Преди година, две..

Students Брой мнения : 259

Седях и размишлявах, кой ли утре ще реши да се заяде с мен и как да си разнообразя денят. Тъй като той всеки път ставаше все по-скучен и по-скучен.
Както винаги бях на някакво тъмно място на което нямаше и душа. Така съм си свикнала, сама самичка на страшничко място където нормален човек не би решил да стъпи..Днес не бе точно място където не би стъпил човек защото е страховито, а защото не всеки знаеше това място.. От тук се виждаше малкото градче в което се намираше училището в което учех. Много ми стана интересно да наблюдавам как някъде светлинките изгасват, а някъде обратното. Не се виждаха къщи а само загадъчни светлинки..

Graduates Брой мнения : 32

Работа,работа и пак работа. Бях изпратен отново да върша мръсната работа на шефа и сега бях в изключително лошо настроение. Ръцете ми все още бяха изцапани с кръв и сякаш това все повече ми се отразяваше на настроението.Облизах единия си пръст и вкуса на солената кръв премина през сетивата ми. Бях дошъл тук защото мястото беше спокойно и типично за моят вид. Само дето... Не бях сам. Усетих аромата на друго магическо същество във въздуха и повярвайте ми,след толкова години никога не бъркам. Бавно се приближих,за да не Я стресна. Да. Чак сега виждах че е момиче. Бавно направих една крачка към нея и тихо промълвих:
-Малко късно за среднощна разходка,а?

Students Брой мнения : 259

Някъде зад мен, сякаш от нищото чух нечий тих глас. Обърнах се към гласа, за да видя кой е този мистичен гостен.
- Аха, за това се разхождаш?.. - засмях се леко опитвайки се да различа очертанията на някой си който стоеше пред мен. Но нещо без успех, тъй като точно там където стоеше не падаше и светлинка. Е, поне по гласа можех да предположа че е мъж.
- Би ли излезнал на светлина или предпочиташ да останеш анонимен? - повдигнах вежда взирайки се в тъмното пространство.

Graduates Брой мнения : 32

Засмях се и усетих как басовият ми смях се разпространява наоколо. Звучеше странно в това пусто пространство.Доста отворен отговор за момиче което беше само насред нищото. Хареса ми. Имаше самочувствие. Направих крачка напред и лунната светлина ме огря. Едва ли бях приятна гледка след като тъкмо бях свършил работа. Малко рошав,вероятно тук-там с петна от кръв,но тя определено ми оправи малко настроението.
-Доста дръзко. Но мога да ти кажа че не съм тук за разходка. А мога ли да разбера коя си?

Students Брой мнения : 259

- Нaстоящият ти събеседник, a ти кaк ще се предстaвиш ? - усмихнaх се.
Той беше излезнaл нa светлинa и сегa можех дa видя с кого говоря. Не бях сгрешилa кaто мислех Че е мъж, не Че е сложно дa определиш по глaсa. Тa дa се върнем към описaнието нa неоЧaквaният гостен, той беше висок, строен, но .. определено не и в нaй хубaвият си вид. По него имaше петнa кръв, определено не ми се искaше дa знaм нa кой е. Един нормaлен Човек който би го видял сигурно щеше дa се оплaши, можеби зa товa той стоя в мрaкa. Единственното нещо което не би отблъснaло Човек беше смешно рошaвaтa му косa, но не мисля Че някой първо би обърнaл внимaние нa косaтa a не нa кръвтa.
- Дръж, измий се поне доколкото е възможно, където и дa отидеш не мисля Че нa хорaтa много ще им се хaресaт тези петнa. Aко искaш де, aко не я изпий.- повдигнaх рaмене. Бях му подхвърлилa едно шише водa.От където и дa погледнеш по-скоро в този му вид е хорaтa дa се оплaшaт от него от колкото дa го възптиемaт дрюжелюбно.

Graduates Брой мнения : 32

-Благодаря.
Поех шишето и започнах да пия. Не го свърших цялото,защото жаждата ми не можеше да се утоли с обикновенна вода. А петната от кръв... Не се показвах често измежду хората,защото живеех в пълна изолация. Не че нещо,но на нас демоните ни се носеше лоша слава.
-Не се притеснявам от хората. Тяхното мнение е доста под нивото ми. А на теб явно не ти пречи този ми вид.
Свлякох се на земята и изсипах малко от водата в ръката си като я прекарах през косата си. Виж пукаше ми как изглеждам. Да,бях суетен,какво толкова!? Свърших с импровизираната прическа и се обърнах към нея.
-Доста описателно представяне. Името ми е Таргериан. Бих искал да разбера и твоето ако може?

