Матю Лакроа

Graduates Брой мнения : 9

Снимка* :

Име на героя* :
Матю Лакроа

Прякор :
Мат

Личността която използвате за лик* :
Cam Gigandet

Години* :
26 / 4063

Дата на раждане :
17.02

Зодия :
Водолей

Вид* :
Древен Вампир

Дарба* :
- Проектирам електричество..

Семейство :
Мъртви

Талисман :
--

Допълнително, външен вид, характер, история :

- Какво да кажа.. Заклет пушач съм още откакто цигарите бяха създадени. Обожавам техният плътен задушлив аромат. Надявам се, знаете какво е усещането, госпожице.. Женкар съм и трудно се задържам с една, но мога да ви докажа колко ме бива в леглото... Нима ще ме предупреждавате да млъкна само с този поглед ? Наистина жалко.. Е, добре тогава.... Не харесвам алкохола, мина му времето, вече не е толкова забавно.. Разбирате, че не ме бива в описанията нали ?
- Господин Лакроа, моля ви продължете. Нямам цял ден.. - обясни заядливо малката госпожица и отново започна да драска в онази малка, нелепа тетрадка. Чувствах се глупаво.. Наистина ли трябваше да правя всичко това !?
- Хмм, разбира се.. Няма да ви задържам много.. Ще бъда кратък и ясен. - обясних набързо.. Така ставаше когато се забъркаш с по - възрастен от теб.. Наистина много неприятно. - Не е ли малко жестоко да ми припомняте ? Всеки губи по нещо, за да получи новият си живот. Аз загубих много.. Не ме гледайте така.. Все още помня всичко, сякаш беше вчера.. Щом настоявате ще ви разкажа. Пригответе си кърпичка.. - засмях се тихо.. Безчувствената к**ка нямаше да се трогне в никакъв случай..
- Внимавайте, господине.. Чувам всичко. - детската усмивка се лепна на лицето й..
- Значи, вероятно разбирате , че не Ви харесвам. - казах ледено и бавно извадих кутия с цигари.. - Надявам се, че нямате нищо против. - щракнах със запалката и търпеливо изчаках секундата да изтече, за да мога да поема от любимият си аромат.. Тя просто кимна и отново започна да драска.. Какво ли толкова правеше ?
- Бях роден войн. Още от дете ме обучаваха, за да се бия. Бях толкова наивен, вярвах, че това е всичко. Борех се за територия заедно с народът си, но повечето бяха избити.. Аз и сестра ми го направихме, а преди нас нашата създателка. Нямате си и на идея какво бе да гледаме лицата на събратята си изкривени от страх и болка и въпреки всичко да не можем да спрем. В крайна сметка ги убихме, а после мислехме за това какво сме сторили. След няколко години спря да ни интересува. Започнахме да обикаляме и да се храним от всички. Убивахме ги, за да е по - сигурно. Макар и млади бяхме наясно, че ще трябва да се крием. Имахме разум в главите си. Не се показвахме пред хора, освен когато бяхме жадни. Тогава просто ги убивахме и пиехме до насита. Не виждах смисъл да се лишаваме.. Една нощ вампири откриха скривалището ни .. Убиха сестра ми най - хладнокръвно. Разчлениха я и запалиха тялото й. Къде бях аз ли ? Избягах като пълен страхливец.. Нямах избор или щяха да убият и мен.. Наистина неприятно, но тя бе същата малка нещастница като теб.. Разглезена егоистка. Въпреки това я обожавах, гледах я като тракийска принцеса.
- Не ме интересува, карай по същество. - отсече монотонният глас прекъсвайки всякакви оплаквания от моя страна. Да, понякога хленчех твърде много..
- Да, разбира се. Както казах егоистична глезла.. Та по същество.. Продължих да обикалям из държавите пеша. Не ми отнемаше много време, напротив. Това е.. все още обикалям. Засега ще остана в това градче..
- Ами госпожица Ърншоу ? - попита невярващо, малката досадница. Целият изтръпнах, не можех да повярвам че все пак знае..
- Нима всичко е било заради , Кати ? Тя е мъртва не искам да говоря за нея ! - отсякох остро без дори да се замислям за нищожните последствия, които ще се опита да ми причини русокоската..
- Знам, но тя притежаваше нещо наше.. - гласчето й се изтъни, стана още по - пискливо. Не знаех за какво говорят.. Не ме и интересуваше.
- Не знам нищо , оставете ме.. - казах и пъргаво излязох от стаята.. За няколко секунди спрях пред огромното огледало в коридора на сградата. Огледах се. Хладнокръвният ми поглед жадуващ само и единствено гибелта на малката вампирка. Обичайният син цвят на очите ми бе загубил отенъка си. Косата ми бе така перфектна, дори косъм не бе помръднал. Русите къдрици липсваха от толкова отдавна. Устните плътни, изкривени в лека гримаса.. Бях твърде своенравен, за да се върна, дори след като дочух лекото хлопване на вратата. Изпарих се на секундата.. Не ми трябваха неприятности точно сега. След като я открих, след като открих и тях..

Helpers Брой мнения : 1550

Този лик е зает!
И моляте правете си геройте в определените теми!

Graduates Брой мнения : 9

Щях да го преместя току-що .. А човекът с този лик не е влизал от Юли месец ..

Helpers Брой мнения : 1550

Няма значение!

Students Брой мнения : 47

Не е моя работа да се бъркам,но Клеър ми е една от най-добрите приятелки тъй че ще ми прости. Точно тя винаги е казвала че щом човек го няма един месец дава ликът и по всички форуми се прави така. На мен също ми позволи чак след един месец да използвам даден лик,а тоя човек не е влизал от сто века.