Стая №2

Навлякох някакъв костюм на частен детектив и се отправих към къщата.Огледах я.На пръв поглед изглеждаше страшна...,но надали отвътре беше такава.
Усмихнах се самодоволно и влезнах.Забелязах,че един куп хора са се събрали в една стая и затова веднага кривнах в другата посока.Влязох в някаква стая в която имаше лавици с книги които изглеждаха с векове по-стари от мен.Сигорно ако ги докоснех щяха да се разпаднат...
Продължих да оглеждам помещението.Беше сравнително голямо и имаше доста книги които бяха потънали в прах.Приближих се към една лавица и взех една книга.Огледах се за нещо странно.Да си призная малко очаквах лавицата да се мръдне и да отвори някакъв таен вход.Или нещо свръхестествено да се появи от някъде,но не...нищо.Издухах прахта от книгата и я отворих.Разлиствах я известно време и после я оставих.Отидох при другите в онази стая.Взех си водка и пак се върнх в тази.Настаних се на дивана сякаш си бях у нас...

Може би не беше зле да огледам региона.Мало или много все някъде ще има някакъв изход.Озовах се в библиотеката - една великолепна стая по мое мнение.Навсякъде се носеше мирис на стари книги, нещо което обожавах.В помещението имаше двама души - момче и момиче.Момчето макар с шапка и ако не греша се беше облякъл като частен детектив, ми изглеждаше познат.Направих няколко крачки и се вцепених.Ококорих очи невярващо.
- Алекс? - сърцето ми се сви и мислите ми се върнаха към онзи далечен ден ,когато нещата между нас бяха супер, докато той не разбра каква съм.Тогава всичко се срути и не сме се срещали повече..до сега.

Седнях си най-спокойн когато в стаята влезна едно момиче облечено доста секси..предпалам беше Снежанка или Снежната кралица...не знам.Но това не беше едно момиче,а Джеси.Ха!Беше доста сладка така.За мое съжаление не ме позна и беше решила да се омете.
- Еси! - изрекох тихо колкото да и подскажа,че аз съм Алекс момчето с което до преди малко беше в парка..чието куче и досаждаше.
Преди да кажа още нещо познат глас и позната фигура влезна в стаята.Не мислех,че ще я видя скоро..не и толкова скоро.Изправих се и застанах в тъмната част на стаята.
- Талия. - изрекох и нейното име.Сигорно приличах на някой болен първо да кажа името на Еси без нищо друго,а сега на Талия...Талия ми беше нещо като най-добра приятелка преди...преди да разбера какво всъшност е тя.Това,че тя не ми го беше казала от самото начло...защо не ми го беше казала?Ако знаех кавка е сега нямаше да сме в такова положение.

В този момент се почувствах като част от някоя телевизионна драма,но в реалността.С Алекс бяхме толкова добри отношения,с него винаги ми беше забавно и той знаеше как да ме развесели.Сещайки се за всички тези неща в очите ми запариха сълзи,а в гърлото ми се образува една огромна буца.Искаше му се да му бях казала каква съм,но желанието ми да не го замесвам в този свят бе по-силно.Каква глупачка съм да мисля,че няма да разбере и...премигнах няколко пъти да прогоня сълзите и след дълго мълчание продумах:
- Мина време... - това ли бе най-умното ,което можах да кажа по дяволите? - ...не вярвах,че отново ще те видя.

Погледнах талия,а после Джеси която май си беше наумила да си ходи.
- Джес...остнаи. - казах. - С Талия имаме доста да си говорим,но не му е тук мястото и времето...времето му беше отдавна!
Натрапих на последното и се намесих по-удобно.Отпих от питието си и погледнах първо едното момиче,а после другото.Да си призная ми се искаше с Талия да се сдобрим тъйкато преди да се скараме и да разбера това за нея бяхме доста добри приятели и ни беше приятно заедно...,но как щях да мога да и се доверя отново?И дали тя щеше да каже нещо за това което ее всъшност пред Еси.
- И така... - почнах въпреки,че нямаше какво да кажа.Взирах се в талия с безизразно изражение което беше скрито в сенките.