Students Брой мнения : 259

- Може и да не живея дълго носъм се нагледала на какво ли не, така че твоят вид за мен е съвсем обикновенно нещо. - повдигнах няк си безразлично рамене.
- С рошава коса изглеждаше по смешен.. - усмихнах се. Наблюдавах го какво прави и просто си казах мнението. Нищо лично, но с рошава коса беше наистина по готин.
- А ако не може? - засмях се. - Аз съм Авери. - скочих от местото си и отидох при Таргериан като му протегнах ръка да се здрависаме.

Graduates Брой мнения : 32

Погледнах я видимо разочарован че не ми е казала по-рано мнението си за прическата ми. Лоша черта на характера ми беше чу бях невероятно суетен,и това си беше така още преди да умра и да възкръсна. Е,тогава нямаше много избор освен да ходя мръсен,но пак се опитвах.
Засмях се и поех малката и нежна ръка,която сякаш заплашвах да счупя с някое по рязко движение.
-Авери? Името ти е прекрасно. Е,кажи ми Авери,какво те води тук по това време?
Пуснах нежно ръката и като задържах пръстите и между мойте още няколко секунди и я погледнах любопитно.

Students Брой мнения : 259

- Обикновенно име. - Повдигнах размене, какво толкова му беше хубаво? Име като име, като и останалите само че малко по шантаво.
- Незнам, харесва ми когато е мрачно. - погледнах ръката си която той така и не беше пуснал на което леко се учудих. Повдигнах вежди и с въпросително изражение погледнах Таргериан, не разбрах много какво трябва да означава това "преплитане" на пръстите ни.
-Тар-ге-ри-ан, доста необикновенно име. - Отбелязах. Никога не бях срещала такива, е него никога нямаше да сбъркам.
Протегнах свободната ми ръка към косата му и я разроших, така сякаш галех най-добрият приятел на човека, кучето. Засмях се, рошавата коса разваляше видът му на злодей и петната кръв в сравнение с косат бяха абсолютно нищо, поне за мен...

Graduates Брой мнения : 32

Дръпнах се назад в инстинктивно и се намусих по детински. Ей,това беше моята коса! Не давах на никой да я роши. Пуснах и леко ръката и пак се ухилих. Беше ми хубаво че на някой не му пука заради кръвта и цялата му работа. Оставих си косата така и реших да поясня произхода на името си.
-Преди... Доста години беше хубаво име. Пък и тогава не беше особенно модерно да се кръщават децата с нормални имена.
Засмях се и я погледнах невинно.

Students Брой мнения : 259

- Интересно ,кое ли е било това време? - седнах на земята до Таргериан. Погледнах го и се усмихнах. Значи не е бил на годините които изглежда.
- Знаеш ли, срещала съм такива като теб, които не са на годините които изглеждат и те казваха че са много по-големи, знаят много-повече, звучаха като същински философи. - испуфтях. - А ти не си такъв. - усмихнах се. Беше хубаво че се държи така и донякъде смешно..
- На колко си всъщност? - реших да попитам.

Graduates Брой мнения : 32

Това... Беше малко неудобен въпрос. Хайде,давайте наречете ме жена! Мразех да ме питат на колко съм години най-малкото защото нямаше да ми повярват. И дори да знаеха какъв съм пак им беше странно. Скоро всичко се беше населило с млади демони (Чудно на кой му се играеше да ги създава и обучава...)и аз изглеждах като старец. Не че буквално изглеждах...
Ъх,както и да е. Погледнах Авери и нямаше как да не се усмихна мило. Косата и сякаш сияеше в този мрак,а тя самата беше очарователна. Как ли щеше да реагира като рабреше че съм на...
-24...Ъм... 1000 и 24 - добавих тихо.
Не знаех как ще реагира и това ме плашеше най-много. Бях започнал да я харесвам.

