Сладоледената къща

Мег не можеше да отрече, че се бе засегнала малко, когато Рийд я остави сама, но пък обаждането му въобще не закъсня и това я накара отново да се осъзнае. Този път обаче нямаше да рискува – събуди се сутринта в четири, като си сложи клин, тениска и маратонки. Върза косата си и направи една огромна обиколка на квартала, като не спря да тича точно час и двадесет минути. След това продължи с по-леки упражнение, като накрая приключи с едно сбиване … и не, не говорим за момичешки бой. Имаше нужда да си изкара всичките емоции върху някой, защото не можеше да си позволи отново да прояви слабост пред Рен. Жалко само за човечеца, който така и не издържа на силата на червенокосата.
След като си взе една гореща вана, подправена с много масла и соли, които уж трябваше да я успокоят, реши да се погрижи за външния си вид. Имаше още около час, така че за никъде не бързаше, затова започна с лек грим, продължи със сушене на косата и завърши с избиране на прекрасен тоалет. За жалост нямаше обувки към красивата оранжева рокля, която просто бе видяла в магазина и спонтанно бе решила да си купи. Но пък за сметка на това й седеше съвършено. И понеже нямаше никакво време, просто взе една малка черна чантичка и добави красиви черни обувки на доста висок ток.
Още щом излезе от хотела, пиколото й спря такси и й се усмихна така мило. Нещо я беше впечатлило в него и ако не беше обикновен човечец, най-вероятно щеше да му обърне внимание, но не бе затова тук. Не можеше да си губи времето с човешки същества, докато трябваше да се занимава с Рийд, но очевидно и той не приемаше нещата така сериозно. Мег стоеше вече цяла минута пред сладкарницата, чийто адрес й бе казал Рен и не можеше да повярва, че мъж като него покани жена като нея на това място.
След като се намръщи леко, момичето влезе вътре и се огледа внимателно. Мястото не беше чак толкова лошо, а и ухаеше силно на най-различни плодове, чийто вкус бяха приели сладоледите. Очевидно имаше шанс да й хареса, а когато видя и не чак толкова официалния си кавалер, се усмихна леко отчаяно, като го приближи.
- Можеше да ми кажеш къде ще ходим – каза леко недоволно тя и се настани срещу него – Ще ти се наложи да ми се реваншираш – завърши закачливо, подготвяйки го за това, че нямаше намерение да си легне с него и след това да го пусне на следващата. Мег не беше момиче за една вечер и Рен щеше да го научи.

Дрешките:

Spoiler:

Не можеше да отрече, че все пак я бе накарал да се почувства като истинска дама с прекрасните цветя. Зарови сладкото си носле в тях и пое силно от сладкия им аромат, който успя да я омая. Погледна го отново, но този път погледа й бе толкова нежен и невинен, че усмивката на лицето я накара да засияе. Нахока се веднага на ум, разбирайки че тежката тренировка не бе чак толкова успешно, но ако най-вероятно я нямаше нея, вече щеше да се е метнала на врата му, целувайки го благодарно.
Мег остави цветята на масата и чак сега осъзна защо го бе харесала така бързо – да, беше истински мъж и при това много привлекателен, но нямаше чак толкова общо със скъпия й Даниел, който беше мил един ден и после десет не бе на себе си. Подаряваше й цветя или за да я успокои и да й напомни, че я обича. А понякога го правеше когато започнат темата за това защо не можеше да излиза навън. Да, такъв си беше, а тя го обичаше толкова много. Нямаше да й е лошо да излиза с някой като Рийд.
Остави тези мисли на страна и започна да разгръща менюто, търсейки нещо за нейния вкус, но за жалост нищо не й грабваше окото. Затова и се бе зачела така внимателно, надявайки се да види нещо, което щеше да я привлече поне малко и все пак не успя. А и коментара на Рен не закъсня, но определено не й и хареса. Мег надигна едната си вежда и му се усмихна учтиво, но не и искрено, макар че имитацията беше доста добра. Добре де, май тренировката бе помогнала малко.
- Просто не се храня с боклуци – каза тя най-накрая и върна погледа си към менюто.
Нямаше нищо против да хапне малко сладко, но поне да беше нещо хубаво. И точно тогава, прехвърли на следващата страница, на която бяха наистина добрите неща. Една лека усмивка се появи на лицето й и Рийд разбра, че най-накрая е намерила нещо, което да й хареса, а след няколко минути вече си бе и избрала какво точно иска. Затова и затвори менюто, като го остави на една страна и зачака момичето да се върне обратно, а то и не закъсня.
- За мен ягодова кошница и минерална вода – каза спокойно тя и се обърна към кавалера си.
Е … той определено можеше да върне думите си назад, тъй като Мег си бе поръчала нещо наистина калорично – сладка вафлена кошница, която не бе никак малка, пълна до горе със сметана, върху която бяха наредени пресните ягоди, залени със студено желе, което бе накарало и самите плодове да се желират.

