Вилата на Нейт

Хол -


спални и общата баня -




Кухня-

СПЕЦИАЛНО стаята на Алисия -


Стаята на Бела -

Качихме се в колата.Нейт потегли на някъде каайки доста бързо.Отначало пътя ми беше познат,но после..после не чак толкова.Погледнах го ,но не казах нищо...все пак нямаше да ме отвлече....
Скоро стигнахме една къща - вила - и слезнахме от колата.Влезнахме в сградата и аз се огледах.Мястото беше хубаво...и дървено.Държах бебето в ръцете си гледайки като някоя луда или по-точно крадец.
- Това...твое ли е? - завъртях се оглеждайки всичко.Вилата беше на два етажа до колкот овиждах,но можеше и да е на три..отвън изглеждаше големичка.
Влезнахме в хола където имаше камина,голям диван,масичка и какво ли още не...и стени от познайте какво - дърво..
Бебето беше заспало в ръцете ми.
- Къде е..детската стая?Ако тук има... - попитах го.Не бях сигурна дали тук има детска стая,но най-вероятно имаше.А ако нямаше просто трябваше да я оставим някъде да спи..не можех да я нося на ръце навсякъде...

Те пристигнаха във вилата на Натаниел.Беше страхотна вила,която беше купил наскоро и беше нещо като изненада За него и Клеър и Бела,вече.Имаше две малки детски стаи обзаведени от Нейт.Бяха добре изглеждащи.
-Мхм..на втория етаж втората стая в дясно..-каза той исе приближи къмм спящата красавица.-Ела да я оставим..а тя не трябва ли да яде?Спящата красавица...
Те тръгнаха нагоре по стълбите и за секунди се озоваха в стаята.Предимно розово и бяло,бебешки цветове.Сложиха я в легленцето.
-Тя енашето бебе,Клеър!-каза леко невярващо той и я хвана за ръка/Клеър/.Обърна се към нея и я целуна страстно.-Обичам те..
един 18 годишен и една по-голяма от него..с бебе.Супер!Сега вече бебето можеше да хване крачка и да избяга.Трябваха им памперси,шишета,гащи,дрехи..Аа как може толкова много неща за едно такова малко същество.Не вярвам,че ще го кажа,но трябва да отидат на пзар,който ще отнеме дълго време.
-Ела да ти покажа нашата спалня..-той й смигна и я поведе натам.Бела щеше да спи,а те да оплатнят времето.По пътя се отбиха по един огромен хладилник пълен с кръв и той подаде на Клеър няколко банки и тя ги изпи на един дъх.
-Какво ще кажеш?-попита той като влязоха в невероятната спалня..просто нямам думи.

Влезнахме в детската стая която беше предимно розово и бяло,но беше сладка...и беше стаята на нашето бебче.Имаше легло до което имаше стол,а до него шкаф си грачки.От другата страна имаше от онези на които се слагат бебетата когато трябва да им се сменя папмерса - най-вероятно - и след като се изкъпят.
Оставих Бела в леглото,а после тръгнах с Нейт към нащата стая.Преди това обаче той ми даде няколко банки кръв които погълнах на един дъх.Почувствах се доста по-добре.Усмихнах му се.Двата се качихме и най-накрая видях нашата стая.Беше голяма и хубава.Бял килим под леглото..,а леглото - едно от любимите ми местра - беше голямо и удобно - предполагам - тъй като го гледах.На една секция пред леглото имаше плазмен телевизор и всички екстри.Беше доста хубаво ако трябвада сме чесни.
- О Нейт...тук е прекрасно...наистина..и детската стая е хубава и...всичко...и..ти ли обзаведе къщата? - обърнах се към него и го *прегърнах.Отдръпнах се и отидох да седна на леглото.Няколко пъти "го тествах" за прожиниране,но най-добре щеше да е теста ако скачам отгоре и все пак си останах така.**Подпрях се на ръце и погледнах Нейт мило като му смигнах.

