Лондон,зимата,преди две години

Зимната ваканция беше дошла и повечето ученици бяха при семействата си.Само през тази ваканция учениците можеха да се прибират тъйкато се стъмваше по-рано и подобни глупости.Работата беше там,че моето семейство нали много се интересуваше от мен...нямаше къде да отида,а не ми се стоеше сама в пустото училище...Макар да бяха останали няколко хорица и то мои приятели не ми се стоеше там....Исках да се разходя.
Лондон беше хубав град особено през зимата.Бях се облякла топличко въпреки,че не усещах много студът.Черна прилепнала блуза,тъмни дънки,черно яке и черни ботуши високи малко под коленете които бяха на висок ток.Бях пуснала косата си и сложила качулката на якето.Вървах си глеайки земята и мислейки за доста неща.
В парка имаше доста сняг и малко хора.То кой ли щеше да излезне и в този горещ ден...въпреки,че беше приятно.Валеше сняг и това беше някак си хубаво...

Сблъснах се с някой който обви ръце около талията ми за да не падна.Когато го погледнах разбрах,че мирисът който беше достигнал до мен не е само някаква халюцинация,а истина.Усмихнах се самодоволно.
- Здравей и на теб. - поздравих го.Не обичах да ми викат "блонди,барби" и подобни.Но какво да се прави,че бях руса,точно като някое барби и бивша доста добра мажоретка.
Егати късмета.
Не се отдръпнах от Харпър,от мъжъ с който се бях запознала преди година в Ню Йор..просто стоях така и го гледах като се усмихвах.Не се бяхме виждали от доста време...,а последния и всъшност първия път когато се видяхме беше доста хубав.
- Какво те води насам? - попитах го.Пренебрегнах думите му за отнасянето въпреки,че той ниастина си беше доста високичък и мусколест,но да си призная бях виждала мъже с повечко мусколи.

Повдигнах вежда.
- Поне ти имаш при кой да отидеш... - измрънках тихичко.Двамата тръгнахме из парка,а аз си бях сложила ръцете в джобовете на якето.Гледах земята потънала в сняг и мислех какво ще правя през ваканцията.
Къде да бъда?С кой да бъда?Не искам в училище...
Знаех,че и приятелите ми ще се приберат при семействата ми.Съквартирантката ми беше предложила да отида у тях,но не исках да им се натрапвам..просто не знам.Аз трябваше да съм с моето семейство.Със сестрите ми...с Беа и с Маги..не ги бях виждала от толкова отдавна.Последния път когато ги видях Беа беше на петнадесет,а Маги на няколко месеца...
Искам да ги видя.
Наведох се и взех малко сняг като го оформих като снежна топка и го метнах по едно дърво и уцелих точно в желаното място.Средата на ствола на дървото.
- Точно в десятката.

Намусих се и се изправих.
- Много ти благодаря! - казах ядосано.
Въздух ела при мен.
Стана по-студено и доста от снега се вдигна и се запрати срещу Харпър като го сабори на земята.Засмях се и сложих ръка пред устата си.
- Опа!Така си по-сладък...знаеш ли... - засмях се отново.Направих една топка от сняг и я метнах по него като го уцелих в гърдите.Все пак не исках да го целя по лицето..беше твърде красив за това.
Бързо се приближих и легнах до него на снега.Целунах го страстно.
- Може заедно да си празнуваме празниците..с много алкохол и..твойте проститутки..

Изръмжах ядосано и се изправих.Застанах на едно място и се съсредоточих само върхо Харпър за да го открия.Всеки шум наоколо изчезна и остана само мириса,мислите,дишането и...всичко на Харпър.Беше се скрил зад едно дърво.
Е няма да те гоня!
Скръстих ръце пред гъдите си.Погледнах снегът под мен.
С малко вода ще стане супер ледена парзалка...май..
Усмихнах се и направих крачка напред.Все пак беше студено,а водата като се заледи...и ако беше много щеше да стане на лед.Май...не,че бях добра в сферата на физиката или каквото и да е това.
- Харпър...нямам намерение да те гоня идиот такъв! - намусих се.Взех една снежн топка и я метнах по дървото където беше той.

Изстенах.Той се притисна още повече към мен,а аз леко се извърнах назад.Усмихнах му се и след минутка се измъкнах от ръцете му като стоях срещо него.Скръстих ръце пред гърдите си и ритнах малко сняг който се вдигна,а вятъра отнесе към него.Засмях се.
- Не си се променил. - казах му.Беше все същия красавец.И правеше все същото.Е не точно.Поне на първата ни и въобще единствената - ако не броим тази - среща не почна по този начин.И слава на Бого защото бяхме на обществено място - хотел пълен с хора.
Направих мялко сняг на топка и я метнах по него като се подсмихнах.Наскоро ми се беше "лепнала" една хубава дарба.Ледена ефирa.Още не я бях "разучила" ,но бях разбрала,че с мисъл може да направя лед.Нещо такова поне до колкото бях разбраха.Можех да я ползвам сег?Дасе позабавлявам?Знам ли...
- Сериозно...как мислиш да прекараш празниците? - попитах го.

Дървото не беше много удобно особено след като моя гръб се опираше в него и преди това той ме избута и то не много нежно към ствола.Изръмжах и почнах леко да се мърдам и дърпам.По дяволите той какво искаше?Е всъшност ми беше ясно какво иска,но ние бяхме в парка.Посред бялден.Опитах се отново да го изпутам,но без успех.
- Харпър! - изръмжах.Не обичах да си играят с мен,а той точн отова правише защото аз не исках да правим нищо в парка.След още няколко опита успях да го избутам надалеч.Нцупих се. - Ако ще правим нещо няма да е тук!
Казах му ядосано.В предишната ни среща почти веднага се бяхме озовали в леглото.И този път ли щеше да е така?Ясно ми беше защо ме иска...Да си има компания за вечерта по онзи начин.
Въздъхнах и направих крачка към него скръстила ръце пред гърдите си.Нямаше да напавя нищо в този парк ако дори това означава,че ще трябвада се бия с хибрида пред мен.

П.п:Аууу ;хх глупости пиша...