Мег се усмихна широко, когато видя вълнението в очите на Рийд. Изглеждаше като малко момче, което й напомни че на нея никой не й бе поднасял нещо подобно когато беше малка, дори и за рождения ден. Да, бе отгледана добре, но липсваха онези грижовни родители, които те караха да се чувстваш специален, поне на твоя ден. Затова и си позволи да се поглези и тя малко, като първо се замисли сериозно, но после се пресегна и открадна една от пуричките, забучени в сметаната.
Видя закачливия поглед на Рен и му отвърна по същия начин, като отхапа онази част, по която имаше цяла лъжица сметана. После я изяде и другата половина, като вече усети наситения шоколадов вкус и чак тогава обърна внимание на своята кошница. Ако не беше големия връх от сметана в чинията му, би се заклела че нейния десерт е по-голям, но за щастие сметаната създаваше добра оптична измама. Нямаше нищо лошо в това жена да си похапва сладко, но жена с апетит … това не изглеждаше чак толкова секси.
- Не очаквах да ми се обадиш толкова скоро – каза най-накрая Мег, като развали тишината, докато си сипваше вода.
не знаеше защо се сети точно за това, но просто наистина бе учудена. След като си тръгна така решително, тя си помисли, че ще му трябват няколко дена, за да реши дали да й звънне, но ето че беше грешала. И това можеше само да я радва. Е, стига разбира се думата среща за него да не означаваше малка сладкарница. Можеше да й е приятно тук, но все пак беше жена от класа и добри беше решила да не яде, в случай че решеше да я заведе на ресторант, но за това вече беше късно, така че една разходка или нещо друго щеше да свърши добра работа.
Докато чакаше отговора му, погледна към желираните ягоди, които сякаш я привикваха. Обожаваше ги и ако не бе на среща до сега щеше да ги е нападнала. Но това едва ли щеше да се понрави на кавалера му, затова тя взе ножа, който й бяха донесли и бавно разряза кошницата на четири. От вътре се видя всичката сметана, която беше невероятно много, че и дори се беше оцветила леко от сиропа на ягодите, като преливаше от тъмно червено, та чак до чисто бяло. Как да не обичаш такъв сладкиш? Мег го обичаше, затова взе малката виличка и събра солидно количество сметана върху нея, която отправи към устните си.

Мег се вигледа сериозно в Рийд, докато той й отговаряше на въпроса, давайки й още малко информация, за което не бе молила, но все пак нямаше нищо против. И без това не изгаряше от желание да го следи, докато не разбере всичко, което й трябваше за него, както правеше с повечето жертви. А и той каза нещо, което наистина я улесни, но я накара да се почувства и по друг начин – приятно развълнувала.
- Че се срещаш с мен? – повтори тя като ехо, но с леко въпросителен тон – Първо … това тук е много сладко, но не бих го нарекла среща – започна Мег с присъщите за нея забележки – И също така, любимите ми цветя са Слънчогледите, Герберите и Маргаритките. Но все пак … аз и ти да излизаме на срещи? Не звучи никак зле!
Лека усмивка се появи на лицето й, но нищо повече. След като вече му бе намерила грешките, продължи да се храни спокойно. Знаеше, че това няма да му се понрави, тъй като Даниел направо откачаше, когато червенокосата започнеше да го критикува, но просто си беше такава – перфектционистка. Държеше всичко да е точно така, както бе прието от обществото и от самата нея, макар че тя трудно приемаше каквото и да е ново. Но все пак бе гледала много от онези невероятни филми, в които жените от висшето общество носеха само огромни рокли, а кавалерите им ги сваляха по страхотни балове.
Е нямаше как да иска от него да я води по балове, тъй като отдавна им беше минало времето. Бе дочула, че в някои училища правеха подобни неща, но пък и Мег бе прекалено голяма да се прави на ученичка. Но пък нямаше как да знае и със сигурност, тъй като Озера не я пускаше да излиза от къщата, освен ако не трябваше да свърши нещо важно. На всичко я беше научил сам, както да чете и да смята, така и да се бие, а да не забравяме и маниерите й. Тези прекрасни обноски, бяха нейно притежание благодарение на нея, но хапливия си език бе наследила от майка си, макар и все още да не го знаеше.
Взе отново ножа, като започна да реже от захарната фунийка, за да не й се налага да я ръба. Започна да си бучка малки парченца, като ги въргаляше в сметаната, а след като ги лапнеше, си взимаше и желирана ягодка. Личеше си, че бяха пресни, тъй като бяха все още леко кисели, но не като сурови, а просто освежаващи. Това правеше десерта не прекалено натрапчиво сладък и доста лек.

