Къщата на семейство Томсън.

Тъйкато къщата на семейстовото ми се намираше от другата страна на лондон.Щеше да ни отнеме повече време.Защото трябваше да минем през целият лондон...Скоро почнахме да наближаваме къщата защото вече нямаше толкова много хора вагазини и т.н.Вече бяхме излезли от града.Скро забелязах своята любимаполянка, на която обичах да играя като малка.Ето я и сивата къща...Спрях колата пуснах Бела и тя се затича някъде.Взех си багажа.И ето че беща ми бе излезнал.Усмихнах му се.
-Тук съм, това беше колкото се може най бързо!А и нали ги знаеш по града, неможеш да минеш.-казах и поклатих леко с глава.

Горе-долу бързо пристигнахме.Силвия излезе от кулата и започна да си вади багажа.Тогава аз подскочих и и го взех, усмихнах и се.Знаеше че няма да я оставя да носи тежки неща.Скоро дойде и баща и те там нещо си говориха а аз по това време качих нещата и горе, в нейната стая.Слезнах обратно те вече се бяха настанили в хола.
-Е, някой ще ми обясни ли за какво става въпрос.Защото аз не разбрах абсолютно нищо.-казах и седнах на дивана.Готов да слушам и да попивам информяцият която най вероятно ще получа.

Том ми взе куфара и изчезна.Докато го нямаше с баща ми влезнахме в къщата и седнахме на дивана в хола.Скоро слезна и Том.Не беше единственният неразбрал.Аз също не разбрах абсолютно нищо от това което бе казал баща ми.
-Така, аз първо ще кажа, онова което незнаете..-казах и ги погледнах и двемата.Щом се бяхме събрали би било хубаво да им кажа че ме бяха нападнали пак и при това че е била майка ми.Започнах да расказвам, след не много време свърших.
-Междо другото каква е била майка ми?Защото не излеждаше доста силна.-казах.Той ме погледна притеснително.
-Майка ти е била човек, но вече май не е...-каза той също притеснено.Взе от някъде една дебела книга.Написана на древен език и точно не писана от хора.Разлисти я и най накрая ни я показа.
-Ето.-каза посочвайки някаква надпис.
-Ако сдя по картинката, и ако това е и майка ти то наистина си в голяма опастност.Сега стана една от най силните съества.Но знай че можеш да я победиш само трябва да знаеш как.-Той леко се усмихна и започна да обяснява за това което е майка ми.Неможех да разбера защо и е да ме убива.Бях и дъщеря все пак!Баща ми наискаше много-много да ми говори за нея.Едва ли му е било приятно.А и аз не исках да знам много за майка която ме бе оставила.Значи и бях ненужна...

Исках да кажа нещо но нямаше да прекъсвам баща и.Слушах и Силвия и Ерик запомняйки всичко.След като се исказаха и двамата.От което се разбра ча онова което преследва Силвия е майка и и съвсем не е от слабите същества.Което не беше много хубаво.Поне за нас.Щом знаехме че тя иска да я убие.
-Хм само да кажа нещо.Когато казваш че са те нападнали.Защо вече не чуствах нищо както преди?Този път съвсем нищо не усетих!-казах изумено.До сега постоянно чуствах ако я боли или ако и е лошо.Но тогава не бях.И сега не чуствах нищо.Погледнах баща и объркано защото нищо не можех да разбера.

Погледнах баща си.Да наистина беше странно.Доста странно че Том не се появи.Ами ако щях да съм сама там?И кактонеможех да ходя?Тръпки ме побиха.ях да си лежа на земята?Ох...Ерик ни погледна направи озадачена физиономия и ни взе ръцете.С дясната едната моя с левата на Том.Прошепна нещо и през мен сякаш премина ток.Незнам как беше Том но на мен чак ми се зави свят.След това бащами взе и ме удари горе-олу силно с една възглавница.Не чак токова силно но малко ме заболя.Погледна към Том.
-Усещаш ли нещо?-попита той.Изведнъж подскочих.Получих СМС доста неочаквано.На кой му хрумна сега да праща СМС-и?И защо?Взех телефона.Съобщението беше от Ферис -"Мило,добре ли си? Ужасно много се притесних за теб! Защо не ме събуди когато си тръгна? Да дойда ли при теб?" Усмихнах се на това което беше написал.По съобщението си личеше че беше притеснен.
"Да добре съм.Не те събудих защото беше толкова сладък и така сладко си спа...просто не посмях да те будя.Аз утре се връщам така че няма смисъл"
Испратих му в отговор.И погледнах бащаси и Том.

