Стаята на Клариса Морчанд

Влязох в стаята на Клариса Морчанд и първото нещо което ми се наби в очите беше надписът ''Ако посмееш да излезеш от тук ще умреш и не се шегувам!" .. Стреснах се още повече .. Разгледах стаята беше доста прашна .. Ами сега какво трябва да чакам ли ? .. по добре да изчакам .. знам че не си прави шега .. седнах на леглото и се загледах в надписа на стената ..

Бях влезнал в къщата, където се провеждаше партито по случай Хелоин. Имаше много хора, и вълшебни същества.Всички облечени най различно.Относно моето облекло.Бях облечен като полицай.Странен наряд за Хелоин.Но пък най лесно го намерих.
Тъкмо мислех по въпроса.Къде ще се мотая из къщата и вобще какво ще правя.Когато забелязах Исабел.Познавахме се отдавна и отдавна не я бях виждал.Запътих се натам.Но още преди да стигна видях как някакви момичета отиват към нея и т започнаха да си говорят.Поведението им беше доста странно.След малко те тръгнаха на някъде.Незнам защо от интерес или се притеснявах за Исабел.Тръгнах след тях...Стигнаха някаква стая.Исабел остана вътре...
Надникнах в стаята.
-Какво става?-прошепнах на Исабел и я погледнах леко учудено.Цялото им това поведение бе наистина много странно.

Както си седях някой отвори вратата наддигнах глава и видях познато лице Том бях много щастлива за миг забравих за всичко усмихнах се .. Най сетне някой да се сети за мен ..
-Какво става?-прошепна Том ..
- Тооом ... - изтичах и го прегърнах .. - Влез ако искаш да ти обясня какво става .. - добавих.

п.п - въх не знам какво да пиша ..

- Виждам че Клара се е справила отлично - каза тя.
- Ако не сте забелязали и не знаете още, ние сме духовете на къщата. От ваша страна беше огромна грешка да дойдете тук. Сега, ще си понесете последствията! - извика тя .. Изведнъж почуствах болка в цялото ми тяло .. - Какво искате бе ? - сопнах се .. - Какво сме ви направили ? - казах и се обърнах към Том
-Ами сега какво ще правим? - прошепнах на Том, така че да не ни чуе ..

Като си мислех че нещо не бе наред, май бях прав...След като почуствах болка в тялото си, разбрах че наистина бях прав...
Придърпах Исабел към мен.Незнам какво и бяхме направили но определено не беше много дружелюбна..
-На ум.-прошепнах на Исабел.Сигурен бях че този дух можеше да ни чуе и когато шепнем.Сигурно беше много силно същество.Но едва ли можеше да чуе мислите ни.Е освен ако не четеше мисли и тя.Мисленно направих кръг около съзнанието си така че да неможе да прочете мислите ми.Не бях казал на Исабел че мога да чета мисли.Но след като казах "на ум" можеби щеше да се сети...Огледах се....

Том ме предърпа към себе си..
-На ум.-прошепна ми Том.. Том може да чете мисли ... - Сега какво ще правим? - казах му на ум .. Страх ме е ... допряха ми нож, после имах чувството, че ще изгоря добре, че дойде ... ти си ми спасението .. - казах на ум и се приближих още към него.- Искам да се махнем от тук .. повече няма да ходя на хелоуин партита .. офф какво ми става .. приличам на бебе
.. - казах отново на ум .. в този момент повдигна умствено една ваза и я хвърлих по нас. Тя се строши на главата на Том. От там потече кръв притесних се още повече със силата на ума си вдигнах нощната лампа и я хвърлих по нея, но без успех мина покрай нея и се разби на парченца, в този момент хвърли един нож по мен прободи ме в крака. Паднах на леглото.
- Аз съм доста безпощадна да знаете - каза повишавайки тон.
- В тази къщи е сложено като правило, че който стъпи трябва да умре. Така че не ме интересува дали сте невинни или не. Знам, че сте дошли тук и това е достатъчно!
-Том дръж се .. мамка му боли! - казах на ум ..