Това беше жестоко.Усетих,че сърцето ми се напука като току що уцелено с топка стъкло.Стиснах зъби.Нямаше да позволя отново да се скараме, трябваше да се разберем.
- Наистина..тогава беше времето ,но сега е също.Огледай се Алекс, огледай се много внимателно и не само тази стая.Наистина ли щеше да запазиш отношенията ни такива каквито бяха ако ти бях казала?И знаеш ли защо не ти казах?Знаеш ли?Защото не исках да те забърквам в този свят, исках да си в безопасност,защото тогава аз самата имах проблеми.
Очите ми се насълзиха и една сълза се плъзна по бузата ми.По дяволите.Побързах да я избърша.

Влезнах с Талия на ръце в къщата на семейство Морчанд и се отправих с нея към една от стаите която доста приличаше на библиотека.Нищо чудно в миналото да е била.До тази стая се стигаше като човек просто влезне в къщата и завие на ляво.Оставих Талия на един от диваните,а Маги се настани до нея като придържаше момчето което беше изтощено.
- Помниш ли нещо? - попитах го,а той изглеждаше объркан и уморен.Дъщеря ми ме погледна и се намръщи.Повдигнах вежда,а после извъртях очи.Изправих се и стигнх до средата на стаята,а шумът от стъпките ми - който нарочно предизвиквах - можеше да събуди и мъртвец.А на мен точно това ми беше целта. - Александър!
Повиших тон,а името отекна из стаите.Зачаках духът да се появи.Дори и да се появеше някой друг от Морчанд пак щеше да ми свърши работа,но Александър беше този който отговаряше за къщата.Всички духове - убити от тях или обикновенни - живееха тук.Поне аз до колкото знаех.Това беше най-безопасното място за тях.
Докато размишлявах какво мога да кажа погледнах дъщеря си която беше пребледняла.Избягваше да поглежда безжизненото тяло на Талия и се занимаваше с момчето.Говореше му тихо и той май и оговаряше.Или просот мънкаше.
- Ами ти?Как така си жива...и си на осемнадесет или там някъде...защо нито аз нито майка ти знаем за това? - попитах я.Думите ми може и да са прозвучали грубо,но исках да разбера какво точно е станало...каква магия е намесена.Чия магия.

Момчето мънкаше тихо,а после се отпусна и се опита да възтанови дишането си.Аз погледнах към Талия и потръпнах.Просто не можех да се сдържа.Тя...тя...това не можеше да е истина.Не исках да е истина.Не трябваше!Талия не го заслужаваше.Кой беше този който и мислише злото?Не беше момчето.Личеше си.Думите на баща ми прекъснаха мислите ми и аз вдигнах глава и го погледнах.
- Аз...след като починах дойдох в училището на Клеър...така и не успях да се засека с нея,но се запознах с Талия.Разказах и моята история и тя доста се натъжи и се съгласи да ми помогне да се върна в тялото си.Чрез доста магия тя успя,а после ми направи медальонче което изпълнява желания.Пожелах си да порастна и ето ме сега тук. - обесних му.Не мислех,че нито той нито мама бяха длъжни да знаят за това защото и двамата не се интересуваха от нито едно от трите си деца.Още помня деня в който починах.На майка ми въобще не и пукаше тогава за мен. - Как е...мама?

В гората се появиха един мъж и едно момиче.Момичето ми помогна да се изправя и докато вървяхме на някъде ме крепеше.Едва се държах на краката си.Щом влезнахме в къщата и стигнахме някаква зала с дивани седнах на единия и се облегнах назад.Опитах се да възстановя дишането си,но без успех.Просто се изкашлях и се преведох напред.Блондинката ме попита как съм и ми зададе няколко въпроса на които се опитах да отговоря.Попита ме и какво се е случило.Същото беше попитал и мъжът в гората.
- Аз...не знам.Чух я и се отправих към нея.Миризмата и ми беше позната,а после сякаш нещо се всели в мен и тя ми стана непозната.Някой контролираше тялото ми и...аз не можех да го спра.Тя казваше да се боря,но не можех. - поклатих глава и се изкашлях.Аз бях виновен за смъртта на тази жена.Аз...макар и да не бях контролирал аз тялото си.Поклатих глава още веднъж и погледнах блондинката с очи в което се четеше съжаление и страх.Тя явно беше близка с тази жена - която отново ми изглеждаше позната - и беше доста тъжна...
- Съжалявам.Аз съм виновен.Ако не се бях навъртал там...

