4 месеца по рано, града

Вървях бавно по улицата и очите ми се стрелкаха по отразената светлина от витрините.Беше почти 3 след обед и времето бе достатъчно горещо, че да търся сянката от всяка страна на улицата...за жалост не намирах достатъчна за цялото си тяло и след няколко метра вече бях достатъчно уморена че да седна на тротоара.Улицата бе малка, не минаваха много коли...дори да бъда честна не бях виждала коли от няколко минути...мисля че се бях загубила.Вече не знаех дали този "пряк път" всъщност бе толкова път към мястото където исках да ида...
Някакъв нов рибен ресторант, исках да обядвам в него, но май щеше да е по скоро вечеря...ако успеех да разбера къде точно се намирах...
В началото мислех да си хвана такси, но след секунди осъзнах че няма да мине такова нещо...как можеше да има толкова затворени магазини и нито един човек наоколо.
Издишах тежко и сложих глава между коленете си, вече тотално се бях отчаяла и ако не намерех този ресторант скоро нямаше да съм в толкова добро настроение за риба...всъщносът отдавна не бях в добро настроение и може би бе по добре да няма хора около мен...

Да ме блъсне човек, а?Смешно...да, така бе, но сега не ми бе до шегички.Бях направо бясна...дали на себе си или на това че не ми се даваха пари за такси...И в двата случая бях си виновна сама.Но сега имаше на кой да си го изкарам, нали...усмихнах се съркастично, сякаш ми трябваше само секунда да се разкрещя гневно...а то май така си и беше...
-Чудесно, попаднах на човека с безупречно чувство за хумор!-с престорен ентусиазъм казах аз, опитвайки се точно да се заям с него...когато изведнъж уссетих каква грешка правех.Той не бе човек мамка му!Вампир...но не точно, имаше и друго...колко интересно само.Усмихнах се надменно и станах от мястото си.Приближих се, но не прекалено и му се озъбих гневно.
-Няма да ме обираш, нали, не нося нищо ценно в себе си!-изсмях се подигравателно и отново седнах на тротоара, като подпрях ръце на коленете си.Бях ядосана, гладна и без никаква представа къде съм...точното положение да се заяждам с непознати...защо ли никога не знаех какво да направя че да си изиграя картите както трябва, ами се опитвах да съборя другия по бързо?

О да, нека ги извикаме, какво ще кажеш сега?!Вярно че бях малко по избухлива от наложителното, но какво пък толкова?!сякаш той не бе същия, точно толкова нетърпим колкото и мен, но сега бях прекалено изнервена че да правя анализи...всъщност не чак толкова...никога не вредеше малко премисляне на нещата нали?
Та...имахме двама откачени вампира, опа грешка, вампир и хибрид на едно място и очаквах да се спогодим.Не мисля че щеше да стане без някоя друга жертва...и не говоря за компромиси помежду ни, а точно за жива дишаща жертва...която скоро няма да може да диша така.
И все пак, бе по добре да си замълча за малко...но пък самия факт че той искаше да го направя ме нахъсваше още повече да не спирам...Какво по хубаво от товада досадиш на някой, който въобще няма вина...интересно, май щях да правя точно това...
-Чудесно, всички лоши намерения са добре дошли, ще се спогодим с тях, не се притеснявай!-изсъсках още веднъж, като усетих че дори не бях разбрала името му...вярно че бе забавно да се заяждам и отядвам на някой, но поне да знаех кой е...непознатите не ми бяха толкова интересни...
-Вярно че не си голям кавалер, но поне да се бе представил, а?-подхвърлих малко по ведро аз но със същия злобен тон.Макар че този тон бе наистина мек..особено за мен.Самия факт че говорехме, а не оправяхме някакви сметки означаваше, че може би нямаше да разменяме такива остри думи до края на разговора си...

Погледа ми се спря на него...цялото име..а ЕГН-то?Или може би бе намек да му говоря на вие...може и така да стане, щеше да е забавно, пък аз и без това нямах други развлечения наскоро...всичко което правех ми се струваше скучно...
-Не, нямам си име, може да ми измислиш някое!-отново се заядох, но сега успях да се засмея леко...не прекалено малко, но не и повече от достатъчно...Да видим как щеше да се справи, може би "сърдитка" щеше да ми отива добре...е, бяха ме наричали и с други имена някои от които не искам да споменавам...не, не лоши спомени, просто не харесвам да се наричам "курва"...Опа, май го казах,...жалко...е не чак толкова, никой не ме чува.Хах, май наистина бяхме две в главата ми...все тая.
Погледа ми се спря на устните му...показваше зъби, колко забавно, нали?!Усмихнах се и след секунди се разсмях, сякаш току що ми бе показал бельото си на Супермен...или както аз повече харесвам Батман...Дали имаше и батмобил?Определено исках разходка с точно тази кола...та, май малко се отнесох.
-Я виж ти, то си имало зъбки!-засмях се отново и се приближих към една от уличните лампи.Хванах се за тръбата извиваща се нагоре и го погледнах като наклоних глава настрани и се нацупих леко...каква гледка само, а?Смешно...
-Е, знаеш ли къде се намираме?Малко съм гладна, а в момента ми се яде нещо топло и голямо.

