Преди година

Джеймс караше колата си по улиците на Ню Йорк, преди да спре пред едно кафене. Той влезе вътре и седна на масата до едно уникално красиво момиче - Бела Линдс - негова приятелка.
- Здравей, Бела. Как си? Нещо ново... - каза той и седна на стола си. Сервитьорът дойде и попита какво ще пият. - За мен едно кафе, късо, а за дамата...

- Да, така е. При мен, нищо ново. Успях да купя акции на една компания и с парите от тях започвам да живея пълноценно и да градя свой бизнес. Все пак знам се от отдавна и знаеш, че парите, които изкарвам не са чисти, а чисти пари ми трябват. - Усмихна се Джеймс. След около десет минути пристигнаха двете кафета и Джеймс отпи една глътка от него. - Има ли някой нов чиято глава искаш на тепсия или някой твой приятел, който иска същата услуга?

- Ако някога някой ме поръча ще го убия и ще го ограбя. И спри с това, което правиш, преди да стане лошо за теб, Бела. - Джеймс се усмихна и хвана ръката й. - Искаш ли да се поразходим? Има много нови неща в Ню Йорк - например графитите, които ще се появят на онази сграда след 3,2,1... - И на отсрещната сграда се появи името Бела в бяло и синьо. - Синьото ти отива много.

- Не, нямам такива сили, имам си хора за това. И мерси, много съм поласкан. - Джеймс я хвана за ръка и двамата побегнаха нанякъде. По едно време двамата стигнаха до една дискотека. Вървеше бавна музика.
- Знам, че обичаш да се забавляваш така че... - Джеймс я прегърна и двамата започнаха да танцуват на бавната песен. После тръгна много бърза музика и двамата се разтанцуваха. След още няколко бързи песни двамата седнаха на бара. - За мен едно уиски, а за дамата коктейл. Да, Бела, ще пиеш коктейл, знам, че обичаш.

- Не, не го мисля. За мен винаги ще си по-малката ми сестра въпреки че не сме роднини. - Джеймс погали нежно лицето на Бела, когато чу за това че се занимава с музика. - Щом те влече, аз нямам против. - Той й се усмихна. - Не, че не го знаех и преди да ми го кажеш, просто исках да видя кога ще си го признаеш. И с каква музика се занимаваш? - Джеймс продължаваше да я гали по бузите и питиетата им пристигнаха. - Наздраве, Бела. - Каза той и изпи уискито си на екс.

След като песента свърши, Джеймс се усмихна.
- Пееш много добре, но какво пък мога да очаквам от малката си сестричка?! Красива, умна, пееш добре, късметлия ще е този който тръгне с теб. Имаш ли си продуценти и така нататък? - Джеймс питаше, защото ако нямаше, щеше да й помогне с всичко което можеше.

Джеймс се усмихна и хвана Бела за ръката. Двамата потеглиха към колата му. Той седна на мястото до шофьора и метна ключовете на Бела.
- Казваш да не се държа с теб като с десетгодишна. Тогава карай. Колкото бързо можеш, знам, че още нямаш книжка, но съм те учил да караш. Хайде, тръгвай, ако нещо стане поемам вината и плащам всичко, което е нужно. - Джеймс се облегна на седалката и зачака реакцията на Бела.

- Живот на скорост ли играеш дребосък?! Признавам че караш добре, може би имаш книжка - наблюдавах погледа ти и го разбрах. Сега виж аз какво мога. - Двамата си смениха местата и Джеймс потегли. Натискаше газта до край сякаш нямаше знаци и светофари, а завоите също ги взимаше на пълна газ. След точно една минута се бяха върнали на началната си точка.