Знаех,че ще дойдат.Още преди да са влезнали в къщата знаех и за какво идват.Настаниха се в библиотеката и чух името си идващо от познат глас.Известно време ги наблюдавах без да им се явявам.Някои от присъстващите бях виждал и преди,но имаше и нови лица.Нейтън беше влезнал като носеше една жена на ръце която сега лежеше на дивана.По-скоро само тялото и.Чух името си още веднъж и застанах зад мъжът като станах видим.
- Не викай.Чух те от първия път. - казах му и пристъпих напред.Погледнах го с крайчеца на окото си,а после огледах другите. - Какво искаш?
Не,че не ми беше ясно,но бях длъжен да попитам.Знаех,че всички тук могат да чуят разговора ни.В тази къща на практика и стените имаха уши.Пристъпих напред към блондинката и повдигнах вежда.Имаше нещо познато в нея,но не знам какво.Бях виждал и зооморфа до нея преди,а мъртвата беше една от посетителките на Хелоуин партито което се беше състояло тук.Нейтън пък го познавах от доста отдавна.

Никъде. Бях никъде. Как така ? Лесно. Просто обширно място без нищо. Нито небе , нито земя, камо ли живи същества. Единственото нещо беше мъглата и не това не бяха облаци или нещо свещено и красиво. Точно обратното. Всеки момент щеше да те погълне и можеше да загубих разсъдъка си. Самотата те погубваше ,а сивикавата мъгла сякаш те задушаваше. Бях в капана на нищото. Преглътнах тежко. Макара да ях цяла е чувствах крайниците си. За миг даже зърнах окървавеното си тяло , но гледката изчезна толкова бързо ,че нямах време да реагирам. Завъртях се няколко пъти.
- Ехо - никакъв отговор. Провикнах се още веднъж и още веднъж ,но ефектът беше същият. Нищо. Обзе ме паника, после страх и накрая гняв. Гневът беше породен от несправедливостта. Бях преживяла толкова много , помагала когато е нужно ,а ме сполетя такава съдба. Възможно ли беше това да е страничен ефект ,заради това че върнах мъртъв към живот или защото нараних Алекс и..... Не! Не беше възможно. Ако беше така да съм мъртва преди месец. Спомените минаваха като кинолента пред очите ми. Не можех да ги спра. Виждах всичките си грешки , нечии реплики ,а и мои жестоки. Полудявах. Разхлипах се , после изкрещях . Появи се някаква светлина и...

- Не викай.Чух те от първия път. - дочух нечий мъжки глас. Картините се появиха и бях на друго място.Огледах се. Имаше няколко души - непознатия , Маги , Нейтън , момчето и... трупът ми.Всички бяхме в някаква стая, библиотека. О Боже това беше мястото ,където за последно се скарах с Алекс. Момчето беше май този ,който ме нападна, бях дух и... Отновов се разкрещях и една крушка изгоря ,а дебели томове изпопадаха от един рафт. Божичко. Засякох нечии погледи , на непознати ,които ме гледаха неразбиращо.
- Мамка му.