Това беше магия.Някаква странна магия с която не се срещах до сега.
-Да усещам.-усмихнах се и кимнах леко.
Вче всичко беше наред.Усещах и знаех кога е в опастност, кога испитва болка, а кога не.Станах и погледнах Силвия която нещо пишеше на телефона.След това погледнах баща и.Щом бяхме тук трябваше да се възползвам и да ходя до града.Утре например.С какво не е подходящо?Да супер утре щях да отида до града.
-Искате ли чай?-станах и тръгнах към кухнята.

-Еми може.-кимнах макар и знаех че нямаше да ме види.Станах и аз.И отидох да нахраня кучето.Защото вечерта още не я бях хранила.Учудвах се как кучетата за по малко и минута можеха да изядат всичко?Вобще дъвчеха ли?Ако не закакво им бяха тези зъби?Хм, няма да го разбера.Том донесе чаят и ние и тримата започнехме да го пием.Като постоянно обсъждахме темата поради която дойдохме.След няколко часа ми се доспа много.
-Аз отивам да си лягам.Лека на всички...-помахх им с ръка станах и тръгнах към спалнята си.Отворих я и видях познатат обстановка.Хвърлих чантата си на на един фотьойл и легнах на леглото.Точно когато главата ми докосна възглавницата се унесох в сън.Макар и да бях спала много дне.Ужасно много ми се спуше.И аз незнаех от какво се изтощих толкова.

Донесох чайовете.За мен, за Силвия и за баща и.Испихме го и заговорихме на една тема.Силвия стана пожела ни лека нощ и се качи.
-Лека.-провикнах се за да ме чуе.Скоро и баща и реши да се оттегля.Останахме само аз и Бела.Усмихнах се на кучето и го погалих.Колко обичах животни, при това и аз бях подобно.Само че по голямо и не куче а вълк.Но пак подобно.Незнам колко време мина но и на мен ми се доспа.Качих се отворих едната от стаите за гости и буквално паднах върху леглото и веднага заспах.

Събудих се от това че...се бях наспала.Най накрая!От толкова дена.Направо невъзможно нещо!Станах от леглото.Беше някъде към единадесет.Нищо чудно, обикновенно в толкова ставам.След като се уверя че се наспах.Отидох до банята искъпах се и се преоблякох.Трябваше да видя Ферис днес, задължително.И да реша къде ще остана тук или там в училището.Слезнах долу и видях че баща ми да се рови из книги.Учудих се на това.Вместо да работи или да гледа телевизия и да обсъжда новините се ровеше из книги?Хм.
-Трябва да отида до училището.-съобщих му.Той си вдигна главата и ми кимна.
-Но без вещите.-каза.Което означаваше че ще трябва и да се върна.Въздъхнах и също кимнах.Неможех да му противореча, все пак ми беше баща.-Добре, връщам се по-най бързият начин.Кажи на поспаланкото че отидох до училището.-усмихнах се и излезнах от къщата.

Събудих се и се надигнах.Разроших си косата, защото просто нямах с какво да си я реша.Е и не ми тряваше.Не бях момиче!Слезнах бавно долу и се оказа че Силвия я нямаше.Направих си едно кафе и го изпих.Седнах до баща и и започнахме да разглеждаме някакви стари книги.Като търсехме нещо, не зенайехме какво определено.Поне аз.След около половин час помислих че е безсмислен да седя тук цял ден.
-Мисля да се разходя до града.Ако потрябвам звъннете.Ще взема и Бела.-казах след като забелязах че беше останала тук.Силвия не я беше взела със себеси.Трябваше и разходка на кучето.Взех Блеа и каишката и и повода.И излезнахме.

След един ден.