Students Брой мнения : 259

Погледнах го с блясък на всъзхищение в очите.
- Уоу, по нищо не ти прилича. Както казах за характера.. - усмихнах се гледайки го. Никога не бих си помислила че някой може да проживее толкова много години. Мисълта че е възможно беше някак си примамлива и ти се иска и на теб да живееш толкова, но при мисълта че ще гледаш как някои твои близки приятели умират а ти си оставаш млад, вече не бе толкова хубава..Това наистина си е много, по характера на Таргериан никак не му личеше че е живее толкова ного.
- Сигурен ли си че не си на.. 24? - попитах със все така усмивка на лицето.

Graduates Брой мнения : 32

Вдигнах глава и се засмях бурно. Добър въпрос.
-Понякога и аз се чудя. Но макар и да не личат външно годините се трупат тук вътре.
Докоснах леко с пръст лявата част на гръдния и кош,там където трябваше да се намира сърцето. Наистина с времето човек все повече започваше да усеща смазващата тежест на времето и умората която идваше с него... Усетих как очите ми за миг изгасват,но след секунда бях пак на линия с усмивка за милиони.
-Е,ти си първата която не ме пита дали познавам Юлий Цезар. Или пък Хитлер.
Засилих се детински и и смигнах.
-А ти какво търсиш тук? Мислех че вашето място е сред хората?
Не знам защо,но нещо имаше нещо в нея което ми напомняше за аутсайдер.

Students Брой мнения : 259

Зaсмях се.
- Знaеш ли aз съм зле по история, тъй Че и Клеопaтрa дa си срещнaл все ми е тaя. - повдигнaх рaмене. - Все пaк Човек не може дa се съди по товa колко е живял, кого е видял, a по хaрaктерa.. - боже сигурно звуЧaх кaто някой философ. Спрях с рaзсъждениятa си и се усмихнaх, от кого, от кого , ноот себе си тaкивa филосовски рaзсъждения тоЧно не оЧaквaх. Когaто ме попитa зa хорaтa, усмивкaтa ми се изпaри сякaш и я нямaше, a вместо нея се беше появило безрaзлиЧно и леко тъжно изрaзжение. Нaстъпи тишинa, която aз в крaйнa сметкa реших дa я прекъснa.
- Не хaресвaм много хорaтa ... - лепнaх еднa безЧувственнa усмивкa.

Graduates Брой мнения : 32

-Дааа,тук ставаме двама. Много миришат.
Смигнах и и реших да не зачеквам повече темата. Момиче малко по различно от останалите. Ясно какво и правят. Някъде в мен закипя гняв,който за щастие беше в човешката половина от същността ми. Бързо се изправих изтупах се и и подадох ръка.
-Хайде,аз мога цяла вечност без сън,но на теб ти трябва.
Усмихнах и се лукаво и скрих лицето си в сянката.
-Сега ще те изпратя до вас и ще остана в града. Утре ако искаш ще дойда да те взема от училище и ще продължим разговора?

Students Брой мнения : 259

Засмех се, такъв отговор определено не очаквах. Реших да не му казвам че аз "у нас" нямам и никога съм нямала, е освен онези години когато съм нямала и една годинка, но това не се брои. Поех ръката му и мупозволих да ми помогне да стана.
- Наистина ли ще хабиш времето с мен? - попитах леко невярващо. Не че не харесвах да се запознавам, пък когато се запознавам и с хубави хора още по-хубаво, но просто повечето с които се запознавам мен не ме харесват много..

Graduates Брой мнения : 32

Погледнах я леко изненадано и повторих:
-Да си хабя времето с теб?
Звучеше доста странно. Ни мислех че си хабя времето с нея. Исках да прекарвам време с Авери защото мисля че е умна,хубава и...Имаше нещо в нея което ми харесваше.
Намръщих се за да опиша че съм и ядосан за коментара,но на мен някак никога не ми се получаваше...
-Не смятам че си хабя времето с теб,Авери! Пък и... Аз време имам.
Ухилих се и и подадох ръка. Без да я изчакам да я поеме я гушнах и набързо я пренесох до центъра на малкото градче. Щеше да бъде хубаво да знам къде се намирам,но на кой му пука. Езика на всякъде беше един и същ. Пари. Пуснах я леко и и казах:
-Хайде,аз отивам да си намеря хотел. А,да за малко да забравя. Вземи това,за да мога утре да те намеря.
Подадох и един гердан,доста фина изработка. Материала беше демонично стъкло и беше много полезен за битки срещу други демони. Бързо се наведох и я целунах по челото.
-Лека нощ. До утре.