Малко по-далеч от мен се появи жената чийто труп лежеше на дивана ми.Тя се разпищя и наоколо западаха книги и се изпочупиха лампи и какво ли още не.Въздъхнах и извъртях очи.Този писък събуди и още от жителите на къщата.Тежка въздишка се откъсна от устата ми и погледнах Нейтън.
- Твоята любов се появи тук с ужасявах писък. - осведомих го и пристъпих напред.Настаних се удобно на едно кресло и отново огледах всички в тази стая.Мъртвите в тази стая не бяхме вече само аз и брюнетката.Имаше още няколко.Един барман който май бебе Ди беше поискала за Халоуин.Една друга жена и Мария която се намираше до вратата. - Така...успокой се.Помисли за тях.Поискай да те видят и чуят.
Казах на жената.Не знаех името си,но сигурно тя щеше да ми го каже след като се поуспокои.
- Как се казваш? - попитах я.

Изръмжах ядосано.Знаех,че ме е чул от първия път ,но можеше да се появи от първия път нали?А не да е невидим и да ни наблюдава?
- Как какво искам... - казах и посочих с поглед дивана.Изведнъж книгите от близкия рафт паднаха на земята,а някои от крушките - които надали работеха - се счупиха и аз повдигнах вежда.Александър ме осведоми,че Талия е тук след което ни игнорира и почна да си говори с нея.Попита я за името и,но май не получи отговор.Поне не все още.Аз се настаних на дивана до дъщеря си. - Разбра ли какво е станало?
Попитах я.Момчето изглеждаше изтощено и не мислех да го питам него,а и ако той беше виновен...ако той я е убил нарочно щях да го убия намясто.

- Талия - отговорих изплашено. Гласът на мъжа ме успокояваше. Напъствията му уталагаха насъбралият се гняв и подреждаха разхвърляните мисли. Разказах историята му или по- скоро онова последното ,което помнех. Получих още съвети. Докато ми говореше с крайчицето на окото си забелязах ,че онези другите духове постепенно се скриваха.Получих инструкции как да стана видима за тях. поех си дълбоко дъх ако беше възможно такова нещо за дух и се концентрирах с всички сили. Не би трябвало да е толкова трудно. Все пак съм правила доста заклинания та да знам какво е да съсредоточиш цялото си внимание на едно място. Затворих очи. Секундите се нижеша , станаха минута , две и пуф. Ахването на тримата живи в стаята беше повече от показателно за успешността на мисията ми.Отворих очи и ги огледах. Начинът по който ме гледаха ,...аз щях да се разплача.
- О Господи - няколко сълзи се търкулнаха по бузата ми и аз побързах да избърша. Не можах обаче да спра другите. Усетих ,че някой ме прегърна. Нечии ръце се задържаха по-дълго върху почти материализирана ми кожа.

Постоях така,а Александър даваше напътствия на Талия.Почна да и задава въпроси,а това само ме изнервяше.Накрая и обесни отново как да стане видима.След малко ахване се разнесе в стаята.Идваше от моята,на Маги и на момчето устите.Талия се беше материализирала пред нас.Изправих се - тъйкто бях седнал на дивана - и обвих ръце около нея.Притиснах я до себе си,а после тя се сгуши в мен.Усещах погледите на всички върхо нас и да си призная ми пукаше.Ако Маги...ако Маги кажеше нещо на Алисън...тогава просто не знам какво щях да правя.
Пуснах Талия и седнах на дивана като я дръпнах към себе си.Погледнах дъщеря си,а после момчето и накрая Александър.Никой от тях не ме интересуваше толова - дори собственат ми дъщеря - колкото Талия.Точно в момента.
- Как си? - попитах я. - Как е да си...дух?И знай,че ще направя всичо за да те върна сред живите.

Не можех да говоря. Събираше ми се толкова много, че беше трудно за осмисляне. В един момент просто мълчах. Бурните реакции си бяха отишли и сега имаше само тишина от моя страна. Трябваше да минат няколко минути преди да отговоря на Нейтън.
- Не знам... Всичко е толкова странно - огледах призрачната си ръка. Каква ирония. Върнах дух ,а самата аз станах такъв. Съдбата имаше доста странно чувство за хумор.
- Не съм сигурна ,че ще можеш ..да помогнеш. За това ..начинание се изисква прекалено много сила...Аз когато върнах Маги бях почти в несвяст.
Подбирах внимателно думите си. Изведнъж забелязах нещо тъмно и зловещо.
- О Боже - измърморих и се изправих рязко. - Аз...съжалявам ,но...
Изчезнах. Телепортирах се на друго място или нещо такова.

