кофти настроение и доста се ядосаха и се скарахме. Поне един ден ня трябва да се прибилам за им мине. Аз и брат ми все им дигаме нервите - усмихнах се на мисълта колко пъти ги бяхме ядосвали тези хорица. Е той и сестрите ми не бяха невинни!

Бас ловя, че е направил няколко пожара, имайки предвид каква е дарбата му. Окъснах си едно цвете и започнах да го замразявам и размразявам.
- Горките хора .- казах аз и се подсмихнах.
Оставих цветето на страна и направих роза. Беше толкова хубава.
- Имаш ли други братя или сестри, освен вече споменатия?- попитах аз.
Беще спряло да вали и слънцето си избиваше път. Вдигнах розата и тя пречупи слънчевата светлина . Беше уникално.

Тя се за игра с цветята използвайки дарбите си. Имаше интересни дарби до колкото видях де. После ме попита и за други братя и сестри.
- Аз съм най-големият. След мен имам още един с една година по-малък брат. После с две години по-малки сестри близначки и един брат на 9.
На кзвах имена не обичах принципно да се знаят хората всчико за мен. Основното стига. И то е че не съм самотно дете.

Очевидно това момче беше затворено. Не обичаше да говори много.Продължих да си играя. Беше забавно когато нямаше какво да се прави. Изправих се и тръгнах към езерото наблизо. Съблякох се по бельо и скочих във водата. Беше толкова хубаво. Продължавах да си плувам и не ми пукаше за нищо .

Момичето се съблече и отиде до плува. Отидох до езерото.
- Ти няма ли да се поинтересуваш да знаеш какво съм?
Почти всеки които ме срещне ме пита.
Свих рамене и седнах до дрехите й.
- Имам предвид аз знам че си вампир. Ама ти знаешп ли какво съм?
Попитах и вдигнах вежда много значително.

О, Боже мой. Той да не ме мислеше за тъпа. Естествено , че знех какво е. Спрях да плувам и го погледнах.
- Ти си черен вещер- казах аз.- Доволен?-попитах и отново се метнах под водата.
Продължих да си плувам най-спокойно,необезпокоявана от никой. Усмихнах се. Показах се над водата.
Поогледах се наоколо. Езерото беше с чиста и бистра вода. Навсякъде около него имаше зеленина. Имаше и водопад. Усмихнах се.
-Хей, пази ми дрехите.- казах на Алек и се качих на водопада.
И тогава скочих. Беше изумително.

Е аз все пка трябваше да питам за всеки случай за да разбера. На няколко пъти имаше доста недоразумения, а аз мразех недоразуменията. Обичах всичко да е ясно и чисто. Не че това беше лесно в моя живот де. Нямаше нищо ясно и чисто, но каква да се прави такъв е живота за жалост.
Тя каза да й пазя дрехите и откиде да скочи от водопада. И на мен ми се прийска, но реших да сдържа за момента. Тя не се поколеба да скочи, а и скокът и беше премерен и красив. Не се задържа много под водата и излезе.
- Браво! - казах аз и се усмихнах леко. Той като обичах това място не един път и аз бях скачал от онази скала и наистина усщането беше уникално завладяващо.

След като скочих не се задържах много под водата и се показах на повърхността.
- Браво! - каза и се усмихна леко.
Усмихнах се в отговор и казах :
- Мерсии.
Започнах да плувам към брега. Когато стигнах обаче не излязох от водата.
- Твой ред е- предизвиках го аз и се усмихнах.
Хмм.Дали наистина ще го направи?