Лондон преди една година

Започнах да се разхождам по улиците на Лондон.Пред мен изникна красива гледка,която ме заслепи.Зеленината лъхаше от дърветата.Цветовете им разпръскваха прекрасно ухание.Макар че мразех тези места,нямам си и понятие защо,тук нещо привлече вниманието ми.Тръгнах бавно покрай пейките.Някои от хората ме гледаха въпросително и странно,сякаш съм излязъл от някой филм.Това беше,защото изглеждах блед,дори и на лунна светлина.Да...Беше прекрасна топла вечер изпълнена с изненади.Подуших въздуха.Миришеше някак познато и не толкова познато.Имаше нещо..Нещо,което не можех да усетя..Трябваше да продължа напред..Още малко..Иииии...(Драматична пауза)..Катерица...МОЛЯ?!Катерица?!Тъкмо ми стана интересно и катерица?!Все още не мога да изляза от шока.Подуших отново и продължих напред.Огледах се наоколо и видях едно русо момиче..Беше ми доста познато,но все пак тръгнах бързо и за няколко секунди бях пред нея.Тя се стресна и отстъпи няколко крачки назад.
-Здравей...Какво правиш тук сама?!
Огледах се наоколо отново...Катерицата беше изчезнала..Проклета да бъде..
-Как се казваш между другото?

Разхождах се в парка тъйкато просто нямаше какво друго да правя.Покрай мен минаваха хора с кучета и това беше поредния ден в който си казвах,че ще си взема куче.Като се огледах мяй бах единствената самотница в парка.
Идеално!Супер...направо великолепно!
Докато си вървях пред мен изникна като от нищото един мъж.Леко се изплаших и отстъпих назад.В него обаче видях нещо...познато.Очите...тези очи..
- Товя работа ли е какво правя тук?Защо така изкачаш пред хората? - изръмжах насреща му.Да държах се грубо,но той изкочи буквално пред мен. - И твоя работа ли е как се казвам?
Погледа му беше толкова хипнотичен....просто ме караше да си кажа името колкото и да не исках.
- Елизабет.Елизабет Джонсън. - изрекох тио загледана в очите му.Нещо подбутна кракът ми и ме извади от транса.Едно кученце се беше приближило към мен.Погалих го.След малко косматото приятелче беше извикано от стопанина си,а аз тръснах глава и погледнах мъжът.

- Товя работа ли е какво правя тук?Защо така изскачаш пред хората?И твоя работа ли е как се казвам?
Тя го издърдори това доста бързо и я погледнах.Очите ми срещнаха нейните и тя изведнъж си каза името:
-Елизабет.Елизабет Джонсън.
ЕЛИЗАБЕТ ДЖОНСЪН?!Погледнах я отново.Имаше нещо познато в нея.Но не можеше да е тази,за която се представяше..Не не може!
-Ехо..А ти как се казваш?
Бях изпаднал в размисъл и не чух въпроса.Тръснах глава,за да изясня мислите си и я погледнах.
-Наистина ли си Елизабет Джонсън?
-Е не..Английската кралица..Естествено..-каза тя.
-Тогава...Аз съм...Ние сме..Може би..Роднини..Всъщност аз съм баща ти..

Засмях се иронично на думите му.
- Да бе.Защо не... - всъшност никак не ми харесваше да говоря за истинския си баща.Не го познавах тъйкато беше оставил майка ми бременна с мен,а после майка ми се омъжи повторно за един кретен и..трябваше да го търпя дори след смърта и.Е естествено нямаше да му кажа всичко това което си мислех.Та аз дори не знаех името на този мъж. - И как ти е името?
Това за бащата обаче не ми излизаше от умът.Защо се беше сепнал така когато му казах името си?Защо ме гледаше така сякаш ме познава...Това беше...странно.Дали...али беше възможно наистина да е билогичния ми баща?