Видя недоволството в погледа му и за момент се зачуди дали да не се извини, но всичко изведнъж започна да се променя и я накара да забрави мислите си. Вместо да каже каквото и да е, Мег започна да върти любопитно глава, опитвайки се да разбере какво беше станало, но просто не можеше. Всичко бе така бързо и вълшебно, да не говорим и колко необяснимо й се виждаше, че нямаше смисъл дори да натоварва красивата си главица с нещо, което никога не бе виждала и може би никога нямаше да може да си обясни.
Чу как той започна да говори, но все още не можеше да обърне внимание на случващото се, тъй като беше в шок и в същото време невероятно развълнувана. След това малко объркана – когато видя дрехата си и осъзна, че той най-вероятно можеше да прави илюзия на мечтите й. Другия вариант беше да чете мисли, но в такъв случай нямаше причина да я кани на среща или въобще да я държи жива. Доколкото беше разбрала, с Даниел не бяха приятели и едва ли щеше да се зарадва, ако разбереше че това бе причината тя да е тук сега.
Мег отново се огледа и въздъхна тихичко, когато чу „Прага”. Звучеше толкова примамливо, макар че за нея всичко непознато бе. Озера не я пускаше от къщата си, камо ли да й позволи да излезе от града. Затова и всичко й се видя така вълшебно … най-вече защото имаше онова неприятно чувство, че никога нямаше да види нещо друго, освен този дъждовен град. И това определено бе плюсче за кавалера й тази вечер, който я гледаше така, сякаш чакаше тя да му отговори.
- Не мисля, че роклята ми се връзва с всичко това – каза тя искрено, но не с цел да го обиди, но веднага щом видя как лицето на Рийд започна да се изкривява от недоволство, тя протегна ръката си и я положи нежно върху неговата – Но това е най-страхотната среща! Не мисля, че някой ще може да надмине това. Просто е … прекрасно. Благодаря ти!
Червенокосата прехапа долната си устна, защото усети как погледа й се премрежи за момент, но този път не събра сили дори да си се скара на ум. Вместо това се усмихна мило, като въздъхна тихичко и изправи стойката си, като това изискваше да пусне ръката му. Никога не бе предполагала, че ще излиза с мъж като него … като цяло никога не бе предполагала, че ще ходи по срещи, а и бе сигурна, че ако някога се случеше щеше да е с Даниел. И в момента бе така въодушевена и развълнувана, че дори не чу обяснението за почивката със семейството му. Бе толкова щастлива, че сякаш ушичките й бяха отворени само за хубави неща.

Всичко изчезна бързо и това някак успя да я натъжи. Коментара му пък беше още нещо, което не й хареса, но ако не го беше разбрал изражението, то скоро щеше да му стане ясно. Да, заповедите на Данил бяха ясни и наистина й беше приятно да е тук с него, но той не я разбираше. А тя изведнъж реши, че трябва да се прави на истинска принцеса, но не защото беше надута, а защото това искаше. Точно това я беше трогнало … че той се държеше с нея така, както любимия й мъж не можеше.
- Момиче като мен? – попита тихо тя – Рийд, ти не познаваш момичета като мен! Може да звучи прекалено, но не мисля че някъде на света има друга като мен. И това сигурно ще ти се стори повърхностно, но точно заради това не обръщам внимание на бармани. Мога да има много неща. Мога да си купя каквото пожелая. Но нищо не е толкова красиво, както когато ти го подари любим човек. И то не за да те впечатли или за да те омая, защото ти вече успя да ме омаеш. За мен е красиво когато ти ми подариш този момент, защото моята усмивка е най-красива за теб и тръпнеш да я получиш в замяна.
Може би гледните им точки бяха различни, а може би той наистина беше прав, тъй като тя бе едва на 25, но това не означаваше, че тя греши за себе си. Не искаше скъпите му подаръци, колкото скъпото му внимание, старание и всичко останало. Всеки можеше да я заведе в сладкарница, дори и пиколото на хотела, но тя искаше само той да я заведе на истинска среща. Не чака от него тортички и сметана, а един друг свят … неговия свят, в който щеше да й позволи да влезе.
- Извини ме, но мисля че трябва да си ходя. Не се чувствам така, сякаш мястото ми е тук. Но не ме обвинявай, само защото съм имала големи очаквания. Цяла сутрин се старая да изглеждам като перфектното момиче, защото си мислех, че кавалера ми има нужда от нещо по-добро, а не обикновено момиче, с каквито е пълно тук. А и нека бъдем честни – ако бях обикновена, ти щеше ли да ми обърнеш внимание?
За нея отговора беше „не”, но въпреки това щеше да го остави да си помисли. Може би щеше да й звънне с променено мнение, може би тя щеше да се предаде и да приеме каквото й предлага, но за сега нещата щяха да останат така, поне от нейната страна. Тя знаеше, че заслужава повече, но очевидно Рийд имаше нужда от малко време за да разбере какво точно си заслужаваше да жертва за нея.
Червенокосата му се усмихна мило, тъй като не таеше никакви лоши чувства и това се разбираше по нежния й тон. Затова и не очакваше той да й се обиди, но кой знае. Все пак това беше истината в нейните очи. Жалко обаче че не можеше да каже това и на Озера. Проблема там беше, че я обземаше страх и онова ужасно чувство, че му дължи живота си, а той великодушно й е позволил да диша от неговия въздух. Да … точно заради всички тези ужасни събития, сега тя седеше под навеса на сладкарницата, надявайки се някое такси да мине, защото бе започнало да й става студено.