Цялата треперех.Незнам как вобще донасях цели чиниите с храна от кухнята до трапезарнята, където се бяха събрали най-различини приятели и някои не-толкова приятелски настроени познати, на баща ми.Тогава, когато пристигнах в болницата се оказа че са го отровили и беше умрял.Беше умрял...неможех да повярвам.Преди няколко часа го бяха погребали а аз цялата треперех и ходих от кухнята към трапезарнята без почивка със насълзени очи.Как никой не забелязваше?Та, то сигурно на никой и не му пукаше.Оставих поредната чиния на масата.И прехапах долната устна.Чух викове от вън и погледнах през прозореца.Видях няколко кули и куп насъбрали се хора.Някои от новините или пък още от някъде.Баща ми беше горе-долу известна личност в своето дело.Въздъхнах отегчено, тази нощ щеше да е дълга и изморителна, много...Погледнах към дългата маса, на която имаше много хора от които не познавах почти никой.Тези всички наистина ли му бяха приятели?Или само се правеха?Потърках челото си.Как ми се искаше да си остана в стаята, сама.Просто сама.Но неможех, тук имаше толкова много хора а и тези навън.Трябваше да излизна и да им кажа ещо.Но какво?Отидох към масата и всех една бутилка вино която вече беше празна.Не тези тук не дойдоха заради бащами а по скоро да се напият.Пак въздъхнах и тръгнах към кухнята..Но, неможех да мисля така, все пак можеби наистина са били приятели на баща ми.Влезнах в кухнята и изхвърлих бутилката.Зави ми се малко свят и се подпрях на стената.Налях си вода и изпих малко.Чакаше ме още дълга нощ...

Влезнах в кухнят.Не обичах много да подреждам и т.н.Но в това състояние не можех да не помогна на Силвия.
Погледнах я, не изглеждаше много добре.
-Трябва ти почивка.-Казах, като оставих няколко чинии и чаши в мивката.
-А по-добре ще е ако си легнеш.-добавих.Не си представях какво е близък и то много, човек да умре.Сигурно много гадно и съсипващо.Познавах баща и горе-долу и на мен ми беше много мъчно.А пък на нея какво ли и беше.Сега и всичко това което се случва, не и беше лесно.Знам че неискаше да го показва познавах я доста добре, криеше.Но знаех че иска да остане сама.
-Хайде.-подканих я показвайки с брътичка стълбата от където можеше да стигне до стаята си.

Усмихнах му се леко.Бях му много благодарна за това че ми помагаше макар и да не трябваше.Че се грижеше за мен.Поклатих с глава.
-Видя ли ги онези оттатъка.Немога да ги оставя просто така.Ами онези отвън?Имам още прекалено-много работа за да си почивам.-обясних му.Наистина колкото много и да исках да се усамотя наистина неможех.Имах още много работа.И му бях много благодарна на Том че ми помагаше иначе просто незнам как щях да се справям.

Изслушах я.Тя наистина ли си мислеше че сега цялата нощ ще се мотае натам-насам?А не!
-Да видях ги, всичките.-кимнах.
-Но ти имаш нужда от почивка.-добавих и бавно се приближиих към нея.
-Силв, прекалено добре те познавам.На мен тия не минават.Знам какво ти е.-кимнах леко и я прегърнах.Но не някак, не!Приятелски, само приятелски.Да не си помисли нещо.Отдръпнах се.
-Трябва ти почивка, знам го.Не се беспокой за онези ще се погрижа.Всичко ще е наред.-усмихнах се и пак и посочих стълбите.Знаех че иска да се усамоти.

Усмихнах му се.Колко му бях благодарна само.
-Сигурен ли си че ще се справиш?-попитах след като той кимна мълчаливо се усмихнах малко повече.
-Ох, Том мерси...Незнам какво щях да правя без теб.-Казах и тръгнах към стълбите с бавна крачака и леко наведена глава.Преди първото стъпало се обрънах към него и го погледнах.-Благодаря ти много...за това че ме разбираш...-добавих и започнах да искачвам стълбите.
Стигнах стаята си и седнах на леглото.Мернах една снимка на бащами и незнам защо ме повлече към нея.Станах и я взех.Беше през лятото там бях аз и той.Стана ми мъчно и буквално се струполих на леглото.Неможех да повярвам че го няма.Нуждаех се от нещо...нещо...Станах и извадих от един шкаф скъпо вино и една чаша.Налях си и испих всичкото вътре на екс.Налях си още.Не прсто неможех да повярвам.Седнах на леглото и пак чашата ми бе празна.Налях си още...Или днес щях да се напия или незнам.Отпих от нея и легнах на леглото гледайки снимката.Почуствах как сълзите се търкулнаха по бузите ми.Незнам колко лежах така, но скоро се унесох...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Събудих се защото усетих шум и движение.Намръщих се.Болеше ме глава, и...нещо съвсем не се чуствах както трябва, е нищо чудно след това което стана.Поех си дълбоко въздух и се надигнах, но от това ми стана още по лошо...