*Като в подписа ти хД..ония гиф бе любов..сещап се..големия наш..
**Като в ава ми любов хД

Клеър седна на леглото и смигна на Нейт закачливо.Той се приближи към нея като се наведе/НЕВЕДЕ..забележи отново се навеждам АЗ/ и я целуна,след което обви ръце около нея и я бутна назад.Започна да я целува по-жадно и желаещо.Изтъка с ръце потника от нея и я погледна.Ама тя току-що беше родила...щом вече беше добре няма лошо да се позабавляват малко!
-Да..?-попита той като имаше в предвид дали иска де..не че според тези движения не показваха че иска.
Започна да целува тялото й и премахна сутиена от играта.Заигра се със зърната на гърдите й.Беше оставил неговоте неща тя да се погрижи за тях.За момиче родило преди по малко от няколко часа си беше доста ...секси и жизнена.

Не знаех дали беше редно...все пак аз бях родила преди извесно време....И все пак кимнах в знак на съгласие.Нейт почна да ме съблича и после почнада си играе с гърдите ми.Извих тялото си в дъга и изстенах.Опитах се да махна блузата му,но така не ми беше удобно.Опитах се да го избутам леко,но не успях.Размърдахсе под него и накрая успях да се завъртя такаче да см отгоре му.
- Обичам те миличък. - подсмихнах се.Разкарах бързо блузата му от него и почнах да го целувам.Първо устните,а после вратът...захапах го.Почнах да пия от него...отново.Кръвта му се разливаше по тялото ми.
Ммм колко приятно и вкусно...
Отдръпнах се и оставих раната му да кърви.Да...тя щеше да зарасне,но по-бавно..ако я бях облизала щеше да се затвори веднага.Чувствах се наистина много по-добре...,но не знаех дали и той се чувстваше добре..доста кръв беше изгубил днес...доста кръв бях изпила от него...
Плъзнах се надоло по тялото му и разкопчах дънките му.Изхлузих ги и издавих малкото му приятелче.Поех го в устата си.Почнах да го третирам като близалка,а и намесвах и ръката си в играта.От устата на Нейт излизаха стонове на удоволствие.
След няколко минути се изправих.Сложих си сутиена и излезнах от стаята като отидох бързо в стаята на Бела където беше и чантата ми.Извадих това което ми трябваше от там и се вънах при Нейт.Подпрях се на вратата размахах един чифт белезници с розови пухчета.Приближих се към него и седнах отгоре му.Целунах го страстно и настоятелно докато му слагах белезниците.
- Колко си сладък така.... - прошепнах в ухото му и пак се плъзнах надоло да си играя с члена му.

Клеър се оттърва и от неговите дрехи,след което го захапа.Нейт изстена,а тя започна да пие отново жадно.И въпреки,че беше поизточила доста Натаниел,на него му харесваше и чувстваше удоволствие.
След млако тя изчезна някъде и се появи с познай те какво..-розови пухкави белезници.Хах,май някой щеше да е под неин "арест".
-Ще става грубо,а?-каза той като се подсмихна,а тя го закопча и започна да си играе с члена му.Не него му беше супер лесно да се оттърве от тях,но така нямаше да е забавно,а и му харесваха нейните движения и действия.
От устата му излизаха стонове,а тя се опитваше да го изкара извън ума му.
Тя се прокара нагоре и го целуна като езиците им се докосваха палаво.Той й захапа леко устната и след това я целуна отново като се освободи от белезниците и я хвана през кръста като я постави отдолу.Плъзна се назад и разтвори краката й.Нейт прокара език и започна да си играе с клитора й.Прокарваше го и й го вкарваше.

