Лондон преди две години и нещо...

Ех Лондон, Лондон... Колкото и велечиствен толкова и скапан беше за някой хора. И под хора разбирам Лирика, която в момента са разхождаше по улиците му. И вдишваше мръсният въздух... заводи, коли, живот... скучен живот. Тя рядко се зъдржаше на едно място, а и вече беше обиколила целият свят. За щастие светът се променяше и винаги виждше нещо ново. Последният когато беше тук беше... 1800 и някоя беше се променило. Не беше толкова страмодно, но пак въздухът беше изпълнен и мръсотия. Както си вървеше видя един стар познайник. Анджело де Майрън. Забърза малко крачка за да го догони. Винаге вървеше ужасно бързо.
- Анджело де Майрън – каза когато беше до него и го хвана по ръка. – Каква приятна изненада да те видя тук. Какво правиш в този... тъй нормален за времето си град?
Чудеше се как да се изрази най-добре за града.Както казахме за нея той беше хубав, но и гаден.

Еми и тя честно казано не знаеше какво прави тук. Просто това беше една от спирките от вечната и обиколка в дългият и живот.
- Не съм идвала от одавна и реших да намина да видя какво става тук. - Огледа се и пак го погледна. - Не се е променило много.
После се замисли малко над отговорът му.
- Ти и релаксация... Трудно за осмисляне. Мислех че си вечният купонджия и флиртаджия. - После се замисли за малко. - Да нямаш проблеми и се опитваш да се скриеш?
Е това вече не беше трудна за омисляне. Човек като него е нормално да има проблеми. Да ядосаш някой влиятелен татко, като те завари в леглото на скъпценната му и единствена дъщеричка. А дъщеричката да е някоя злобна кучка, която се прави мила пред тати... има ги такива. Или да е ядосал някой влиятел вампир, демон или нещо поднобно. И това беше възможно.

Да малко забавление щеше да й дойде добре. Разбира се какво има предвид под забавление. Понякога вкусовете им се различаваха наистина много. Той предложи някой клуб. Добре де, но кой после сети за един, които беше точно по техните критерии... може би. Хванах го за ръка и го повлче със себе си.
- Хайде Анджело нямаме цял живот... - когато го каза се засмя.
За щастие бяха близо до клуба и за по-малко от 15мин. стигнаха. За жалост пред този клъбвинаги имаше огромни опашки. Но за щастие Лий имаше доста познаници и приятели или по-точно хора които се страхуват от нея и се подмазват. Заобиколи опашката и отиде напров при ораната. Беше едни стар нейн познайник.
- Лий - каза Бруно. И тръгна да я прегръща, а тя присви очи и го изгледа... Той разбра намека и спосна ръце покра хълбоците си. - Предполагам искаш да влезш.
Тя само го гледаше. Разбира се че искаше да влезне. Той и отвори вратата и тя влезе, а Анди след нея. Веднага усети милизмата на секси, развтра, алкохол и цигари.

Да имаше доста познати... и почти всички я мразеха и в червата, но какво да се прави така беше устроена тя. Гадна манипулативна кучка коята от бебе е учена на жестокост.
Още помнеше как когато не успеше да направи нещо старата вещица я биеше с камишик с три устриета на края... Е накрая съжаляваше за всичко... Още помнеше как се молеше... Беше се замислила прекалено много за миналото обърна се към бармана и си поръча една водка. Погълна съдържението на малката чашка на един дъх. Реши че ще е направо по-добре да вземе цялото шише нямаше смисъл да се бавят. Взе шишето и го надикна жадно. Посел погледна Анди.
- Един танц? - попита тя и повдигна вежди.

Ха, Анди веднага пачна флритува, това не беше странно де. Щеше да е странно, ако не почнеше тогава тя наистана щеше да се притесни. То я попита дали още обикаля света и се приближи леко до нея. Тя също се приближи.
- Разбирасе Анди. Ако остана на едно място много време ставапрекалено скучно. Занеш го.
Отпи от бутилката водка и песента се смени. Тази изскваше повече кълчене за да се движеш в ритъм. Наоколо наистинаимаше много разврат. В почти всеки ъгъл няко се нетсикаше или се чукаше. За това нямаше какво друго да правиш в този клъб освен и ти да флиртуваш. Приближи се още малко към Анди, така че почти се докосваха.
- Ати Анди още ли си такъв свъляч както преди? - каза палаво и се усмихна.