Students Брой мнения : 259

Стоях объркана и го гледах как се отдалечава, всичко стана толкова бързо.. Погледнах гердана който ми беше дал, след това пак отдалечаващият се Таргериан..
- Чао.. - усмихнах се. Огледах се за да се ориентирам на къде да ходя и тръгнах по една уличка дръжейки в ръката си гердана. Да, той време си имаше определено. Помислих си докато вървях към училището. Таргериан беше първият за толкова години който ми каза че не си хаби времето с мен. Или аз се бях променила или .. незнам. Но май се държах обикновенно, както винаги съм ме сържала. Можеби просто съм срещала неправилини хора? Но, неможе да са толкова много. Една въздишка ми се исплъзна, вече бях пред училището и реших тези мисли да ги избутам някъде. Вместо да мисля за миналото по добре да се погрижа за настоящето.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Днес както никога, скучните но "много нужни"-те часове както викаха някои госпожи, минаваха ужасно бавно, сякаш някой беше замедлил времето специално. Часовете от всякога бяха още по скучни че чак ми се доспиваше на някои от тях. Но ето че всичко свърши и аз за пръв път с умсивка излизах от сградата на училището. Без дори да чувам насмешките на момчета които стояха малко по-далече от мен. Бях си сложила гердана който ми беше дал Таргериан, което ако щяха да ми го кажат преди нямаше никога да ми повярват. Аз обикновенно украшения не носих освен пентаграмата в едно кръгче която преди се смятала за знак на демоните. Незнайно как, потънала в мислите си стигнах до един пуст и тих парк. Точно като за мен. Седнах на тревата, оставих чантата си до мен и се загледах в едно езерце до което бях седнала.

Graduates Брой мнения : 32

Не спах изобщо тази вечер. Мислех си за дълбоките пътища на съдбата и всичко около този десен. Беше забавно как бях срещнал Авери след като бях свършил толкова трудна и кървава работа. Трябваше да изтезавам един върколак... Ъъъ. Като се сетя и ми се догаждаше.Вървях из градчето и бавно следях силата която лъхаше от гердана. Всъщност го усещах защото можеше да ме убие. Наместих слънчевите си очила и продължих да стъпвам бавно. Изведнъж стигнах до малко и тихо закътано местенце и видях Авери която гледаше в едно езерце.Беше прекрасна. Подпрях се на едно дърво и тихо казах:
-Е,браво на теб.

Students Брой мнения : 259

Чух глас някъде зад мен, беше доста познат и дори знаех на кой е.
- Таргериан! - усмихнах се. По едно време си мислех че няма да дойде но май не беше такъв. Наистина бях срещнала такъв с когото можех да си общувам нормално.
- Защо постоянно някъде се криеш, няма да те изям закусвах вече. - засмях се. Когато се срещнахме първият път стоеше във мрака сега пък дървото.
- Е, ти ме откри.. - смалих гердана който вчера ми беше дал и му го протеглих. - Ето, това е твое. - усмихнах се.

Graduates Брой мнения : 32

-Ти си закусвала скъпа моя. Но аз не съм...
Не ми беше приятно,но не се бях хранил като хората от няколко дена,а на всичкото отгоре в последно време все ми се падаше второкласна занемарена кръв. Пълна с всякакви зловония.
Хванах гердана за верижката и бавно го прибрах като се стараех да не докосвам висулката направена от демонично стъкло.
-E,как мина училище?
Тупнах на земята и се опрях на дървото. Интересно ми беше да разбера как е минал денят и.

Students Брой мнения : 259

- Говориш за нормалната, човешката храна? или кръвта? - повдигнах вежда и се усмихнах.
- Училище? - изпуфтях недоволно. - Скучно, както обикновенно. - повдихгнах рамене. Защо вобще ходих на училище? Ако беше до учене по добре да проседя на някоя полянка с книга от колкото в училището.
- При теб как мина, неучилището? - подсмихнах се и си подпрях главата с ръце.

» преди...преди някво време XD
» Бар "Hot" преди два дни
» Преди два дни
» Лондон преди 4 дни
» Преди 2 седмици