Красивата поляна с езерото

Отново ме притисна към дървото.
-Изненадай ме !- простенах в ухото му.
Нямаше ли вече да съблече тези дрехи от мен.
-И побързай!
Вече се дразнех затова хванах ръцете му и ги насочих към панталонките.Беше толкова просто . Първо панталонките , после прашките и партито започва.
-Давай!-Казах заповеднически.

Най - после се отървах от тези дрехи.
Не усетих как съм се озовала на земята върху влажната пръст.
Ръцете ми бяха хванати от него над главата ми и нямах шанса да го докосна , но пък неговите ласки го компенсираха .
Усетищах как целувките и палавия му езика слизаха все по-надолу , като се задържаха върху гърдите ми.

Той освободи ръцете ми като не спираше да ме целува.
Отвътре изгарях докато го очаквах.Докато чаках да е в мен.
Исках най-после да ми покаже какво може.
Струваше ми се , че все пам се колебае затова му помогнах с една проста дума.
-Давай!
И зачаках за насладата която следваше.

Той най - после беше в мен .Усещането беше невероятно . Възбуждах се само като усещах допира му .
Навярно сеа изглеждах като доста лесна жена , каквато в тзи случай бях.
И тогава усетих още един тласък . И още един . Това ме откъсна от мислите ми и се концентрирах върху удоволствието си .
Започнах да стена . Долепих тялото си до неговото . Той отново започна да блуже гърдите ми , докато аз хапех гърба му за да заглуша стенанията си , но не се получаваш . Темпото му ставаше все по- бързо , а насладата по-голяма .

Изведнъж отново усетих нещо, ударих се в дървото и тогава той лежеше под мен.
Той прокара пръсти през косата ми .
Започна да се движи все по - бързо в мен , а аз раздвижих бедрата си , като ги разтворих още повече .
Бях започнала да викам името му , но усетих , че не само ние излизаме от училище , затова прехапах устни и се опитах само да стена .
Прокарах език по изваяните му плочки , а той май не се усещаше и продължи да вика моето име.

Изведнъж и той стана по. - тих . Усещах , пе не му остава много докато свърши. , защото все повече засилвахме темпото ..
Докатосе усетя пак лежах върху тревата , а той ме бе притуснал до земята .
Усетих как прокара леко вампирските си зъби по шията ми , което ме накара да усиля стенанията си .

Скоро и двамата лежахме на тревата .
Облякох се бързо и казах :
-Сигурно ще се видим пак .
Тръгнах , мислейки си , че определено ми трябва баня .

Седнах близо до брега на езерото. Не се виждаше никой наоколо, но ми се стори, че видях някакви фигури от другата страна. Времето беше приятно. Подухваше лек ветрец, слънцето грееше и почти нямаше облаци. Вълните се плискаха равномерно. Това ми напомни една песен, която бях учила в училище. Беше преди да разбера, че съм вещица.
С цвят на синьо огледало
утрото сънува своя Балатон.
Нека да бъде утро - синева,
нека се лее мека тишина
Ла-ла-ла...
Не вълни, а цветни плитки
плискат се в магията на Балатон.
Нека да има вятър и платна,
нека се смее палава вълна.
Ла-ла-ла...
Усмихнах се. Песничката беше приятна, пък и идеално описваше обстановката, в която се намирах. Легнах върху тревата, затворих очи и се заслушах в звука на водата.

Събудих се. Сега небето беше мрачно, сякаш щеше да вали. Изправих се и огледах езерото. Сега беше напълно спокойно.
- Затишие пред буря. - Въздъхнах. Явно щях да прекарам още една вечер, забила поглед в телевизора. Но ми се искаше да правя нещо различно днес. Докато вървях към гората се мислих, какво може да...
- Боже! Какво ми става! Първо историята с дрехите, а сега това! - Тръснах глава. - Прибирам се в стаята! Ще се включа в някой чат! - Казах това и, макар че си говорех сама, реших да използвам повече интернет.