Той я хвана през кръста и я предърпа към себе си. Ето сега това беше човекът които тя познаваше. Флиртаджията. Движеха с в такт с бързата музика. Следмалко той мина зад нея. А тя вдигна една ръкъ и го погали зад вратът. Той отидо обаче бързозо ще едно питие. Когато той се върна вече бяха сменили песента. Не бешетолковабърза но пък беше хубава. Тепак се притиснаха един към друг и пак почнаха да се движат в ритъмът на музиката. Тя отпи една голяма глътка от водката си и тя свърши жалко. Тъй като нямаше ккаво да прави с шишето го бутна в ръцете на някой. Не се обирна да види кой нито да види изражението му. Не й пукаше.

Той почнада я целува нежно по врата. Тя се усмихна. Тя леко се надигна на прасти и го целуна старастно и ръцете й бяха сключени около вратът му. Той отвръщаше на цулвките й. Е нямаше къдеде ходи. Виждал е на какво е способна , ако е ядосана на някой. Гледката не му се хареса особенно. Още се движеха във такт с музиката. Песента пак се смени и пак беше по-бърза. А на нея повече е харесваха бързите песни

Тя усeщdше как страстта мусе надига, също както нейната. Едната й ръка сплете пръсти в косата му. Винаги е харесвала косата му. С другата си ръка с нокти леко направи един малcк разрез на вратът му. Отдели се от него и притисна устни до раната. Почна бавно да пие. Кръвта и доставаше удоволствие и енергия. За негова нещастие тя беше много алчна искаше от всичко помного. Както казваше "Моето си е мое, твоето също е мое и в редки случай общо." Отдели се от него и раната бързо зарастна. Е тя не беше нещо смъртоносно беше просто за удоволствие.

Той реши да повтори нейните ходове, обаче със зъби. Не усети болка само удоволствие. Е можелое и да има и болка, но тя беше нещо като мазохист, болката само я възбуждашже не можеш еда направи друго. След това той отново я целуна страстно и плъзна ръка по гърбът и и се зайгра с косата й. Някрая Лий реши да дества. Плъзна ръце по гърдите ву и почна да разкопчва ризата му. На нея не и пукаше много. Тя жевееше в безгрижие и е видяла толкова много че не й пука.

Той искаше по-уединено място, а както се знаеше тя имаше много връзки. Усмихна се лукаво и се отдели от него.
- Ей сега ивам каза тя и се отправи към бара.
Отиде до там доста бързо и се огледа за бармана. Видяго да сипвам някакви питята. Когато той я видя отиде бързо към нея.
- Викни шефът си - каза Ли властно както и се отдаваше. Той повдигна вежди. - Веднга! - изръмжа тя той май малко се стресна, но се съвзе и изчезна някъде. След няколко минути чакане които я подразниха се рояви и собственикът. Висок около 1,80 не много мусколест, но все пек добре сложен. С тъмно сини очи и и руса кода. Беше се усмихнал и когато я видя през лицето му мина очудване.
- Лирика - каза той със весел и омайващ глас. - Какво те води насам? Как си ?
- Бих си поприказвала с теб ако имах враме ,но се а ми трябва стая с удобно легло и зараден бар - тя се усмихна и очите и леко почервеняха. - Веднага.
Той се усмихна е изведи един ключ от вътрешният джоб на якето.
- Стлъбите вторта в ляво. - Точно кратко и ясно. Затова го обичаше този Едуард. Усмихна се и тръгна към Анджело. Отида към него, а усмивката още беше. Той още танцуваше тя го хвана заръка и го заведе към стаята. Когато влязоха тя беше приятно изненада. Стаята беше обзаведена точно по-вкусът й. Едуард я познаваше толкова добре. Тя заключи стаята и остави ключът на вратата. Отиде до барчето и го отвори. Вътре беше пълно с алкохол .СУПЕР!

Той се приближи до Лирика и бара и взе една текила. Отпи няколко жадни глътки. Тя взе едно шише водка и отпи 2-3 жадни глътки обръна са кмъ него и го целуна. Езикът и се плазнъ в него, а ръцете й се плзнаха по тялото му. Спряха са на подутината мужду краката му и леко го стисна. Избута го до леглото и го бутна да легне. Съблаче ризата си на бързо легна върху него.Продължи да го целува и до разкопче ризата му а ръце тей и се плъзнаха по гърдите и коремът му.

П.п. не мога да измисля мн доворши... хД