Чувах напълно всичко което си мисли Исабел.След секунди получих с ваза по главата.Може и да беше силен този дух.Аз не бях от бързо умиращите.Оживявах и в по лоши случаи.Когато хората и съществата са наистина безпощадни и повече от това няма на къде...Докоснах с ръка главата си, когато погледнах ръката си видях че има кръв.Май наистина искаше да ни убие.Нямаше смисъл да мятам нещо по нея защото щеше да прелети през нея тея е дух...
-Добре съм...-казах на Исабел и я погледнах.Тя също бе пострадала...Погледът ми се премести на още не затворената врата...не бягство е последното нещо.Пак отидох при Исабел.Дръпнах я към мен и обръзувах около нас леден кръг.Незнам колко беше силна и сигурно можеше да направи нещо с този кръг но трябваше да опитам.А и дарбите не ми бяха от слабите...

-Добре съм...-каза ми Том и ме погледна.Пак дойде при мен и ме дръпна към него и образува около нас леден кръг.
- Дано да помогне - казах и го погледнах .. не знам каква щуротия можеше да измисли жената срещу нас .. беше доста зловеща .. притиснах си раната .. боли -добавих и наведох главата на Том беше доста голяма раната със силата на ума си взех една кърпа и притиснах раната на главата му .. Боли ли те? - попитах на ум

-Да поиграем на, кой пръв ще излети през прозореца?-реших да се пошегувам малко.И да поразведря настъпилата гадна обстовка в стаята.Неможех да не се пошегувам.Тя щеше да ни мачи дълго още, и докъде ли щеше да стигне с това мъчене?...Затова трябваше да го кажа, за да повдикна настроението си а и това на Исабел.Не можехме да се отказваме толкова бързо.А пък...Можеби и нямаше да ни мъчи повече!Аще преди тези мисли да достигнат до умът ми започнах да действам.Защото бе възможно духът да може да чете мисли.
Бързо се превърнах в върколак взех Исабел с мен и изскочих през прозореца.Без дори да се замислям че бяхме на вторият етаж.А и втори не е десети...Сложих Исабел така че щом паднем да падне върху мен.Затворих главата и с лапите си и скоро паднахме в някакви храсти.
Духът каза.Че щом влезнем няма да излезнем живи.А ние излизнахме, значи вече неможеше да ни пипа.Няма доказателства че сме били там е първо.А второ вече не сме там и ще трябва да си търси други жертви...

-Да поиграем на, кой пръв ще излети през прозореца?- каза Том .. Лелее шегуваш ли се бе ? Как ще летим? .. Бързо се превърна в върколак взе ме и изскочи през прозореца.Без дори да се замисли че бяхме на вторият етаж.Сложи ме така че щом паднем да падна върху него.Затворих очи прегърнах го и паднахме в някакви храсти.
-Не мога да повярвам - казах и го прегърнах .. - Удари ли се?- казах и се опитах да стана от него ..

Странен въпрос.Ако летиш от вторият етаж, дали вобще ще се удариш?Мисля че да.Дори ако паднеш на права пътека пак ще те боли...Но това си беше работата ми и бях свикнал.Хванах Исабел преди да падне.Оставих я да седне.
-Аз съм добре...-казах безразлично.Нямаше и смисъл да пита.Дори ако съм на смъртно легло ще и кажа че съм добре.Такъв си бях...Превърнах се обратно в човек.Наведох се и погледнах раната и.
-А ти май не много.-казах оглеждайки раната.Не беше много дълбока, но и не беше едно леко убодване.
-Боли ли?-пипитах и леко я докоснах с пръст.

-Аз съм добре...-каза безразлично.
-А ти май не много.-каза .. -Боли ли?-попита и леко я докосна с пръст.
- Мм не много .. няма проблем ще мине .. - казах и се усмихнах .. не беше много силна болката щях да се справя все някак си ..
- Ами сега какво?- казах и го погледнах..

-Сега ще те заведем на лекар.-казах.Погледнах към прозореца през кой то бяхме излетяли.И след падането от което главата ми болеше ужасно...Наклоних се и обвих едната ръка около кръста и.Надигнах я да стане но не я пусках за да не падне пак.
-Сложи едната си ръка тук...-казах посочвайки вратът ми.Взех я на ръце и без да слушам дали иска или не иска да ходи на лекар се телепортирах в лечебнизата.

п.п.Направо в лечебницата пиши ако искаш де...