Тримата тръгнахме - по-скоро аз и Нейтън тръгнахме защото Талия се носеше на няколко сантиметра над земята - към къщата на Морчанд.Името ми беше познато,но си нямах и на идея от къде...Ааа да!Там бяха направили Хелоуин партито.Не бях ходила на него,но бях получила покана.Нейтън отвори вратата и ние влезнахме вътре.Той се отправи на някъде,а аз тръгнах след него.Влязохме в голяма стая приличаща на библиотека,а тялото на жената се намираше на един от диваните.Потръпнах.
- Е?Сега какво?- въздъхнах.Когато Талия беше споменала за книги си бях замълчала защото си нямах и на идея за какви книги говори...може би тогава трябваше да задам въпрос,а не да мълча...нямах си и на идея как да и помогна и прочее.

Пристигнахме. Щом зърнах мъртвото си тяло спомените се завъртяха около мен. Получих световъртеж доколкото това беше възможно за дух и за миг изчезнах. Стана едно пуф.Заставих се обаче да се стегна. Отново се появих пред Нейтън и Бони.
- Е, да действаме - отидох до дивана , където беше трупа като се стараех да не го гледам много много. Беше като в някакъв сън . от онези , в които се гледаш острани , но за жалост това беше действителност. Въздъхнах и се обърнах към Бони.
- Трябва..трябва да докоснеш мен и тялото ми и да се съсредоточиш. Нека мисълта за съживяването те води. Маията си знае работата - усмихнах се леко. Замислих се колко ужасно изглеждат дрехите с кото съм била пири смърта си. Роклята беше изпокъсана ,косата разрошена , а наметалото - просто бледо подобие на това което е било.

Добре...
Седнах на един от диваните и погледнах вещицата която хвана духът на Талия и после тялото и.В стаята не се чуваше нищо...Беше тихо...прекалено тихо,че даже зловещо.Поне повечето хора биха го определили така.Въздъхнах.На вън светкавица разбра небето и Бони вдигна глава и ме погледна.Усмихнах се леко и поклатих глава.Тя отново се съсредоточи върху това да съживи Талия,а на вън се чу ромоленето на дъжда.
Александър се появи в стаята и аз го поздравих с кимване.Той се настани до мен и двамата гледахме вещицата,мъртвото тяло и духът на Талия.Имах чувство,че това няма да стане никога...,че няма да успеем да съживим моята Талия...Бони въздъхна,а по челото и изби пот.Тя изпищя,а стаята се освети от силна светлина.Закрих очите си с ръка,а Александър изчезна.След като потока от светлина премина погледнах момичетата.Нямаше следа от духът на Талия,а Бони беше припаднала.Бързо се озовах до тях.Проверих дали тялото на Кейс има пулс и то имаше.Усмивка озари лицето ми.Бони беше успяла...беше върнала моята Талия.Проверих и емо момичето дали е живо...и тя беше жива,но изтощена.Хванах я на ръце и я изнесох от стаята и се качих по стълбите.
- Александър! - повиках го.Той се появи като повдигна вежда. - Може ли да я оставя да си почине в някоя от стаите горе?
Духът кимна и изчезна,а аз оставих момичето в една от стаите ,а после се върнах при моята Талия която се беше надигнала.
- Здравей. - казах и.Седнах до нея на дивана и я притиснах към себе си.Тя се сгуши в мен,а след това устните и срещнаха моите.Леко я оставих да легне назад на дивана и почнах да я обсипвам с целувки.Първо устните и,после вратът и и после надолу...надигнах я леко за да разкопчая червената рокля или поне това което беше останало от нея.Изхлузих я от тялото и като се усмихнах.Тя ми помогна да сваля костюма си като останах само с панталоните,а тя беше само по бельо под мен.Надявах се духовете да не ни пречат...не и сега.Исках Талия...толкова ми беше липсвала...радвах се,че е жива.След малко разкопчах сутиена и и го метнах някъде из стаята. Бикините и бяха следващото нещо което излетя.Тя разкопча панталоните ми и после извади члена ми от боксерките.Почна да го масажира,а аз изстенах.Целунах я,а след няколко минути проникнах в нея.Изстенах.Толкова ми харесваше...Почнах да засилвам с всеки тласък,а от устните и излизаха стонове на удоволствие.Чувствах,че ще свърша,а не исках да е толкова скоро...оо Никс!

