Стаята на Александър и Мария

Той предложи да отидем някъде другаде.Мислех да отрека,но щом го погледнах думичката "Не" просот увисна във въздуха.Само кимнах и тръгнах с него на някъде...Чувствах се затворена в собственот оси съзнание и сякаш някой ме контролира,но в същото време си бях аз...,а Клара...нея я нямаше.Не я усещах...не знаех какво става....
Двамата се качихме по стълбите и стигнахме някакв стая.Влезнахме вътре.Беше мрачно и прашно...Прокашлях се.Пляснах с ръце и от тях се появи пламъче колкото да ни освети пътя,но не мисля,че на Александър му беше нужно.Не рисувах да правя по-голям пламък за да не подпаля старата къща....Погледнах мъжът и захапах за пореден път долната си устна.Отнов оогледах стаята...едно легло на което нямаше завивки...стол който сигорно ще се счупи ако го докосна...Имаше няколко шкафа,а доста други неща бяха покрити с наилон и чараши...
- Чия е тази стая? - поинтересувах се и погледнах Александър.

П.п:Не знаех къде другаде да пиша...;х

Алек с я подхвана под ръка и поведе из коридорите на старата къща по стълбите на втория етаж и влязоха в една хубава в която всичко бе покрито с чаршафи
-Това бе моята и тази на Мариястая докато още бяхме живи-отвърна в отговор той и погледна Клеър в очите
-Тук е по спокойно вече не мислиш ли-попита я той докато оглеждаше прашасалата стая и съжаляваше за нейния вид едно време тя бе една от най-хубавте стаи в къщата.А сега бе нищо повече от повехнала и прашна стая като всички останали в тази леко порутена къща.Той въздъхна леко с нотка на тъга.

Когато ме погледна в очите забравих за всичко...за Нейт който беше доло...за сестра ми която тукощо умря...за бебето...за всичко.Сякаш съзнанието ми се изпразни...не остана нищо,а само тази стая и Александър.Той определено правише нещо...въздействаше ми някак....
Тръснах глава и седнах на леглото.Цяло чудо,че не се счупи...
- Аз ъм... - почнах,но не знаех какво да кажа.А и той беше предложил да дойдем тук...да поговорим.За какво щяхме да говорим обаче? - За какво искаше да говорим?

Той стоеше до камината и оглеждаше някогашната си стая и бе погълнат от спомените които бе имал тук, че не чу какво му говори Клеър.След минута се сети че не е сам и се обърна към момичет
-Извинявай каза ли нещо бях се замисли-каза той и япогледна
Като повтори въпроса той я погледна многозначително
-Как да се изразя по кратко и ясно-започна той като я гледаше в очите
-Ами ще го кажа пък.Искам да ме пратиш в отвъдното според мен само ти можеш да го направиш и никой друг-каза той и япогледна като очакваше реацията и.

КВО?
- Моля?Да те пратя в отвъдното ли? - погледнах го неразбиращо с широко отворени очи.Как по дяволите да го пратя в отвъдното?Да го хвана и да го метна през прозореца като се моля да премине през някоя стена която да се окаже прага за отвъдното и нашия свят?Или да го ударя с нещо по-главата и той да отиде там?
- Защо аз?Дори не знам какво трябва да правя? - изрекох объркано като някое дете и го погледнха в очите...те бяха толкова хипнотизиращи....Тръснха глава.... - Не ме хипнотизирай!
Не занех дали го прави,но за всеки случей го казах.

Морчанд я погледналкео учуден,но не каза нищо по въпроса
-Точно така искам да премина отвъд и само ти можеш да мипомогнеш за това,-отвърна той и се огледа наоколо
Толкова много години бе прекарал в тази къща бродейки че чак му е дотегналоо вече.Преди време бе говорил с една вещеца която му бе казала че има начин да премине в светлина за вечен покой.
-Само ти имаш силата и възможноста да ми помогнеш-отвърна той и япогледна
-Казаха ми че се намира в една книга в твоето училише-продължи той
-Някакъв специален ритуал койте ще ме откъсне от тези окови и ще ме прати отвъд-каза накрая той и пак я погледна