Гробището ,преди няколко дни.

Бе невероятно колко се бе променил живота ми.. бях разбрала че в същност съм осиновена.. И че може би заради това родителите ми не ме търсеха повече. Бях подразбрала от хора в училището..ментори и така нататък къде бе погребана истинската ми майка и че баща ми в същност е жив. Реших един да да зарежа всичките бунтовнически изпълнения и да посетя гробищата.. много приятно място нали? Облякох си една черна рокля,прибрах косите си в черна шапка,а накрая добавих и черни очила. Не исках никой да ме разпознае. Клеър ми позволи да откъсна няколко рози от градината и естествено да изляза.. макар че и бях създала доста проблеми. Когато стигнах до гробището някаква странна тръпка ме поби. Може би и аз щях да бъда тук.. ако не се бях събудила. Завървях напред търсейки само едно име - Джена Джонсън.
След като я намерих поставих розите и клекнах гледайки плочата. След това усетих присъствие до себе си,a щом повдигнах поглед се стреснах,естествено без да го показвам по някакъв начин. Видях момиче досущ като мен..

Нямаше какво да правя днес.В такива дни отивах на гробищата.На гроба на майка ми.Бях се облякла с черни дънки,черна блузаи отгоре - черно яке.Кецовете ми също бяха черни.Купих няколко рози и се отправих натам.На гробищата беше пусто.Имаше доста малко хора които си говореха тихо и бяха облечени в черно.Гарвани грачеха грозно и зловещо та чак тръпки ме побиваха.Когато стигнах гроба на майка ми там имаше друг човек.Който ме погледна.Този човек беше оставил цветя и беше облечен също в черно.
Моля?
Погледнах учудено.Погледнах към надгробната плоча.Ясно беше изписано името на моята майка,а момичето пред мен хем ми беше познато хем - не.
- Ъм...от къде познавате майка ми? - карах го на Вие като някоя културна личност въпреки,че далеч не бях такава...бях доста странна личност.Доста се бях променила за тези години.

Изправих се все още загледано към нея,радвах се че не можеше да види лицето ми,защото явно това бе моята сестра.
- Беше близка приятелка на майка ми.. - започнах с лъжите,но като вампир бях прекалено убедителна в тях. - Съжалявам.. бях извън страната и не знаех за смъртта й.. - промърморих след това. - Ти трябва да си Елизабет нали? - попитах леко несигурно. Поне гласовете ни се различаваха доста. Чудех се как ли е изглеждала майка ни ? Извъртях поглед отново към плочата.
- Разкажи ми за нея.. как изглеждаше.. почти не си я спомням.. каква беше като човек? - знаех че любопитствам прекалено,но това щеше да първият и последен път в който виждах сестра си.. Нямаше да й показвам коя съм.. нито да и казвам. Само това и трябваше.. сестра вампир.

Въздъхнах.Оставих розите и седнах на земята пред гроба.Задъвках долната си устна,а после погледнах момичето облечено изцяло в черно.
- Да.Аз съм Елизабет,а ти си?Иначе тя беше...красива.Мила и добра.С нея нищо не ми е липсвало,но така и не разбрах какво беше харесала в втория ми баща...този кретен.Тя не заслужаваше да умре.... - гласът ми се разтрепери.Не можех да говоря за нея.Не исках.Болеше ме.След като тя беше починала онзи идиот почна да прави всякакви неща с мен...отвращаваше ме. - Косата и кожата съм наследила от нея,а очите от баща си...така де май по-скоро е смеска.Не знам...може ли да не говорим за това?
Погледнах момичето в очите...или по-скоро в очилата.Не можех да говоря за тази случка.Не можех и да мисля.

Жалко.. съжалявах за майка ни. За това доста често се пазех от по гадните типове.Не че можеха да ми навредят повече от това.. но все пак. Явно и аз носех косите на майка ни и очите на баща ни.
- Аз съм Грейс.. - казах накрая. Защо ли ме бяха оставили? Близнаците не се разделят. Но всичко бе свършен факт колкото и да питах,колкото и да се чудех нямаше да разбера а и не исках. Свалих очилата си,защото забелязах че доста често търси очите ми и седнах до нея.
- Тогава ми разкажи за себе си.. Аз например идвам от добро семейство.. имам сестра. Но трябваше да ги изоставя,защото претърпях злополука. Майка ми ми каза за майка ти и .. за това дойдох.. - нямаше да се впускам в обяснения,че съм вампир и така нататък. Така и така повече нямаше да се видим.

Когато срещнах погледа и потръпнах.Тези очи...бяха ми толкова познати.Отклоних поглед и погледнах плочата.Въздъхнах.Какво можех да кажа за себе си?
- Ами...какво мога да ти разкажа за себе си...до колкото знам съм единствено дете.Баща ми...е изоставил майка ми преди да се родя.Тя се омъжи повторно за един който....правеше с мен каквото си поиска след смъртта и.След като той отиде в затвора се запознах и с истинския си баща и тогава стана нещо странно....той ме накара да заспя с думи...и ни нападна нещо...като вълк,но двойно по-голямо и се сби с него...ох... - нямах си и на идея защо и разказвма всичко това.Сега щеше да ме помисли за луда,но нещо в мен ме караше да и споделя всичко.

- Нима не знаеш? - попитах изненадано. Явно момичето не знаеше че има свръхестествени същества. - Както и да е.. време е да вървя. - усмихнах се леко. Свалих шапката си,сега вече можеше да види лицето ми. Кожата ми бе много по светла от нейната от километри си личеше че не съм нормален човек като нея.
- Това което те е нападнало е било върколак. Баща ти явно е вампир като мен. - знаех колко налудничаво звучи това,но тя ми бе сестра трябваше да знае истината. За това показах вампирските си зъби. - Не исках да се показвам.. а и няма смисъл да питаш защо си приличаме.. очевидно е. - промърморих след това и се усмихнах - Трябва да се пазиш повече. - усмихнах се отново.

Какво?
Момичето стоящо пред мен изглеждаше досущ като мен.Говореше за вампири и върколци и,че тя самата е вампир,а аз бях ококорила очи насреща и невярващо.Когато ми се усмихна усмивката и толкова приличаше на моята....
Не!Това е невъзможно!
Тръснах глава и се изправих като отсръпих назад и поклатих невярващо глава.Вампири и върколаци не съществуваха.Нали?Нейната кожа обаче беше доста по-бледа...на Ерик...на баща ми...ни също беше бледа.
- Ти...ти си моя сестра? - изрекох заеквайки взирайски се в нея.
Няма шега,няма измама дами и господа.
Двете с Грейс бяхме като две капки вода.Но...знаех,че съм единствено дете.Защо са ни разделили?
- Ще ми обясниш ли всичко? - повиших тон.Изведнъж всичко сякаш ми кипна.Защо аз не знаех нищо,а тя знаеше?Защо,защо,защо.Толкова много въпроси без отговори.