- Да бе.Защо не... И как ти е името?
-Ерик..Ерик Кингстън.Нищо няма да ти говори..Между другото явно не ми повярва..Искаш ли да ти разкажа за теб..И тогава може би ще ти просветне?
Погледнах я любопитно.Тя нищо не каза.
-Добре..Нека започнем да изброяваме:
1.Майка ти се казва Джена Джонсън .
2.Тя е починала.
3.Имаш 2ри баща,който те е биел и изнасилвал.
4.Нямаш братя и сестри.
Усмихнах се пред излагането на фактите.
-Сега...Мисля че те убедих...

Ококорих очи насреща му при излагането на фактите.
Добе Лиза дишай и издишай!
- Откъде да знам,че не си ме следил? - попитах го аз и скръстих ръце пред гърдите си.Той ме гледаше сякаш му иде да се хване за главата и,че му е писнало от мен.Ами типично.Ако е истинския ми баща и мен ще остави какво е оставим майка ми. - И ако си баща ми...защо си оставил майка ми докат ое бил бременна с мен?
Повдигнах вежда.Чудно ми беше и от къде знае за това какво е правил втория ми баща с мен...никой не знаеше.
- И от къде знаеш за всичко това с втория ми баща?

- Откъде да знам,че не си ме следил?
-Maй няма да искаш да го проумееш..
- И ако си баща ми...защо си оставил майка ми докат ое бил бременна с мен?
Седнах на една пейка и зачаках..Тъкмо тръгнах да отговарям на потока от въпроси и тя ми сервира още един въпрос,на който се чудех как да и' отговоря.
- И от къде знаеш за всичко това с втория ми баща?
Най-накрая реших какви ще бъдат отговорите и започнах речта си:
-Отговор на първия ти въпрос:
1.Понякога те следих..Истина е...Опитвах се да те пазя...
2.Малко е сложно,но ще се опитам да ти го обясня така..Ние двамата се харесвахме..И после тя разбра,че съм ва....Тя разбра прекалено много за мен..И решихме да се разделим..Преди да умре,тя ми прати писмо,че имам дете от нея и знаех само ,че се казва Елизабет Джонсън...И така...Започнах да те пазя..
3.Знам,защото го видях с очите си...Но не успях да пристигна навреме в къщата и не исках ти да ме виждаш...Е..Това е..Други въпроси...?

К'во?
Бях много объркана.Само защото е разбрала твърде много за него са се разделили?И какво по-точно е разбрала?Тоя да не беше замесен в черния бизнес?
Извъртях очи и седнах на пейката до него и погледнах към земята.Мозъкът ми преработваше информацията и не можеше да повярва.
Моя...б-баща..
- Т-т-татко... - малко ми беше трудно да изричам тази дума.Не я бях казвала.Никога.Никога не пожелах да наричам онова копеле "татко" той никога не е бил част от семейството за мен,но майка ми...тя го обичаше..,а дали е обичала и...Ерик.Така му беше името до колкото разбрах.

- Т-т-татко...
-Най-накрая схвана така ли?Е...Щом си схванала..
Настана тягосно мълчание..Никой не говореше..Беше странно тихо..Нямаше никой тук..Дори птиците бяха млъкнали.Не се чуваше нищо..Странно..Беше твърде тихо..Близката река също не се чуваше.Имах чувството,че има някой,който не трябва да е тук..И това ме притесняваше...Огледах се..С обонянието също нищо..
Какво става за бога?
-Е..Разкажи ми..Как си?Как е училището?Имаш ли си приятел?Разкажи ми..
Усмихнах се..Изведнъж се чу виене..Като на вълк..
Върколаци!

Намери каква тема да отвориш и ти татенце.
Въздъхнах и леко поклатих глава.
- Училището...добре,но яката съм го закъсала по някои предмети.Онзи по математика си е наумил да ме остави на поправителен,но няма да му се отвори парашута.Приятели...имам,но повечето са такива предатели,че....,а и след това с майка ми и с онзи идиот се промених доста.Доста хора ме намразиха защото станах себичка кучка... - измрънках тихо.Някъде наоколо се разнесе вълчи вой.
Тук нямаше вълци!
Изкочи мисъл в главата ми.Да...горите около града "приютяваха" доста животно,но тук в парка нямаше как да има,а воя беше някъде близо...
- Какво беше това?

