Лондон, преди два месеца

.. Знаеш колко много те обичам, мама.
Изругах колкото се може по-силно. Това беше едно от най-тъпите изпълнения на майка ми. За Бога, точно когато бях решила да забравя за съществуването й се реши да ми пише идиотщини по пощата. Дори не можех да й повярвам.
Нахлузих дънките си и най-близкия потник, който висеше на рафта, след което сгънах писмото и го напъхах в джоба си. Сресах косата си и излезнах в коридора. Беше около дванадесет вечерта, тя нямаше да е заспала. Ходех едновременно бързо и бавно, като се стараех да измисля какво да кажа, макар да знаех, че отида ли там ще говоря съвсем различни неща.
Кабинетът на директора се намираше на първия етаж, затова просто застанах пред вратата и без да почукам влезнах вътре. Клеър повдигна погледа си от четивото, с което се беше заела и ме погледна въпросително. Извадих писмото и й го връчих. Сама да прочете безмислиците, че ми е сестра. Нямаше да го повярвам без доказателства.. Та ако тя ми беше сестра аз бях нещо повече, от което съм сега.. Не беше възможно, не.
- Истина ли е това? - Попитах и затаих дъх в очакване. Надявах се тя да има отговор на този въпрос. Но всъщност, сигурно и тя не знаеше, може би сега разбираше за това, ако наистина е така. О, по Дяволите, мамо, трябваше ли да ми го казваш така?!

Седях в кабинета си и попълвах документи.Беше станало никое време,а аз още не бях свършила.Цял ден се занимавах с документация и почвах да се отчайвам.Подписвах се на най-различни листа и това почваше да ми писва.Въздъхнах.Колкото и да беше неприятно това беше работа и трябваше да се свърши.Утре беше думичката която решаваше много неща,но аз от доста време отлагах това.Точно когато вземах поредния лист върху който трябваше да се подпиша в кабинета ми влетя едно момиче - Ребека,четвърти курс.Аз и бях ментор.
- Истина ли е това? - попита тя като ми връчи някакво писмо.Погледнах я учудено и почнах да чета написаното.Учудването ми нарастваше с всеки ред,а на края бях ококорила очи и се взирах в листа сякаш е полезно изкопаемо.Беше го писала майка ми която твърдеше...която твърдеше,че Ребека е моя сестра.
- Какво? - изрекох невярващо.Погледнах Бека и после листа.После пак Бека и пак листа и така около минута.Оставих писмото на бюрото и се изправих. - Кучката не би излъгала за нещо такова.
Процедих през стиснати зъби.Направо беше "страхотно" ,че майка ми е изневерила на баща ми...и по мои сметки това е било малко след раждането на Виктория....и точно тогава баща ми беше в командировка,а майка ми...ни почти не се вясваше у нас.
Кучка!
- Ами...мисля,че е истина Ребека.

Мисля, че минаваха вече пет минути, в които аз гледах някъде през прозореца, Клеър гледаше мен и двете мълчахме. Нямахме думи. Това беше най-странното писмо, което някога съм получавала, което някога съм чела.. Което.. Единственото, което майка ми ми е пращала през целия ми живот, и то за да ми каже, че имам семейство, за което не знам, което трябва да опозная.. Ами ако бях умряла тези години и така и не бях разбрала за него?
- Аз.. Нямам представа какво да кажа. Сега всичко е различно. Аз не съм сама на този свят.. Дори не знаех, че имам майка. Не знаех и за вас, за всички, с които е можело да бъда, а не при родителите ми, тези, които са ме осиновили.. - Промълвих накрая.
Имах чувството, че ще се разплача. Толкова много чувства напираха вътре в мен, но нямаше да им позволя да излезнат навън.
- Разкажи ми за тях. - Помолих я и се набутах на дивана в очакване.

Клеър въздъхна.Сега какво?Трябваше да разказва на Ребека за семейство Монгомъри?Колко много се обичат и колко са задружни?Такъв филм нямаше.Не и с Монгомъри.Очите на Клеър срещнаха тези на Бека...момичето наистина искаше да узнае.И Клеър щеше да и разкаже.Двете се настаниха на дивана и Монгомъри зарея поглед напред.
- До колкото знам брака на майка ни Алисън и на баща ми Нейтън е бил уреден.Всичко е било за да бъдат по-силни някакви фирми или нещо такова.С времето обаче те се влюбили.Просто с техните характери се оказали сродни душички.Майка ни естествено не обича нищо друго освен себе си и баща ни.Той пък на свой ред е малко по-мил..може и да обича нещо друго освен нея,но не съм наясно дали има нещо такова.И двамата са стриктни.Много стриктни.Особено Алисън.Държи всичко да е изрядно,на мястото си...нито тя ,нито той са искали деца.Но ето,че съм се появила аз и съм развалила плановете им за бъдеще без деца.Обаче те така и не са разбрали..сигурно и още не знаят,че на тоя свят има нещо наречено презерватив..макар,че има и други контрацептиви.Та...след мен се появи Виктория,а после..после мама замина в някаква командировка за година..или повече.Тогава сигурно си се появила ти.Години наред тя и баща ми мачкаха мен и Виктория...за тях ние не бяхме нищо от просто пешки на шахматна дъска.Когато обаче се поуспокоих,че те няма да решат да съсипват живота на още деца се роди Маги...малката Маги която сега обаче е голяма...с помощта на магия...
Клеър говореше и говореше.Накрая спря и погледна Ребека.Прегърна я.
- Но нека да не ти пука за тях.Те...те се интересуват само от себе си.Децата им ще са последното нещо за което ще се притесняват.Имаш обаче мен,Вики и Маги.