В края на тунелите

The Big Boss Брой мнения : 4708

Края на тунелите не бяха особено приятно място.Тъмно,мрачно и студено.Тук не идваха много новаци,но възрастните вампири които слизаха в тунелите бяха длъжни да проверят мястото.Доста момчета водиха приятелките си тук за да се направят на смели.Тази час беше много отдалечена от красивите изрисувани стени и от светлите помещения.

Humans Брой мнения : 70

Мамка му! Бяха я открили. Руснаците бяха намерили къде се криеше Сара. Определено не беше добра в укриването си, щом всеки път отгатваха къде се криеше. Мда Сара взе да заприличва на мишка, или по - скоро плъх. Бягащ от опасностите вместо да се изправи лице в лице с тях. Но какво по дяволите се очакваше да направи? Да застане пред около 7 въоръжени мъже и да им се опълчи!? Най - малкото щяха да я убият бавно и мъчително.
Знаеше, че идват насам, за това се облече с едни дънки, тениска с къс ръкав и високи токчета. Типичното лятно облекло...през месец Ноември. Но беше първото нещо, което видя. Също така взе едно малко метално нещо от нощното си шкафче...да именно...пистолет. Ревоувер, по скоро. Като онези с които се играеше на "руска ролетка". Мда имаше опит в тази игра, но за жалост не по нейно желание. Излезе на бързо от дома си и се затича на някъде, като 20 минути по - късно се озова до някакви тунели. Доста време обикаляше в тях, без да се усети, че навлизаше все по - навътре, докато не стигна края. Един тъмен, мрачен и студен край, като всички други.

Graduates Брой мнения : 208

Поредният ден и поредното ми изпитание. Какво да се прави. Не можех да седя в къщи, ако останех там баба ми щеше да ме подлуди с нещо откачено, като например да й помогна с приготвянето на някое от нейните ястия, а никак не обичах да готвя. Облякох някакво дрехи, дори не ги огледах добре. Грабнах телефона, ключовете, малко пари и се изнесох супер бързо и безшумно от къщи. От няколко дена ме болеше главата силно и просто не можех да си намеря място. Знаех какво е и какво не е. Нещо лошо и нещо, което не исках. Вървях бързо по улиците. Усещах как температурата взе да ми се покачва леко, но не бе плашещо. "Денят ще е нормален Джес." казах си сама на себе си. Вървях ли вървях. Нямах определена дестинация. Видях тунелите и веднага на там. Отдавна си мечтаех да стигна в техния край. Да, там бе тъмно, страшно, студено може би, но моя милост не се страхуваше от нищо. Поне така ми се искаше да бъде наистина. С бърза крачка стигнах края най-сетне. Точно както си го представях, но мен не ме бе страх, а бях даже весела. Погледът ми едва след около няколко минути улови, че имаше някой тук. Бе прекалено тъмно, за да различа точно чертите на силуета, но виждах, че е момиче.
- Хей. - обадих се с лек тон. - Защо си сама в това тъмно място? - доста неточен въпрос от мен, защото и аз бях сама в това тъмно място.

Humans Брой мнения : 70

Задъхано Сара спря на едно място. Беше се отдалечила доста и макар, че повечето хора щяха да се паникьосат, че са се изгубили, тя се радваше, защото сега възможността да я открият бе много по - малка. Задъхано, приклекна надолу и подпря ръце върху коленете си, усмихвайки се леко. Беше щастлива, че се бе измъкнала. Нямате си представа какво душевно спокойствие изпитваше в момента.
- Господи...най - накрая! - каза леко, като че ли на себе си. И точно в същият момент чу стъпки в далечината. Мдааа...тя си беше карък и предизвикваше всичките си нещастия.
- Мамка му! - помисли си момичето като се изправи и извади ревоувера, насочвайки го към силуета, приближаващ насам. Беше зараден, имаше 8 куршума, като всички останали ревоувери. И Сара имаше опит с използването му, така че...!
-Хей. Защо си сама в такова тъмно място? - попита някакъв женски глас, и Сара се успокои. Първо, защото не беше с руски акцент, следователно, не беше заплаха и второ, защото не издаде да е видяла малкият пистолет в ръцете на Сара, който бе насочила към нея.
Тя прибра обратно пистолета и си придаде нормална физиономия, на човек който се е изгубил.
- Хей! Ъм...честно казано, като че ли се изгубих!? - отговори на момичето, като не изглеждаше особено убедително и все пак, се надяваше непознатата да се е хванала.