Пп:Еее...любима забързах нещата хД

Стана учудващо бързо. Не можех да опиша радостта си , когато се събудих в собственото си тяло. Надигайки се обаче установих,че не съм до край излекувана Имаше остатъчни синини от нападането , но с времето щях да избледнеят. И точно тогава се появи той. Страхотен както винаги и с една целувка пробуди всичко в мен. Желание , което не бях изпитвала към никого до сега. Целувките , прегърдките , ласките...и той проникна в мен. Изстенах заедно с него. Бях се притиснала максималко в него. Ръцете ми бяха обгърнали гърбът му и в пристъпите на удоволствие за малко да нараня кожата му с нокти. Достигнахме кулминацията си по едно и също време. Изстенах ме едновременно. Когато той свърши останахме сгушени. Дишането ни беше учестено , сърцата биеха лудо.
- Обичам те - прошепнах и едва тогава си дадох сметка,че му бях признала нещо , което едва с изричането осъзнах. Бях се влюбила. Погледнах Нейтън и му се усмихнах. След което затворих очи и се унесох в сладък сън.

Стоях седнал на един от диваните в къщата ми и разгръщах стара и много крехка книга.Опитвах се да съсредоточа мислите си,но не можех,защото мястото,което притежавах отново се използваше за някакво си забавление за Хелоин. Младото поколение намираше мястото за достатъчно плашещо,за да организира тук празненствата си.Което не ми се нравеше като идея,но пък си помислих,че пак мога да видя очарователната Клеър. От нея се носеше прекрасен аромат на свежи цветя и това караше в главата ми да навлизат порочни мисли.Нещо,което отдавна бях забравил,но чувството ми харесваше.
"Тя може да не иска да те вижда."-чух един глас да ми прошепва.
Скоро тук щяха да се появят и останала част от фамилията ми,те не пропускаха да се позабавляват с живите и да ги измъчват.Ах,от къде тези зли чувства в тях.Щяха да съсипят празненството най-вероятно,но аз трябваше да се погрижа това да не става ако красивата блондинка присъстваше тук.

Хелоуин вече беше тук.От училището отново организирахме парти.Отново в къщата на Морчанд.Колкото и да не исках да е там...пак щеше да ни се наложи да си поговорим с духовете.Миналата година беше много интересно говорене...и приключи с лека смърт.Нищо особено.
Доста време се чудех какво да облека.На какъв костюм да се спра.В крайна сметка се спрях на един черно-розов костюм на котенце,а Бела облякох като Мини Маус.Беше много сладка в това костюмче.Всеки пък щом я погледнех..щом срещнех очите и тя толкова много ми напомняше за баща си.
Усмихнах се леко и взех бела на ръце след което тръгнах към къщата на Морчанд.Не отне много време да се стигне до там.Нищо не се беше променило.Все същата фасада на двора..,а сигурно и от вътре.Надали бяха направили нещо различно.И дано не бяха.Не исках членовете на фамилията да се ядосат и да обезглавят някого.
Все още нямаше много хора и аз реших да поразгледам заедно с Бела.Минах през няколко стаи докато не спрях в библиотеката.Там на дивана стоеше познато лице.Александър Морчанс.На миналия Хелоуин двамата си бяхме говорили известно време,но...толкова.Той беше красив,но и тейнствен.И нямам си плашещ.По-добър начин...
- Здравей...те. - малко не знаех как да се обръщам към него.На "Ти" или на "Вие".Не помнех чак такива подробности от миналата година..