пп. ужа стана.. ;Д

Нейт се отърва от белезниците и това малко ме ядоса.Исках го завързан или закопчан с нещо за това легло!
Изръмжах,но следващите му действия накараха ръмженто да стане стон...и от устата ми да почнат да излизат още и още стонове на удоволствие докато езикът му ме изучаваше.
Извих тялото си в дъга от удоволствие.Зъбите ми се одължиха.
Нейт скоро свърши с това си забавления и аз бързо се извъртях и пак бях върхо него,а той беше на същото място като преди.Отново му сложих белезниците.
- Този път не се измъквай.... - прошепнах му тихичко на ухото.Плъзнах тялото си надоло и члена му проникна в мен.Почнах да се движа леко,а той се движеше бързо в мен....Стонове отново почнаха да излизат от устата ми.

П.п:Посмей тоя път да се измъкнеш от белезниците и ще те вържа с вериги!

Тя се завъртя и отново му сложи белезниците.Упорито беше това момиче и не беше много доволна,че Нейт си ги махна така лесно.
- Този път не се измъквай...-каза тя с леко строг тон,след което вкара члена му в себе си.Започна да се движи леко,а Натаниел движеше таза си по-бързо и по-бързо.
От устата й започнах ада илизат отново стонове и няколко по-силни озвучиха в стаята.
-Няма ли да ме пуснеш вече..-каза той и я погледна с умолително изражение,което си беше маска,разбира се.
Тя го целуна по устните и "запуши" устата му,след което захапа леко долната си устна и я се отдели от него.Пое малкото му приятелче в устата си и започна да го третира като близалка.От неговата уста започнаха да излизат стонове също..

Пп оле любов зацепил съм тотално от един час го цикля ;х

Запуших устата на Нейт,а после отново се плъзнах надоло и поех приятелчето му в устата си.Нямаше да го пусна толкова лесно...щеше да си лежи така....След още няколко минути отново го "възседнах" и почнах да се движа.От устата ми излизаха стонове и викове...Оргазъма ме заля,а Нейт свърши в мен...
После трябва да взема хапчета защото още едно дете не искам!Не и толкова скоро...
Изхлузих се от него и легнах на леглото гледайки тавана.Усмиханх се и махнах белезниците му.Отидох бързо в банята и си взех един наистина светкавично бърз душ.Чувствах се изморена и имах нужда от кръв.Облякох се и излезнах от стаята.Когато обаче стигнах стълбите го почувствах...
КЛАРА!
Изкрещях с всичка сила,но тя ме игнорираше...отново.Както правише винаги.Лошото беше,че Нейт няма да знае,че Клара е на бял свят и ,че аз съм затворена с собственото си съзнание...Двете с клара се различавахме само по една татуировка.Когато тя беше тук...по тялото ми се появяваше странната таутировка,а когато я нямаше...аз си бях тук.