Щом усети затопления плат върху раменете си, се усмихна леко, като затвори очи и се наслади на шумния дъжд. Слушаше и Рийд разбира се, като обърна внимание на всяка една негова дума, без да го прекъсва, макар и да не го намираше за прав. Просто й харесваше това, че той се бе държал така през цялото време, затова и беше неин ред. Но нещо все пак я жегна и тя не можеше да го отрече. Затова се извъртя към него и го погледна с пребледняло лице.
- Картата, която дадох на бармана не беше още активирана. Тъкмо я бях взела от банката, а за тези неща те карат да чакаш 24 часа. И истината е, че имах в себе си друга, както и пари … но аз не бих направила подобна сцена за някое обикновено момче – каза тихичко Мег и в очите й се изписа силно неудобство – Още щом влезе в бара, погледа ми се спря на теб. Знам, че звучи глупаво и най-вероятно детински, но спрях да чувам музиката и да виждам всичко друго освен теб. Ти може и да си ми платил сметката, защото си искал спокойствие, но аз направих всичко това, защото исках истински мъж … такъв, с какъвто никога не съм била.
Добре, това беше лъжа, тъй като Даниел бе сто процентов мъж, но и във всяка лъжа има по малко истина. Истината тук беше в това, че тя искаше мъж, с какъвто не е била. Искаше добър и грижовен мъж, който нямаше само да й повтаря че е нейното цвете, а в следващия момент да я кара да се чувства като увехнал трънен храст, който вече не можеше дори да жили, за да се защити. Но най-хубавото беше, че за пръв път Мег осъзна къде беше проблема и от какво имаше нужда, за да го оправи. Може би Озера щеше да я остави, ако тя се влюбеше в друг.
- Имам идея – продължи бързо червенокосата, преди Рен да е заговорил за глупостта, която беше направила- Разбрах какво искаш и знам какво искам аз. Затова, ако си мислиш, че си направил грешка и че не можем да си дадем един на друг това, от което се нуждаем, добре. Вземи си палтото и си тръгни. Няма да те виня. Но ако в теб тръпне нещо, докато ме гледаш в очите … ако усещаш онова сладко вълнение от неизвестното, позволи ми да ти покажа, че има начин. Не знам дали ще се получи, но ако и двамата направим малък компромис, мисля че ще успеем да се разберем. Ела довечера в хотела. Ще отговоря на всичките ти въпроси.
Рийд отвори уста, сякаш за да каже нещо, когато едно такси ги изпръска. Мег изписка тихичко, но не защото се бе намокрила, а защото погледа й бе прикован в очите му и това успя да я стресне. Но тя не се ядоса, както всички очакваха. Само се усмихна на шофьора, който беше спрял и им се извиняваше, готов да ги закара където и да е, за да им се реваншира. Кой да повярва, че има такива мили хора?
- Ще те чакам в осем – каза тя накрая, като се надигна на пръсти и докосна нежно устните му със своите.
Върна му якето и преди да получи отговор, вече пътуваше към хотела. Трябваше да побърза, ако искаше да направи всичко както трябва. Разбира се, не знаеше и дали той щеше да дойде, но ето тук се появи нейната сладка тръпка от неизвестното.