П.С.;; сори за забавянето и краткия пост ;ххх

Graduates Брой мнения : 208

Непознатото момиче изглеждаше, че се бе изгубило. Нищо чудно. Тези тунели бяха толкова дълги и объркани, че всеки би се загубил, ако нямаше добро чувство за ориентация или пък е под някакво напрежение. Дори аз бих се загубила, дано да не се случи, не исках после да имам неприятности.
Направих няколко крачки наред приближавайки се. Усещането, че главата ще ми избухне бе поутихнало, но усещах болка все още. Добре че това място бе доста студено, което не е хубаво, но точно сега за мен бе.
- Всеки би се загубил в тези тунели. Големички са и дълги. - гласът ми стана весел както по принцип си бе.
Имах чувството, че нещата нямаха да си седят нормални дълго време. Не исках нищо да се влощава, особено здравето ми. Непозната изглеждаше доста мила според гласът й досега.
- Да не би тези тунели да са ги пробили гигантски къртици. Толкова са огромни. - почна се с моите весели изречения.
Не че бяха смешни или правилни. Засмях си се за момент на тези мои бисери и след това погледът ми прошари наоколо. Колкото и тъмно да бе, имаше необходимата светлина, за да мога да виждам детайлите добре. Забелязах, че непознатото момиче бе по блуза с къс ръкав и то по това време. Малко необичайно.
- Не ти ли е хладно толкова леко облечена? - никак не ми минаваше през ума нещо по нормално.

Humans Брой мнения : 70

Супер значи се бе вързала на историята на Сара, че се е изгубила. Добре, че имаше все още такива хора, които се вързваха на лъжите на Сара, защото те бяха мега неубедителни и определено тя не ставаше за лъжкиня. Единствените неща в които я биваше беше да прецаква всичко и всички, да бяга и да се крие и в стрелбата. О да...там беше богиня. Имаше ужасно точен мерник, направо да му се чудите.
- Да наистина са огромни! И изглеждат ужасно стари, може би са случили за укритие през войните. - предположи Сара, като леко повдигна раменете си.
- Не ти ли е хладно толкова леко облечена? - попита момичето. Всъщност Сара бе толкова изнервена, че студа и облеклото и' в момента бяха последното за което мислеше, но след като го спомена...е сякаш една студена тръпка премина през крехкото и' тяло.
- Леко...но бързах да излезна от нас и хванах първото нещо от гардероба! - отвърна с лека фалшива усмивка.
- Между другото аз съм Сара! Приятно ми е! - представи се подавайки ръка към непознатата.

Graduates Брой мнения : 208

Бях изключила напълно, че дори не се бяхме запознали, а аз задавах въпроси вече ей така без дори да се замисля.
- Приятно ми е да се запознаем. - стиснах ръката й, която бе подала вече. - Аз съм Джеси Уелш.
Колко неподходящо място за запознанство. Точно в тунел и то в края, на тъмно и студено. Точно като за мен. Все чудатости ми се случваха. Но това съм аз и моят късмет. И като казах късмет ми стана лошо. В този миг нещо ми стана пак. Усетих главата си да пулсира и просто залитнах назад. Опрях се в стената, добре че бе наблизко.
- Не сега... - измрънкотих си аз леко под носа.
Не исках сега да получавам пристъп и да става откачено. Сериозно кой би искал такова нещо да му се случва - никой. Единствено се надявах да бъде просто фалшива тревога и нищо да ми няма. Стана ми даже топло, а мястото бе сковано от студ.

п.п: хДД сега аз се извинявам за забавянето...

Humans Брой мнения : 70

Джеси? Доста необичайно име за момиче, поне според мислите на Сара, но пък нейното беше толкова...клиширано и еднообразно. Всъщност с фсмилията звучеше доста красиво "Джеси Уелш" (повтори си го на ум).
- Хубаво име между в прочем. - отбеляза с лека небрежна усмивка на лицето си.
- Е какво правиш тук, сама...? - зададе един прилежащо за нея - тъп въпрос. Биваше си я в тях, честно казано. Нямаше и едно смислено нещо, което да излезе от устните и'...иии да все още говорим за изрази.
Когато Сара отново стрелна поглед към новодошлата (в тунелите де) тя залитна на зад, опирайки се на стената.
- Доообре или се опитваш да избегнеш глупавия въпрос или ти е лошо!? - отново поредната шегичка казана не на място и не в точното време. Как успяваше въобще!? Винаги да гафи!?
- Ееее какво ти е? Добре ли си? - попита накрая с лека загрижена нотка в гласа си.