Нейт свърши в нея и играта им приключи.За жалост беше ред да се върнат към реалността,а тя беше пълна с ревяши бебета,памперси и подобни бебешки глупости.Добре де,Бела не беше ревала до сега много,но това не й пречеше после да навакса като им съсипе нервичките.Късмет на всички тогава.
Клеър стана и се изстреля в банята за бърз душ,наистина бърз защото след малко излезе и се облече.Добре,че къщата беше в гората,защото с тези стени прозорци до сега да се беше събрала групичка пускащи лиги по нея мъже,които щяха да бъдат брутално пребити от нашия герой.
Тя изглеждаше слаба и доста бледа,може би малко кръв нямаше да е излишна и тя тръгна точно натам.Яко е да имаш цял хладилник пълен с кръв къщата си и доста плашещо за някой друг.Но на кой му пука?!
Натаниел също реши да стане и да погледне спящата красавица.Негово бебе..колко странно.
Той се облече,макар че това е силно казано,защото ризаа му беш полу-разкопчана а краката му-боси.Той се изнесе от стаята и отиде тази на Бела.Толкова беше мъничка в тези РОЗОВИ завивки и как почти не се виждаше от тях.Чертите на лицето й толкова приличаха на тези на Клеър,а очите й бяха като на Нейт.Малката беше повече от великолепна и Натаниел наистина я беше заобичал в момента,когато я видя след като я донесоха в лечебницата.Но как да й устоиш?Прекрасната миризна,която се носеше и русите й коси бяха великолепни.И да си призная доста се беше променила от преди няколко часа,растеше бързо.Вече изглеждаше по-голяма,но все така и мъничка и крехка.
Натаниел я остави да спи и слезе надолу,искаше да пийне нещо,а може би и малко кръв също.
Когато влезе в кухнята видя Клеър,която изглеждаше различно..НЯкак си самодоволна,силна и доста разсъблечена.Беше по сутиен и прашки,а на гърба й имаше странна татуировка,която беше някаква малка плетеница.Нейт взе една бутилка водка.
-Искаш ли?-той повдигна вежди и се усмихна криво.
-Искам нещо друго...-каза тя и се приближи към него,доближи устни до неговите и след това го целуна страстно,но и различно.Сякашнеб ше тя,а някой друг.-Клеър?
КАза той като се отдели от нея и я погледна а тя си стоеше със самодоволна усмивка и хвана ръката му и съвсем неочаквано го метна към стената отсреща.
-По-добре Клара!-отвърна тя и се изстреля до него,но той я хвана преди да забие зъбките си във врата му.И на свой ред я обърна на земята.
-Зла кукчка!-викна той.Тя го беше опвалила,не я е срам.
Имаше нужда от питие и да се махне от тук,явно не беше осъзнал че в тялото на приятелката му беше някаква зла кучка,която беше ЗЛА ако не съм казал вече.Явно не знаеше..Той се обърна и тръгна към колата си,за да отпраши нанякъде.

Натаниел влезе в кухнята и почна малък спор.Клара го избута към стената,а после той я хвана и я сабори...и в крайна сметка май разбра,че това не съм аз - неговата Клеър,а злобното ми друго "аз" - Клара.
Нейт!
Той се ядоса и нарече Клара "злобна кучка" и това не ми харесва.Все пак..ако не беше разбрал,че онова е Клара и мислише,че съм аз?
Нейт!
Вампирът излезна от помещението и после от къщата тряскайки вратата.Беше бесен и това му личеше....Чу се шум от запалване на двигатен и Нейт офейка на някъде.Най-вероятно към града...
Клара!
Изкрещях с всичка сила,а тя леко залитна и се подпря на плота при мивката.Аз бях слаба...трябваше ми кръв.Тя беше малко по-силна,но чрез мен...и кръвта която поемах живееше и тя.
Клара!
Извиках отново.Тя изръмжа и взе една чаша като я метна по стената.Тя се разби на многобройни малки парченца които изпопадаха на пода.Втора чаша последва първат.После и трета и четвърта.Клара мяташе ядосано чашите една по една,а те се разбиваха в стената и падаха на земята.Ударите и бяха силни и ако предмета беше по-голям и по-тежък сигурно щеше да направи дупка в стената.
Пусни ме!
Продължавах да викам,но тя се правеше,че не ме чува.Продължи да си мята чашите по стената.
Стъкло,порецелан...стъкло,порцелан...шумът отекваше из празната къща,а бебешкия плач се чу от втория етаж.
Пусни ме!
Настоях аз.Тя изръмжа.Хвана една чиния и я метна като фризби.Порецелана се разби на малки парченца и падна на пода където се разби на още по-малки парченца.Клара взе един нож и го поднесе към китките на тялото ни.Ококорих очи и почнах да повтарям една единствена думичка - Не.Тя обаче не чуваше.Допря ножа до кожата и после го дръпна разко.От китката потече алено червена кръв...течеше по много,а раната не се затваряше което беше странното.
Почнах да креща и да блъскам по невидимите стени на съзнанието си.Един куп ругатни излезнаха от устата ми.Тя беше луда.Но ако тя е луда то и аз съм луда....
Усетих онова чувство и след малко стоях в кухнята.Едната ми ръка кървеше,а в другата държах ножа...Пуснах острия предмет и той падна на земята като се чу звътнящ звук.След него и аз паднах на колене.Стиснах китката си от която не спираше да тече кръв.Взирах се в кръвта...просто се взирах сякаш се взирам в черна дупка.Капки кръв падаха на пода.Чувах единствено сърцето си и капките кръв падащи на пода.Нито рев,нито гък,нито тиктакане от часовник.Нито бучене от хладилник.Нищо...само ударите на сърцето ми и кръвта.
След извесно време гледайки алената течност усетих на кой свят се намирам.Изпавих се бързо и притиснах енда кърпа към китката си която още не беше спряла да кърви и побързах да се кача на втория етаж където Бела плачеше.Махнах кърпата и облиза храната си,но и това не помогна.Продължи да кърви.Отидох бързо до бебето и почна хда я успокоявам докато се чудех какво да правя с раната....Бела бързо заспа,а аз отидох в банята.Пуснах водата на чешмата и сложих китката си под нея....Цялата чешма от бяла стана червена...водата също беше в червен цвят,а кръвта...не спираше.
Това не е нормално!
Притиснах кърпа към ръката и отидох в спалнята.Още извесно време се борех с тази рана и най-накрая кръвта намаля.Наистина намяля...почти спря.Докато се облека раната вече беше добре,но не беше зараснала напълно и това ме притесняваше....
Минах отново през стаята на Бела.Тя спеше сладко.
Дано да спи така докато намеря Нейт и докато се върнем...
Отидох бързо на първия етаж и облякох едно палто.Излезнах от къщата и отидох до гаража.За моя изненада и щастие - както се и надявах - имаше още една кола.Качих се в нея и отпраших към града.Незнайно защо в главата ми се въртеше мисълта,че Нейт сигурно е в някой бар.

