Централната улица на някакво малко градче през 1980

Нормално майско утро. Леко прохладно, с лек мирис на роса и окосена трева. Хавиер се събуди в прекалено необичайно за него настроение. Някак щастлив. Не можеше да е от времето. Беше си такова от доста време.. Днес за първи път от близо 8 години той не се събуди в обичайното вкиснато настроение в което се будеше от както се помнеше. Днес го нямаше онова скептично което се виждаше в погледа му. Той стана от кревата си, в старата къща, в която бе отсядал десетки пъти когато идваше тук.
Посрещаше го старата Кремена. И днес тя бе приготвила вкусна закуска. Топъл, току що изпечен кроасан с масло, часа кафе, която бе наполовина пълна с шотландско уиски, чиито мирис се носеше много приятно във въздуха и купа пълна с плодове. Хавиер отпиваше бавно наслаждавайки се на всяка една капка от ирландското кафе. Беше достатъчно топло, но не прекалено горещо за изтънченото небце на г-н Морчанд. Само той можеше да отдава такова внимание на закуската, и на храната като цяло.
Приключвайки със скромната си закуска мина през банята за почисти лицето си и да се измие. Прилежно спретнат почти готов за излизане мина през стаята си за да се облече с дрехите, които Кремена бе избрала. Черен панталон, приличащ на дънки, но все пак доста по стилен, кремава риза и снежно бяла жилетка. Обу обувките си, за секунди се огледа в огледалото и излезе.
Още с прекрачването на прага го лъхна свежия въздух, който вкара голямо количество кислород до мозъка му. Тръгна с умерена крачка по улицата която лакатушеше из целия център на малкото градче. Вървеше по каменните тротоари под фенерите с толкова уверен крачка, че можеше да мине за петел, стига да не кудкодякаше, и слава Богу той не го правеше. Както така си вървеше му се стори че видя познато лице из навалицата лутаща се около него. Той хвана мъжа за ръката, надявайки се да не се е припознал.

За негова не кой знае каква изненада, това наистина се оказа човека който си мислеше. Зачуди се за какво е тук Харпър. Не можеше да се сети дори за една нормална причина поради която хибрида да беше в този град. През главата му мина налудничевата идея, че г-н Дейл вероятно е в града с някоя дама, неизвестно от какво потекло.
Хавиер идваше тук на всеки 4 месеца. Не че имаше някаква основателна причина, просто му харесваше да си губи безцеремонно времето тук. Харпър Дейл изглеждаше добре както винаги. Облечен семпло, но все пак си личеше че облеклото му е поднесено с вкус. Ризата ясно открояваше мускулите му. Бицепсите и трицепсите му всеки момент щяха да прокъсат плата и хубавата риза, която като никога допадна на капризнещия г-н Морчанд. Все още се чудеше какво прави Харпър тук… Не се бяха виждали от близо година по абсолютно грешните изчисления на Хавиер.
Хавиер нямаше конкретен спомен от къде точно се познаваше с хибрида… сякаш беше скоро, но детайлите, или по скоро цялата случка му се губеше вероятно заради факта че това събитие е било доста отдавна.
- Дълги, дълги години практика г-н Дейл – отвърна Хавиер като се сети от колко време бродеше по земята.
Все още се чудеше какво прави Харпър тук, така че реши че за да научи, нямаше да е зле само да попита.
- Какво правите тук? Първоначално ми се стори че съм се припознал - започна да се обяснява Хавиер.