Graduates Брой мнения : 208

Не мога да повярвам, че точно сега ми се случи това. Разбира се, това съм аз, всичко лошо наоколо да ми се нахвърля. Още от малка си бях нещо като магнит за беди. Колкото и лоши неща да има най-лошото на мен щеше да се падне. И точно сега главата ми пулсираше силно, че все едно щеше да избухне всеки момент. Игнорирах всеки звук наоколо от себе си по някаква причина. Чувах, че нещо ми говореше Сара, но нямах възможност да разбера какво или да отговоря. Оставаше ми надеждата това да се разсее и да е само фалшива тревога. Поне мястото бе прохладно, не сковано от студенина. Това щеше да ми помогне доста.
Не мина много и всичко се нормализира. Главоболието намаля значително, което много ме зарадва. Облекчението от напрежението ми бе достатъчно сега. Предадох си, колкото мога по добро изражение.
- Извини ме ако съм те стреснала с нещо преди малко. Замота ми се за момент главата. - ето я и лъжата, която се появи най-сетне, без нея на къде.
Не можех да си кажа какво ми е. Беше странно, а и ние едва преди малко се запознахме. Все още усещах болката, която беше ужасна на моменти, но поне нищо лошо не се бе случило. Исках да остана още и да си поговорим със Сара, но мястото вече ми се стори зловещо след преди малкошната случка с мен. Сега исках да се махна. Щеше да е не отщиво от моя страна да си тръгна без повод и за това на езикът ми изникна още една благородна, ако мога да я нарека, лъжа.
- Не ми се иска да тръгвам, но сега се сетих, че имам недовършен анганжимент. - рекох като тръгнах по обратният път. - Ще се радвам пак да се срещнем Сара. - вече бях наоколо шест метра от нея.
Помахах й и забързах крачката си. След няма и минута вече бях напуснала мястото и се отправях към изхода.

Individuals Брой мнения : 10

…С Флетчър тичахме из гората. Трябваше да се измъкнем. Гонеше ни вампир-кръвопиец. Накрая спраяхме. Беше задънена улица.
-Няма ли някаква магия за изгонване на вампир?-изсъсках му, така че самно той да ме чуе. Запрелиства страниците на книгата с магиите. Чудовището се облиза. Сигурно вече усещаше вкуса ни.
-За…за да… за да убиеш него, първо ще трябва да минеш пред мен!-казах му. Нямаше да се дам без бой. Още по-малко щях да дам Флет.
-Хубаво! Ще ми се усладиш!-облиза са поне за стотен път врагът.
-Оливия, луда ли си? Дори и да си зооморфа, няма начин да го победиш.-прошепна ми Флетчък. Беше точно до ухото ми.
-Някога някой казвал ли ти е “Никога не се предавай!”?-усмихнах се лукаво. Нападнах кръвопиеца.Беше бърз, дяволски бърз. Имаше един меч, а аз-изострена пръчка. ,Шансовете да го бия бяха 1:100000000000000. Той хвърли меча, Флетчър трескаво прелистваше книгата, аз седях и гледях ядосано. Започнахме да се търкаляме с вампирът, като всеки се мъчеше да прободе другия с пръчката. Най-първо бах аз отдолу, после той, после пак аз, после…когато за 3 път бях аз на земята, чудовището понаклони върхът на колът към шията ми, обаче аз го блъснах, той полетя нагоре и докато падаше успоредно надолу, имах време само колкото да вдигна оръжието си. Кръвопиецът изгоря и стана на пепел, която се посипа върху мен и Флетчър.
-Свърши се. Край с този вампир.-хвърлих обгорената пръчка дишайки тежко.-Да се махаме.
-Полудя ли? Кой те кара да се биеш с кръвопиецът?
-Ако да спасяваш живота на момчето, което харесваш те прави луда, о, да! Луда съм!
-Я, почакай! Ти каза “харесваш”! В какъв смисъл?-попита недоумяващо.
-Амиии…аз…-хванах го за ръката и го целунах. Признавам си, беше върхът!Той се олюля и падна като отсечено дърво.
-Боже, убих си гаджето!-змънках аз.

Individuals Брой мнения : 26

Когато се свестих, видях надвесена над мен Олив. Последното, което помнех, беше нещо, от което пламвах от срам още докато си мислех за него…
-Какво…стана?-попитах, почесвайки се по главата.
-Амии…припадна, след като…те…целунах.-каза тя изчервена, подхилквайки се.
-Оливия ,ти си направила КАКВО?!-извиках паникьосано, натъртвайки на думата “какво” За да ме успокои, тя отново ме целуна. С всяка изминала минута се влюбвах в нея все по-силно.
-Боже, какъв си идиот!-все още хилейки се, Лив промълви с глас, който никога не бях чувал-ласкав и нежен. В последно време само ме скастряше. Момичета! Сменяте си настроенията на 2 секунди! Не, че имах нещо против, но не бях свикнал Лия да се държи така с мен. Не, че не я харесвах и когато беше “нормална”, но сега…не можех да я позная. И, между нас да си остане, така ми харесваше повече!Като се замисля, дори…
-Флетчър!-извика ми тя. Бях се отплеснал.
-Аа..какво?
-Такъв си ми глупчо!-каза тя, усмихна се и пак ме целуна. Вече щях да свикна!

» Тунелите
» Езерото в края на града
» Планини в края на града
» Паркинга при тунелите
» Входа към тунелите