Хаха, той бе такова дете...да точно така, голямо дете с което не трябваше да прекалям с заяждането, но пък не мисля че щеше да му пречи да се "поджафкаме" още няколко минутки.Усмихнах се сякаш ми бе толкова смешен, че едва сдържах смеха си, зад някаква изкривено сериозна маска.Да си призная никога не бях "носила" такава, но и не намирах това за нужно.Откачения и истеричен смях си ми харесваше...а и вършеше работа.
-Добре, "вампирка" не ме устройва, Макси.-казах аз леко подигравателно, но със много по лек намек от преди.май Сам звучеше по добре от "вампирке", пък и ако не го използваше, за какво ми бе това име, а?
-Саманта, на вашите услуги!-приклекнах съвсем малко и след това се поклоних дълбоко.Харесваше ми да си правя шеги, на които сама си се смеех.Да си призная не бяха толкова смешни, но пък когато съм на няколко чашки това нямаше значение.Е жалко, сега не бях пила и бях дори повече изнервена от обикновенно.Може би трябваше да се отбием в някой бар...посред обед...е какво"Някои почват с бира, други от сутринта"...дори бях закъсняла, а?
-Ако ме заведеш в някой бар с качествен алкохол, пърият ти "Космополитън" е от мен.-засмях се отново.Този път си го биваше, нали.Коктейла е женски...или по точно за нежната половинка, много мъже също го пиеха...жалко че те не бяха толкова мъже...е какво пък, поне се забавляваха с коктейлчето си.

Той май също като мен имаше собствен и доста странен хумур...е какво пък, не бе толкова неразбираем, че да не се присъединя към смеха му...ако знаеше колко алкохол точно съм изпила аз, нямаше да помисля за детска градина, а по скоро за клиника.
-Добре, не искаш "Космополитън", тогава нещо друго?Не се сещам за типично женско питие, но...ти все ще знаеш нещо..-отново се изсмях, като осъзнах че прекалявам...май бе време да спра, наистина да се подиграваш с нечие мъжко достойнство бе толкова забавно, но понякога можеше да си навлечеш проблеми...което значеше че трябва да престана...и то веднага.
-Само се шегувам, не се засягай, мъжки!-отново се изкикотих леко и го ударих леко по рамото с юмрук, бях виждала как мъжете го правят...не ми се стори толкова интересно, но...все пак...
-Хайде, заведи ме да някъде да пием по едно.-отново го подканих, като сега бе просто предложение, а не както до сега заяждане...мислех да престана...или поне да намаля подигравателния тон, а?

Той тръгна напред а аз го последвах малко по бавно.Ха, колко наперено вървеше само, в това копеле имаше нещо...нещо което ме караше да го понасям въпреки страния хумор и нацупените физиономии.Определено имаше нещо в него..
Скоро сядах на стола до него и когато вниманието на бармана бе привлечено от деколтето ми се ухилих и поисках същото като на Макс.
-Добър избор, по добре е от "Космополитън".-засмях се тихо, като получих чашата си и усетих как бармана оглеждаше и двама ни.Май искаше да разбре някоя друга клюка.Толкова забавни ми бяха тези хора, когато любопитстваха...Но сега не мисля че бе мястото да плаша горкото момче или да го убивам...макар че щеше да е забавно!
-Е, Макс, след като се запознахме на улицата не успях да открадна личната ти карта, но мисля че ти ще ми кажеш нещо за себе си.Хибридите винаги са ми били интересни.-ухилих се аз и отпих от чашата си, като изкарах на бара кутия с цигари.Не че бях такъв заклет пушач, но понякога ми харесваше да вдишам дима...определено бе хубаво...
Запалих една и му подадох кутията, макар че за жена като мен се очакваха от онези тънки цигари с които винаги изглеждаш секси, сега палех най обикновени...но пък за това доста силнички...

Усмихнах му се така сякаш лъжеше че не е преписал, когато работата му бе подписана с чуждо име отдолу.Смешно, сякаш ме интересуваше толкова историята му, но нямаше да навредят малко годинки и едно две изречения за това как е станал толкова непоносим...макар че ако наистина бе така отдавна да съм си тръгнала...
-Спокойно каубой, не ти искам автобиография на всеки подвид с някоя уличница.Но можеше да се похвалиш поне за броя.-засмях се ехидно и след това поех чашата подадена ми от бармана.Също като него бях изпила предната и чак сега горкото момче се бе сетило да ми даде още.Жалко, щеше да си плати че ме е оставил без алкохол, а бе толкова сладък...е за човек..
-Добре, хубаво, няма да даваш лични данни, поне кажи на колко си, Макс.
Попитах аз като също огледах хората наоколо, май новият ми приятел искаше да похапне.Нека премислим коя е най подходящата жертва..или по добре, коя е най интересната и забавна жертва.Какъв е смисъла примерно да убия онова момче наливащо се с вече трета бутилка на сепарето срещу нас?Държеше някакъв медальон и в мислите му имаше само спомен от някаква катастрофа.Явно е убил близък за него човек, какъв бе смисъла да го извадя от мъките му, като така както бе сега бе толкова красиво...да виждаш как страда и как копнее за смъртта...
Докато онова момичета там мятащо се на дансинга въобще не оценяваше какво има в ръцете си и се радваше на живота си.Онази тъмно лилава спортна кола навярно бе нейна, като съдя по цвета на обувките й...Тя би била онази която ще се моли за живота си и би направила всичко за да й го оставя...е жалко че аз не бях от милостивите.Но интересното бе кой би избрал Макс...