Беше съвсем спокоен ден,докато братът на Ани не и звънна.Когато тя му вдигна,той звучеше толкова отчаян и разтревожен.Скот веднага тръгна към вилата ми.По пътят си мислеше какво може да е станало.
"Ох боже,ами ако Клеър не е добре..или още по-лошо..малката сладуранка..Ох,какво да правя сега??"
Ани не спираше да се притеснява.Какви ли не глупости и идваха на ума,но тя много силно се надяваше никоя от тези идеи да не стане реална.
Много скоро Скот спря колата си пред вилата.Излезе бързо и се затича към къщата.Без да чака някой да и отвори,тя влетя вътре и викна с цяло гърло:
-Нейт..
Без да стои мирна,момичето обикаляше около входната врата и се беше хванала за главата с ръцете си.Защо ли брат `и се бавеше толкова??Най-накрая Ани не се сдържа и започна да обикаля къщата,защото просто искаше да го намери.

Нейт беше оставил малката Бела в леглото й,но тя ревеше с цяло гърло и се късаше.КАкво,по дяволите,искаше?Беше нахранна с малко кръв и някакво нещо,на което пишеше "Бебешко пюре",това за Натаниел по-скоро беше някаква пародия на "пюре"и приличаше на повръщано.Абе цяла гадост,която той не би вкусил никога,а още по-малко купил,но Клеър беше настояла и бяха опразнила магазина с храни за бебета.Макар че на бебето по й харесваше кръвта и я беше изпила супер бързо,за какво й беше и тази отврат.
Той чу шума от приближаващ се автомобил,а след това и как акумулатора му спря,избръмча 2 пъти и угасна изцяло.Това трабваше да бъде сестра му,на която се беше обадил за помощ.Просто нямаше идея как да се грижи за себе си,а камо ли за Бела.Къде,по дяволите,беше Клеър?Да не мислеше,че той може да се справи с едно малко човече или по-точно вампирче?!
Анелия извика и се чуваха стъпките й навън,Нейт излезе от стаята и тръгна към задния вход,където го чакаше тя.
-Сестричке!-той отвори врата и я прегърна силно,след което се върна назаде и сложи една крива,измъчена усмивка,но все пак пак самонадеяна.

