Домът на Кат Евънс

Spoiler:

След партито Ник се прибра и включи телефона си. Той чу съобщението на Катрин и се запъти към дома й. Щом стигна там, Ник започна да чука на вратата. Какво ли толкова спешно можеше да има?! Да, той я беше зарязал и сигурно тя му беше бясна затова, но ако беше само това... Трябваше да има нещо друго, защото по телефона тя звучеше много притеснена. Но какво ли имаше?!

Ник влезе в къщата на Катрин и започна да оглежда интериора. Тук му харесваше, но едва ли това беше важно в момента. Той разтърси глава и прегърна Катрин.
- Извинявай за това, което направих на партито. - Каза Ник и я погледна в очите, знаеше, че извинението няма да свърши работа, но все пак трябваше да го направи. - Какво има Кат? Какво е много спешното и неотложно нещо?!

Ник я гледаше внимателно и след думите й той остана потресен. Какво?! Катрин да е бременна?! От него?! Не, това не беше възможно.
- Бременна ли си?! - Попита Ник учудено. Искаше му се да умре, но знаеше, че това нямаше да реши проблема. Но нали уж вампирите не можеха да се размножават?! Какво се е объркало?! Ник постоя малко на едно място, започна да тропа по пода с единия си крак, но после се осъзна. Погледна Катрин с поглед наподобяващ нейния. - Искаш да ми кажеш, че за това съм виновен само и единствено аз?! Не, не Катрин, грешиш, за това са нужни двама. Нека не си прехвърляме взаимно вината, а да решим като зрели същества какво ще правим с това недоразумение. Кажи ми, ще го родиш ли, или ще го махнеш?!

- Защо?! Толкова ли искаш да си майка?! - Ник я погледна с една вдигната вежда. - Защото аз не копнея от желание да си развалям начина на живот заради едно ревящо, гладно създание, което се е случило случайно. Ако го родиш, ще ти помагам да го гледаш, но няма да стои при мен отсега да си знаеш. - Той наистина неискаше да си разваля начина на живот заради едно бебе, което дори неиска. - И да, вината е и на двама ни. И ти го знаеш много добре.

- Добре, ще ти помагам с каквото трябва. Все пак това дете е и мое, колкото и да не го искам. - Ник въздъхна и погледна Катрин вече по-спокоен. - А като го родиш какво?! Ще се затвориш тук заради него или какво?! Не, аз ще ти помагам и след като се роди. И двамата сме виновни значи и двамата ще се грижим за него. Ще го мислим като се роди, има няколко месеца. Само ми кажи какъв тип мъже искаш да ядеш и ще ти ги доставям. Когато и да ми звъннеш, казваш ми бройката и ти ги довеждам хипнотизирани - готови за ядене.

- Катрин, ще ти помагам, а за бебето.... - Ник се доближи много близо до нея и я погледна яростно в очите й. - Това, че съм по-млад и по-слаб не значи, че ще ти се подчинявам. Да, аз не искам това бебе, но щом ще го родиш, аз няма да ти позволя да го оставиш да расте без баща. - Той не знаеше какво изпитва в момента. Беше ядосан на Катрин, защото тя се опитваше да му забрани да вижда бебето. - Колкото и скоро да се роди, знай, че няма да ви оставя въпреки моите капризи. - Ник знаеше, че ако Кат реши, може да го убие на мига, но не му пукаше. - Единствения начин да ми забраниш да виждам бебето е да ме убиеш. Да, егоист съм, но това няма да остави едно мъниче без баща му. - Той можеше да каже още много работи, но реши просто да я целуне. Ник целуна Катрин и пусна едната си ръка надолу до корема й.

Ник излезе от къщата и се качи в колата си. Беше много ядосан на Катрин - този нейн инат само му докарваше проблеми. Той запали колата и потегли към болницата. Там се позабави малко, но след две-три хипнози успя да отмъкне около стотина банки кръв и всякакви инструменти. Сега трябваше да се грижи за Катрин, а тя дори не искаше да го вижда. Върна се в къщата, загаси колата и отвори багажника. Беше сложил кръвта в хладилна чанта - също отмъкната от болницата. Внесе кръвта и инструментите вътре, отвори чантата за да може Кат да яде.
- Ето яж, аз ще съм в другата стая. Ако има нещо или ти потрябва още нещо просто дай някакъв знак. - Той осъзнаваше, че не е желан от Катрин затова щеше да изпълнява нейното желание доколкото можеше. Ник отиде в другата стая, отвори хладилника и си взе едно шише водка - все едно е у дома си. Отвори шишето и отпи една голяма глътка.

Ник чу гласа на Катрин и остави шишето с водката. Отиде при нея и си донесе един стол до дивана, седна и я хвана за ръката. Обгърна ръката й със своите две и я приближи до устните си - целуна я. Той виждаше в какво положение е Катрин и знаеше, че вината е предимно негова. Съзнателно или не, факт беше, че тя се мъчеше заради него и Ник знаеше това.
- Съжалявам, Кат. Права си, аз съм виновен за твоето положение. Само ако знаеш до какво ще те докара онази вечер.... - Ник беше много натъжен, но нямаше да заплаче за да не разстрои Кат и естествено за да не покаже слабост. Той трябваше да изглежда много силен в момента. - Обещавам ти, че няма да те изоставя. Теб и това бебе, нашето бебе. Едва ли ще станем семейство, но аз пак ще помагам както мога.

- Няма нищо, Кат. - Ник се усмихна и продължаваше да държи ръката й. - Да знаеш, че докато си бременна няма да пиеш алкохол. - Каза той и се засмя, знаеше, че алкохолът няма да навреди на Катрин и бебето, но се опитваше да я развесели за да не мисли за болката. - Имаш ли нужда от нещо, Кат? Ако ти трябва нещо само ми кажи и веднага ще ти го донеса. Каквото и да е.

- Добре, ще си тръгна, но ако ти потрябва нещо ми звънни и ще ти го донеса. Имаш кръв за може би още два-три дни, но ако ти свърши кръвта или просто поискаш нещо ми звънни. Няма да ви оставя. - Ник продължаваше да се усмихва и стисна ръката на Кат. Имаше някакъв чар в нея. Той стана от стола, върна го на мястото му и пренесе хладилната чанта с кръв до дивана. После целуна Кат по челото и отново се усмихна. - Чао, Кат. Ще дойда пак в близките два-три дни. - Ник се отдалечи и излезе от къщата. Качи се в колата и след като отиде у дома си и се преоблече, отиде в един от баровете.