Лондон миналата година.

Лято...Колко обичах лятото.Като исключим това че беше жега, всичко беше просто прекрасно.Вървях по един парк и си милсих колко е хубаво сега на онези които са някъде по на прохладно или пък в някой басейн или море.Прииска ми се и на мен на прохладно място.Завих по една улчка и видях кафене-Влезнах вътре, така тук беше по-хубаво.Скоро щеше са се стъмни, и щеше да е по прохладно.Макар и като фея съвсем не обичах ноща но прохладните вечери през лятото ми харесваха.Взех си сок и седнах на една от масичките.

В помещението влезна, едва ли беше човек...Та този някой влезна и всичките погледи се обраха към него, включително и моят.Мислех че Том беше...но не този.Направо страшно ми стана.Отпих от сока си неоткъсвайки очи от него.Той си поръча кафе и седна недалече от мен.Беше ми много интересно да разбера дали е човек или не.Не, беше невъзможно това да е човек.Гледах го без да откъсвам очи с еда не отворена уста и просто не се усещах че бях така впила погледът си в него.Чак когато погледите ни се серщанаха осъзнах че го гледах като...нъполно обезумяла?Стана ми неовко от това мое гледане и забих погледът си в във тъчноста в чашката.Боже толкова тъпа ли бях?Да го гледам като...като...ненормална?

Мъжът който гледах до сега се засмя.Намръщих се.Какво бе толкова смешно?Това че така го гледах ли?Не съм виновна че виждам такъв...за пръв път.Не се срещат такива като него на всяка пряка.А и характерно за мен фея, бях свикнала с по мали същества.А този...Нищо чудно че така го гледах.За мен поне.
"-Какво ти е толкова смешно?!"-попитах мислено и му пратих въпроса чрез телепатия.Ако щеше да е човек сигурно щеше да се оплаши че нещо говори в ума му.Но ако не беше, едва ли.Отпих от сокът си съвсем спокойно и погледнах в прозореца а като си изместя погледа малко по напред.Все още изглеждаше че гледам прозореца но, аз виждах отражението на мажът в него.Исках да му видя реакцията.Но без подозрения че това бях направила аз...

Изпуфтях.Не съм казала и дори помислила такова нещо.Вадеше си грешни изводи.И, не беше човек...Не обичах да досаждам или пък да съм натрапчива.Но щом вече започнахме да си "говорим".Станах и взех чашата с сок.Отидох до мъжът който си вадеше грешни изводи.Оставих чашката на масичката.Опрях ръцете си на нея и се подадох напред към него.Надигнах въпросително веждите си.
-Можели да седна?-попитах най-учтиво и се усмихнах мило.

Това май означаваше "да".Свих рамене и седнах.Огледах го вече от близо, да не беше като...като всички.Имам предвид по размерите.И беше някак странно.Бях си свикнала с малките същества с всичко малко...Еми, бях фея все пак.
-Тъ, какво има в начинът по който те гледам толкова смешно?-погледнах го въпросително.Не го разбирах какво му беше толкова смешно.Не виждам всеки ден такива като него.

Намръщих се.Това че беше с такива размери незначи че ме беше страх.Поне не много де.Просто бях малко...добре де, бях учудена д видя някой, такъв...Беше доста странно.Поне се гордеех че не бях ато другите тук, които втренчиха поглед в него и си мислеха "а боже какъф е..." или "ааа, искам го" и подобни.
-А на теб май ти харесва, когато някой се страхува от теб?-повдигнах вежди.Подпрях главата си с ръка, която я сложих на масичката и го погледнах.Щом се беше засмял все пак...А и не го гледах толкова уплашено, по-скроро учудено...

Подсмихнах се.
-Значи ще ти разваля кефа като ти кажа че не ме е особенно страх от теб!-усмихнах се дяволито.На следващото му исказване се намръщих аз?Малка!Аз ли съм малка?!?Това че бях само на 19 и това че бях фея не значеше че съм малка!"Дъртака се обади"помислих си намръщено.Не ми пукаше особенно дали можеше да чете мисли или не.Но да ме обижда няма право.На следващото пък се учудих.Мистер не ми пукa за никой ми предложи да ходя с него.
-Къде ще ме отведеш?-повдигнах любопитно вежди и си испих сока.Без да ставам от мястото си...

От думите му разбрах че...ох, той май можеше и мисли да чете.Тук трябваше да се чудя какво НЕможе а не какво може...въздъхнах и станах.Той задържа вратата преди да излезна.Уоу!Онзи който неможе да е мил е джентълмен?Учудващо е...Излезнах навън, вече беше станало по-тъмно.И по-прохладно.Ето, така си беше супер.Вечерите през лятото такива ми харесваха.
-Ъм, как се казваш?-погледнах го когато осъзнах че нямах ни най-малка представа кой стоеше до мен.

Извъртях очи.Първо така и не разбрах къде отиваме.Второ сега и ще караме с това...нещо, което не се знае колко е безопасно.Все пак нямах намерението да свършвам с животът си днес!Но щом нямаше друго...Приближих се към мъжът и към мотора.
-Иии, аз къде сядам?Или ще подтичквам след теб?...-попитах и покозох с пръсти във въздуха сякаш някой тича.Нямах намерение да тичам никъде, много ми е притрябвало.Беше си просто на шега.Еми такава си бях, голяма лигла.Коллкото и се опитвах да не прекалявам.Понякога не се получаваше.

Кимнах.Е, поне вече знаех къде отиваме и се чуствах някак си по-безопасно.При това щом би го беше казал той!По-безопасно, по-безопасно но чесно.Ме беше малко страх да се возя на това нещо.Това нещо...Хм...Обвих ръцете си поне до колкото беше възможно около него и се притиснах към него.Може и да е малко странно но безопасноста на първо място!Както казах неисках да умирам, не още.Прекалено ранно беше.

Бързо...бързо...боже коло бързо пътувахме.Наби на спирачките доста рязко, още малко и да падна.Добре че ме хвана.
-Мерси...-благодарих му и слезнах.-Постоянно ли караш толкова бързо?-попитах сваляйки каската.Подадух му я с усмивка.Бях една жизнерадостна фея, защо да не се усмихна?Погледнах към бара.Сега...щяхме да влезнем на едно мноого шумно място.Сигурно имаше много хора и какви ли не същества.Погледнах мъжът.

Усмихнах се.Май почна да отива все към по добрата страна.Правеше се на кавалер или?Незнам.Влезнахме във бара и скоро почуствах погледи върху мен.Което беше малко гадно.Прекалено много нежелано внимание.Прекалено, много...А и защо гледаха мен?Е, него да го гледат не мен.Имах чуството че се намирах в цирк и аз бях тигърът който трябва да направи нещо.Беше доста странно.Но защо наистина ме гледаха мен?МЕН?!Погледнах Рубен.След това огледах всичко наоколо.Барче като...барче.Беше обикновено, май...


п.п.Глупости :x

Намръщих се.
-Ще те помоля да не ми четеш мислите...-казах и седнах на един стол.Стана ми някак си...гадно ли незнам.Нещо не бях много на кеф.А и след тез погледи устремени към мен, преди малко.А и сега но вече по малко.Искаше ми се да стана и преобърна някоя друга маса, а може и повече от една.Да счупя някой прозорец може би?Поръчах си една бира и се загледах в пространството.Щеше да е хубаво да изпия нещо по-силно, ама не ми се прибираше пияна.Отново се намръщих...