Ани погледна брат си подозрително и леко го отблъсна от себе си.Беше и чудно какво ставаше,но той се държеше странно.В този момент тя усети,че новината няма да е хич хубава,но поне нямаше да е убийствена.
-Какво става?Защо ми се обади?
Все пак момичето си оставаше притеснено и загрижено за лудия си брат.Явно не му беше много лесно да и каже какво се е случило,защото той просто мълчеше.Може би се чудеше как да подреди изречението си,за да не звучи много налудничево или го беше срам да си признае.Скот не издържа на мълчанието му и каза бързо и ядосано до някъде:
-Боже Нейт..казвай каквото ще казваш!!Убиваш ме с това мълчание..Не може да е чак толкова зле!!Нали?
Ани се приближи към него и го хвана за раменете и се вгледа в очите му.Винаги,когато направеше този поглед Нейт си казваше всичко,защото много го дразнеше.Този път обаче,той доста дълго време не се предаде,но момичето знаеше,че рано или късно щеше да си признае,защото щеше да има нужда от помощта `и.

Сестра му го бутна назаде и започна да го разпитва какво става.Нейт стоеше и я гледаше с многозначен поглед-вина,самонадеяност,отчаяние,гняв,омраза,любов,но най-вече вина.Това не беше присъщо за него,ама никак.
Нейт се замисли кога за последно беше почувствал вина..превъртя годините назад,назад и стигна до когато беше на 11-12 и беше хванала едно момиче да прави "стрийптиз" в съседната къща,а той като "добро" момче беше започнал да я зяпа и беше получил някои неща от нея,сещате си,но и тогава не изпитваше вина към нещото,което бе направил така че това му беше непознато чувство.
-Изневерих на Клеър..-най-накрая излкю камъче той.-Тоест не точно,но факточески..и тя ъъ тръгна си и заряза Бела на мен..а тя само реве и не спира,а аз какво ли не правя..дадох й кръв,оная помия-пюре и..трябва ми помощ!
Беше започнал да говори и ръкомаха и накрая се спря и я погледна умолително.

-Боже Нейт!И защо го направи?-тя тросна сърдито с крак по дървения пот,който изтръцка след удара на токчето й към земята.
Защо го е направил?!Можеш ли да обесниш на човек защо си изневерил на друг..ем най-напред защото си прост и безмозъчен идиот,но това първо,а второ..няма второ в този случай.И въпреки че Клара го беше ядосала,не трябваше да зарязва и гадната и самонадеяна страна на Клеър.Все пак я обичаше и то както разбираше в този момент-с цялото си сърце!И каквото и да направеше сега то вече беше късно и тя си беше тръгнала.Тръгнала,тръгнала-тази думичка зазвънка в мозъка и сякаш се удряша във всички невидими стени на главата му и го караше да чувства болка и агония,но по-лошото беше,че това не бяха физически чувства,а психически и бяха непознати за него.Тога го уплаши и изненада едновременно.Можеше да чувства и обича,факт,но защо,по дяволите,не можеше да има връзка която да не прецака поне за един път.Зашото това му беше първия и последния път и единствените хора други,които обичаше бяха сестра му и дъщеря му.Малката прекрасна Бела...
Чу се детски рев и той се отърси от умствения си брътвеж.Вампирчето ревеше с цяло гърло и се чуваше сигурно и на 1 километър от тук.
-Вие д ане сте полудели?!-попита Ани още по-ядосано.
-Помогни ми..моля те..-отново изрече той с такава слабост в гласа си,сякаш всеки момент щеше да се срути на пода,но това и чувстваше той.
Хвана я за ръка и с огромни усилия я задърпа нагоре към стаята на Бела,където тя беше в леглото си.
На мне ли така ми се струва или тя беше пораснала?!Не,наистина беше пораснала.Просто растеше по-бързо от колкото нормалните деца,а и се развиваше по бързо.
-Тази вечер ще е украсяването на екхите в училището..Искаш ли да отидем?-каза той и вдигна вежда,докато сестра му вземаше Бела на ръце.