- Училището...добре,но яката съм го закъсала по някои предмети.Онзи по
математика си е наумил да ме остави на поправителен,но няма да му се
отвори парашута.Приятели...имам,но повечето са такива предатели,че....,а
и след това с майка ми и с онзи идиот се промених доста.Доста хора ме
намразиха защото станах себичка кучка...
-Ще трябва да се постараеш повече в математиката..
Отново воят..
- Какво беше това?
Усетих го..Помирисах го най-после.
Какво ще трябва да правим сега?Лизи щеше да разбере...Как трябваше да я расеям?
500 метра..300 метра..
-Съжелявам,че трябва да направя това..
Докоснах сънната и' артерия и тя леко запада към пейката.Върколакът нападна точно в този момент.С лапата си ми издра лявата буза.Елизабет го видя и тогава затвори очи.
Изсъсках..Бяхме вече на около 10 метра един от друг.Подсмихнах се..Бях по-бърз от него и за това избегнах удара.Той се възползва и тръгна към дъщеря ми..Ох...Направих огнена топка и го ударих с нея.Той се запали и изтича и падна в реката.После не го видяхме..Седнах и започнах да чакам Лизи да се събуди..

Очите ми почнах да се затварят,но тогава пред тях се появи една доста...интересна картина,но не можах да видя дълго от нея...
Една овца,две овци,три овци..Оф аз не спя!Не може да спя!Никога не бих заспала така,а онова..онова беше огромно куче..вълк.
Надигнах се и се изкашлях сякаш изкашлях вода.Погледнах Ерик който стоеше до мен и след това на бързо огледха парка.Беше пусто.Твърде пусто,че чак ме побиха тръпки.Изправих се и леко залитнах,но после седнах на пейката и тръснах глава.
- Какво беше онова? - попитах тихо гледайки земята.Знаех какво видях...беше...беше голямо и космато и...голямо.
Какво беше?

- Какво беше онова?
-Амии..
Как трябваше да й го обясня?!Лизи..Това беше просто един върколак,който щеше да ни убие..Да те отвлече и не знам си още какви глупости..
-Това беше....Някакъв луд човек...Спокойно...
Погледнах я..Явно не я бях убедил..
-Спокойно..Повече няма да ни досажда..Погрижих се за него...А не ми каза дали си имаш приятел?Гадже....Имах в предвид..
Зачаках нейния отговор..

Въобще не повярвах на думите му,но просто кимнах сякаш съм повярвала.Да бе..точно някакъв луд човек ще е толкова космат,голям и бърз.И аз така си помислих.
- Ъъъ не нямам гадже. - гледах да сменя теката като отговоря на въпроса му който не разбрах кога преди това ми беше задал.
Отново седнах на пейката и се загледах в земята,а след това вдигнах очи и погледнах него. - Странно ми е да ти викам "тате"...,а и изглеждаш толкова млад.
Той наистина беше млад.Сякаш е на около двадесет.Няма обаче как да е на толкова тъйкато аз съм на осемнадесет...Просто...имаше нещо тук което не ми беше ясно,а исках да знам.

- Странно ми е да ти викам "тате"...,а и изглеждаш толкова млад.
Засмях се..
-Ако научиш на колко съм може да получиш колапс(припадъци)..
Странно...Е нищо..Поне вече намерих детето си..
-Хайде..Ще тръгвам..Ето ти телефонният ми номер..Може да ми звъниш по всяко време и няма да се притесняваш!Чу ли?
Подадох и' едно листче и и' се усмихнах отново.
-Чао..Ще се видим..
Тръгнах бавно и след малко изчезнах в ноща.